What do you think?
Rate this book
Необикновени
Фантазната книга, която държите в ръце, напомня компютърна игра за напреднали и стига да пожелаем, ще научим какви ли не уроци за стратегиите, с които можем да продължим по пътя си. С ярко и безмилостно въображение Цветомира Йорданова, само на петнайсет години, разказва необикновена история за необикновените Алис и Лукас, деца от тук и сега, но и от други, паралелни светове, в които Доброто и Злото непрекъснато и жестоко се сблъскват. Четиво, напълзяно от чудовища, озарено от приятелство, облъхнато от познание, четиво, над което бдят Ин и Ян, добротворни ментори, повелители на времето, огъня, въздуха и водата, магически същества, закалени в безброй битки.
300 pages, Paperback
Published January 1, 2022
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
August 13, 2023
first time reading a fantasy novel by a bulgarian author and i loved it so much it hurts
February 17, 2023
За книга, написана от 15-годишно момиче, беше прилична, затова ще ѝ дам 1,5 звезди. (господи, колко мразя Goodreads петобалната система)
Идеите на Цветомира ми се струват вдъхновени от ATLA до някаква степен. Не че използването на 5 елемента - основните четири + плазма/време/нещо друго, е иновативна.
Алекс и Лукас бяха ок персонажи, но просто ок. Искаше ми се техните гледни точки да бъдат с повече характер - вметнати изречения, които не просто казват какво героите мислят, но и го показват.
Имах няколко основни проблема с тази книга:
1. Неконсистентностите.
Още в началото, когато Алекс хвърля ранинаца си по... определени причини, после някак си раницата ѝ се озовава пак на гърба ѝ. Подобни несъответствия присъстват до самия край на книгата, за което виня частично и редакторите, че поне не са го отбелязали на авторката, за да ги оправи.
2. Темпото
Колкото и странно да звучи - темпото е твърде бързо. Нямаме време, в което да седнем и да видим наистина ефектът, който специалният свят има върху децата. От едно събитие почти веднага се скача в друго. Това, от което книгата имаше нужда, е да остави време на читателите малко да подишат.
3. Облеклото
Някак си просто не мога да приема насериозно мистериозно дълго и епично наметало с... тениска, анцуг и кецове. Съжалявам, но просто не мога да го приема сериозно. Обосено предвид, че наметалата са се използвали за пътническа дреха, която да замества якетата и да предпазва човек от студ. А тук се използва за статут? И за битки? (Тук обвинявам всяко фентъзи, което използва тази тропа.)
4. Липсата на диалог между персонажите
Ще ми се да имаше разумно обяснение защо героите не говорят помежду си. А не само - "Аз съм ръбат тийнейджър, не ме закачайте". Толкова много от проблемите в тази книга можеха да се разрешат по прост начин, ако хората просто... говореха. Както има обществени тайни в нашето общество, така и там трябва да има такива. Не, наистина, защо главният антагонист просто не излезе на площада и не каже какво крият другите? Кой ще го спре? Никой. А дори и по-голямата част от населението да не му повярва, поне ще се говори за това.
5. Страничните герои
Ще ми се да имахме повече време да ги опознаем. Изглаждат симпатични и наистина съжалявам, че нямахме повече време с тях.
Като цяло се забавлявах да прочета тази книга, дори и да има доста пропуски. Смятам, че с правилните насоки, Цветомира има възможността да създаде вълнуващо продължение, защото дори и на бабуни, основата, която е създала, е сравнително стабилна. Нещо, което рядко може да се каже за други български автори.
Идеите на Цветомира ми се струват вдъхновени от ATLA до някаква степен. Не че използването на 5 елемента - основните четири + плазма/време/нещо друго, е иновативна.
Алекс и Лукас бяха ок персонажи, но просто ок. Искаше ми се техните гледни точки да бъдат с повече характер - вметнати изречения, които не просто казват какво героите мислят, но и го показват.
Имах няколко основни проблема с тази книга:
1. Неконсистентностите.
Още в началото, когато Алекс хвърля ранинаца си по... определени причини, после някак си раницата ѝ се озовава пак на гърба ѝ. Подобни несъответствия присъстват до самия край на книгата, за което виня частично и редакторите, че поне не са го отбелязали на авторката, за да ги оправи.
2. Темпото
Колкото и странно да звучи - темпото е твърде бързо. Нямаме време, в което да седнем и да видим наистина ефектът, който специалният свят има върху децата. От едно събитие почти веднага се скача в друго. Това, от което книгата имаше нужда, е да остави време на читателите малко да подишат.
3. Облеклото
Някак си просто не мога да приема насериозно мистериозно дълго и епично наметало с... тениска, анцуг и кецове. Съжалявам, но просто не мога да го приема сериозно. Обосено предвид, че наметалата са се използвали за пътническа дреха, която да замества якетата и да предпазва човек от студ. А тук се използва за статут? И за битки? (Тук обвинявам всяко фентъзи, което използва тази тропа.)
4. Липсата на диалог между персонажите
Ще ми се да имаше разумно обяснение защо героите не говорят помежду си. А не само - "Аз съм ръбат тийнейджър, не ме закачайте". Толкова много от проблемите в тази книга можеха да се разрешат по прост начин, ако хората просто... говореха. Както има обществени тайни в нашето общество, така и там трябва да има такива. Не, наистина, защо главният антагонист просто не излезе на площада и не каже какво крият другите? Кой ще го спре? Никой. А дори и по-голямата част от населението да не му повярва, поне ще се говори за това.
5. Страничните герои
Ще ми се да имахме повече време да ги опознаем. Изглаждат симпатични и наистина съжалявам, че нямахме повече време с тях.
Като цяло се забавлявах да прочета тази книга, дори и да има доста пропуски. Смятам, че с правилните насоки, Цветомира има възможността да създаде вълнуващо продължение, защото дори и на бабуни, основата, която е създала, е сравнително стабилна. Нещо, което рядко може да се каже за други български автори.
August 30, 2022
Невероятна книга разкриваща важността на баланса в живота.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews