Голи и солени

by Жанина Драгостинова (Editor), Иво Беров, Галя Лозанова

По вълните на изгубеното време. Круиз с истории от палубата на миналото.

Сборникът „Голи и солени (морето преди бетона)“ със съставител Жанина Драгостинова и със снимки от Иван Бакалов и Ана Вълчанова е кораб, който се носи в дълбините на спомените.

В него 23 истории ни връщат в годините, когато рокендролът беше млад, дюните – неразорани, немкините – от ГДР, а леките коли – тежкотоварни. Тогава Водния дух бдеше над Иракли, хазайките в Созопол криеха ютиите, но брояха душовете, а кофражите не скриваха морето.

Сред авторите на тези лични и вълнуващи разкази ще откриете журналисти, артисти, писатели, историк, атлантик, актриса и други герои на нашето време. Голи и солени някога, днес те пресяват от черно-белите снимки най-цветните си спомени от морето преди бетона и докосват Мечтателя у Читателя.

248 pages, Paperback

Published July 11, 2022

Reviews

[Alexander Boneff · Rating 3 out of 5]

quick summer read for the nostalgic 40+ person

[Снежана Ташева · Rating 3 out of 5]

Тъй като е сборник от различни автори, ще ми е трудно да оценя еднакво всички разкази. Смятам, че идеята да се напише сборник за морето преди бетона е добра – много хора все още си го спомнят, а и още не е късно да се разруши част от бетона както в Испания, за да стане морето по-човешко.
Като цяло останах с приятно чувство след прочитането му, някои разкази ми харесаха повече от други. От разказите, които ми направиха най-добро впечатление мога да посоча „Ричко“ (на когото и ракета няма да му помогне да си хване гадже:) ) и този на Петър Стоянович (забравих името на историята, а нямам книгата под ръка). Също и този, в който две момчета ходиха до Златните да правят далавери. Интересни ми бяха разказите за Царево, за Иракли, за станцията на писателите и на кинаджиите, съответно край Варна и в Созопол, и спомените на различните хора от едно и също място. Предполагам, че Дон Базилио наистина е бил интересен образ, щом толкова народ се сеща за него.
Едно от нещата, които нямат място в сборника, според мен, е политиката. В този ред на мисли разказа за лукса като цяло ми беше досаден, защото по-голямата част от него беше посветена на това колко е лош социализма. Също и разказа на Мони Паси – аман от умнокрасива пропаганда. Не знам що някои хора си мислят, че единствената ценност на света е свободата, дори когато нямаш какво да ядеш. Иначе, дори и в тези разкази имаше интересни моменти, просто бих хванала голямата ножица и бих изрязала всичката политика и пропаганда. Самата тема за луксозните курорти по времето на социализма е готина и на читателя в един момент му става интересно; ако я няма политиката и начукването на канчето на тази тема, ще продължи да му бъде. В разказа на Мони Паси пък беше готино това как възрастният сваляч инструктира младия да не пише на изгората си в Германия, след като тя се прибере, защото иначе може да го съди за бащинство.
А, и в разказа на немеца щеше да е по-интересно да прочетем как неговите сънародници възприемат България и нашето море, не самите себе си. Знам, че всеки си е най-важен за себе си, обаче това не прави четенето на това как се възприема по-интересно за читателите.

[Sve · Rating 3 out of 5]

Симпатичен сборник с носталгични спомени от морето преди бетона. Някои бяха наистина забавни - някои - не чак толкова. Идеално четиво за плажа!

[Doroti · Rating 3 out of 5]

Много море има в този сборник. Голямо удоволствие, особено на прага на зимата и преди едно мое пътуване към моето море в навечерието на Коледа.
Но и усещането, че чета една-единствена много дълга статия; личи си, че са писали хора от горе-долу едно и също поколение.
И голямата драма: много е гадно по време на соца, но пък именно тогава по бг морето все още няма много бетон…