What do you think?
Rate this book
Изпитанието на Розара
Младата Розара е неопитна, незряла и изпълнена с решимост. Изпратена е в малкия град Дитрум, за да разреши проблем от магическо естество. Ако се провали, ще бъде прокудена от Кръга на лунната светлина и връзката й с магията ще бъде прекъсната.
Изпитанието, за което се е готвила, се превръща в начало на безмилостно преследване, в което някои се борят за власт, а други за оцеляването си. Розара е въвлечена в приключение, в което магическата й дарба не е достатъчна, за да спаси света си. Ще се нуждае от цялата си съобразителност и от помощта на верни приятели. Предателства, кръв, приятелства и една нова любов бележат пътя й.
Вълнуващ фентъзи трилър, в който най-опасните чудовища са не кръвожадните създания, призовани със заклинания, а хората.
Изпитанието, за което се е готвила, се превръща в начало на безмилостно преследване, в което някои се борят за власт, а други за оцеляването си. Розара е въвлечена в приключение, в което магическата й дарба не е достатъчна, за да спаси света си. Ще се нуждае от цялата си съобразителност и от помощта на верни приятели. Предателства, кръв, приятелства и една нова любов бележат пътя й.
Вълнуващ фентъзи трилър, в който най-опасните чудовища са не кръвожадните създания, призовани със заклинания, а хората.
354 pages, Paperback
Published December 10, 2019
About the author
Никола Чалъков
2 books56 followersРоден съм в София през 1981 г. Преводач съм с английски и френски език. Завършил съм висше образование в НБУ – английска и френска филология; магистър по американистика и британистика; магистър по национална сигурност от Академията на МВР. „Изпитанието на Розара“ е вторият ми роман след „Железният скиптър“ (2000).
Литературата винаги ме е привличала с безграничните възможности, които предоставя на въображението ни. С подходящите похвати и изразни средства можеш да се потопиш в съвсем истинска нова вселена. Като читател не се ограничавам до определени жанрове, но за собствените ми литературни опити винаги съм се насочвал към фентъзи. То е в отлична хармония с музиката, която обичам, както и с част от любимите ми книги.
Литературата винаги ме е привличала с безграничните възможности, които предоставя на въображението ни. С подходящите похвати и изразни средства можеш да се потопиш в съвсем истинска нова вселена. Като читател не се ограничавам до определени жанрове, но за собствените ми литературни опити винаги съм се насочвал към фентъзи. То е в отлична хармония с музиката, която обичам, както и с част от любимите ми книги.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
June 4, 2020
С чиста съвест давам пет звездички на приятна българска книга, грамотно написана и достатъчно интересна.
Скоро не бях срещала такава, особено пък фентъзи, а се старая да чета по-смислените, Бога ми. (последният горчив хап в този дух ми беше "Еринор").
Книгата приятно ме изненада.
Да, клиширана е и според мен не предлага нищо наистина изпъкващо различно в отношение на светостроене, магическа система, герои и приключенията им, но за сметка на това сюжетът е строго последователен и смислен, героите са живи, а приключенията не са хаотични. Диалозите са свежи и героите имат различни гласове!, ейей!!!!
И, което не е маловажно, книгата е много атмосферна, добре уплътнена и не попаднах на нито един голям и досаден инфодъмп. Още йей!!!
Препоръчвам. Заслужава си четенето.
Скоро не бях срещала такава, особено пък фентъзи, а се старая да чета по-смислените, Бога ми. (последният горчив хап в този дух ми беше "Еринор").
Книгата приятно ме изненада.
Да, клиширана е и според мен не предлага нищо наистина изпъкващо различно в отношение на светостроене, магическа система, герои и приключенията им, но за сметка на това сюжетът е строго последователен и смислен, героите са живи, а приключенията не са хаотични. Диалозите са свежи и героите имат различни гласове!, ейей!!!!
И, което не е маловажно, книгата е много атмосферна, добре уплътнена и не попаднах на нито един голям и досаден инфодъмп. Още йей!!!
Препоръчвам. Заслужава си четенето.
February 19, 2021
Хубаво е, че на българския пазар все по-често виждаме книги, написани от родни автори. Една от тях е "Изпитанието на Розара" от Никола Чалъков.
Накратко: Розара е все още послушница, чиято последна задача преди да се превърне в магьосница е разкриването на две мистериозни убийства в мините на Дитрум, които със сигурност не са извършени от човек. Изпратена да се справи сама, тя открива помощ в лицето на Деран, който се възползва от възможността да бъде от полза на магьосницата, защото това е единственият му шанс да стане част от градската стража. Очаквано, нещата в мината се объркват, а Розара се превръща в най-търсения човек в околността. За да се измъкне, заедно с Деран отиват при Рет, който ги приютява.
Резюмето на романа не издава особено какво ни очаква в историята, както и би трябвало да бъде. Имах интерес към книгата, започнах я с огромно желание, но в крайна сметка останах разочарован.
Стилът на писане на Никола е лек и лесен за четене, което е плюс. Светът, който е изградил, е прекрасен като идея, но някак недовършен. Локациите, на които се развиваха събитията, бяха съвсем бегло описани, което не позволява на читателя да си изгради цялостна представа за местата, на които се намират главните персонажи. От своя страна героите пък бяха еднообразни и без отличителни черти, с които да се открояват от останалите. Розара, която е и главен персонаж в историята, действаше импулсивно, не отделяше време да се замисли какви биха били последствията, а в доста от случаите сякаш разчиташе на останалите да измислят план как да се измъкнат от ситуацията, в която са попаднали. Не ми хареса и това колко лесно всъщност им се получаваше всичко - това, с което се сблъскваха, винаги минаваше безпроблемно. Искаше ми се да има повече напрежение, както и моменти, в които всичко да бъде на живот и смърт, но, уви, нямаше.
Диалозите в книгата бяха повърхностни, без каквато и да било дълбочина. Персонажите звучаха еднакво в изказванията си, а в доста случаи репликите им бяха не на място и ненужни.
Любовната история в романа ми се стори ненужна, а и начинът, по който е представена, не звучеше никак убедително. Мисля, че книгата можеше да съществува съвсем спокойно и без подобни отношения между някои от героите.
Голям пропуск в историята е липсата на описание на магичния свят. В романа изобщо не става въпрос за това какво всъщност представлява магията и как бива използвана тя.
Друг минус е постоянната употреба на удивителни знаци, които, особено в началото, присъстваха в края на по-голямата част от изреченията.
Финалът на историята беше точно това, което очаквах, като мисля, че бяха пропуснати доста възможности за нещо в пъти по-интересно и изненадващо.
Започнах книгата с очаквания, които не бяха оправдани. Идеята на Никола Чалъков има потенциал, който не е използван. Факт е, че през цялото време нещо се случваше, но това до голяма степен е за сметка на развитието на света, магията и персонажите. Смятам, че някои от моментите можеше да бъдат пропуснати, за да бъдат изградени тези неща убедително.
Благодаря на Никола Чалъков за предоставеното копие!
https://justmybookblog.wordpress.com/...
Накратко: Розара е все още послушница, чиято последна задача преди да се превърне в магьосница е разкриването на две мистериозни убийства в мините на Дитрум, които със сигурност не са извършени от човек. Изпратена да се справи сама, тя открива помощ в лицето на Деран, който се възползва от възможността да бъде от полза на магьосницата, защото това е единственият му шанс да стане част от градската стража. Очаквано, нещата в мината се объркват, а Розара се превръща в най-търсения човек в околността. За да се измъкне, заедно с Деран отиват при Рет, който ги приютява.
Резюмето на романа не издава особено какво ни очаква в историята, както и би трябвало да бъде. Имах интерес към книгата, започнах я с огромно желание, но в крайна сметка останах разочарован.
Стилът на писане на Никола е лек и лесен за четене, което е плюс. Светът, който е изградил, е прекрасен като идея, но някак недовършен. Локациите, на които се развиваха събитията, бяха съвсем бегло описани, което не позволява на читателя да си изгради цялостна представа за местата, на които се намират главните персонажи. От своя страна героите пък бяха еднообразни и без отличителни черти, с които да се открояват от останалите. Розара, която е и главен персонаж в историята, действаше импулсивно, не отделяше време да се замисли какви биха били последствията, а в доста от случаите сякаш разчиташе на останалите да измислят план как да се измъкнат от ситуацията, в която са попаднали. Не ми хареса и това колко лесно всъщност им се получаваше всичко - това, с което се сблъскваха, винаги минаваше безпроблемно. Искаше ми се да има повече напрежение, както и моменти, в които всичко да бъде на живот и смърт, но, уви, нямаше.
Диалозите в книгата бяха повърхностни, без каквато и да било дълбочина. Персонажите звучаха еднакво в изказванията си, а в доста случаи репликите им бяха не на място и ненужни.
Любовната история в романа ми се стори ненужна, а и начинът, по който е представена, не звучеше никак убедително. Мисля, че книгата можеше да съществува съвсем спокойно и без подобни отношения между някои от героите.
Голям пропуск в историята е липсата на описание на магичния свят. В романа изобщо не става въпрос за това какво всъщност представлява магията и как бива използвана тя.
Друг минус е постоянната употреба на удивителни знаци, които, особено в началото, присъстваха в края на по-голямата част от изреченията.
Финалът на историята беше точно това, което очаквах, като мисля, че бяха пропуснати доста възможности за нещо в пъти по-интересно и изненадващо.
Започнах книгата с очаквания, които не бяха оправдани. Идеята на Никола Чалъков има потенциал, който не е използван. Факт е, че през цялото време нещо се случваше, но това до голяма степен е за сметка на развитието на света, магията и персонажите. Смятам, че някои от моментите можеше да бъдат пропуснати, за да бъдат изградени тези неща убедително.
Благодаря на Никола Чалъков за предоставеното копие!
https://justmybookblog.wordpress.com/...
March 11, 2020
Млада послушница в магьосническа организация е на път да се изправи пред решаващия тест на своите умения. Но последните изпитания често се оказват едва началото. Кралство Тирилия е под заплаха и всичко, което младата жена цени и обича е заложено на карта. Днес на „Книжни Криле” разглеждаме фентъзи романа „Изпитанието на Розара” на Никола Чалъков. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
February 25, 2021
Първото нещо, което ще ви кажа за тази книга е, че в издателското каре не фигурират редактор, коректор и т.н., въпреки това в целия текст има не повече от 2-3 грешки(да, елементарни грешки, но все пак малко). Това я прави една от най-добре редактираните книги, попаднали ми в последните два месеца.
Второ: написана е увлекателно. Откровено казано - не го очаквах и останах приятно изненадана. Чудесно класическо фентъзи, има си всичко за жанра - магии, битки, интриги, интересни герои. Можеше и без тия любови да мине, ама...
Вълнуващо приключение беше.
Второ: написана е увлекателно. Откровено казано - не го очаквах и останах приятно изненадана. Чудесно класическо фентъзи, има си всичко за жанра - магии, битки, интриги, интересни герои. Можеше и без тия любови да мине, ама...
Вълнуващо приключение беше.
March 3, 2020
На теория Изпитанието на Розара звучи като нещо приятно и интересно за четене. Млада магьосница, на която ѝ предстои да завърши обучението си, изправяйки се срещу свирепо чудовище, само за да се окаже въвлечена в заговор, където на карта са балансът на сила в кралството, както и животите на най-близките ѝ хора.
Идеята, ако не и най-оригиналната, поне е обещаваща. За нещастие книгата извършва може би най-големият грях което някое фентъзи може да стори. Просто е... скучна.
Темпото е приятно и бързо без ненужни забежки, но историята препуска от безинтересна сцена до безинтересна сцена. Сцени, които трябва да са пълни с действие и напрежение по някакъв начин са абсолютно безжизнени. Проблеми, чието решение се предполага да включва опасност и напрежение, се разрешават без никаква съпротива.
Персонажите с изключение на един определен огнен маг са до болка едноизмерни. Дори и това трае само докато не се срещне с Розара, след което целият му характер отива в канала. Не само това, а и ако човек спре и се замисли над действията на героите, ще осъзнае че абсолютно всеки път избират най-глупавия възможен начин за справяне с проблемите си. Това което ги спасява е, че злодеите са толкова некадърни, че е цяло чудо как заговорът им оцелява повече от 5 минути. Накратко, всички персонажи действат повече като инструменти за завършването на историята, вместо като истински хора. А, и Розара е ужасно човешко същество.
Имам и една камара въпроси откъм вътрешната логика на света, но като че ли рецензията става вече твърде дълга.
Ако искате да подкрепите българското фентъзи, Изпитанието на Розара е, за добро, или лошо, едно от по-читавите неща, които можете да подхванете. Личи си, че в книгата е вложено старание, но не очаквайте нещо, което ще ви впечатли. Надявам се, че авторът ще продължи да се подобрява и ако чете това ще го приеме по-скоро като насоки къде може да се съсредоточи, а не като заяждане. Искрено ми се иска нивото на българските автори да се подобри и Изпитанието на Розара е мъничка стъпка в правилната посока.
Идеята, ако не и най-оригиналната, поне е обещаваща. За нещастие книгата извършва може би най-големият грях което някое фентъзи може да стори. Просто е... скучна.
Темпото е приятно и бързо без ненужни забежки, но историята препуска от безинтересна сцена до безинтересна сцена. Сцени, които трябва да са пълни с действие и напрежение по някакъв начин са абсолютно безжизнени. Проблеми, чието решение се предполага да включва опасност и напрежение, се разрешават без никаква съпротива.
Персонажите с изключение на един определен огнен маг са до болка едноизмерни. Дори и това трае само докато не се срещне с Розара, след което целият му характер отива в канала. Не само това, а и ако човек спре и се замисли над действията на героите, ще осъзнае че абсолютно всеки път избират най-глупавия възможен начин за справяне с проблемите си. Това което ги спасява е, че злодеите са толкова некадърни, че е цяло чудо как заговорът им оцелява повече от 5 минути. Накратко, всички персонажи действат повече като инструменти за завършването на историята, вместо като истински хора. А, и Розара е ужасно човешко същество.
Имам и една камара въпроси откъм вътрешната логика на света, но като че ли рецензията става вече твърде дълга.
Ако искате да подкрепите българското фентъзи, Изпитанието на Розара е, за добро, или лошо, едно от по-читавите неща, които можете да подхванете. Личи си, че в книгата е вложено старание, но не очаквайте нещо, което ще ви впечатли. Надявам се, че авторът ще продължи да се подобрява и ако чете това ще го приеме по-скоро като насоки къде може да се съсредоточи, а не като заяждане. Искрено ми се иска нивото на българските автори да се подобри и Изпитанието на Розара е мъничка стъпка в правилната посока.
June 29, 2022
2,5*
Персонажите са недоразвити и плоски. Няма никакви вътрешни терзания и израстване в хода на историята. Всички са или добри, или лоши. 😐
Романът се чете леко, но не блести с оригиналност и задълбоченост. Просто поредиц�� от случки, които на места завършват с нелепа смърт и още по-нелепа реакция от останалите герои.
Персонажите са недоразвити и плоски. Няма никакви вътрешни терзания и израстване в хода на историята. Всички са или добри, или лоши. 😐
Романът се чете леко, но не блести с оригиналност и задълбоченост. Просто поредиц�� от случки, които на места завършват с нелепа смърт и още по-нелепа реакция от останалите герои.
November 28, 2020
Well, well, well..
Не съм добра в писането на ревюта, но за тази книга ще опитам да излея всичко, което мисля, тъй като я завърших точно преди секунди.
Авторът, Никола Чалъков, има един просто невероятен стил на писане. Няма абсолютно нищо излишно написано в тази книга и в същото време няма и нищо недостатъчно. Начина, по който се редят думите в тази книга е просто уникален и е магия сам по себе си. Моите искрени адмирации, за това. Изключително съм горда, че имаме такова богатство и то от български автор!
В тази книга се разказва за млада послушница в Кръга на лунната светлина, която трябва да преодолее последното изпитание, след което тя официално ще бъде призната за магьосница. Клетата ни героиня, обаче, няма ни най-малка представа, че това "последно изпитание" всъщност ще се окаже първото от много и ще я изправи пред битка на живот и смърт, в която трябва да защитава себе си, целия Кръг и всички ценности, в които вярва.
На първо място искам да изкажа безкрайната си любов към героите. Честно казано, единствената ми забележка към книгата е, че в началото бяха нахвърлени доста герои и нови имена, за които ми отне доста време да запомня кой какъв е (но това е, защото аз съм доста умна, просто трябва повече да ми се обяснява 😂). Другият проблем, който срещнах е, че в първите може би 10 страници, от речевите характеристики на героите си създадох мнение, че не са никак сложни персонажи и дори разговорите, които се водеха ми се струваха глупави. Но това го отдавам, на факта че просто книгата трябваше да започне по един или друг начин.
Когато отмина този период обаче аз тотално се влюбих във всеки един герой в тази книга, дори и в лошите такива. Персонажите бяха страшно интересни и вълнуващи, хареса ми начина, по който ни са представени, защото успях да се свържа със всеки един от тях.
Любимият ми герой от тази книга си остава Деран. Изпитвам дълбока любов към този герой, той е просто толкова смел, забавен, решителен, красив (поне както аз си го представям😂). Просто уникален, всяко едно действие, което вършеше в тази книга засилваше любовта ми към него все повече и повече.
Сюжетът... Тук съм абсолютно безмълвна пред таланта на Никола Чалъков. Просто дори не знам какво да кажа (а на мен това никога не ми се случва). Имаше забавни моменти, сърцераздирателни моменти, приключения, смъртоносни схватки между героите и в целия този хаос дори романтиката успя да си пробие път. Досега не съм срещала дори подобна идея, самата история е просто невероятна. Имаше и направо главозамайващ plot-twist, нещо, което признавам си не очаквах. Мислех, че нещата в книгата ще се развият по един начин, а те взеха, че се объркаха тотално. Абсолютно подреден сюжет, направо красив! Хареса ми как всяка една глава показваше различни страни на историята. Това я правеше и по-добре описана и по-загадъчна едновременно. Само искам да вметна, че ми хареса това, че главната ни героиня Розара перфектно знаеше каква е и каква е мисията ѝ в живота. Е, мислеше си, че ще е по-лесна, но това което имам предвид е, че е повечето фентъзи книги главната ни героиня притежава неподозирани способности и изведнъж се оказва, че трябва да спасява света.
Светът на книгата беше идеално изграден и го обикнах веднага.
Давам на книгата 5/5🌟, защото обожавам абсолютно всеки един детайл в нея и с радост казвам, че се нарежда след любимите ми!
Не съм добра в писането на ревюта, но за тази книга ще опитам да излея всичко, което мисля, тъй като я завърших точно преди секунди.
Авторът, Никола Чалъков, има един просто невероятен стил на писане. Няма абсолютно нищо излишно написано в тази книга и в същото време няма и нищо недостатъчно. Начина, по който се редят думите в тази книга е просто уникален и е магия сам по себе си. Моите искрени адмирации, за това. Изключително съм горда, че имаме такова богатство и то от български автор!
В тази книга се разказва за млада послушница в Кръга на лунната светлина, която трябва да преодолее последното изпитание, след което тя официално ще бъде призната за магьосница. Клетата ни героиня, обаче, няма ни най-малка представа, че това "последно изпитание" всъщност ще се окаже първото от много и ще я изправи пред битка на живот и смърт, в която трябва да защитава себе си, целия Кръг и всички ценности, в които вярва.
На първо място искам да изкажа безкрайната си любов към героите. Честно казано, единствената ми забележка към книгата е, че в началото бяха нахвърлени доста герои и нови имена, за които ми отне доста време да запомня кой какъв е (но това е, защото аз съм доста умна, просто трябва повече да ми се обяснява 😂). Другият проблем, който срещнах е, че в първите може би 10 страници, от речевите характеристики на героите си създадох мнение, че не са никак сложни персонажи и дори разговорите, които се водеха ми се струваха глупави. Но това го отдавам, на факта че просто книгата трябваше да започне по един или друг начин.
Когато отмина този период обаче аз тотално се влюбих във всеки един герой в тази книга, дори и в лошите такива. Персонажите бяха страшно интересни и вълнуващи, хареса ми начина, по който ни са представени, защото успях да се свържа със всеки един от тях.
Любимият ми герой от тази книга си остава Деран. Изпитвам дълбока любов към този герой, той е просто толкова смел, забавен, решителен, красив (поне както аз си го представям😂). Просто уникален, всяко едно действие, което вършеше в тази книга засилваше любовта ми към него все повече и повече.
Сюжетът... Тук съм абсолютно безмълвна пред таланта на Никола Чалъков. Просто дори не знам какво да кажа (а на мен това никога не ми се случва). Имаше забавни моменти, сърцераздирателни моменти, приключения, смъртоносни схватки между героите и в целия този хаос дори романтиката успя да си пробие път. Досега не съм срещала дори подобна идея, самата история е просто невероятна. Имаше и направо главозамайващ plot-twist, нещо, което признавам си не очаквах. Мислех, че нещата в книгата ще се развият по един начин, а те взеха, че се объркаха тотално. Абсолютно подреден сюжет, направо красив! Хареса ми как всяка една глава показваше различни страни на историята. Това я правеше и по-добре описана и по-загадъчна едновременно. Само искам да вметна, че ми хареса това, че главната ни героиня Розара перфектно знаеше каква е и каква е мисията ѝ в живота. Е, мислеше си, че ще е по-лесна, но това което имам предвид е, че е повечето фентъзи книги главната ни героиня притежава неподозирани способности и изведнъж се оказва, че трябва да спасява света.
Светът на книгата беше идеално изграден и го обикнах веднага.
Давам на книгата 5/5🌟, защото обожавам абсолютно всеки един детайл в нея и с радост казвам, че се нарежда след любимите ми!
February 29, 2020
Искам да има хубави български фентъзита. Наистина искам. И тази книга изглеждаше обещаваща.
Като позитив ще кажа, че темпото на историята беше добре – винаги се случваше нещо, дори препятствията да бяха малко твърде лесни. Вселената, също беше интересна, но смятам че не беше развита на пълния си потенциал. Стилът също беше лек и приятен за четене, като изключим диалозите на места.
Смъквам с една звезда резултата само и единствено заради редактора. Да допускаш грешки като „на който“, „в който“ системно, както и да имаш думи като „гръгвам“, вместо тръгвам, и подобни, означава, че това вероятно дори не е отваряно с автокоригиране. Липсата на карта също направи негативно впечатление, защото без нея е много по-трудно да се ориентираш.
Смъквам втора звезда, заради ужасните романтични вторични сюжетни линии. Не бяха нужни, не допринасят за нищо историята, освен, че за един кратък момент главната е тъжна и ядосана.
Смъквам трета звезда, заради самите герои. Мотивациите на злодеите бяха споменати за кратко към края, но не и защо са достигнали до тези изводи. Което е важно за една история. Към това се включва и колко лесно беше на главните герои да се сдобият с доказателства против главния неприятел. Както и това колко глупав е той в действията си. Розара също страдаше от това – споменаваше се на няколко места, че тя „няма какво да губи освен магията“, но в последствие разбираме, че не е точно така.
Тази история можеше да е много по-добра и исках да бъде по-добра. Осъзнавам, че писането не е лесна задача и че отнема изключително много труд, но смятам, че дори и с бавни стъпки, българското фентъзи става все по-добро.
Като позитив ще кажа, че темпото на историята беше добре – винаги се случваше нещо, дори препятствията да бяха малко твърде лесни. Вселената, също беше интересна, но смятам че не беше развита на пълния си потенциал. Стилът също беше лек и приятен за четене, като изключим диалозите на места.
Смъквам с една звезда резултата само и единствено заради редактора. Да допускаш грешки като „на който“, „в който“ системно, както и да имаш думи като „гръгвам“, вместо тръгвам, и подобни, означава, че това вероятно дори не е отваряно с автокоригиране. Липсата на карта също направи негативно впечатление, защото без нея е много по-трудно да се ориентираш.
Смъквам втора звезда, заради ужасните романтични вторични сюжетни линии. Не бяха нужни, не допринасят за нищо историята, освен, че за един кратък момент главната е тъжна и ядосана.
Смъквам трета звезда, заради самите герои. Мотивациите на злодеите бяха споменати за кратко към края, но не и защо са достигнали до тези изводи. Което е важно за една история. Към това се включва и колко лесно беше на главните герои да се сдобият с доказателства против главния неприятел. Както и това колко глупав е той в действията си. Розара също страдаше от това – споменаваше се на няколко места, че тя „няма какво да губи освен магията“, но в последствие разбираме, че не е точно така.
Тази история можеше да е много по-добра и исках да бъде по-добра. Осъзнавам, че писането не е лесна задача и че отнема изключително много труд, но смятам, че дори и с бавни стъпки, българското фентъзи става все по-добро.
June 15, 2020
Случайно видях този нов български фентъзи роман, и тъй като познавам автора по линия на едно от другите му хобита, реших да си го закупя. По-принцип чета англо-саксонските течения в жанра, в оригинал, тъй като не винаги ми харесва превода им на български език. От доста време ми бе мерак да взема „нещо наше“, колкото и клиширано да звучи. Моето ревю на романа ще е по-скоро техническо и няма да дискутира сюжетни елементи, тъй като не искам да развалям удоволствието на четящите.
Техническа информация
Романът е с разпознаваема предна корица, и заглавие, което лесно се чете при подбраната цветова комбинация. На задната корица са отпечатани абстракт на сюжета и своеобразен надслов (удебеленият кратък абзац), които загатват на читателя за развитието между страниците на фентъзито.
По илюстрацията на корицата
Илюстрацията на предната корица на романа, която се пренася и по гръбнака на книгата, изобразява първоначално неидентифицирана фигура и образ на летящ гарван, на фона на гора и замък. Образите са разположени сред пръски кръв и това, което бих определил като дъжд или падаща пепел. Така представена предната корица загатва, а при четене и ясно отразява определени случващи се в историята събития. На титулната и последната страници на романа е изобразен символът на Кръга на лунната светлина, също директно свързан със сюжета, както и с цялостното устройство на представения свят.
