Сборникът включва емблематични за творчеството на всяка дама творби Ето какво казва всяка от фортуните за своята творба:
Анна Гюрова: Магия и небивалици за ценители
Валентина Игнатова: В "Ден след ден" разказвам за тъмнината, в която се губим, и за малките стъпки, които ни водят към по-добрата версия на самите нас.
Весислава Савова: Моите кратки разкази проследяват фрагменти от живота на онези хора, които не забелязваме (или не искаме да забележим), защото са твърде различни, за да се впишат в стереотипите.
Деси Дюлгерян: Между борбата за живота и смъртта, между агресията, жаждата за кръв и лудостта стои единствено изопачената представа за... "Равновесие".
Доротея Луканова: Четирите разказа представят четири различни страни на творческите ми изяви досега. Малко фантастика, психотрилър, философски търсения и любовта.
Илияна Делева: Границата на два века (или: между двадесети и двадесет и първи век), разказана като приказка.
Кристина Маринова: Не подминавайте малкото кафене със захабените покривки. Там е топло и уютно. Това е мястото, което лекува самотата.
Мария Вергова: За сбъднатите и несбъднати мечти, погледнати през призмата на любовта.
Марта Радева: За светлата енергия, която ни спасява дори когато пътищата ни неизбежно тръгват надолу.
Нели Цветкова: В миналото и настоящето - за любовта, която ни прави едно цяло.
Роберта Басарболиева: Магически поглед към фрагменти от всекидневния живот!
Северина Самоковлийска: Мъжете, които ни ядосват и без които животът ни губи смисъл.
Цветелина Георгиева: Романът ми "За прехода провинциално" не спори с разказите на сините гурута за случилото се в България през 1989 - 2019 г., а гледа на изминалите години с очите на провинциалиста.
Ценка Бакърджиева: Леко хумористични разкази, в някаква степен - делнични, но ще ми хареса, когато накрая хванат читателя за гърлото.
Lady Pol The Beloved: Приказки за търсенията на духа и пътя на меча.
Днес съм в толкова добро настроение, че няма да копирам колегата Knijen Zadnik, а ще си премълчавам в ревютата всичко, което ме е подразнило, било то хора, плагиатори или просто проклети личности, и ще раздавам пет звезди на поразия :)
Третата петица за вечерта отива при Дамски писателски клуб Фортуна и техния нов сборник... Сега ще изненадам най-вероятно всички, като НЯМА да тръгна да се заяждам от рода на „тази и тази е проклета недолюбена лелка“, а просто ще кажа едно „Браво!“. Защото, както каза моята приятелка Илияна Делева, това да събереш толкова жени на едно място и да не се изпокарат, ами да направят и книжен продукт, си е направо евала, а не браво :) А и да не забравяме, че тук присъстват не събрани от кол и от въже, а: кралицата на магическия реализъм Ани Гюрова; гореспоменатата ми приятелка Илияна, която е толкова самобитна в писанията си, че чак плаши понякога; Мария Вергова, която, ако се съди по резултатите ѝ в конкурсите на Дракус, има интересно бъдеще като автор на ужаси; както и Роби Басарболиева, която е крайно време да си вземе почивка от преводи и редактиране и да вземе да попише :)
Знаете си урока: Издателство ИвиПет е верният избор и в този конкретен случай :)
Трудно е да бъдеш обективен с раздаването на звездичките, особено ако си участвал в създаването на сборника. ДПК "Фортуна" се справи много добре като за първи общ труд. "Браво!" на всички дами участвали в сборника и приканвам останалите смело да се включат в следващото издание, а уверявам другаря читател, че ще има много изненади. Ако трябва да съм честна, бих дала 4 звезди за съдържание (бидейки максималист знам, че можехме да се справим още по-добре, а и ще се тупна веднъж по главата за моите собствени творения включени в сборника). И все пак 5 звезди за труда, за отдадеността към каузата и факта, че в кокошарника без петел цареше мир и разбирателство. Силен старт на Фортуните! Браво, момичета, справихме се!
Като цяло, много добре издържан сборник. Тук-таме има нужда от по-здрава коректура, и има и текстове, които изобщо не ми бяха по вкус, или на които стила беше нарязан и недовършен. Също така има няколко текста, които са едва ли не фен-фикшън. Предполагам, че има хора, които и това четат, но аз не бих, ако знаех какво ще е преди да го прочета. Въпреки това има и много много добри истории. "Крадецът на кости" на Ани Гюрова ме изненада с позитивния си край и цялостната си атмосфера - не очаквах това от първите няколко абзаца. "Ден след ден" на Валентина Игнатова сигурно е един от най-любимите ми, с чувството си за хумор, и много обикновената си, почти всекидневна днес ситуация, описана по жив и приятен начин. Мъничкото 'магия' в разказа също изобщо не пречи. "Бягство заради Мара" на Нели Цветкова се беше леко забавен и много емоционален, но по издържан и изпипан начин. И двата разказа на Ценка Бакърджиева са запомнящи се, леко хумористични и много натурални, почти в стила на Чудомир. И в края, приказките на Поля определено си струват четенето.
Много добър сборник, издържан като жанрово многообразие, събрал в себе си елита на българските дамски авторки. Не бих могъл да отлича един или друг разказ, защото когато човек чете с отворен ум и сърце, чувства писателя близък и това го води през различните истории с усещане за съвършенство и доволство. По цял свят са модерни различни компилации на определен принцип или тематика. Смятам че решението на дамите от Фортуна да издадат собствен сборник за изключително удачно и с най-голямо удоволствие очаквам следващия 'знак на Фортуна'. Поздравления за всички автори, включили се в това книжно предизвикателство.