Новата книга на Ерик-Еманюел Шмит „Феликс и невидимият извор“ е част от Le Cycle de l’invisible, известен у нас като „Кръговратът на незримото“, една от най-успешните поредици в изобилното творчество на прочутия автор. Това е поредица от повести с независими една от друга сюжети, всяка от които търси духовните измерения на някоя от световните религии.
Във всяка от тях героят, обикновено юноща на 10-14 години се среща с преломно екзистенциално събитие – смърт на близък, изоставяне, болест, война, предприема духовно и физическо пътешествие, често с по-възрастен и мъдър спътник и излиза от него пречистен и просветлен, с нови сили за живот. В основата на това духовно усъвършенстване във всяка повест стои една от тези религии с нейните положителни и отрицателни черти, представени от автора с хуманистичен подход и философска дълбочина, но достъпно, увлекателно с ненатрапчив хумор, ирония и самоирония, с присъщото на Шмит майсторско редуване на тъжното и смешното.
Тук, във „Феликс и невидимият извор“, Шмит по същия начин търси съкровищата от поезия и мъдрост в духовната традиция на анимизма, африканските вярвания, според които всяко нещо на света има душа, душата на всеки човек е свързана със свой невидим извор на духовни и физически сили, който обикновено е скрит в неговите корени родно място, река, континент. Повестта следва същата майсторски овладяна от автора схема, но този път героите са африканци, живеещи в Париж – дванайсетгодишният Феликс и неговата майка Фату. Феликс и Фату живеят в пъстрото, етнически разнообразно предградие Белвил, майката държи кафене, населено с местни чешити и колоритни образи, описани с много хумор и топлина от Шмит.