По съдържанието на книгата
В романа присъстват традиционни за мен елементи на фентъзи жанра - магия и магически създания, битки (не мащабни), (дворцова) интрига. Действието проследява историята през перспективата и пътя на младата послушница Розара Дитрел и други, важни за разказаното герои, като се развива на различни локации – в столицата на кралството, в по-малките населени места на провинцията, в гори, мина, по пътищата на държавата, в ханове и дворци.
Авторът в голяма степен е успял да постави основите на своя фантастичен свят, с вмъкната в текста информация за географията, историята, устройството (йерархията и порядките), модата, и другите специфики на обществото, в което се развива действието.
Персонажите в книгата са в известен смисъл очаквани във фентъзи литературата, но не са скучни – всеки един от тях допринася за цялостния разказ, не по-малко отколкото трябва. Най-интересен ми беше главният антагонист на историята, но съжалих, че не научих повече за плановете и намеренията му. Би било интригуващо в бъдеще да може да проследим неговата история, както и тези на редица други поддържащи герои във вселената. Хареса ми, как е представено израстването на младата героиня, през моментите на двоумение и емоционален шок от сблъсъка й с един досега непознат за нея живот.
Действието се развива с нормално темпо, текстът е лесно читаем, граматически издържан, и прия��но-описателен. В началото авторът бомбардира с множество имена на герои и локации, което може да обърка по-млади читатели. Една идея би била да се включи dramatis personae към бъдещи издания на книгата.
Тъй като много обичам да следя пътя на героите по карти във фентъзи книгите, които чета, смятам че илюстрована карта, която представя света на Розара (включително и столицата Адарна, град Дитрум, и т.н.), би подпомогнала потапянето на читателя в обстановката.
Оценка
„Изпитанието на Розара“ е нов фентъзи роман с трилър елементи, който си тежи на мястото. Покри основните изисквания, които имам като читател на жанра, като ме остави с желание да продължа „изследването“ си на представената от Никола Чалъков вселена и да вникна още повече в миналото и бъдещето на създадените образи, организации и общество. Ще следя с интерес бъдещите проекти на автора. Смятам, че всеки който се е осмелил да твори, трябва да бъде поощряван, затова и солидните три звезди, които щях да дам, в моите очи стават четири.
Бележка
Това е първото ми написано ревю на книга. Приемам всяка конструктивна критика. Благодаря.
Техническа информация
Романът е с разпознаваема предна корица, и заглавие, което лесно се чете при подбраната цветова комбинация. На задната корица са отпечатани абстракт на сюжета и своеобразен надслов (удебеленият кратък абзац), които загатват на читателя за развитието между страниците на фентъзито.
По илюстрацията на корицата
Илюстрацията на предната корица на романа, която се пренася и по гръбнака на книгата, изобразява първоначално неидентифицирана фигура и образ на летящ гарван, на фона на гора и замък. Образите са разположени сред пръски кръв и това, което бих определил като дъжд или падаща пепел. Така представена предната корица загатва, а при четене и ясно отразява определени случващи се в историята събития. На титулната и последната страници на романа е изобразен символът на Кръга на лунната светлина, също директно свързан със сюжета, както и с цялостното устройство на представения свят.
По съдържанието на книгата
В романа присъстват традиционни за мен елементи на фентъзи жанра - магия и магически създания, битки (не мащабни), (дворцова) интрига. Действието проследява историята през перспективата и пътя на младата послушница Розара Дитрел и други, важни за разказаното герои, като се развива на различни локации – в столицата на кралството, в по-малките населени места на провинцията, в гори, мина, по пътищата на държавата, в ханове и дворци.
Авторът в голяма степен е успял да постави основите на своя фантастичен свят, с вмъкната в текста информация за географията, историята, устройството (йерархията и порядките), модата, и другите специфики на обществото, в което се развива действието.
Персонажите в книгата са в известен смисъл очаквани във фентъзи литературата, но не са скучни – всеки един от тях допринася за цялостния разказ, не по-малко отколкото трябва. Най-интересен ми беше главният антагонист на историята, но съжалих, че не научих повече за плановете и намеренията му. Би било интригуващо в бъдеще да може да проследим неговата история, както и тези на редица други поддържащи герои във вселената. Хареса ми, как е представено израстването на младата героиня, през моментите на двоумение и емоционален шок от сблъсъка й с един досега непознат за нея живот.
Действието се развива с нормално темпо, текстът е лесно читаем, граматически издържан, и прия��но-описателен. В началото авторът бомбардира с множество имена на герои и локации, което може да обърка по-млади читатели. Една идея би била да се включи dramatis personae към бъдещи издания на книгата.
Тъй като много обичам да следя пътя на героите по карти във фентъзи книгите, които чета, смятам че илюстрована карта, която представя света на Розара (включително и столицата Адарна, град Дитрум, и т.н.), би подпомогнала потапянето на читателя в обстановката.
Оценка
„Изпитанието на Розара“ е нов фентъзи роман с трилър елементи, който си тежи на мястото. Покри основните изисквания, които имам като читател на жанра, като ме остави с желание да продължа „изследването“ си на представената от Никола Чалъков вселена и да вникна още повече в миналото и бъдещето на създадените образи, организации и общество. Ще следя с интерес бъдещите проекти на автора. Смятам, че всеки който се е осмелил да твори, трябва да бъде поощряван, затова и солидните три звезди, които щях да дам, в моите очи стават четири.
Бележка
Това е първото ми написано ревю на книга. Приемам всяка конструктивна критика. Благодаря.
Read
August 12, 2022В последно време съм на вълна български фентъзита, която нямаше как да мине без “Изпитанието на Розара”. Тази книга стана доста популярна последните години. Определено ми хареса, но съм чела и по-интересни.
Розара е послушница в Кръгът на лунна светлина. Тя още не е преминала последното изпитание и не е станала магьосница. Магьосниците обикновено са на почит, но сега кралят е обявил Трегор Кедарон за предадел. Розара е убедена, че той е невинен и сформира група с помощта, на която да го докаже.
Много ми хареса, че главната героиня е жена. Трябва да има повече такива книги. Също много ми допадна образа на Розара - силна и истинска (понякога просто правеше първата магия, която ѝ дойдеше наум). Но любимият ми персонаж си остава Шоранди. Той е смел и земен, качества които го издигнаха в очите ми. Хареса ми, че имаше същества като лихо и воденяк, които срещам за първи път. Надявам се Никола Чалъков да превърне “Изпитанието на Розара” в първа част на супер успешна българска фентъзи поредица, която да бъде преведена на много езици. Началото е дадено - догодина книгата ще бъде издадена в САЩ на английски.
Розара е послушница в Кръгът на лунна светлина. Тя още не е преминала последното изпитание и не е станала магьосница. Магьосниците обикновено са на почит, но сега кралят е обявил Трегор Кедарон за предадел. Розара е убедена, че той е невинен и сформира група с помощта, на която да го докаже.
Много ми хареса, че главната героиня е жена. Трябва да има повече такива книги. Също много ми допадна образа на Розара - силна и истинска (понякога просто правеше първата магия, която ѝ дойдеше наум). Но любимият ми персонаж си остава Шоранди. Той е смел и земен, качества които го издигнаха в очите ми. Хареса ми, че имаше същества като лихо и воденяк, които срещам за първи път. Надявам се Никола Чалъков да превърне “Изпитанието на Розара” в първа част на супер успешна българска фентъзи поредица, която да бъде преведена на много езици. Началото е дадено - догодина книгата ще бъде издадена в САЩ на английски.
December 31, 2019
Интересна история и симпатични персонажи. Книгата е лека за четене и няма нищо излишно. Ако сте фенове на жанра със сигурност ще ви допадне.
Аз вече чакам следващите приключения на магьосниците от Кръга на лунната светлина и Ордена на уробороса!
Аз вече чакам следващите приключения на магьосниците от Кръга на лунната светлина и Ордена на уробороса!
January 6, 2020
The book is written in great style. The action is fast developing and fascinating. Read in one breath and end up not knowing what will happen. Definitely an old-fashioned novel. Hopefully there will be a sequel ...
August 8, 2022
Интересен свят, хубава история, запомнящи се персонажи. Отлична книга за феновете на фентъзито. С нетърпение очаквам продължението или други истории в този свят с вече представени герои или нови.
August 4, 2020
Останах наистина очарована от тази книга. Едно интересно българско фентъзи. Имаше си своите моменти, в който историята можеше да е много по-добре развита, но все пак бе едно вълнуващо приключение.
Ревюто на книгата - https://books99blogspot.blogspot.com/...
Ревюто на книгата - https://books99blogspot.blogspot.com/...
Displaying 1 - 14 of 14 reviews