Сенки от стария Плевен

by Георги Домусчиев

Светът винаги е имал своите личности, своите зевзеци, своите неудачници или щастливци. Това е градът, в който живеем. Дядо, мисля, че твоите разкази са някакъв мост, по който трябва да минат днес поколенията, за да намерят в лабиринта на времето и събитията своето място в живота на град Плевен. Вярвам! Христо Домусчиев – Бебо (внук)

Ти, Дядо, ме научи да виждам и усещам дори невидимите неща. Ти ме научи на търпение. Ти ме научи да виждам любовта, смирението, благодарността… Безбройни са твоите уроци и в тези кратки спомени за теб едва ли ще мога да разкажа всичко. Но те са запечатани в чип в главата ми и ще бъдат там до моята смърт. Дано имам време... Благодаря ти!
Христо Домусчиев - Бебо (внук)

Сборникът „Сенки от стария Плевень” е напомняне за един позабравен български писател; негов особен, личен поглед към едно отдавна отминало време на град Плевен, с неговите хора, традиции, устройство. Изданието включва познатия сборник с документално-художествени разкази „Сенки от стария Плевен”, разтърсващата повест „Самичка”, няколко текста от сборника „Очерки и разкази”, избрани стихове в проза от двутомника „Есенни листа” и писма до автора от известни български интелектуалци, като проф. Иван Шишманов, проф. Александър Балабанов, д-р Кръстьо Кръстев, Трифон Кунев, Юрдан Трифонов, Илия Блъсков, Добри Немиров и др.

Вместо предговор читателят ще се наслади на светлата изповед на внука, Христо Домусчиев, за уроците на неговия дядо.

В края на книгата издателят е включил речник на забравени, красиви или уникални български думи и изрази, някои от които най-вероятно са хрумки на самия автор.

168 pages, Paperback

Published January 1, 1988

About the author

Георги Пенчев Домусчиев, български писател, е роден на 19./28.11.1872 г. в град Плевен в семейство на търговеца Пенчо Домусчиев от известната от повече от 250 години фамилия Домусчиеви. Завършва гимназия в град Русе. Няколко години учителства в родния си град. Завършва юридически науки в СУ (1902). Съдия и адвокат в редица градове на страната. Печата за пръв път в ученическото списание „Извор” в Русе през 1893 г. От 1897 г. публикува в сп. „Българска мисъл” и сп. „Българска сбирка”, където е сътрудник до 1915 г. Негови творби са публикувани в списанията „Демократичен преглед”, „Ново общество”, „Съвременен преглед”, „Листопад”, „Слънце” и др. Поддържа връзки с българските интелектуалци проф. Иван Шишманов, проф. Александър Балабанов, д-р Кръстьо Кръстев, Трифон Кунев, Юрдан Трифонов, Илия Блъсков и много други чрез писма и лични срещи. Дълги години е под влияние на социалистическите идеи покрай своя приятел и съсед Георги Кирков. Автор на книгите „Очерки и разкази” (1909, Шумен), „Стихотворения в проза” (в две книги, 1910, 1914, Шумен). После издава книги с стихове, разкази, повести, романи в Плевен в периода 1922-1943 г.: „Кървави дни” (разкази, 1922), „Есенни листа” (две книги със стихове в проза, Плевен, 1925 и 1927), „Самичка” (повест, 1927), „Сенки от стария Плевен” (художествено-документални разкази, 1933), „Пред смъртта” (разкази, 1940), „Отдавна” (разкази, 1940), „В утрото на живота” (роман, 1940), „Неспокойни времена” (разкази, 1941), „Бекярови” (роман, 1943), „Прокурорът Глогов” (роман, 1943), „Да си спомним за тях” (художествено-документални разкази, 1943). Читалищен деятел и радетел за културата в Плевен. Дълги години е в управата на градското читалище „Съгласие”, активно участва в списването на литературното списание „Родна мисъл” (1921 - 1924, Плевен), заедно с писателя Иван Кирилов и поета Никола Ракитин. През 1933 г. е съредактор на обществено-културното издание “Вит”, в което печата и част от своите творби. Умира на 21 март 1961 г. в Плевен. Приживе подарява цялата си библиотека и ръкописи на градското читалище „Съгласие”. Книгата „Сенки от стария Плевен”, обединяваща разкази и очерци от едноименната книга, „Отдавна” и „Да си спомним за тях”, е преиздадена през 1988 г.