What do you think?
Султанският Истанбул за пет куруша на ден
160 pages, Unknown Binding
Published January 1, 2017
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 1 of 1 review
March 7, 2024
"Султанският Истанбул за пет куруша на ден" Чарлс Фицрой e оформен като пътеводител, който разказва историята, характерни неща от културата и сякаш разхожда пътешественика из Истанбул от XVIII в., по времето на управлението на Махмуд I. Книгата създава някак мистична и типично ориенталска атмосфера, в същото време и разказва интересни факти от всички сфери.
През 1717 съпругата на британския посланик лейди Мери Уъртли Монтагю посещава османската империя и описва впечатленията си в "Писма от Турция" (от която има цитати, но мисля не е превеждана), но всъщност тя не е единствената, редица посланици и техните семейства, авантюристи, търговци, учени пътуват и описват своите преживявания, доста от които са вмъкнати в текста като цитати, за да подсилят усещането за опознаване и споделен опит.
Истанбул е разнороден, събира различни етноси и култури, които населяват различни квартали и всеки квартал носи собствено усещане, църкви, джамии, различна архитектура, аромати. Някои са враждебни и непристъпни, сякаш крият умело своите тайни, а други като Галата и Пера, още от византийско време се оформят с европейски облик от венециански и генуезки търговци.
През цялото време усещането прелива - едновременно сякаш всички е твърде далечно и в същото време, сякаш малко неща са се променили. Описанията на града обхващат емблематични и днес места: Златния рог, окъпан от залеза, където може да се разходите с лодка, многобройните джамии, с извисяващи се минарета - Айя София, Синята джамия, двореца Топ Капъ, Хиподрума, цистерните Йеребатан, кулата Галата, места наситени с толкова история, устояли на времето и природните бедствия.
Погледът се стеснява, от общия изглед се насочва към детайлите, устройството на дома, разделен на мъжка и женска част, уредбата на живота, жената, скрита от чужди погледи, която в редките моменти, когато излиза е забулена. Облеклото е екзотично и разнообразно и често отличително за различните професии. Традиционната кухня също е богата и изобилна, допълнена от специфичния аромат на кафе и чай, кафенето е място за отдих и "лаф моабет" от прекалено наситения ритъм на града. Пазарите и чаршиите, където често една улица е посветена на отделен занаят, замайват сетивата, изпълнени с разнообразни и екзотични стоки, аромат на подправки, те предлагат досег до далечни светове, недостъпните места, откъдето търговците донасят всякакви стоки, всичко може да бъде купено всичко, дори и роби.
Баните също дават възможност за отдих и клюки, и за мъжете, и за жените.
Подробно е описано управлението на султана, наследяването, съперничеството между синовете и различните съпруги и наложници, но и между придворните, позициите на всички тях са крехки и нетрайни, всеки може да изпадне в немилост и рано да загуби живота си, колкото по-близо да властта е, толкова по-опасно е, интригите са безкрайни.
Макар че доста голяма част от нещата ми бяха познати, разказът е много приятен, носи атмосфера, мелодичност и сякаш ме пренеса в един Истанбул от миналото, жив, пъстър, малко нереален и много примамлив със своята космополитност, но и едновременно типично ориенталски.
През 1717 съпругата на британския посланик лейди Мери Уъртли Монтагю посещава османската империя и описва впечатленията си в "Писма от Турция" (от която има цитати, но мисля не е превеждана), но всъщност тя не е единствената, редица посланици и техните семейства, авантюристи, търговци, учени пътуват и описват своите преживявания, доста от които са вмъкнати в текста като цитати, за да подсилят усещането за опознаване и споделен опит.
Истанбул е разнороден, събира различни етноси и култури, които населяват различни квартали и всеки квартал носи собствено усещане, църкви, джамии, различна архитектура, аромати. Някои са враждебни и непристъпни, сякаш крият умело своите тайни, а други като Галата и Пера, още от византийско време се оформят с европейски облик от венециански и генуезки търговци.
През цялото време усещането прелива - едновременно сякаш всички е твърде далечно и в същото време, сякаш малко неща са се променили. Описанията на града обхващат емблематични и днес места: Златния рог, окъпан от залеза, където може да се разходите с лодка, многобройните джамии, с извисяващи се минарета - Айя София, Синята джамия, двореца Топ Капъ, Хиподрума, цистерните Йеребатан, кулата Галата, места наситени с толкова история, устояли на времето и природните бедствия.
Погледът се стеснява, от общия изглед се насочва към детайлите, устройството на дома, разделен на мъжка и женска част, уредбата на живота, жената, скрита от чужди погледи, която в редките моменти, когато излиза е забулена. Облеклото е екзотично и разнообразно и често отличително за различните професии. Традиционната кухня също е богата и изобилна, допълнена от специфичния аромат на кафе и чай, кафенето е място за отдих и "лаф моабет" от прекалено наситения ритъм на града. Пазарите и чаршиите, където често една улица е посветена на отделен занаят, замайват сетивата, изпълнени с разнообразни и екзотични стоки, аромат на подправки, те предлагат досег до далечни светове, недостъпните места, откъдето търговците донасят всякакви стоки, всичко може да бъде купено всичко, дори и роби.
Баните също дават възможност за отдих и клюки, и за мъжете, и за жените.
Подробно е описано управлението на султана, наследяването, съперничеството между синовете и различните съпруги и наложници, но и между придворните, позициите на всички тях са крехки и нетрайни, всеки може да изпадне в немилост и рано да загуби живота си, колкото по-близо да властта е, толкова по-опасно е, интригите са безкрайни.
Макар че доста голяма част от нещата ми бяха познати, разказът е много приятен, носи атмосфера, мелодичност и сякаш ме пренеса в един Истанбул от миналото, жив, пъстър, малко нереален и много примамлив със своята космополитност, но и едновременно типично ориенталски.
Displaying 1 - 1 of 1 review