Винаги има и още

by Изабел Овчарова

„Винаги има и още“ е петата книга на Изабел Овчарова, описана като завладяваща история, разказана не през очите на един-единствен персонаж, а през призмата на почти всеки герой в романа. Събитията се разказват от Каролина, Владо, Марин, Елизабет, Наталия и още много различни хора с богата история и палитра от емоции. Когато стигнем до последната страница на книгата, колкото и да сме научили, видели и изпитали заедно с персонажите, осъзнаваме, че всеки човек е пъзел от безброй парчета и това, което виждаме и мислим, че знаем, невинаги е всичко, което е.

Основната мисия на романа е да те разтърси, провокира, обърка, изненада и най-вече да ти напомни колко ценно е да запазиш сърцето си състрадателно, а ума – отворен, защото дори когато смятаме, че знаем всичко за даден човек или ситуация, животът не пропуска да ни напомни, че ВИНАГИ ИМА И ОЩЕ...

Genres: Young Adult

327 pages, Paperback

First published January 1, 2022

About the author

Изабел Овчарова е автор, влогър и създател на съдържание. Едва на 18 години, тя пише дебютната си книга “Щастливей”, която печели “Детска Вазова награда за литература” за 2019 г., няколко месеца след издаването ѝ. Изи има над 400 000 последователи в социалните си мрежи, които ежедневно се забавляват, учат и променят заедно с нея.

Тя пренася тази магия и в книгите си, с които цели не само да накара хората да четат и да преоткрият любовта към тях, но и да се огледат в света около себе си, да го оценят и обикнат.

Reviews

[HeyitsMony · Rating 4 out of 5]

Както всяка книга на Изи, тази също не ме разочарова💓

[Monica · Rating 4 out of 5]

Книга с изключително ценно послание! Хареса ми колко е реалистична и как представя мислите и чувствата на всеки от главните героите, давайки ти възможност да се поставиш на тяхно място. Историята е интересна и се чете много бързо, което я прави още по-приятна. Определено се превърна в една от любимите ми книги на Изабел.
*Шипвам Каролина и Дориян!!

[Симона]

Онова, което си мислим и говорим за другите, не е нищо повече освен онова, което мислим и говорим на самите себе си. Преценката е свръхсубективно понятие, а емпатията - способност, която имаме все по-голяма нужда да упражняваме. Изабел с лекота изяснява тези факти няколко пъти в книгата си и е неизбежно на края ѝ да не те остави замислен или вдъхновен.

Чудесен опит за изрисуване на палитрата от емоции, хора и причинно-следствени връзки. ♡

[Maggie · Rating 5 out of 5]

Четеш и ревеш... Какво да кажа? Всяка книга на Изабел идва в подходящ за мен момент и винаги ми дава нова перспектива. Винаги съм намирала хората за интересни и тази книга, представяща историята от гледните точки на различни персонажи, показва красотата на това да си човек...

[Ivelina · Rating 5 out of 5]

Изабел както винаги ме изненада приятно. Книгата определено успя да изпълни мисията си - да покаже на читателя, че ВИНАГИ има и още...
Още нещо, което не виждаме. Още нещо, което не разбираме.

Мисля, че всеки може да се припознае в героите, дори и с някои от ситуациите, които им се случват. Но дори и да не се припознае, то да се замисли за хората, които по някакъв начин са били или все още са част от живота му.

Много ми хареса именно това, че се представя гледната точка на почти всеки герой в романа. По този начин виждаме, че не всеки е само "лош" или само "добър". Виждаме, че всеки прави грешки, и че тези грешки са подбудени от нещо. Нещо, за което може и да нямаме представа.

Всеки човек си има предистория. Няма как да сме запознати напълно с миналото и с живота на някого. Или с емоционалният му свят. Няма как и винаги да сме наясно защо постъпва по определен начин. Но можем да се опитаме да разберем или поне доколкото можем да се поставим на негово място. А не да си правим прибързано заключения само от това, което знаем за него. Защото както един от героите казва в края на книгата:
"Ти виждаш една малка част от всеки и я интерпретираш през собствената си призма. Представи си човека като пъзел от милион части. Ти си се докоснала до една. Или две. Или сто. Но никога до целия милион." Защото винаги има и още...

[Ada · Rating 5 out of 5]

this girl…Izabel…NEVER fails me with whatever she creates. what i’ve just read was a life lesson/wisdom in 320 pages. the “plot twist” at the final sentence… just the whole book and every word in it made me stop reading, stare into nothing and just think. it made me feel. a lot. i cried. a lot. i love and adore and want to tattoo this book on me. in my brain. would consider tattooing its title as a reminder that “there’s always more…” !!
the best and most full of quality book i’ve read this year.
IT.MADE.ME.THINK!

[beloslava bakalova · Rating 5 out of 5]

Мога само да кажа, че изпитах физическа болка от последната глава…

[Valentina · Rating 5 out of 5]

изабел се издигна в очите ми с тази книга. не очаквах нещо такова. просто уау…

[Viktoria · Rating 4 out of 5]

Току-що я прочетох.... И не знам откъде да започна.... Нека от там, че бих ѝ дала направо 5 звезди,ако през цялата книга ме държеше в интерес и да искам да я чета и т.н.
Вярвам,че я избрах в точното време, защото знаех, че ще ми помогне с моите си драми и смятам,че ще е така... Ще знам просто,че винаги има и още и по-малко да се дразня на хората,които се пробват да направят своя живот по-лек,като обиждат другите. Естествено,че не смятам и че аз съм винаги правата...😂 Но ще си гледам моят живот и моят "житейски път"
❗S P O I L E R S❗
Малко не би допадна в книгата,че повечето второстепенни герои все са някакви философи..Смисъл можеше ли да има и един малко по-прост или поне да казва нещо различно от това 😆
Също така в книгата усещах нотките на Изабел,освен всичко философско,но и брандът, и нейни изказвания,което и ме кефеше и съвсем малко ме дразнеше (понякога)
❗С В Ъ Р Ш И Х А❗

Иначе книгата ми хареса и ѝ благодаря,както и на Изабел нейния труд да ни впечатли и докосне 🤭🫶

[Iva_N · Rating 5 out of 5]

Нямам думи да опиша колко много харесвам тази книга..

[Mila Velikova · Rating 3 out of 5]

Да си призная, очаквах книгата да е доста по-обикновена, романтична и бозава. Защото си мисля, че знам Изабел като личност, но “Винаги има и още…”. Хареса ми, доста при това. Разказва истории, от които бих взела пример в живота. Има персонажи, в които припознах мои близки и един такъв, в който аз самата се припознах, а именно - Наталия. Като цяло наистина след като прочетох книгата се надявам да си извадя някаква поука и да започна да гледам над живота и хората с различен поглед. А за формулировката ѝ съм 50/50, защото обожавам кратки глави, каквито са тук, но има мислите на много персонажи, което понякога е объркващо. Като цяло я препоръчвам. 3.5/5 звездички.⭐️

[Elena Yankova · Rating 5 out of 5]

❞ “Ако хората усещаха болката, която причиняват... светът щеше да изглежда доста по-различно.”
Беше ми разказвала, че баща й често и повтарял това, когато е страдала заради отношението на различни хора спрямо нея. Учил я да бъде човек, какъвто на самата нея би й било приятно да срещне, или с други думи да се държи с хората така, както би искала да се държат с нея. И ако прави нещо, което не би искала някой да направи на нея, да преосмисли и да спре.❝
.
❞ От всяка дупка се излиза, всяка рана се лекува, всеки проблем се решава и всеки лев се възвръща. Само живота, след като си го загубил, не можеш да си го върнеш.❝

[Magi · Rating 4 out of 5]

Бих оценила книгата с 4,5 звезди единствено заради края. Самата книга е невероятна както всяка друга книга на Изабел,но просто края не ме удовлетворява. Искам още и още,но и естествено както казва Изи винаги има и още. Силно се надявам да има продължение след време.

[Sisi Vasileva · Rating 5 out of 5]

Това официонално е една от най-любимите ми книги. Много поучителна и разтърсваща. Направо настръхнах на финала. ❤❤❤

[Eli · Rating 5 out of 5]

Силно се надявам,че ще има някакъв вид продължение. Впечатлена съм честно казано от книгата

[Daria · Rating 5 out of 5]

Тази книга е невероятна и много ми харесва. Толкова е прекрасна и историята е много дълга и ми беше много интересна и не спират да чета. Твоите книги ми отварят врата към четенето💗
Всички твоите книги са невероятни и много ми допадат, харесват и ме променят и следвам правилата в тях💗🥹

[Katy · Rating 5 out of 5]

Отново една от любимите ми книги е на Изабел. Толкова зареждаща, успокояваща, житейска и просто съвършена! Горещо препоръчвам

[Ekaterina · Rating 5 out of 5]

Аххх, толкова хубава книга
Нямам думи, с които да опиша вълнението с което преминавах през страниците. Хареса ми това, че различните ситуации се представят от различни ъгли. Тъкмо когато си мислиш, че ще съдиш някого, книгата ти показва, защо не трябва да го правиш - защото винаги има и още нещо, което не знаеш...
Книгата показва толкова ясно и красноречиво как не трябва да съдим някого, с който дори сме се разминали за 2 секунди, никога не знаем през какво преминава този човек и не винаги всичко е такова, каквото изглежда
Всеки един персонаж те учи на нещичко или пък виждаш част от себе си в него. А и още по-хубавото, поставяш се на негово място, виждаш какво се върти в неговата глава и как разсъждава.
Хареса ми колко различни теми и житейски проблеми са преплетени в книгата, показват се решенията на героите и понякога тяхните не розови последици. Имаше много емоция и чувство в книгата 💛💛

[Gergana · Rating 5 out of 5]

Уникална книга! Дава ти възможността да разбереш, че винаги има и още нещо, което не знаеш. Тази книга, разглежда мнението на всеки един от персонажите. Прочетете я!

[Preslav · Rating 4 out of 5]

Давам 4 звезди само защото всичките уроци, които може да научиш от тази книга вече ги знаех от самата Изабел. Историята беше заинтригуваща и сигурност ще си купя втората книга когато излезе. Иначе има много какво да се научи от тази книга и я препоръчвам с две ръце.

[Nicole · Rating 4 out of 5]

Според мен, Изи заслужава да ѝ се обърне внимание не просто защото е „някаква си там инфлуенсърка”, ами защото начинът ѝ на писане е мнооого омайващ и наистина всяка нейна творба е стойностна 💘

[Amanda Todorova · Rating 4 out of 5]

Страхотна книга с още по-ценно послание! Книгата се чете изключително бързо, героите и техните истории са завладяващи и лесно можеш да се припознаеш в тях.

[Betty · Rating 1 out of 5]

Книгата определено е писана с умисъл, но за жалост не беше това, което очаквах. Честно казано, през цялото време си мислех, че това е, защото аз не спадам към целевата група, но може би не е само това.

В началото останах изненадана от детайла, с който се подхожда – като например: къде се намират героите, какво ги заобикаля, как се чувстват на дадено място или с определен човек. По-нататък в книгата това тотално се изгуби. В хода на историята имах чувството, че героите живееха само и единствено в собствените си глави. Разбирам каква е цялостната идея, но за да имаме една наистина интересна история, не мисля, че фокусът трябва да бъде изцяло върху едно нещо – да виждаме какво/защо/как мисли всеки герой.

Идеята да виждаме историята от гледната точка на всеки персонаж ми хареса, но изпълнението ѝ куцаше. В началото все още не познаваме героите – трябва да придобием представа за техния свят и т.н. Случва се това, което се предполага да бъде основната история. Започваме да вървим натам, но сякаш на автора това не му е било достатъчно – или поне така се усещаше – защото почти накрая на книгата започна дълбаене в друга насока, ако мога така да се изразя.

Следователно историята можеше (или е щяло) да бъде много по-добра, ако Изабел се беше хванала точно за това, но, уви, тя е предпочела да го остави така – плоско. Идеята ми е, че това, което се случва на един от персонажите, е изключително затрогващо и интересно, но за жалост беше оставено на повърхността. Авторката изобщо не се опита да задълбае по-дълбоко, което ме разочарова, защото този персонаж е, ако мога така да го нарека, главният. Може би, ако беше задълбочила повече в този момент, героят щеше да бъде усетен от читателя като една идея по-истински.

Останалите герои, особено мъжете, бяха повърхностни и изкуствени! Може би идеята зад начина им на мислене е била да бъдат максимално близки до целевата група, към която е насочена книгата, но все пак... Ако трябва да бъда честна, единствените персонажи, които се усещаха по-истински, бяха главният и един от второстепенните.
За мен историята е изключително необработена, плоска и донякъде банална. Може би аз го усещам така, защото не спадам към целевата група, или може би е така, защото авторът се е опитал да се фокусира прекалено върху едно нещо. Мисля, че ако това, което получихме като история в началото на книгата, не беше основната линия, а просто въведение в света и героите и т.н., нещата щяха да изглеждат различно. Тогава може би наистина щяхме да получим една добре оформена история, която истински би докоснала всеки.

Накрая само ще вметна, че според мен и редакторът не си е свършил добре работата, тъй като на места присъстваха нецензурни думи, както и много повторения. Под "повторения" имам предвид както постоянното използване на едни и същи думи, така и прекаленото натякване на основната идея зад книгата. В последните глави, буквално във всяка една се повтаряше едно и също, просто погледнато от различен ъгъл. Няма да лъжа – за мен това беше изключително банално!

[Blagovesta Stoeva · Rating 2 out of 5]

*това реално не е ревю, а откъси от бележките на телефона


Трябва ми някой от мъжкия пол, който е прочел книгага и да ми каже дали наистина момчетата мислят така (8ма глава, Владо) или Изабел има много повърхностно разбиране начина на мислене на мъжете.

Харесва ми този разговор (глава 19) между Каролина и Наталия или по-скоро идеята, която Изабел е имала. Не знам дали ще мога да го напиша по-добре, ама на Изабел начинът не ми се нрави. Банално е донякъде. Припознавам се в Каролина. (Поправка вече не)
Или пък Изабел може би го пише нарочно така (цялата книга всъщност, не само този разговор) - по-опростено и разбираемо, въпреки че темите са тежки, за да е достъпно до по-малките. Но пък нали книгата е +14 и се цели към по-големите. Изабел според мен иска да покаже, че не е създател само на детско/младежко съдържание, но не мисля, че това е правилния подход на писане. Не знам дали е защото е млада и няма житейския опит (аз съм още по-млада де и нямам никакъв) или просто не може и никога няма да може да пише такива мъдрости.
Обаче☝️ Изабел наистина се води и пише литература за тийнейджъри (то и аз съм такъв , но не ми харесва книгата). Така че сигурно не е толкова зле

Или сигурно говоря пълни глупости не знам

[Monika · Rating 5 out of 5]

Нямам думи, за да опиша магическото пътешествие, на което ще се отправите, когато вземете тази книга. По мое мнение това е най-добрата книга на Изи, защото се вижда колко е пораснала. Колко по-добре пише и как изгражда свой стил, колко деликатно предава посланията и едновременно ги казва в прав текст.
Единствените ми забележки са по-скоро стилистични. Понякога диалозите и реакциите на героите звучаха неестествени и нереалистични.
Любимата ви част са героите ѝ(любими са ми Наталия и Елизабет) Историите им, мислите им, чувствата им.. Трудно е са не издам нещо, затова няма да говоря за уникалния сюжет. Искам, ако си стигнал до ту�� да знаеш, че си заслужава да прочетеш книгата. Заслужава си да преживееш обратите, емоциите и уроците в нея. Пожелавам ти приятно четене!

[Iliana · Rating 5 out of 5]

Силно препоръчвам тази книга! Историята е невероятна, героите са написани много добре. Посланието в книгата е много важно и полезно! Смятам, че тя би помогнала на много хора, обръщайки внимание на важни теми - домашно насилие, употребата на наркотични вещества, алкохола, пренебрегването на психическото ни здраве и други. Бих казала, че всеки трябва да я, прочете поне веднъж в живота си! ⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️

[Raliminerali · Rating 2 out of 5]

Харесаха ми отделни цитати от книгата,хареса ми Елизабет като персонаж,но като цяло книгата беше леко скучно и главите бяха прекалено кратки🙂

[Lili Atanasova · Rating 4 out of 5]

Изабел определено създава невероятни истории. Поредната такава. Начинът, по който е описала героите; животите им; връзките между персонажите, които е създала в романа - всичко това е свидетелство за едно невероятно майсторство. Да добавим и фактът, че историята е разказана през гледната точка на почти всеки един персонаж, което го прави една прекрасна творба и ни дава възможност да разберем по-добре мислите и чувствата на героите и да ги съпреживеем. Признавам си - в началото не ме грабна много историята, но след това осъзнах, че светът е толкова малък, че винаги има още нещо, което не знаем. Няма случайности. Определено трябва да се прочете тази книга.

~~~~~~~~~~~
А тук са някои от любимите ми цитати:

“Исках всички да се чувстват добре, но това невинаги беше възможно и определено не зависеше от мен. Единственото, над което имах някакъв контрол, бяха моите действия. Не можех да контролирам изборите на другите, нито пък имах енергията да се опитвам. Приех, че всеки избира какво да прави и това, че нещо не ми звучи правилно, не означава, че е грешно (…) фокусирах се над единственото нещо, над което имам контрол…себе си.” - Елизабет


“Животът ти те е завъртял така, че да не можеш да си позволиш да мислиш за това, което искаш, а е трябвало да мислиш за това, което трябва да направиш, за да оцелееш. Но сега животът ти е различен. Това е било в миналото. Сега можеш да си построиш друго ежедневие. Друг начин на живот.” - Дориян


“Мислиш си, че ако стоиш настрана от всичко, което евентуално може да те направи щастлива, ще избягаш от разочарованията на живота ли?” - Наталия

[joannamilanova · Rating 4 out of 5]

След толкова време, в което не бях чела…най-накрая прочетох една книга. Минаха доста седмици от прочитането на последната.

Такаа нека да започна. Книгата ми допадна. Леко и приятно четиво, което те освобождава, но и същевременно те кара да се замислиш над някои неща от живота и над начина ти на възприемане на околните и света.

Изабел пише изключително добре и си личи, че историята идва от душата ѝ, както и че иска да помогне на четящия да преосмисли разни ситуации.

В тази книга основно се въртеше една ситуация, след която различните герои се държат по различен начин, който за едни е правилен, за други - не.
Разбираме, че за мисленето на един човек, както и за действията му са отговорни роднините му, травмите му и всичко преживяно от него. Пречупва нещата през призмата си, но не задава въпроса: „Ами другия как ще се почувства?” или пък „Каква е причината той да се държи така?”.

Както подсказва заглавието „Винаги има и още”: винаги има нещо, което не виждаме, винаги има парченце от пъзела в историята, което не можем да съберем или разберем.

Не бива да съдим хората, защото не знаем какво са преживели.

Задавайте си по-често въпроса „защо?”, не забравяйте, че всяка история има няколко страни (всяка за себе си е права), но какво става като се поставим на мястото на другия?

След време можем да се променим, защото всеки се променя и да разберем и другите, да се поставим на мястото им, да им простим, да ни стане хубаво на душата и да станем по-добри, ако не за другите, то поне за себе си. ✨😉

[Kali · Rating 3 out of 5]

Книгата беше интересна и с добро послание.Това,което не ми допадна е,че на моменти беше недоизпипана.Обаждането на Марин преди катастрофата имаше потенциал за развитие.Дали ако Каролина беше вдигнала,Марин щеше да има шанс за щастлив край?И факта,че след като не вдигна и пристигна новината за смъртта му не бяха описани никакви угризения за пропуснатото обаждане от нейна страна.Според мен сюжетната линия между Каролина и Марин имаше голям потенциал,който си остана недоразвит.Друго което ме подразни беше просташкия език на главните мъжки герои(с изключение на Дориян).Наталия и Елизабет бяха може би най-добре изградените персонажи в книгата.Каролина като чели тъпчеше на едно място почти до самият ѝ край.При Кристина не забелязах почти никакво израстване и като цяло нейният персонаж ми допадна най-малко.В книгата,обаче беше добре описано какво се случва при нестабилни семейства,разведени родители и куп други проблеми градящи основата си още от най-ранно детство.Опростеният и на моменти уличен език,обаче бяха в контраст с тези така силни емоции на героите .Персонажите бяха твърде простовато изградени за целите на този роман.