Първата

by Богдана Иванова Калъчева

„Пасианс“ всъщност означава търпение. Нареждай бавно и без припряност картите, които ти раздадох, за да разбереш коя е Първата. Всяка нейна дума тежи на мястото си и отваря път към съкровени мисли и желания. Когато откриеш Първата, открехни вратата ѝ. Отдавна не я залоства. Разни гости е приютила в дома си – Късната, Многоликата, Специалния… Поседни и послушай историите им. Първата винаги стои, гордо изправила глава, някъде между Надеждата и Края. Кажи ѝ, че си пристигнал и че ти си оня, който не просто ще я слуша, а ще разказва заедно с нея. Бъди ѝ съ-творец.

72 pages, Paperback

Published September 1, 2021

About the author

От 1984 съм, но не тази на Оруел, а онази, в която Христо Проданов остава в Хималаите, Джон Ъпдайк пише „Вещиците от Истуик", а Лайънъл Ричи пее “Hello”. Растях в годините, когато комуникациите се развиваха скорострелно и от mirC с връстниците ми се преместихме в ICQ, после в Yahoo Messenger и Skype, а накрая се установихме във Facebook. Светът онлайн си беше цяла Страна на чудесата, чувствах се като Алиса и обикновено се подвизавах именно с това име в платформите. Е, признавам си, бях известна с още няколко псевдонима в популярни навремето ролеви игри и два-три форума. Когато обаче окончателно изчезнаха стационарните телефони от домовете ни, а мобилните устройства станаха достъпни за всички, магията се загуби. Очевидно заради възможността да бъде носена в джоба и използвана по всяко време. На всички ни е ясно, че вълшебствата не виреят в зоната на комфорт. Някъде по това време преоткрих удоволствието от четенето и писането на текстове по-дълги от съобщение в чата и публикация във форум. Започнах да събирам стиховете и разказите си в папки на допотопни компютри, да водя вечната борба на обикновения потребител с технологиите и да се моля поне веднъж да ми се случи чудото на преинсталацията без загуба на файлове. Когато няма обратна връзка, творчеството силно заприличва на нарцистични монолози, но в моя случай не стана така. Получих си я! През няколкото години, в които активно работих по дебютната си стихосбирка „Първата“ и сборника си с разкази „Жената, която не бях“, събрах кръг от здраво мрънкащи и по презумпция недоволни бета читатели, които да ме приземяват, когато си мисля, че съм написала нещо гениално. Рецептата ми за добра литература: вдъхновение, първа чернова, желание да изтрия всичко, втора чернова, бета читател (т.е. обигран хулител), желание да блокирам всички, окончателна редакция. Творчеството ми и аз нямаше да бъдем същите без хората, които са мрънкали пред, до и зад мен през годините. Ако не успея да им благодаря в посвещение, непременно ще го направя в епитафията си.

Reviews

[Станислава Славова-Петкова · Rating 5 out of 5]

Няма да можете да я прочетете наведнъж. Ако все пак сте го направили, със сигурност сте имали чаша вино в ръка.
Поезията на Богдана е силна, завладяваща, вади онези дълбоко скрити в теб чувства, които си прибрал на сигурно място, защото самият ти се страхуваш да покажеш пред себе си.
Но тук няма скрито - покрито. Любовта, безразличието, самотата - всички чувства са с истинските си цветове.
Приеми ги или я затвори. Преди да те е изпепелила.