В този сборник с три интерактивни приключения ТИ, читателю, отново ще влезеш в ролята на главния герой!
След тригодишно затишие, сериен убиец се завръща с нови жертви. Наричат го „Совата“, защото върху всеки труп оставя капан за сънища с пера от сова. Защо избира да пише на теб, виждал ли е Сенчестите и какво можеш да сториш, за да го спреш?
„Капан от Сънища“ – Красимира Стоева
В това футболно прилючение няма да си играч или треньор, а ще си ръководител на отбор – „Дунав“ от Русе. За да изведеш тима до елитната дивизия, ще трябва да се пребориш с безброй трудности – спортни, финансови и такива, които ще изпитат морала и находчивостта ти.
„Борбата за Елита“ – Деян Рангелов
Сигнал за помощ те води в подземен комплекс на обезлюден свят. Войната е приключила отдавна, но белезите ѝ са вечни – токсична среда, враждебни роботи и дори време-пространствени аномалии са само част от многобройните опасности, които дебнат сред изоставените планети. Всяка крачка може да се окаже последна.
Започвам тази книжна поредица отзад напред по ред причини, които няма да описвам тук. Идеята да се съберат три книги-игри в едно книжно тяло винаги ми е била странна, защото вкусовете за сюжети и гейминг са различни и трудно цялата книга ще се хареса на повечето читатели. Тази книга е прекрасен пример за това. Е, аз съм крив читател и ми се чете КИ с крими мистерия сетинг, ама рядко някой посяга към този жанр. Ето и няколко думи за съдържанието.
„Капан от Сънища“ – Красимира Стоева 5/5 Признавам си книгата я купих заради тази история. Анотацията обещаваше криминална мистерия със сериен убиец и точно това получих, че и отгоре. Винаги съм бил фен на интерактивната литература, заради онези книги-игри, които бяха повече книги и по-малко игри със сложни правила, зарове, таблици и тн.. При Краси този баланс винаги се получава(поне от това което съм чел досега от нея).
„Борбата за Елита“ – Деян Рангелов 3/5 Навремето харесвах спортните книги-игри, ама тогава нямаше Fifa и Football Menager, сега въобще не ми беше интересно да играя с Дунав Русе
„Сектор 49“ – Саймън Блейк и Тери Адамс 1/5 Книга сякаш правена от компютърни геймъри. На PC ще изглежда прилично RPG, но претворено с думи... не се е получило. Обикалят се някакви коридори на някаква планета, никави описания на битките... абе не е моята бира.
Чудесен сборник! "Капан"-ът е личният ми фаворит и най-доброто, което съм чел от Красимира досега. Имаме многопластовост при главната героиня, интересен lore, логични избори, намигвания към предишните игри и още много дребни детайли, които правят четенето удоволствие. "Борбата"... Ненавиждам спортни игри и затова подходих с голяма доза недоверие. За щастие се оказа, че това не е спортна игра, не се преминава N на брой пъти през едни и същи епизоди и не просто я чета, защото е част от ПГ, а защото ми е интересна и забавна. "Сектор"-ът единствен не се оказа моята бира, все едно чета откъс от нещо по-голямо. Къде съм, кой съм аз, за какво се боря, кои са "лошите"... Безцелно обикаляне из коридори без каквито и да било избори; битки, които спокойно можех да пропусна. Някакви произволни противници и оръжия, които се падат на случаен принцип... Не ми допаднаха препратките към различни видеоигри, защото бяха извадени от контекста. Цялостната ми оценка е позитивна - сборникът и този път покри очакванията ми, а те, към Призвание Герой, традиционно са високи! В заключение ще спомена, че илюстрациите са едни от най-добрите досега!
„Капан от Сънища“ – Красимира Стоева - 3,5/5 - отново атмосферична история със свръхестествен елемент, каквито бяха и предишните две игри на Краси Стоева, но тази някак не ме грабна колкото тях. За сметка на това палци горе към референциите към тях в настоящата.
„Борбата за Елита“ – Деян Рангелов - 4/5 - изненадващо симулацията на футболен ръководител в мътните води на родната Б група ми хареса най-много от този сборник. Не мога да се отърва от усещането, че е писана от болен фен на Дунав (Русе), който много иска да се върнат добрите времена за отбора му. След тази история някак си искрено му го желая да се случи, при все колко ми стана безразличен родния футбол.
„Сектор 49“ – Саймън Блейк и Тери Адамс 3/5 - хареса ми концепцията, хареса ми историята, колкото и скромна да беше, но битките ми дойдоха в повече, определено. Накрая даже не ги следях. Дано продължението, което се готви, да е по-разнообразно.
Като цяло обаче, сборникът ме остави по-равнодушен, от колкото някои предишни, като многото мятане на зарове също не допринесе за по-добро впечатление. Което не значи, че не ми хареса, напротив. Просто някои от предишните броеве ми харесват повече. И също така, по никой начин не означава, че няма да си купя следващите броеве.
Забелязани грешки Епизод 318: при висок резултат се минава на 319, а при нисък - на 320.
Оценка на играта Очевидно, достигането до Епилог за победители само по себе си е достойно постижение и е индикатор за успешна игра. Все пак, ако си от най-амбициозните, ето как можеш да изчислиш своята оценка: + 25 точки за кодовата дума „промоция“; + 15 точки за кодовата дума „злато“; +1/+2/+5/+10/+20 точки за кодовата дума „осминафинал“ / „четвъртфинал“ / „полуфинал“ / „финал“ / „купа“ – зачиташ само най-силната от петте; +1 точка за всяка взета точка в класирането над 40; +2 точки ако имаш „феншоп“ и +2 точки ако Отношенията ти с Феновете са поне 4; +1 точка за всяко звено в отбора (Вратар, Защита, Халфове, Нападение) с 5 точки, и допълнително +1 точка за всяка от кодовите думи „Гунчо“, „Мартинов“, „Аспарухов“ и „Жуниор“; +1 точка за всеки 20 000 лв. Пари и/или Лични средства, които са ти останали; Ако имаш кодовата дума „резил“ си извади 20 точки; Ако имаш кодовата дума „пътник“ си извади 5 точки; Ако имаш кодовата дума „обрив“ си извади 10 точки, а „срив“ -5.
Резултат до 50 точки означава, че не си успял да се справиш с предизвикателството – нормално е да ти се случи при първо разиграване, защото трудността е висока, а и ролята на шанса е силна и понякога съдбата може да ти скрои неприятни номера, колкото и да си подготвен. При добра игра и успешен финал, трябва да си постигнал поне около 50-70 точки – завиден резултат сам по себе си, още повече ако си го направил от първо разиграване. Ако си събрал 70-90 точки, значи си се справил страхотно и не просто си достигнал до успешния финал, а си надскочил многократно очакванията. Повече от 90 точки е почти невъзможно да постигнеш, освен ако не си научил всички тайни на книгата и не си имал късмет, макар на практика да можеш да надхвърлиш и 100. При всички положения побързай да се похвалиш някъде, защото постижението ти си е феноменално. А сега и едно предизвикателство за най-големите маниаци – каква е най-високата оценка, която можеш да постигнеш, играейки с правилото „Вариант за математици“?
Обожавам оригиналността! Човек ще си помисли, че сред толкова прочетени сборници и десетки книги-игри преди това, вече не е останало нищо, което да ме изненада - но ето, че Красимира Стоева с "Капан от сънища" успя! Ще си призная, че не разбрах правилно кога се предполага да правя проучване на различните теми, та просто чаках насоки в текста. Чак на третият път, когато получих "4 точки време за проучване", загрях за какво става въпрос:) Но усещането, че не съм в кондиция се засили доста по-късно, когато си дадох сметка, че удебелените думи в текста не са просто интересен похват, за да се подчертаят и да се привлече вниманието на читателя върху тях, а част от самата игра - т.е. не се е предполагало да проучвам произволни епизоди! Не съм сигурен до колко това повлия на цялостното усещане, но към края имах приличен актив точки Доверие, и въпреки това не се справих от първият път, . И макар да не обичам, когато умирам преди края - в този случай няма как да се разсърдя, заради чудесната история и игрова механика! Браво!
