What do you think?
Rate this book
Всеки ден крие в себе си друг
„Всеки ден крие в себе си друг“ е сборник от девет разказа с фокус върху онзи разтърсващ момент, когато нещо прекъсва плавния ритъм на живота ни и ни поставя лице в лице с предизвикателството да преосмислим всичко. За да продължим, трябва да сменим гледната точка – друг избор няма.
Героите на Грьобер до един са белязани от някакъв вид загуба – по един или друг начин. Независимо от обстановката, действието неизменно се разгръща в родната страна на автора, Люксембург.
Стилът на писателя е новаторски, ритъмът на словото му кореспондира с начина на мислене на героите и ситуациите, в които те са поставени: трескавото стакато може да премине в забавен каданс.
Това е третата книга на автора, която затвърждава способността на Грьобер да описва майсторски ежедневието. Защото литературата е друга реалност, както обича да подчертава.
Гаст Грьобер е носител на Наградата на Люксембург 2014 и Европейската награда за литература 2016. Всеки ден крие в себе си друг е дебютът му на български. По лична препоръка на автора, преводът е от немски, като немската версия е дело на творческия тандем Гаст Грьобер – Роберт Стефен, редактор и издател на автора. Двамата обогатяват текста с бележки за някои специфични за Люксембург топоними и думи.
Героите на Грьобер до един са белязани от някакъв вид загуба – по един или друг начин. Независимо от обстановката, действието неизменно се разгръща в родната страна на автора, Люксембург.
Стилът на писателя е новаторски, ритъмът на словото му кореспондира с начина на мислене на героите и ситуациите, в които те са поставени: трескавото стакато може да премине в забавен каданс.
Това е третата книга на автора, която затвърждава способността на Грьобер да описва майсторски ежедневието. Защото литературата е друга реалност, както обича да подчертава.
Гаст Грьобер е носител на Наградата на Люксембург 2014 и Европейската награда за литература 2016. Всеки ден крие в себе си друг е дебютът му на български. По лична препоръка на автора, преводът е от немски, като немската версия е дело на творческия тандем Гаст Грьобер – Роберт Стефен, редактор и издател на автора. Двамата обогатяват текста с бележки за някои специфични за Люксембург топоними и думи.
- GenresShort Stories
144 pages, Paperback
First published April 13, 2014
31 people want to read
About the author
Gast Groeber
8 books1 followerGast Groeber is one of the winners of the 2016 European Union Prize for Literature.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
March 22, 2019
Разкази, които се вглеждат в ежедневното и го превръщат в сюжет. На моменти меланхолични, повечето бяха съвсем в синхрон с вътрешните ми нагласи и желание да ми се получи онова "по-полека, забави, забави"... Искрено се забавлявах с разказа като "Защо винаги точно аз?", в който един човек е магнит за странни срещи и ексцентрични въпроси; беше ми интересно да проследя историята в "Лошите моменти са мимолетни..." и "Подарък", с типично люксембургската, непозната за мен атмосфера, с житейската философия на героите и обрата в действието - хубаво, майсторско писане. "Непосилната тежест на чакането" ме напрегна чисто физически и емоционално - къде, по дяволите, се намира този човек, какво му се случва! Значи авторът си е свършил прекрасно работата - поздравления. Последният разказ за момичето в дискотеката го преживявах доста време - понякога животът е голяма кучка. Е, няма как да не призная, че едната история изобщо не я разбрах. Просто нямам идея какво се случва в този разказ - няма да кажа кой, интересно ми е как ще реагират други читатели. Като любител на жанра мога да заключа, че такива разкази не бях чела - има нещо особено, неизразимо в стила, на моменти странно като изказ, другаде - като философия. Цялостното ми усещане е доволство от срещата с непознат автор от напълно непозната ми страна.
October 6, 2019
Ще говоря повече за себе си (т.е. не е „ревю“).
1) Щях да работя в Люксембург (или Белгия) преди години, но не ми достигна вторият език (ех, този немски:)). Все пак по време на продължителната конкурсна процедура се надявах да не стане. Парите бяха големи, но май не ми се живееше в Люкс или Брюкс. Сега обаче взех разказите на Гаст Грьобер именно заради Люксембург – да видя нещо от тази страна, макар и от разстояние.
2) В момента мога да чета такива книги – „лесни“. В най-добрия смисъл. Главата ми не позволява онези сложни, специфични, пленяващи като стил произведения – така че „обикновеният“ стил на Грьобер за мен сега е точно на място; не може винаги да четем великите от миналото – така че също: чудесен шанс за среща със съвременната европейска литература (ето, и награда има, макар да дрънкам, че била „обикновена“).
3) Нищо не знаех за книгата, но по птичките се заблудих за лекота. Обаче също в този момент за мен се оказа по-скоро „дарк“. Като за съжаление няма нищо пресилено, нищо измислено. Всичко си е възможно във всеки ден (чудесно заглавие на сборника), очевидно във всяка страна. Какви книги със страхотии съм чела преди, а сега ми е трудно да виждам всичко това. Но пък и изобщо не е натрапчиво като един вид „Вижте какви ужасии има в човешкия живот“; по-скоро акцентът е върху преживяването, справянето (макар и еднообразно като глас в отделните разкази с уж различни герои).
В крайна сметка направих връзка с нещо, което видях онзи ден на друго място:
"Никога не вярвай, че можеш да превъзмогнеш самотата.“
Но това не действа потискащо, а разширяващо, освобождаващо.
Малко ме е страх да се върна втори път към разказите, но не съжалявам, че ги прочетох – обичам нови срещи, нови страни, нови автори, нови изнамерени стилове.
1) Щях да работя в Люксембург (или Белгия) преди години, но не ми достигна вторият език (ех, този немски:)). Все пак по време на продължителната конкурсна процедура се надявах да не стане. Парите бяха големи, но май не ми се живееше в Люкс или Брюкс. Сега обаче взех разказите на Гаст Грьобер именно заради Люксембург – да видя нещо от тази страна, макар и от разстояние.
2) В момента мога да чета такива книги – „лесни“. В най-добрия смисъл. Главата ми не позволява онези сложни, специфични, пленяващи като стил произведения – така че „обикновеният“ стил на Грьобер за мен сега е точно на място; не може винаги да четем великите от миналото – така че също: чудесен шанс за среща със съвременната европейска литература (ето, и награда има, макар да дрънкам, че била „обикновена“).
3) Нищо не знаех за книгата, но по птичките се заблудих за лекота. Обаче също в този момент за мен се оказа по-скоро „дарк“. Като за съжаление няма нищо пресилено, нищо измислено. Всичко си е възможно във всеки ден (чудесно заглавие на сборника), очевидно във всяка страна. Какви книги със страхотии съм чела преди, а сега ми е трудно да виждам всичко това. Но пък и изобщо не е натрапчиво като един вид „Вижте какви ужасии има в човешкия живот“; по-скоро акцентът е върху преживяването, справянето (макар и еднообразно като глас в отделните разкази с уж различни герои).
В крайна сметка направих връзка с нещо, което видях онзи ден на друго място:
"Никога не вярвай, че можеш да превъзмогнеш самотата.“
Но това не действа потискащо, а разширяващо, освобождаващо.
Малко ме е страх да се върна втори път към разказите, но не съжалявам, че ги прочетох – обичам нови срещи, нови страни, нови автори, нови изнамерени стилове.
May 11, 2019
Първа среща с автор от Люксембург, при това в любимия ми жанр - разказите. Подходих без никакви очаквания, въпреки че подборът на изд. ICU винаги е на висота и знаех, че и тук няма да се разочаровам. Не бих казала, че тези разкази са шедьовър, но има нещо много приятно в начина, по който са написани. Има една непрекъсната смяна на гледни точки, на ъгли, през които се разказва историята, трескаво местене на перспективата - и физически, и в ума на героя. Това "прескачане" въздейства силно и подчертава "трескавостта" на героя, лутането му, видната обърканост и понякога дори безпътица. Общото ядро на разказите е някаква житейска травма или, както вече казах, лутането на основния персонаж. Въпреки нелеките сюжети читателят обаче не остава с някакво угнетително усещане за драматизъм именно поради този начин на писане на Грьобер. На моменти звучи леко разхвърляно, но това всъщност е точно с тази цел - да онагледи хаоса в мислите на героите, не затруднява четенето. Особено ми харесаха разказите: "Селска идилия", "Непосилната тежест на чакането", "Кралскосиньо" и най-вече "Слънцето". Поздравления за превода и чудесното книжно тяло, но това при ICU винаги е на ниво.
