Преди да се затворят времената

by София Бранц

За София Бранц не важат законите на гравитацията.
Таня Кольовска

Тази Соня на моменти е гениална. Някои неща не знаех, други бях забравил, трети ме сепнаха. Последните редове от „Върху написаното" ме запратиха в Космоса, съсипаха ме. Точно след четвърт век ги видях с ясни очи, препрочетох ги през слепоочието си, препрогледнах ги.
Румен Леонидов

Соня имаше почти свръхестествена дарба да вижда „пролуките", да чува музиката, да усеща духа на текста, да намира незнайно откъде най-точната дума. Да, имаше опит и ерудиция, но най-вече огромен талант.
Милена Попова

Винаги съм вярвал, че тя е един от най-големите поети. Сигурен съм, че и тя го знаеше. И че изобщо не обръщаше внимание на този факт.
Марин Бодаков

Genres: Poetry

132 pages

Published January 1, 2020

About the author

Филолог, руска филология. Преводачка от руски език. Автор на поезия. Редактор и съставител в редица издателства, в това число „Народна култура“. Поет.

Reviews

[NeDa · Rating 4 out of 5]

Сълзи изплакани - сърце изплакнато,
любов изплискана и страст изнищена -
душа избистрена;

неоскърбителните думи не са утеха,
но са време,
което трябва да се измине, за да сме по-спокойни...
***
По въздуха получи ли писмо от мен
с целувка между марката и плика?

***
Кладенец

Потърсих кладенец - и нямаше наблизо.
Отчаяна, сама си изкопах.
Въртя въжето, вадя кофа с истина,
а исках само мъничко вода.

***
За всичко най-незаменимо животът ражда синоними
и нямало защо да викаме...

[И~N · Rating 4 out of 5]

Искаше ми се да кажа нещо повече за тази поезия, за деликатната прозорливост на кратките наблюдения, за екзистенциалната палитра на щрихите, с които С. Бранц рисува ескизите си, за почти математическата смълчаност, за определената елипса на емоция, но и за промъкващата се загриженост, без фокус и затова сякаш обгръщаща всичко и нищо – все характеристики, към които имам слабост като читател и с които лесно се „свързвам“, докато чета. Поезията на Бранц е колкото българска в невъодушевлението си, в неопределимото усещане за локаност, толкова и отвъд. Дъждовни стихове, ноемврийски някак, металически.

Целият отзив - тук.

[Vanya · Rating 5 out of 5]

Всички тези думи, които казваш – на мен ли ги казваш?
С пръсти като докосваш лицето ми – мен ли докосваш?
Само с мен ли можеш да бъдеш, или само аз ти останах?
Ако играеш – внимавай!
Нежността ми е толкова недоверчива и притеснена,
от ръцете ти нищо няма да смее да вземе.

София Бранц

"Преди да се затворят времената"
(ДА, 2020)