Машини

by Златозар Петров

„Машини“ на Златозар Петров не е поредната книжка с поезия сред поредните книжки с поезия. Зад провокативно баналното заглавие стои поезия от най-високо качество. Теренът на книгата е неравен, което прави още по-видими естествени образци като „Човекът-кукла“, „Наброски върху любовта и времето“, „Каприз“... Играта с езика, но игра на майстор, позволява през думите свободно да се сливат емоция и разум, стихийно да преливат едно в друго в една интелектуална страст, и – „Погледни: изкуство и природа са едно.“

Илко Димитров

Genres: Poetry

52 pages, Paperback

Published January 1, 2020

Reviews

[Dessislava · Rating 4 out of 5]

Липсва ми понякога плътна, мрачна, реалистична поезия. Която не е цинична, но напомня на цинизъм. В която ритъмът е усещане, което се създава постепенно. В която сякаш е мрачно и мокро и е следобед. В която антитезите лукаво ти замазват очите и после рязко ги отварят.
Златозар Петров е много интелигентен поет и се радвам, че тази година излезе негова книга. Скромно, кротко, без нито един ред на четвърта корица, без похвали от известни имена на нея, без мощно натрапване от социалките. Но стихосбирката говори сама за себе си и мисля, че ако четете тези редове, трябва да прочетете и „Машини“=

[Iris · Rating 5 out of 5]

Любим поет на естетическата носталгия. Предната книга беше по-добра, тук сякаш се усеща преднамерена съобразеност на стиховете с цел уеднаквяване, за да звучат ритмично и "машинно" и с това се губи живецът на индивидуалното послание на всяко стихотворение, ако има такова. Поне аз така го усетих, докато четох. Позната нотка на отчаяние от безсмислието и пошлостта на съвременното битие и изгубеното време от предните стихосбирки я има отново, сякаш засилена. Това е малка книжка, която определено оставя голяма следа в мислите и душата.