Прозата на Васил Георгиев предизвиква у читателя респект. От дебюта на Вергил Немчев с “Голямото глезене“ насам това е първият случай, в който виждаме автор без издадена досега книга, който да е толкова сигурен в нещата, които пише, с толкова добре преценено и балансирано самочувствие, който да е толкова разнообразен и в същото време да поддържа единството на собствения си стил, единството на своите белетристични решения. Сигурно е, че имаме пред себе си автор с голям творчески потенциал. Как се противопоставя на инерцията на агресивния “действителен“ свят прозата от “Будистки плаж“? В текстовете на Васил Георгиев успешно съжителстват библейски пародийни реминисценции (“Ахасфер“), ретро-стилизации (“Цвета“), струпване на всевъзможни превозни средства (това е фокус в разказите “Някога“ и “Любов“), айсикю-кореспонденция, която се открива по следния елегантен начин: “Искаш ли да ти кажа нещо много тъжно“ (така започва разказът “Фрагменти от останалия живот“), множество нееднородни едно спрямо друго фантастични решения (например “Черният мъж“; “Варианти на падащо коте“; “Тръбите на Бога“), движещи се винаги на ръба на невъзможното повествователни маневри и обрати. “Будистки плаж” е не само успешен дебют и не просто възможна добра книга. Ръкописът на Васил Георгиев е важна стъпка за развитието на българския къс разказ. В него се представя самото царство на късия разказ. Пространството “Където човек е свободен“.
Борис Минков
"Докато четете "Будистки плаж", можете да забравите не само че е книга на млад писател, но и че изобщо е на български автор. Ех, казвал съм си, къде ги дебютите на Филип Рот (с романа "Сбогом, Колумб") и на Иън Макюън с разкази. Нямали са дори трийсет. И ето че сега постигам това спокойствие - не ме е срам, като чета български автор. Обикновено - не вярвам да не сте го изпитвали - прочитам няколко реда и се чувствам като дете, което си слага ръчичките пред очите при любовна сцена по телевизията."
Пълния текст на рецензията на Йордан Ефтимов можете да прочетете тук:
Линк към отзива на Милена Кирова във в. "Култура":
Тук можете да прочетете интервю с автора пред сайта
Васил Георгиев е роден през 1975 г. в София. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор по право в областта на правото на ЕС. Работи като адвокат, постоянен автор в списание „Една седмица в София”, а също така - в списания като „Мениджър”, „Его”, „Едно” и други. Автор на: 1. „Будистки плаж“ (2008 г.) - сборник с разкази 2. "УЛИЧНИК" истории на софийските улици (2010 г.) 3. "Деград" (2011 г.) - сборник с разкази
Купих я съвсем случайно в един сив и леден ден. Беше самотна на рафта, корицата ме грабна и дори не я отворих в книжарницата. Въпреки малкото й страници, я чета бавно и на порции, защото всеки от 25-те кратки разказа носи различно послание и настроение. Натъжава, замисля, разсмива, извиква спомени, размечтава. Има много добри попадения в отделни моменти и като цели разкази. Една много малка част ми се сториха незавършени - не с отворен край, просто ме оставиха в нищото. Като цяло обаче книгата си заслужава четенето и на определени страници ще я отварям още много пъти.
купих я заради корицата и заради заглавието. Васил Георгиев го знам от "една седмица в София", където списва рубриката "Упътване" (преди 10 дена предаох курсова работа върху нея) и ето ти, едно, второ, трето, прочетох я. първият разказ ме спечели, но за съжаление вдигна летвата още в самото начало. освен него ("Цвета") харесах горе-долу и "Прошка". останалите 23 истории също са си наред, но стилът определено не е моят : )
Друг автор, с който се запознахме на Южна Пролет. Васко е колоритна и ведра личност, веселяк и купонджия. Взе една от поощрителните награди на конкурса напълно заслужено, да не кажа, че заслужаваше и повече. Още помня първото ни засичане в асансьора на хотел "Тракия" в Хасково в девет и нещо сутринта, където той успя да ме разсмее истински, доверявайки ми как му влияе сутрешното кафе.
Това сборниче съдържа цели 25 разказа! Кратички, наистина, по 2-3 страници, което го прави бързо четивен. Внимание заслужават спечелилите награди "Любов" и "Черният Мъж", както и немалко други, като "Фрагменти от останалия живот", "Синдромът на Шурли", "Валя от кол-центъра", "Тръбите на Бога" и други. Личен и безспорен фаворит за мен е, естествено, "Писмо до Келвин Клайн" - разказът, който Васил прочете на представянето си в Зала "Хасково" в общината и буквално взриви аудиторията.
Корицата странно ми напомня на... аа, да, Парушев, Николов, Иванов - онези "бързите" момчета и първите им стъпки в писането. Е, Васил Георгиев е една идея над тях, но само толкова. Бях потресена и вцепенена, когато един наш многоуважаван критик бе нарекъл въпросния автор "прероденият Чехов". Вярно, че въпросният критик винаги преувеличава, но чак толкова? Не че не може да се намери нещо симпатично в будисткия плаж, но то дори не е цял разказ!