October 15, 2019
Gde se sreću Marina Tucaković i Gast Greber: https://bezimenasakomentarom.wordpres...
January 7, 2020
Tematski su mi mnogo udaljene priče da bi bile povezane u jednu zbirku. Može se čitati i kao putopis. 🤷🏼♀️ Nasmejalo me je pominjanje dopinga Lensa Armstronga (only cycling fans will get it). 😁 Ponovo sam dobila želju da učim neki slabo poznat jezik, i zato + za knjigu!
May 12, 2019
"Всеки ден крие в себе си друг" ярко контрастира на последния сборник, който четох (и много харесах) – "Литературен обяд и други разкази" на Ейлиш ни Гуивна. Докато Ейлиш е описателна, търпелива и многопластова авторка, Гаст Грьобер е по-директен и ударен в подхода си. Стилът му ми допадна, особено уклонът му към мрачните и тъжни моменти, които изникват съвсем изневиделица в повествованието.
Самите истории обаче не успяха истински да ме грабнат, ако изключим първите две ("Селска идилия" е страхотна и я препрочетох няколко пъти след това). Основното, което ме подразни, е, че голяма част от тях са предадени от първо лице, но гласовете на героите звучат твърде сходно. Обичам, когато писателите се заиграват с гледните точки и придават различно настроение на персонажите си, само че тук изобщо не усетих тяхната индивидуалност.
Иначе книгата е перфектна за градския транспорт, защото е тънка и лека, а повечето разкази не са особено дълги и се четат много бързо. Успях да ги изгълтам за три-четири пътувания с метрото.
Самите истории обаче не успяха истински да ме грабнат, ако изключим първите две ("Селска идилия" е страхотна и я препрочетох няколко пъти след това). Основното, което ме подразни, е, че голяма част от тях са предадени от първо лице, но гласовете на героите звучат твърде сходно. Обичам, когато писателите се заиграват с гледните точки и придават различно настроение на персонажите си, само че тук изобщо не усетих тяхната индивидуалност.
Иначе книгата е перфектна за градския транспорт, защото е тънка и лека, а повечето разкази не са особено дълги и се четат много бързо. Успях да ги изгълтам за три-четири пътувания с метрото.
September 11, 2019
“Всеки ден крие в себе си друг” (изд. ICU). Зад тази малка книга с кратки разкази се спотайва бездна от тежки загуби и дълбоки равносметки.
Страховити екзистенциални пластове дебнат зад измамната наивност и лекота, които внушава на пръв поглед стилът на люксембургския писател Гаст Грьобер - за да ни напомнят колко наивен може да бъде първият поглед и колко трудно е да отсъдим какво наистина стои зад обичайните човешки лица и действия. Грьобер е майстор на злокобната идилия (както е в първия разказ “Селска идилия”).
Може би общата нишка, която навързва деветте истории в този сборник, са човешките щети. Житейските белези, които преобразяват завинаги избраните от Грьобер жители на Люксембург ( каквито са всичките му герои). Тяхната среща или разминаване със съдбата...
Прочетете цялата рецензия тук: https://bit.ly/2lOVDfE
Страховити екзистенциални пластове дебнат зад измамната наивност и лекота, които внушава на пръв поглед стилът на люксембургския писател Гаст Грьобер - за да ни напомнят колко наивен може да бъде първият поглед и колко трудно е да отсъдим какво наистина стои зад обичайните човешки лица и действия. Грьобер е майстор на злокобната идилия (както е в първия разказ “Селска идилия”).
Може би общата нишка, която навързва деветте истории в този сборник, са човешките щети. Житейските белези, които преобразяват завинаги избраните от Грьобер жители на Люксембург ( каквито са всичките му герои). Тяхната среща или разминаване със съдбата...
Прочетете цялата рецензия тук: https://bit.ly/2lOVDfE
July 13, 2020
Jooooj, manjakavo, bespoentno, anemično :( Ima 2 dobre priče.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews