What do you think?
Rate this book
Асверг. Из хрониките за кан Крум
Искаш ли да изпиташ усещането да живееш в епохата на българското средновековие? Какво ли е да си смел воин, който се бори за своята кауза? И какво ли е да си лидер, от чиито решения зависи съдбата на цял народ?
"Асверг. Из хрониките на кан Крум" е част от поредицата "Българи". Това не е обикновена книга, която четеш като страничен наблюдател. Това е книга, в която ТИ ще можеш да вземеш важни решения и спрямо тях да промениш историята.
От нейните страници ще научиш за живота и делата на кан Крум, а чрез своите решения дори ще можеш да повлияеш на хода на събитията.
Стана ли ти любопитно? Ти си на ход!
"Асверг. Из хрониките на кан Крум" е част от поредицата "Българи". Това не е обикновена книга, която четеш като страничен наблюдател. Това е книга, в която ТИ ще можеш да вземеш важни решения и спрямо тях да промениш историята.
От нейните страници ще научиш за живота и делата на кан Крум, а чрез своите решения дори ще можеш да повлияеш на хода на събитията.
Стана ли ти любопитно? Ти си на ход!
Paperback
Published July 13, 2020
1 person is currently reading
19 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
July 30, 2020
Литературата е по-силната страна - избран е (полу-) приказен стил, чувствах се повече все едно чета приключения на Крали Марко, отколкото исторически роман. На места героят се справя с "един кораб противници", на други доста по-лесно го "свалят на земята", но категорично никъде не се търси прекален реализъм. Приветствам този подход, авторовият стил пък е увлекателен и цялостно се усеща приятно-непретенциозно самото произведение. Историческата линия си върви стабилно и "важните" събития си присъстват, но пък спокойно могат да се пропуснат някои от тях, ако на Асверг не му допада да се занимава с конкретно такова, а и са някак на фонов режим - нещо, по което много сериозно се отличават "Асверг" и "Тервел", без единият подход да е по-"правилен" от другия.
Сюжетът за мен се развиваше малко нехомогенно - на места има голям акцент на определени сцени, които нямат задължително някаква прекалена важност, но пък добавят колоритни герои и ситуации. Това е по-характерно за първата половина от книгата и без колебание това темпо ми допадна значително повече. Втората половина предимно препуска през ситуации (или пък се фокусира на 1-2 твърде много, за сметка на други), но много от сцените и персонажите са лишени от дух - за съжаление такива са проблемите и с ключови персонажи като семейството на героя (просто е споменато, че съществуват) и самия Крум и тяхното присъствие в книгата няма и половината сила от тази на да речем някакъв си готвач от първата половина. Не знам от какво е провокирано това бързане, но ако цялата книга беше с темпото на първата половина, щеше да е страхотно. Може би големият обем и нуждата все пак всичко исторически важно "да се случи" е довело до този неприятен компромис. Дали някой не е казал "Ангалоте, много яки сцени стават, ама тая книга ще стане 500 страници както си тръгнал..." Подобно недоразвиване за съжаление обезсилва в не малка степен и иначе добре измисления край.
Играта е повече или по-малко хаотична. Най-важният параметър за една игра за мен са интересните избори, а не системи и баланс, а тук изборите не блестят. През цялата първа глава (поне при моя прочит) нямаше нито един ситуационен избор - избираме си знания, разпределяме точки и после само проверяваме дали имаме някое от горните. Това са голяма част от изборите в книгата - по-скоро проверки за знания, статистики и екипировка, въпроси дали искате да научите повече за нещо си, въпроси дали искате да се занимавате с нещо, или да го пропуснете. Битките винаги са "събери този, този и този показател... ако са над 45 - еди си какво". Все пак има и класически избори, които са интересни, сякаш най-вече в средата на книгата; частта с екипирането на героя е прилична; има няколко загадки, които не са измислени от автора, но пасват добре и ако не са ви попадали досега, ще са ви интересни; тук там има и по-големи разклонения на сюжета (може би най-голямото такова е във втора глава); ппцията за връщане назад при лош край също е приятна за мен. Има потенциал за преиграване, тъй като почти сигурно няма да успеете да развиете/попаднете в някои от по-интересните сцени на първи прочит. Балансът ми се стори приличен, в началото показателите ми бяха малко над проверките, в края явно пропуснах нещо важно и се провалих на повечето от тях, но пък не беше фатално. Има известен "ефект на снежната топка", също като при "Тервел" - ако направите грешки по-рано в книгата изпускате бонуси или пари, което пък води до нови проблеми и наказания и т.н. Все пак, от гледна точка на системата нещата си вървят сравнително гладко.
На няколко места имаше (вероятно) разменени препратки, например на епизод 185 (192, 200 и 217 не изглеждат на правилните места) и после в първата битка в проход - най-високите възможни точки при стрелба с лък не водят до най-добрите резултати. Предполагам, че има повечко такива грешки в книгата. Може би на места е пропуснато да се даде и заплащане (примерно след първия опционален поход на Асверг, освен ако тръгването на поход само по себе си не е грешка). Има и други дребни технически проблеми или странности или просто неоптимизираност, например раздаването на първите 6 точки авторите 1 по 1, при положение, че задължително ги вземаш, многото copy paste на текст, липсата на оценка в края на играта (която си изглеждаше предвидена с тези точки Авторитет), най-важният КАШКАВАЛ в историята на игрите (който даже има заделено място на пазара и две разновидности с пълноцветни илюстрации за точно 1 епизод употреба от вземане до използване), тук там нелогизми покрай системата (с какво ти помага бързината на коня ти като си на кораб без него или стреляш от засада с лък), неясноти по правилата (можеш ли вместо ризница, шлем и ботуши да носиш 5 вида оръжия? - не изглежда да има ограничение, макар че не го правех, защото не ми "стои" тематично) и т.н.
Много странно решение беше прочитането на допълнителна информация да дава награди в игрално отношение, защото готиното на отделянето на този тип информация е точно това да я направиш опционална - в момента е просто най-безинтересният игрален избор - искаш ли да научиш повече за това - да - ето ти това "знание" и 1 точка Авторитет. А също и бонус точки и знание ако кажеш, че ти е харесала книгата. LoL... Бих направил нещо такова на майтап и без реален ефект в играта, но начинът по който е в книгата е меко казано странен - прилича на много криворазбран агресивен маркетинг.
Главите са разделени странно - всъщност само "заглавният" епизод е от значение, иначе си скачате навсякъде из книгата. С малко повече труд и пренареждане можеше епизодите от една глава да са си в рамките на главата и така да знаете горе долу докъде сте.
Но, честно казано, никое от тези неща не е болка за умиране. По-скоро бих ги определил като по-дребни и технически несъвършенства, може би на повечето читатели няма да им направят чак такова впечатление.
Оформлението е добро - илюстрацията на корицата и тези на предметите ми допадат, приятна екстра е изнасянето на пазара и дневника на отделни цветни листчета и имат добра използваемост точно тези елементи - пазара ще разгледате поне няколко пъти, а дневника ще ползвате честичко. Хартията е бяла офсетова, остоянията са "щедри" - определено не е пестено в тези отношения.
Като цяло останах с приятно усещане от книгата, макар и тук да има много нереализиран потенциал. Бих я препоръчал на хора, които ще могат да погледнат на нея малко по-непретенциозно, с очакване за исторически базиран аналог на "Варварския бог" или "Петият принц", а не в търсене на новата библия на българската история и безценен източник кое как е било по тези времена. Да, има такива елементи, но повече като подправка, отлкокото като основа. Аз поне със сигурност ще се радвам да прочета и следващите книги-игри на Ангалот и се надявам с опита да става все по-добър в тях.
Сюжетът за мен се развиваше малко нехомогенно - на места има голям акцент на определени сцени, които нямат задължително някаква прекалена важност, но пък добавят колоритни герои и ситуации. Това е по-характерно за първата половина от книгата и без колебание това темпо ми допадна значително повече. Втората половина предимно препуска през ситуации (или пък се фокусира на 1-2 твърде много, за сметка на други), но много от сцените и персонажите са лишени от дух - за съжаление такива са проблемите и с ключови персонажи като семейството на героя (просто е споменато, че съществуват) и самия Крум и тяхното присъствие в книгата няма и половината сила от тази на да речем някакъв си готвач от първата половина. Не знам от какво е провокирано това бързане, но ако цялата книга беше с темпото на първата половина, щеше да е страхотно. Може би големият обем и нуждата все пак всичко исторически важно "да се случи" е довело до този неприятен компромис. Дали някой не е казал "Ангалоте, много яки сцени стават, ама тая книга ще стане 500 страници както си тръгнал..." Подобно недоразвиване за съжаление обезсилва в не малка степен и иначе добре измисления край.
Играта е повече или по-малко хаотична. Най-важният параметър за една игра за мен са интересните избори, а не системи и баланс, а тук изборите не блестят. През цялата първа глава (поне при моя прочит) нямаше нито един ситуационен избор - избираме си знания, разпределяме точки и после само проверяваме дали имаме някое от горните. Това са голяма част от изборите в книгата - по-скоро проверки за знания, статистики и екипировка, въпроси дали искате да научите повече за нещо си, въпроси дали искате да се занимавате с нещо, или да го пропуснете. Битките винаги са "събери този, този и този показател... ако са над 45 - еди си какво". Все пак има и класически избори, които са интересни, сякаш най-вече в средата на книгата; частта с екипирането на героя е прилична; има няколко загадки, които не са измислени от автора, но пасват добре и ако не са ви попадали досега, ще са ви интересни; тук там има и по-големи разклонения на сюжета (може би най-голямото такова е във втора глава); ппцията за връщане назад при лош край също е приятна за мен. Има потенциал за преиграване, тъй като почти сигурно няма да успеете да развиете/попаднете в някои от по-интересните сцени на първи прочит. Балансът ми се стори приличен, в началото показателите ми бяха малко над проверките, в края явно пропуснах нещо важно и се провалих на повечето от тях, но пък не беше фатално. Има известен "ефект на снежната топка", също като при "Тервел" - ако направите грешки по-рано в книгата изпускате бонуси или пари, което пък води до нови проблеми и наказания и т.н. Все пак, от гледна точка на системата нещата си вървят сравнително гладко.
На няколко места имаше (вероятно) разменени препратки, например на епизод 185 (192, 200 и 217 не изглеждат на правилните места) и после в първата битка в проход - най-високите възможни точки при стрелба с лък не водят до най-добрите резултати. Предполагам, че има повечко такива грешки в книгата. Може би на места е пропуснато да се даде и заплащане (примерно след първия опционален поход на Асверг, освен ако тръгването на поход само по себе си не е грешка). Има и други дребни технически проблеми или странности или просто неоптимизираност, например раздаването на първите 6 точки авторите 1 по 1, при положение, че задължително ги вземаш, многото copy paste на текст, липсата на оценка в края на играта (която си изглеждаше предвидена с тези точки Авторитет), най-важният КАШКАВАЛ в историята на игрите (който даже има заделено място на пазара и две разновидности с пълноцветни илюстрации за точно 1 епизод употреба от вземане до използване), тук там нелогизми покрай системата (с какво ти помага бързината на коня ти като си на кораб без него или стреляш от засада с лък), неясноти по правилата (можеш ли вместо ризница, шлем и ботуши да носиш 5 вида оръжия? - не изглежда да има ограничение, макар че не го правех, защото не ми "стои" тематично) и т.н.
Много странно решение беше прочитането на допълнителна информация да дава награди в игрално отношение, защото готиното на отделянето на този тип информация е точно това да я направиш опционална - в момента е просто най-безинтересният игрален избор - искаш ли да научиш повече за това - да - ето ти това "знание" и 1 точка Авторитет. А също и бонус точки и знание ако кажеш, че ти е харесала книгата. LoL... Бих направил нещо такова на майтап и без реален ефект в играта, но начинът по който е в книгата е меко казано странен - прилича на много криворазбран агресивен маркетинг.
Главите са разделени странно - всъщност само "заглавният" епизод е от значение, иначе си скачате навсякъде из книгата. С малко повече труд и пренареждане можеше епизодите от една глава да са си в рамките на главата и така да знаете горе долу докъде сте.
Но, честно казано, никое от тези неща не е болка за умиране. По-скоро бих ги определил като по-дребни и технически несъвършенства, може би на повечето читатели няма да им направят чак такова впечатление.
Оформлението е добро - илюстрацията на корицата и тези на предметите ми допадат, приятна екстра е изнасянето на пазара и дневника на отделни цветни листчета и имат добра използваемост точно тези елементи - пазара ще разгледате поне няколко пъти, а дневника ще ползвате честичко. Хартията е бяла офсетова, остоянията са "щедри" - определено не е пестено в тези отношения.
Като цяло останах с приятно усещане от книгата, макар и тук да има много нереализиран потенциал. Бих я препоръчал на хора, които ще могат да погледнат на нея малко по-непретенциозно, с очакване за исторически базиран аналог на "Варварския бог" или "Петият принц", а не в търсене на новата библия на българската история и безценен източник кое как е било по тези времена. Да, има такива елементи, но повече като подправка, отлкокото като основа. Аз поне със сигурност ще се радвам да прочета и следващите книги-игри на Ангалот и се надявам с опита да става все по-добър в тях.
November 27, 2020
Хареса ми, поприпомни ми малко исторически факти и ме потопи добре в атмосферата.
Само в последната глава "честа" ми извади очите. Чес ли имат българите, чест ли...как ли се членуват имената от женски род, завършващи на т...всичко това е една голяма мистерия в българския език.
Само в последната глава "честа" ми извади очите. Чес ли имат българите, чест ли...как ли се членуват имената от женски род, завършващи на т...всичко това е една голяма мистерия в българския език.
August 18, 2021
Впечатлен съм от книгата! Препоръчвам я на всички, които харесват българската история. Очаквам с нетърпение следващата част!
February 8, 2021
https://bloodyrosered.wordpress.com/2...
Днес ми се ще да си поговорим за нещо, което мислех, че е отдавна забравено, а именно книгите-игри.
В моето детство те бяха много популярни, спомням си и до ден-днешен „Замъкът на таласъмите“, играехме я отново и отново и с всеки следващ път, когато я вземеше някой от библиотеката, тя заприличваше все повече на баница, страниците ѝ се разпадаха, беше лепена поне десетина пъти, но хората продължаваха да я взимат.
После някак си книгите-игри минаха лека-полека в забвение и от години не ми беше попадала такава. Дори и да ги е имало, просто не попадаха при мен. Затова, когато от Артхолик се свързаха с мен и ми предложиха да стана част от приключението на Асверг, реших защо пък не. В крайна сметка споменът, който имах за книгите-игри беше положителен.
Като начало смятам, че е това е един адски добър старт на начинанието. Историята се развива в нашата, българската история. Асверг (Ние) е измислен, но авторите умело са го поставили в този период от историята и са превърнали живота му в истинско приключение, ръководено обаче само и единствено от читателя.
Важно е всяко едно нещо в тази книга, затова е нужно да се чете внимателно от увода през всеки възможен избор. Това е един от огромните плюсове на книгите-игри, карат те да спреш, да мислиш, да развиваш логиката си и да се опитваш да гледаш напред във времето, преценявайки какво може да ти потрябва, кое би могло да ти послужи по-добре. Единственото, което поне на мен ми липсваше, беше малко по-художествен изказ, на моменти някои от епизодите ми звучаха леко претупани и опростени и ги минах леко по диагонал, но като цяло книгата е направена добре. Личи си безумното старание. Това, което коментирахме с приятели, четящи книгата е, че всички в даден момент сме спрели да четем и сме се зачудили какви кански усилия се иска да седнеш и да напишеш епизод по епизод, да измислиш всяка една връзка, всеки един развой, да свържеш нещата. Именно затова една малка художествена сухота не ми пречи особено.
В книгата има определено моменти от нашата история, но колкото и да е важен хан Крум, за нас важният тук е Асверг, защото ние ставаме в едно с него. Няма да ви казвам как съм играла, изборите които съм правила или пътя, по който съм минала, защото за мен всеки един детайл ще ви издаде случващото се, ще ви подскаже за възможностите, които имате, а аз поне искрено вярвам, че читателят трябва да започне напълно неподготвен и да изгради сам пътя си. Книгата се играе за по-малко от ден и за това време ще ви накара да мислите повече от която и да е друга книга, ще ви накара да помамите малко (в моя случай 0 пъти, но пък съм си взела своя дял от мамене преди 20 години, че и отгоре) и дори ще умрете. Лошо няма, все пак така става в книгите-игри понякога. Очакват ви битки, знания, умения, история, мислене, логика и забавление. Защото, повярвайте ми, забавно е, освен че е интересно. Моят съвет е четете внимателно началото, не се сравнявайте и не се съревновавайте с другарчета за точките авторитет, играйте вашата игра, изградете вашия Асверг, така както бихте изградили себе си. Пробвайте, бъркайте, забавлявайте се, защото това е готиното на книгите-игри. А тази е специална, българска и определено, ако сте забравили някаква част от историята, ще ви бъде припомнена.
Аз лично ще чакам с трепет втората книга и нямам търпение да изиграя и нея, защото се оказа, че дори 20 години по-късно този тип четива са все така интересни и приковаващи вниманието. Вие чели ли сте някога книга-игра?
Днес ми се ще да си поговорим за нещо, което мислех, че е отдавна забравено, а именно книгите-игри.
В моето детство те бяха много популярни, спомням си и до ден-днешен „Замъкът на таласъмите“, играехме я отново и отново и с всеки следващ път, когато я вземеше някой от библиотеката, тя заприличваше все повече на баница, страниците ѝ се разпадаха, беше лепена поне десетина пъти, но хората продължаваха да я взимат.
После някак си книгите-игри минаха лека-полека в забвение и от години не ми беше попадала такава. Дори и да ги е имало, просто не попадаха при мен. Затова, когато от Артхолик се свързаха с мен и ми предложиха да стана част от приключението на Асверг, реших защо пък не. В крайна сметка споменът, който имах за книгите-игри беше положителен.
Като начало смятам, че е това е един адски добър старт на начинанието. Историята се развива в нашата, българската история. Асверг (Ние) е измислен, но авторите умело са го поставили в този период от историята и са превърнали живота му в истинско приключение, ръководено обаче само и единствено от читателя.
Важно е всяко едно нещо в тази книга, затова е нужно да се чете внимателно от увода през всеки възможен избор. Това е един от огромните плюсове на книгите-игри, карат те да спреш, да мислиш, да развиваш логиката си и да се опитваш да гледаш напред във времето, преценявайки какво може да ти потрябва, кое би могло да ти послужи по-добре. Единственото, което поне на мен ми липсваше, беше малко по-художествен изказ, на моменти някои от епизодите ми звучаха леко претупани и опростени и ги минах леко по диагонал, но като цяло книгата е направена добре. Личи си безумното старание. Това, което коментирахме с приятели, четящи книгата е, че всички в даден момент сме спрели да четем и сме се зачудили какви кански усилия се иска да седнеш и да напишеш епизод по епизод, да измислиш всяка една връзка, всеки един развой, да свържеш нещата. Именно затова една малка художествена сухота не ми пречи особено.
В книгата има определено моменти от нашата история, но колкото и да е важен хан Крум, за нас важният тук е Асверг, защото ние ставаме в едно с него. Няма да ви казвам как съм играла, изборите които съм правила или пътя, по който съм минала, защото за мен всеки един детайл ще ви издаде случващото се, ще ви подскаже за възможностите, които имате, а аз поне искрено вярвам, че читателят трябва да започне напълно неподготвен и да изгради сам пътя си. Книгата се играе за по-малко от ден и за това време ще ви накара да мислите повече от която и да е друга книга, ще ви накара да помамите малко (в моя случай 0 пъти, но пък съм си взела своя дял от мамене преди 20 години, че и отгоре) и дори ще умрете. Лошо няма, все пак така става в книгите-игри понякога. Очакват ви битки, знания, умения, история, мислене, логика и забавление. Защото, повярвайте ми, забавно е, освен че е интересно. Моят съвет е четете внимателно началото, не се сравнявайте и не се съревновавайте с другарчета за точките авторитет, играйте вашата игра, изградете вашия Асверг, така както бихте изградили себе си. Пробвайте, бъркайте, забавлявайте се, защото това е готиното на книгите-игри. А тази е специална, българска и определено, ако сте забравили някаква част от историята, ще ви бъде припомнена.
Аз лично ще чакам с трепет втората книга и нямам търпение да изиграя и нея, защото се оказа, че дори 20 години по-късно този тип четива са все така интересни и приковаващи вниманието. Вие чели ли сте някога книга-игра?
February 4, 2021
“Асверг. Из хрониките на кан Крум” е първата книга-игра, на която попадам. Допадна ми много корицата на книгата, както и самото й оформление. Картите, които вървят към нея са страхотно допълнение. Екипът, стоящ зад книгата е изпипал всички детайли и заедно с книгата получих и молив, за да мога да записвам всичко, което трябва, а след това да мога да го изтрия и да започна наново. Книгата дойде старателно опакована и много ми допадна този жест. Харесва ми идеята да четем и учим, докато играем.
В историята ние сме Асверг и трябва да взимаме решения от негово име. С всяка глава ние напредваме и решаваме какво да учи и кога да се бие. Аз лично го убих още докато беше тийнейджър, но вторият и третият път успях да завърша играта. Определено бих събрала всички книжки от поредицата. Беше ми интересно да научавам нови думи и факти. След като го погубих толкова млад още на първия опит бях малко на тръни. Отгръщах предпазливо страниците и се надявах да не видя “Край” под епизода, към който бях изпращана. Със сигурност е много различна книга и я препоръчвам с две ръце.
В историята ние сме Асверг и трябва да взимаме решения от негово име. С всяка глава ние напредваме и решаваме какво да учи и кога да се бие. Аз лично го убих още докато беше тийнейджър, но вторият и третият път успях да завърша играта. Определено бих събрала всички книжки от поредицата. Беше ми интересно да научавам нови думи и факти. След като го погубих толкова млад още на първия опит бях малко на тръни. Отгръщах предпазливо страниците и се надявах да не видя “Край” под епизода, към който бях изпращана. Със сигурност е много различна книга и я препоръчвам с две ръце.
September 3, 2021
Вие сте Асверг. Взимате решения, които променят историята и действията, независимо дали са правилни или грешни. Може да умрете в средата на играта, но може и да получите 3 точки за "авторитет". Решавате дали да се биете или да преговаряте, дали да защитите семейството си или да се биете за своя кан. Отговаряте на гатанки, изчислявате оценки, купувате оръжия и провизии. От вас зависи как ще приключат битките и кой ще победи. Звучи интересно нали?
Повече информация може да прочетете в блог поста:
https://ionibooks.home.blog/2021/08/2...
Повече информация може да прочетете в блог поста:
https://ionibooks.home.blog/2021/08/2...
March 7, 2021
Това е българска книга - игра, в която вие сте войн, на име Асверг. Вие избирате оръжията, облеклото и предметите на своя герой, а от всяко ваше решение, зависи следващият ход на играта, дали ще стигнете до края или ще погубите своя войн.
Книгата е позована на исторически събития от периода на управление на кан Крум, но също така има и художествен щрих, за да придаде на играта по-интересен сюжет.
Очаквам с нетърпение втората книга от замислената трилогия по проект на Десислава Авджиева.
При закупуването на всяка книга се дарява по 1 лв от стойността за фондация "Въздигане", чиито действия са насочени към въздигане на българският дух и култура
Книгата е позована на исторически събития от периода на управление на кан Крум, но също така има и художествен щрих, за да придаде на играта по-интересен сюжет.
Очаквам с нетърпение втората книга от замислената трилогия по проект на Десислава Авджиева.
При закупуването на всяка книга се дарява по 1 лв от стойността за фондация "Въздигане", чиито действия са насочени към въздигане на българският дух и култура
April 21, 2021
Ревюто на книгата тук: https://books99blogspot.blogspot.com/...
Едно наистина прекрасно издание, което читателя с удоволствие да прочете/ изиграе.
Това ми е първата книга игра, но с удоволствие се заех да разбера дали това е моето нещо и се указа, че ми е така забавно и интересно.
Книгата е изключително добре направена както външно, но и съдържанието вече е впечатляващо.
А вие игралите ли сте тази книги? С колко авторитет свършихте?
Едно наистина прекрасно издание, което читателя с удоволствие да прочете/ изиграе.
Това ми е първата книга игра, но с удоволствие се заех да разбера дали това е моето нещо и се указа, че ми е така забавно и интересно.
Книгата е изключително добре направена както външно, но и съдържанието вече е впечатляващо.
А вие игралите ли сте тази книги? С колко авторитет свършихте?
Displaying 1 - 8 of 8 reviews