В това бъдеще машините, управлявали по-голямата част от нашата планета, отдавна са престанали да функционират и природата отново си е възвърнала света.
Отдавна забравен и скрит в студена и тъмна пещера, Малкия робот беше отново намерен.
Животните бяха много уплашени, когато го откриха. Студената тъмна пещера беше суха и скрита, така че той беше също толкова съвършен, колкото в деня, в който беше скрит. Само няколко парчета от него липсваха.
Не помнеше нищо за това кой е и колко дълго е спал и се нуждаеше от помощ. Липсващите парчета трябваше да бъдат намерени, за да се поправи. За негова радост, на помощ му се притичват много малки същества с големи сърца. Как ще му помогнат те да се поправи и как се вписва в свят, който го е оставил? Как разбираш кой си, когато не можеш да си спомниш откъде си дошъл? И как се чувстваш, когато осъзнаваш, че това, което някога си бил, може да е било това, което е навредило на света на новите ти приятели? С тях той може да успее да разбере миналото си, но най-важното е да им помогне да оформят своето бъдеще.
В свят, в който са останали само животните, малкото роботче е натрапник. Но и единственият спасител - защото, въпреки че хората ги няма, техните „подобрения“ са останали, а роботчето трябва да поправи стената на язовира. Една история за предразсъдъци, недоверие и емпатия.
Хубави сладурски илюстрации. Първолашки упражнения по писане в часа на класния в Долно Камарци. И за капак обяснения в криворазбрана любов към климатичните промени (бивше глобално затопляне, което ту го има, ту го няма, заедно с българската пролет), които отдавна се доказа, че се дължат на много по-чутовни фактори от пръдните на пернишките крави в Швейцария *. Въпросите в края на книгата обаче са изключително полезни и ценни!
* Разпознават се безпогрешно по лилавия цвят на окраската.
„Домът е там, където е сърцето” (изд. „Робертино”) е детска книжка, която ще се хареса не само на малките читатели, но и на всички възрастни, които някога са изпитвали симпатии по метални герои, демонстриращи истинска човечност. От Тенекиения дървар и Тик-Ток, до Железния гигант и УОЛ-И, историите за подобни персонажи винаги са ми допадали, ето защо имах предчувствието, че и картинната книга на Хайди и Даниъл Хауърт също ще е точно по мой вкус, но… Оказа се, че тя надмина очакванията ми и нищо не бе в състояние да ме подготви за очарованието на малкото червено роботче, което смело поема грижата за една застрашена гора и нейните обитатели. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Beautifully illustrated, but the writing is mediocre. I've read the Bulgarian version and checked vs. the English one (there is a shot on the Amazon page) and it's not the translation. I had troubles "reading" it for my 4.5 yo in a way that makes a coherent and interesting story.
"Домът е там, където е сърцето" e очарователна книжка за потенциалното бъдеще на нашата планета, когато границата между технологии и природа е започнала да се размива.
Основни теми: *технологии *опазване на природата *устойчиво развитие
Учи децата: *да се грижат за природата *да използват технологиите за развитие *за симбиозата на природата и изкуствения интелект
Красиви илюстрации и идея, но текстът е изключително лошо написан/преведен или и аз не знам.
Не очаквам в детска книга да прочета: “Луди ли сте? - попита лисицата.”; “…и да чува щапукането на различни лапички и нокти…”; “Мишката остана поразена.” “Мишката искаше да го убеди, че греши, но беше твърде стеснителна, за да каже нещо.” и т.н.