What do you think?
Rate this book
Тайното разковниче: народни приказки, том 1
Малцина са разказвачите, които са грабвали така въображението и слуха. Макар и посветил се на народните приказки сравнително късно, чак в последните години от живота си, Николай П. Тодоров (1907–1988) с необикновен възторг се впуска в това свое призвание, след като вече се е изявявал като журналист, като преводач от руски и френски – спомнете си за „Наследникът от Калкута“ от Роберт Щилмарк.
При все това, като син на Петко Ю. Тодоров и родственик със Стоян Михайловски, народното творчество отдавна се мержелее подобно на нов свят пред неговия духовен хоризонт. Далечната му кръвна връзка с Ангел Каралийчев също се оказва предопределяща. Историята за тяхната съвместна работа отдавна е изгубена и забравена, но една след друга през преломната 1968 г. започват да се появяват небивали книжки с приказки. Самобитността им и пълноводната река на словото, която тече през тях, отново и отново събират хората в едно семейство.
Какво различава неговото дело от например това на други бележити творци като Николай Райнов? В приказките на Николай П. Тодоров времето тече с по-бавен ход, някак меко и плавно. Разказвачът е извърнал поглед от буйните и непримирими години на своята младост, гледа спокойно към живота, някак смирено и с лек присмех. Креслото му често бива отстъпвано на гости като художниците Иван Ненов, Васил Иванов и Павлето… В спомените обаче отново се появяват тютюневите пръсти, лулата или цигарата и пишещата машина, която отказва да замълчи; долавя се спокойният, усърден труд – твърди се, че в такъв момент Хераклит можел да подхвърли: „И тук има богове…“.
При все това, като син на Петко Ю. Тодоров и родственик със Стоян Михайловски, народното творчество отдавна се мержелее подобно на нов свят пред неговия духовен хоризонт. Далечната му кръвна връзка с Ангел Каралийчев също се оказва предопределяща. Историята за тяхната съвместна работа отдавна е изгубена и забравена, но една след друга през преломната 1968 г. започват да се появяват небивали книжки с приказки. Самобитността им и пълноводната река на словото, която тече през тях, отново и отново събират хората в едно семейство.
Какво различава неговото дело от например това на други бележити творци като Николай Райнов? В приказките на Николай П. Тодоров времето тече с по-бавен ход, някак меко и плавно. Разказвачът е извърнал поглед от буйните и непримирими години на своята младост, гледа спокойно към живота, някак смирено и с лек присмех. Креслото му често бива отстъпвано на гости като художниците Иван Ненов, Васил Иванов и Павлето… В спомените обаче отново се появяват тютюневите пръсти, лулата или цигарата и пишещата машина, която отказва да замълчи; долавя се спокойният, усърден труд – твърди се, че в такъв момент Хераклит можел да подхвърли: „И тук има богове…“.
207 pages, Paperback
Published January 1, 2020
1 person want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
March 3, 2020
Ако интересът ви към народните приказки преминава отвъд най-популярните сюжети, четени на децата за лека нощ, ако търсите не просто поуки и традиционни ценности, но и самобитна красота, то непременно обърнете внимание на сборника „Тайното разковниче. Народни приказки - том 1” (изд. „Унискорп”). Неговият съставител Николай П. Тодоров е подбрал истории, чиито корени стигат дълбоко в нашата древност. „Тайното разковниче” крие в себе си сюжети с висока културна и етнографска стойност. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
April 22, 2020
Подбраните приказки са изключително интересни.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews