What do you think?
Rate this book
Сърдити небеса
На нашата малка уличка имаше шест стълба, два от тях с електрически лампи. Едната беше пред нашата къща. Всяка вечер комшийката – баба Динка - събираше всички дечурлига на пейката пред нас, черпеше ни „бамбони” и под мижавата светлина на уличната лампа ни разправяше приказки и страшни истории. Ние, разбира се, предпочитахме страхотиите. След толкова години все още си спомням за жената, дето открила в мазето черепа на изчезналия си мъж и на челото му пишело „Патило и пак ще пати!”, и с този череп се случваха разни невероятни и страшни неща; или за кръшкащата благоверна и влюбения в нея съпруг, който не издържал и накрая изял сърцето й, за да бъде само негова; или пък за евреина, дето крадял деца и ги търкалял в бъчва, набита с остри пирони… Историите нямаха край и повечето съм ги забравил. Спомням си обаче най-ужасния момент, когато приказките свършваха и трябваше да се прибираме вкъщи. Имахме голям двор с лозница и тя покриваше като тунел дългата пътека до дома - това беше най-страховитото изпитание, което изживявах всяка вечер, защото трябваше на бегом да премина през мрака на този тунел, пълен с безумни изчадия, призраци, вещици и таласъми. Сигурен съм, че сърчицето ми все някоя нощ щеше да изхвръкне, а петите ме удряха по дупето. И така всеки път, защото на следващата вечер искахме пак от ония, страшните истории.
Сега е ваш ред да потреперите малко, защото с клуб LAZARUS създадохме тази книга за наше удоволствие и за ваш ужас!
- Петър Станимиров
Сега е ваш ред да потреперите малко, защото с клуб LAZARUS създадохме тази книга за наше удоволствие и за ваш ужас!
- Петър Станимиров
- GenresHorror
208 pages, Paperback
First published November 1, 2018
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 21 of 21 reviews
November 14, 2018
Това със сигурност е най-добрата жанрова книга, която е излизала на родния ни пазар. И от към оформление, и от към стил и от към разнообразие на историите, всичко е пипнато с финес и си личи. А за деведесетарските илюстрации, които са вдъхновили това начинание, просто нямам думи. Най-близкото с което мога да ги сравня са шедьоврите на Джош Кирби по Света на диска на Пратчет.
Самите разкази са главно в жанра фентъзи с доволно количество мрачни и страховити моменти. Британски инспектор ще разследва мистериозно убийство и ще се изправи срещу кошмарно чудовище в историята на Марин Трошанов. Елена Павлова пък ни е подготвила поредната история за ловецът на вампири Дженетика Севън, която ще допадне на всички фенове на дарк-фентъзитата в духа на "Анита Блейк". Димитър Цолов пък е забъркал кратичък етюд с особена структура, в която има гладен за кръв демон и червени кхмери :). Младо момиче ще използва „ритуала на Тесла“ за да призове дух с цел отмъщение в разказа на Сибин Майноловски. При тези ритуали обаче винаги нещо се обърква. Александър Цонков пък се представя с личния ми фаворит в сборника - фентъзи с ориенталски привкис, история за отмъщение с неочакван обрат. Фентъзи е подготвил и
Бранимир Събев, но от онова, в което колоритни типажи се събират на лакардии в кръчма с култово име и по между другото се справят с напаст от зомбита. За финал е Явор Цанев с неговият вампирски уестърн, който е дал има на сборника - великолепна проза с оригинален сюжет. С две думи - няма празно.
Книги на такова високо литературно ниво са рядкост по нашите ширини и хората трябва да се редят на опашки за тях, а не за футболни биографии. За съжаление у нас масата читатели имат нуждата да си чешат криворазбраното родолюбие с истории за българи успели извън пределите на родината ни. Пар��докс.
Самите разкази са главно в жанра фентъзи с доволно количество мрачни и страховити моменти. Британски инспектор ще разследва мистериозно убийство и ще се изправи срещу кошмарно чудовище в историята на Марин Трошанов. Елена Павлова пък ни е подготвила поредната история за ловецът на вампири Дженетика Севън, която ще допадне на всички фенове на дарк-фентъзитата в духа на "Анита Блейк". Димитър Цолов пък е забъркал кратичък етюд с особена структура, в която има гладен за кръв демон и червени кхмери :). Младо момиче ще използва „ритуала на Тесла“ за да призове дух с цел отмъщение в разказа на Сибин Майноловски. При тези ритуали обаче винаги нещо се обърква. Александър Цонков пък се представя с личния ми фаворит в сборника - фентъзи с ориенталски привкис, история за отмъщение с неочакван обрат. Фентъзи е подготвил и
Бранимир Събев, но от онова, в което колоритни типажи се събират на лакардии в кръчма с култово име и по между другото се справят с напаст от зомбита. За финал е Явор Цанев с неговият вампирски уестърн, който е дал има на сборника - великолепна проза с оригинален сюжет. С две думи - няма празно.
Книги на такова високо литературно ниво са рядкост по нашите ширини и хората трябва да се редят на опашки за тях, а не за футболни биографии. За съжаление у нас масата читатели имат нуждата да си чешат криворазбраното родолюбие с истории за българи успели извън пределите на родината ни. Пар��докс.
December 24, 2018
Поредното бижу на Клуб "Лазарус" - чудесно написано, илюстровано, редактирано и издадено. :) "Сърдите небеса" са задължителни за ценителите на хубавата жанрова литература, а тук тя е в изобилие.
Идеята на художника Петър Станимиров по негови илюстрации да се напишат разкази е много готина и е интересно да видиш как всеки отделен автор се е вдъхновил за произведението си.
"Съществото от стената" на Марин Трошанов - силно начало на сборника, криминална хорър история с доста лъвкрафтов елемент, като лично за мен финалът е доста силен.
"Дионисиевият храм" на Елена Павлова - Поредното приключение от серията за "Станете" ООД - страхотно написана, динамична и пълна с черен хумор история, с доволно количество вампири, зомбита и магия.
"Етюди с кама" на Димитър Цолов - перфектно изпипан разказ от Димитър Цолов. Едно мрачно фентъзи, развиващо се през 1979г. в Камбоджа, в края на режима на червените кхмери (и не само). И в тази си дължина разказът беше разкошен от-до, но съм сигурен, че и малко по-дълъг да беше, щеше да е все така чудесен.
"Нищо лично" на Сибин Майналовски - Разказът съм го чел в "Симфония на мъртвите" и на второ прочитане е все такова бижу, дори повече се накефих. Със сигурност бих прочел още разкази включващи "Ритуала на Тесла".
"Пътят на душата" на Александър Цонков - един чудесен фентъзи разказ, грабващ ме още от началото. Личи си работата на Александър върху всеки детайл от историята, изграждането на конфликта и кулминацията. Пожелавам му един ден да сътвори дори по-дълго фентъзи, със сигурност му се получава и този жанр!
"Завръщане в Кауен" на Бранимир Събев - Бранко връща култови герои от предишни негови произведения в едно динамично мрачно фентъзи, бъкащо от зомбита, колоритни и могъщи воини, леещи пот и хумор в изобилие. Както винаги страшно четивен, стилът на Бранимир Събев е без грешка.
"Сърдити небеса" на Явор Цанев - Хорър разказ, развиващ се в така любимата ми уестърн епоха. Колоритни и балансирни трима главни герои, които ще се изправят пред зловещи вампири. Чудесно написан, пълен с атмосфера, разказ, дори се хванах, че си представям прочетеното като сцени от филм. И неведнъж настръхнах.
Идеята на художника Петър Станимиров по негови илюстрации да се напишат разкази е много готина и е интересно да видиш как всеки отделен автор се е вдъхновил за произведението си.
"Съществото от стената" на Марин Трошанов - силно начало на сборника, криминална хорър история с доста лъвкрафтов елемент, като лично за мен финалът е доста силен.
"Дионисиевият храм" на Елена Павлова - Поредното приключение от серията за "Станете" ООД - страхотно написана, динамична и пълна с черен хумор история, с доволно количество вампири, зомбита и магия.
"Етюди с кама" на Димитър Цолов - перфектно изпипан разказ от Димитър Цолов. Едно мрачно фентъзи, развиващо се през 1979г. в Камбоджа, в края на режима на червените кхмери (и не само). И в тази си дължина разказът беше разкошен от-до, но съм сигурен, че и малко по-дълъг да беше, щеше да е все така чудесен.
"Нищо лично" на Сибин Майналовски - Разказът съм го чел в "Симфония на мъртвите" и на второ прочитане е все такова бижу, дори повече се накефих. Със сигурност бих прочел още разкази включващи "Ритуала на Тесла".
"Пътят на душата" на Александър Цонков - един чудесен фентъзи разказ, грабващ ме още от началото. Личи си работата на Александър върху всеки детайл от историята, изграждането на конфликта и кулминацията. Пожелавам му един ден да сътвори дори по-дълго фентъзи, със сигурност му се получава и този жанр!
"Завръщане в Кауен" на Бранимир Събев - Бранко връща култови герои от предишни негови произведения в едно динамично мрачно фентъзи, бъкащо от зомбита, колоритни и могъщи воини, леещи пот и хумор в изобилие. Както винаги страшно четивен, стилът на Бранимир Събев е без грешка.
"Сърдити небеса" на Явор Цанев - Хорър разказ, развиващ се в така любимата ми уестърн епоха. Колоритни и балансирни трима главни герои, които ще се изправят пред зловещи вампири. Чудесно написан, пълен с атмосфера, разказ, дори се хванах, че си представям прочетеното като сцени от филм. И неведнъж настръхнах.
December 11, 2018
Този път няма да давам оценки на разказите поотделно. Как бих могъл? Този проект изглежда толкова завършен отвсякъде, че е невъзможно да се дели на части. Седемте истории по стари илюстрации на маестро Станимиров са си паснали страхотно. Качеството на разказите, редакцията, оформлението са на световно ниво. Даже се чудя защо този сборник не е преведен за англоговорящите читатели. Отдавна не съм чел нещо, което не би имало конкуренция в жанра дори и по света, камоли в България. Това книжно събитие е must have, така че бягайте към най-близката книжарница за да не го изпуснете. Както казах, не бих си позволил да давам оценки на разказите един по един. Само ще цитирам по едно изречение:
Марин Трошанов - "От единия край на дупката висеше откъсната женска ръка, сякаш подала се оттам, за да се здрависа с инспектор Кар"
Елена Павлова - "Този въпрос ме завари със свалени гащи. Образно казано - гащите всъщност са копринени прашки и не ги свалям никак лесно - Дженетика Севън" :)
Димитър Цолов - "Отиди да намериш Таракс. Трябва да е в онзи пристанищен бордей... - Жрецът щракна с пръсти в опит да се сети за името... - Предай му да ме навести, щом освободи главата си от винените пари..."
Сибин Майналовски - "Единствените правила, с които се съобразяваше Моника бяха "Не оставяй грам трева неизпушена" и "Гладна лягам, без секс - не!".
Александър Цонков - "Попита ме дали знам пътя. Опитах се да запазя самообладание и отговорих, че копнея за пътя към сърцето му. А той ме погледна с презрение и каза, че... в душата ми няма нищо за него."
Бранимир Събев - "Вбесих се максимално - точно ти, точно сега ли ще ми изпадаш в депресии? Поех дъх и му викнах:
- Кажи ми само едно, Гримвар! Когато дойде краят, как искаш да паднеш. Като герой или като воин, ��згубил своята война?"
Явор Цанев - "Нощта пада, но когато мракът е обгърнал
душата, не носи още тъмнина.
