Бан Батил

Бан Батил #1-3

by Боян Болгар

В средата на XIV век Балканите са потопени в хаос. България е омаломощена от Черната смърт и заобиколена от врагове. Привидно краят изглежда близо, но българите, водени от цар Иван Александър, не са готови да се предадат. Тогава се появява нов враг – кръстоносците на Амадей Савойски, които нападат Несебър, а тайнствените им оръжия хвърлят в ужас българските защитници.

Единственият, който може да им се противопостави, е Батил, болярин и войвода на Средечката крепост. С помощта на своите верни спътници той трябва да измисли как да прогони нашествениците и да победи, за да спаси България. Това е неговата история. Легенда, която ще пребъде.

В това издание за първи път са събрани на едно място и трите романа от поредицата – „Синеокият с късия меч“, „Победите на Синеокия“ и „Звездата на бан Батил“. Авторът Боян Болгар вероятно дори не е подозирал, че книгите му ще пожънат такъв успех и ще се превърнат в абсолютни бестселъри. Неочакваната му кончина през 1984 г., няколко години след излизането на третата книга, слага край на това запомнящо се литературно приключение.

Сюжетът на книгите е семпъл, но фактът, че Болгар избягва от популярната за периода пропаганда в литературата, а вместо това залага на добрата историческа проза, превръща Батил в любим герой на поколения българи.

Genres: Historical Fiction, Bulgarian Literature

384 pages, Paperback

Published January 1, 2019

About the author

Боян Болгар (псевдоним на Боян Димитров Христов), български писател, е роден на 15.06.1907 година в град София. Следва държавни науки в Париж (1926-1929). Ръководи книгоиздателство “Перун” (1943). За пръв път печата през 1930 г. във в. “Литературен глас” (1928-1944). Участва в основаването и редактирането на вестник “Лост” (1946).Романи: “Подялба на щастието” (1946), “Вратарят на Содом” (1946), “Пътищата се пресичат” (1947), “Втората стая” (1948), “Син срещу баща”, “Седемнайсетгодишните”, (1956, драматизиран 1958, ІІ изд. – 1987), “Близнаците” (1958), “Само една крачка”. Повести: “Мариола, Ангелина, Костанда” (1967), “Сирената” (1967). Сборници с разкази “Хиляда тона” (1953), “С открито лице” (1954), “Четирима влюбени” (1963, обхваща три повести за съдбите на някои от героите от “Седемнайсетгодишните”). “Стъпала” (1968) и др. Драми: “Океан” (1948), “Очите на Веселка” (1960), “Шепа щастие” (1963) и др. Сборници с есета: “Жива и мъртва Атина, или Ние, хората” (1937), “Парижки мозайки, или Ние, хората” (1933), “Отвъд любовта. Изповеди на един съвременник” (1944), “Градът умира и се ражда” (1945), “Живот по избор” (1947), “Махнете калъфа” (1968), “Пътуване с Диоген” (1970), “Второ пътуване с Диоген” (1973), “Трето пътуване с Диоген” (1976) и др. Пътеписи в есеистичен стил: “Обичани предели” (1943), “Слънчев прозорец” (1956), “Свят на длан” (1972), “Ако минеш по моите стъпки. Разходки по 43 градуса северна ширина” (1975) и др. Исторически съчинения за юноши: “Синеокият с късия меч” (роман, 1973), “Звездата на бан Батил” (роман, 1980), “Стоте премеждия на бан Батил”. Други книги: “Трофеи” (1945), “Моят млад приятел”, “Чиста монета” (1952), “Скрито отечество” (1970). Умира на 05.09.1984 г. в София. През 2009 г. е публикувана книгата му “Себеразкриване – размисли и откровения”.

Reviews

[Metodi Markov · Rating 5 out of 5]

Много увлекателни приключенски истории, в една разпадаща се и заобиколена отвред от врагове средновековна България.

Бан Батил е войвода на Средец и довереник на цар Иван Александър. Действа от негово име при създалата се опасна за царството ситуация - нашествието на савойците по Черноморието ни, предприето в услуга на Византия. Със своите верни съратници -девойката Радуша, отец Инокентий, Йово и Делян, той трябва да разгадае тайното им оръжие и да осуети грабителските им планове. Следват безброй сблъсъци и надхитряния с наглите чужди агресори.

Жалко е, че ненавременната кончина на Боян Болгар ни е лишила от възможността да научим и за други подвизи на средечкия войвода.

Като дете бях чел само третата част - "Звездата на бан Батил" и много ми беше харесала, въпреки отворения си край. Затова, при първа възможност си взех изданието на "Българска история", но установих някои разминавания, които не мога да си обясня - в моята книга, под заглавието "Звездата на бан Батил", явно е включена и част от "Победите на синеокия".

Забележките ми към това издание са две.

Първата - жалко е, че не са използвани оригиналните и отлични илюстрации на художника Стоян Шиндаров. Уловил е всичките герои чудесно и при първа възможност ще ги сканирам и ще ги кача тук, за да се уверите сами. (Ето ги, с любезното съдействие на Димитър Цолов - https://www.facebook.com/comix.bg/med...)

Втората - в книгата няма речник на непознатите думи и това определено ще затрудни младото читателско поколение, до което искаме тази чудесна книга непременно да стигне.

Пожелавам ви приятни часове в компанията на бан Батил и другарите му!

[Павел Атанасов · Rating 3 out of 5]

Исторически приключенски романи, които бих препоръчал на всеки юноша, а и на родителите му, ако не ги е чел по-рано. Интересни, четивни и донякъде разкриващи ни малко от една България, за която почти не се пише в художествената ни литература.

Недостатъци обаче има и то не малко. Първото, което ме смути, е грешка, която винаги ме учудва, когато я срещна, а за съжаление това не е рядко. Често в текста се използват съвременните наименования на държави, местности, градове и др., които не се ползвани през 14-ти век. Така например няма как съвременниците на Източната Римска империя да я наричат Византия; всички би трябвало да знаем, че Византия е кабинетен термин, който никога не е използван от съвременниците за обозначаване на държавата на ромеите.

На следващо място - Дунав през 14-ти век не е наричан Дунав, това име започва да се използва през 18-ти век.

Не мога да не обърна внимание и на това, че героите в романа активно говорят за Балканите и Балканския полуостров, а тези наименования се появяват около 5 века по-късно.

Тези неточности на мен ми правят силно впечатление, защото правилното използване на наименованията на различни обекти от съответното време е важно за потапяне в атмосферата на романа. Освен това е индикация доколко авторът е положил труд да се запознае с епохата, за която пише. И когато се допускат такива елементарни грешки, това остава неприятно впечатление.

Друга слабост на романите е пропускането на интересни и важни моменти, за които само се казва, че са се случили, но не биват показани. Създава се усещането, че авторът като че ли не е знаел как да ги опише, да ги пресъздаде и затова е решил да си ги спести и само да каже - случило се бе еди какво си.

И последно - но това си е мой личен проблем. Никак не ми допадна отношението към Добруджанското деспотство и деспот Добротица. Не мога да приема внушението, че деспотът е бил самолюбив, жаден за власт провинциален сепаратист, който едва ли не се е погърчил и е отрекъл българската си същност. Това последното е откровено невярно. Разривът, ако може да се говори за такъв, между деспотството и Търново идва след смъртта на цар Иван Александър и е изцяло по вина на цар Иван Шишман, който предприема ред неадекватни враждебни действия срещу Добруджанското деспотство.

Та, с всичко изложено по-горе наум, книгите са много приятни и занимателни.