Това е първата книга-игра от... не помня кога, която не успявам да завърша на едно сядане, но рано още на следващият ден отново бях на линия, за да вляза в ролята този път на мениджър на футболният клуб Дунав (Русе), с основната задача - класиране в А група. Дали ми хареса? Играта е мнооого добра, пълна с адреналин, къси, спортни епизоди, неочаквани обрати и логични решения! Също 5 звезди! Тук зарът играе значителна роля, но тя напълно се припокрива с действителността, където също не можеш да контролираш всичко; все пак с добър мениджмънт, ролята на шанса е минимална. Тук е моментът да посоча една груба грешка при номерирането на епизодите (ако вече е посочена някъде се извинявам). ��а епизод 318, където се решава изхода на двубоя за Купата на България, изходът се определя от зар, като се добавят точки за отличен вратар, един определен вратар и/или максимални познанства на треньора, т.е. по-високият резултат би трябвало да дава предимство. Затова силно стисках палци и избухнах от щастие, когато ми се падна 5-ца... Но при "5 или повече" неочаквано губиш! Победата е при резултат 1 до 4, в което както и да го въртя няма смисъл. Коригирайки това спечелих купата и второто място в класирането (въпреки, че победих победителите от Спартак (Плевен) и в двете си срещи!) и чакам с нетърпение продължението:)
Доста често най-доброто в тези сборници като че ли оставят за накрая, но малкият обем епизоди предполагаше, че в случая става въпрос по-скоро за пълнеж. Е, ниските ми очаквания изобщо не се оправдаха! Тук ти си космически рейнджър, изпратен да провери сигнал за бедствие на изоставена планета, в компанията на - може би се досещате - изкуствен интелект (Кортана... пардон, тук е Джейд:). Защо пращат сам войник на мисия става ясно, когато започнат да се появяват противниците ми - те нямат никакъв шанс! Сметките показват, че ако бях избрал "трудна" игра, нямаше да успея на косъм, така че победата не е гарантирана. За малкия си обем, играта е доста увлекателна, но само при положение, че имате добро въображение - в общия случай ситуациите, враговете и намерените предмети се определят на случаен принцип, така че от читателя до голяма степен зависи какво ще "види" в играта си. В моят случай, разбирайки че отделните локации просто ще изсипят още врагове и евентуално по някой предмет, за да компенсират загубите - умишлено избягвах очевидните пътища (картата се разкрива постепенно, сякаш над нея има fog of war - така че си я рисувах, за да не се загубя:) и завърших с почти минималният брой убити противници. В началото намерих снайпер, след това втори снайпер (и мога да опиша детайлно битките, в които ги ползвах, като описанието ми ще е на базата на получените зарове), към края вече се движех с два меча и пистолет. Като цяло - страхотно приключение...!
В заключение - тези максимални оценки на ревютата не ги давам току-така, но в случая не се замислям изобщо - категорично "it was amazing", дори без половината звезда, която давам автоматично на български автори:)
1. „Капан от Сънища“ - 2,5/5: не ми допадна особено историята, не успях да се отъждествя с главната героиня, нито да й влезна в обувките. Идеята за човек, който не излиза от вкъщи изобщо, носят му храната на вратата и единствената му връзка с външния свят е интернет е гадна, виждали сме я неведнъж, а и как тя решава ребусите, събирайки парченца от пъзела само ровейките се по сайтове и форуми ми се видя наивна. 2. "Борбата за елита" - 5/5: най-доброто, което съм чел изобщо от Рангелов и лично за мен най-добрата спортна книга-игра от Новата вълна. Ръководенето на отбор като Дунав Русе, битките му в Б-групата и стремежа към влизане в А-група, плюс евентуално спечелване на купата на България влязоха като студена потна бира в горещ летен ден. Като започнем от изборите кой да ръководи отбора - дали да е Божо Баретата, бивша 90-тарска мутра дето държи ресторанти и дискотеки, дали да е Кърпача, жива легенда на отбора с шивашки цех, дали да е Кръсто Зидаров със строителния бизнес и партийно потекло, всеки със своите плюсове и минуси; преминаваме към чисто игровата част - срещи, мачове, купуване-продаване на играчи, ъпгрейд на стадиона и футболистите, откриване на феншоп, намиране на спонсор на отбора, спортен лагер в Турция, всякакви чисто мениджърски неща та стигнем до родните реалии в българския футбол: купуване на мачове, черно тото и далавераджийски схеми с нелегални залози, рушвети на съдиите, вдигане на банкет за гнидите от БФС, просиш пари за отбора от кмета, тук има буквално от всичко, препоръчвам на всеки. Излишно е да казвам, че превъртях книгата точно 3 пъти, по веднъж с всеки от тримата възможни главни герои. 3. „Сектор 49“ - 1,5/5. Ще си позволя леко да пунтирам Додо, който вече е ревюирал книгата - ако това беше направено като компютърна игра тип FPS (First Person Shooter), щеше да е чудесно, ама на книга-игра не се е получило. Половин оценка отгоре за чудните илюстрации, особено на оръжията, обаче схемите на битките (първо усложнено излишно, после опитано да се улесни със съкращения и се объркваш хептен и тотално), самите битки тип случайност по таблица (сега хвърли зар, ааа, ще те нападне робот, ако се падне друго ще киборг), никакви описания, сухота, обикаляш като улав по коридорите, буквално изгубваш интерес.