Вятърът напевно повява, но щом сърцето е
пусто, полахът преминава без да докосне.
Изстине ли веднъж кръвта, не ще усетиш
никога хлад.
И тези надвиснали, твърди, сърдити небеса
тежат повече от гърбица."
Марин Трошанов - "От единия край на дупката висеше откъсната женска ръка, сякаш подала се оттам, за да се здрависа с инспектор Кар"
Елена Павлова - "Този въпрос ме завари със свалени гащи. Образно казано - гащите всъщност са копринени прашки и не ги свалям никак лесно - Дженетика Севън" :)
Димитър Цолов - "Отиди да намериш Таракс. Трябва да е в онзи пристанищен бордей... - Жрецът щракна с пръсти в опит да се сети за името... - Предай му да ме навести, щом освободи главата си от винените пари..."
Сибин Майналовски - "Единствените правила, с които се съобразяваше Моника бяха "Не оставяй грам трева неизпушена" и "Гладна лягам, без секс - не!".
Александър Цонков - "Попита ме дали знам пътя. Опитах се да запазя самообладание и отговорих, че копнея за пътя към сърцето му. А той ме погледна с презрение и каза, че... в душата ми няма нищо за него."
Бранимир Събев - "Вбесих се максимално - точно ти, точно сега ли ще ми изпадаш в депресии? Поех дъх и му викнах:
- Кажи ми само едно, Гримвар! Когато дойде краят, как искаш да паднеш. Като герой или като воин, ��згубил своята война?"
Явор Цанев - "Нощта пада, но когато мракът е обгърнал
душата, не носи още тъмнина.
Вятърът напевно повява, но щом сърцето е
пусто, полахът преминава без да докосне.
Изстине ли веднъж кръвта, не ще усетиш
никога хлад.
И тези надвиснали, твърди, сърдити небеса
тежат повече от гърбица."
November 5, 2018
Разкошно издание с перфектна полиграфия и идеална подборка на авторите (нескромно малко се получи, понеже и аз съм вътре, но скромността е за хора, непритежаващи други качества :) ), участващи в този проект на легендата Петър Станимиров. Нека заглавието не ви подвежда — не става дума за метеорологична прогноза в стил Емо Чолаков :) , а за култов хорър от най-чиста класа. И най-важното — нито един разказ, чието действие да се развива в България! :) Малките радости на живота :) Това не е дело на графоман, който отчаяно се мъчи да се вмъкне в рамките на онова, което се търси/продава/търгува в момента. Това е сборник, писан с удоволствие и лекота. Ще е достойно украшение за библиотеката на всеки един ценител на жанра. Сигурни сме в това — понеже сме клуб LAZARUS и, за разлика от другите, знаем какво правим. И го правим добре.
January 11, 2019
Седем невероятно добри разказа на Марин Трошанов, Елена Павлова, Димитър Цолов, Александър Цонков, Сибин Майналовски, Бранимир Събев и Явор Цанев, вдъхновени от седем невероятно добри илюстрации от Петър Станимиров. Браво, момчета, гордея се, че ви познавам. :)
January 5, 2019
Това е нещо безценно. Вярно, че два от разказите ги бях чел, но това не ми попречи отново да си ги припомня и да им се насладя. Абе... сборника е повече от добър. Това е нещо, което всеки ценител на качествената литература трябва да притежава и да се гордее, както мен, че го има в личната си библиотека.
Благодаря на всички автори за този така див и красив душевен оргазъм, който ме сполетя. А, илюстрациите...ох...те тва е красота, излязла изпод ръката на един от най-добрите. Даже е най-добрият. Истински рай за очите.
Благодаря на всички автори за този така див и красив душевен оргазъм, който ме сполетя. А, илюстрациите...ох...те тва е красота, излязла изпод ръката на един от най-добрите. Даже е най-добрият. Истински рай за очите.
January 31, 2019
Новият сборник с разкази по илюстрации на Клуба на авторите на хорър „Лазарус” е художествена материя, чиито манифестации биха се определили като лъч ярка светлина, вдъхваща живителна енергия на съвременния фантастичен наратив.
Какво означава това?
Накратко, почитателите на хорър ще изпитат ирационален душевен оргазъм от 206-те страници зверски яки илюстрации и разкази. Ирационален, защото след като изчетете сборника от началото до края, вероятно ще се усъмните в крепкостта на психиката си. (...)
https://tetradkata.com/2019/01/30/sar...
Какво означава това?
Накратко, почитателите на хорър ще изпитат ирационален душевен оргазъм от 206-те страници зверски яки илюстрации и разкази. Ирационален, защото след като изчетете сборника от началото до края, вероятно ще се усъмните в крепкостта на психиката си. (...)
https://tetradkata.com/2019/01/30/sar...
November 16, 2018
Илюстрациите, преоткрити, реставрирани и "подарени" на Horror Writers Club Lazarus от Пепи Станимиров всъщност са част от един любопитен експеримент на издателство "Плеяда прес", замислен в началото на 90-те години на миналия век - автори от тогавашния клуб "Орфия" трябва да напишат хорър и фантастични разкази по рисунки на известни наши художници. Осем книжки, с формат А4, от по 16 страници (с черен фон) излизат в поредицата "Фантастични истории" (виж тук http://www.sfbg.us/pubsequence/PLEJ-FIS), а тези, вдъхновили произведенията от настоящия сборник са включени в книжка № 2 Страх, която обаче Маестро Станимиров, по негови думи, не успява да припознае. И така почти тридесет години по-късно аз и още шестима колеги от клуба получихме нелеката задача да вдъхнем нов живот на прекрасно-зловещите му картини. Резултатът, смея да твърдя, е впечатляващ, а "Сърдити небеса" е словесно-визуален продукт, към момента уникален за родния книжен пазар.
"Съществото от стената" на Марин Трошанов открива сборника. Мрачна история за сериен убиец, водеща началото си от годините на Втората световна война с щипка Лъвкрафтов полъх. Добро изпълнение!
"Дионисиевият храм" на Елена Павлова е свежа история от серията за Дженетика Севън, която вече сме срещали в "Динозавър за Коледа" (Две луни) и "Приковани за гроба" (Белязани Лебеди). Нямам търпение да уловя в ръчички томчето със събраните истории, защото от ФБ-страницата на Агенцията за съживители и гробополагатели зная, че е замислен и цял роман, йеа!!!
"Етюди с кама" - Димитър Цолов. Имам честта да познавам отблизо автора и смятам, че макар да е написал най-краткия разказ в сборника, не се е опитал да отбие номера. Най-малкото, ще ви разведе напред и назад във Времето - от камбоджанските джунгли по време на режима на червените кхмери до тайнствената Стигия през Хайборейската ера.
"Нищо лично" на Сибин Майналовски вече съм "скалпирал" един път в авторския му сборник Симфония на мъртвите, но това не намали удоволствието от препрочитането му. Жаждата за мъст е универсален жизнен двигател у човека, а участието в зловещ наелектризиращ ритуал е просто дребна подробност, ха-ха. Абе... ще ви се изправят косите.
"Пътят на душата" на Александър Цонков -Lostov е нажежено до бяло фентъзи, с което авторът вдига високо летвата. Чакам самостоятелната му книга, за която "чух", че е готова и отлежава на бюрото му.
Бранимир Събев се завръща в Кауен, за да ни срещне със стари познайници от истории, включени в Априлска жътва ("Наемник" и "Вярна и единствена") и Пустинния скорпион ("Кулата в леденото езеро"). А аз, голям любител на fix-up разказваческия похват очаквам събраните съчинения и от тая "вселена".
Явор Цанев забива финален майсторски куршум с вампирския уестърн "Сърдити небеса", дал заглавието на сборника. Вече съм го чел в Целунат от Бога, но това не ми попречи с кеф голям за втори път да проследя БУМ-а на не чак толкова святата му "троица" - Бърбъна, Умника и Монаха.
"Съществото от стената" на Марин Трошанов открива сборника. Мрачна история за сериен убиец, водеща началото си от годините на Втората световна война с щипка Лъвкрафтов полъх. Добро изпълнение!
"Дионисиевият храм" на Елена Павлова е свежа история от серията за Дженетика Севън, която вече сме срещали в "Динозавър за Коледа" (Две луни) и "Приковани за гроба" (Белязани Лебеди). Нямам търпение да уловя в ръчички томчето със събраните истории, защото от ФБ-страницата на Агенцията за съживители и гробополагатели зная, че е замислен и цял роман, йеа!!!
"Етюди с кама" - Димитър Цолов. Имам честта да познавам отблизо автора и смятам, че макар да е написал най-краткия разказ в сборника, не се е опитал да отбие номера. Най-малкото, ще ви разведе напред и назад във Времето - от камбоджанските джунгли по време на режима на червените кхмери до тайнствената Стигия през Хайборейската ера.
"Нищо лично" на Сибин Майналовски вече съм "скалпирал" един път в авторския му сборник Симфония на мъртвите, но това не намали удоволствието от препрочитането му. Жаждата за мъст е универсален жизнен двигател у човека, а участието в зловещ наелектризиращ ритуал е просто дребна подробност, ха-ха. Абе... ще ви се изправят косите.
"Пътят на душата" на Александър Цонков -Lostov е нажежено до бяло фентъзи, с което авторът вдига високо летвата. Чакам самостоятелната му книга, за която "чух", че е готова и отлежава на бюрото му.
Бранимир Събев се завръща в Кауен, за да ни срещне със стари познайници от истории, включени в Априлска жътва ("Наемник" и "Вярна и единствена") и Пустинния скорпион ("Кулата в леденото езеро"). А аз, голям любител на fix-up разказваческия похват очаквам събраните съчинения и от тая "вселена".
Явор Цанев забива финален майсторски куршум с вампирския уестърн "Сърдити небеса", дал заглавието на сборника. Вече съм го чел в Целунат от Бога, но това не ми попречи с кеф голям за втори път да проследя БУМ-а на не чак толкова святата му "троица" - Бърбъна, Умника и Монаха.
December 13, 2018
През последната година и половина - две изключително рядко ми се случва да бъда възхитена и с удоволствие да се потопя сред страниците на някоя книга, още по-малко пък написана от български колектив.
От невероятните илюстрации, дело на невероятен творец, до невъобразимите ужаси и кошмари, които те връхлитат на талази и те карат да бодуваш по цели нощи, "Сърдити небеса" е скъпоценен камък, който всеки любител на жанра би съжалил, че не притежава.
Най-ценното на сборника е, че различните стилове на писане, сравнително кратките, но богати и увлекателни разкази, не позволяват да загубиш интерес нито за миг, а читателят се чувства като поканен на пиршество, на кеото задължително му се иска да опита от всичко на масата.
От невероятните илюстрации, дело на невероятен творец, до невъобразимите ужаси и кошмари, които те връхлитат на талази и те карат да бодуваш по цели нощи, "Сърдити небеса" е скъпоценен камък, който всеки любител на жанра би съжалил, че не притежава.
Най-ценното на сборника е, че различните стилове на писане, сравнително кратките, но богати и увлекателни разкази, не позволяват да загубиш интерес нито за миг, а читателят се чувства като поканен на пиршество, на кеото задължително му се иска да опита от всичко на масата.
February 22, 2021
Исках да призова на помощ всички богове, но бях сигурен, че макар и да съм в одежди на монах и със сребърен кръст на пията, небесата не можеш да ги излъжеш и някъде горе те са твърде сърдити, за да помогнат.
Съдържа 7 разказа, вдъхновени от придружаващите ги 7 страхотни илюстрации на Петър Станимиров. Няма слаб разказ!
1. Съществото от стената - Марин Трошанов - Някак толкова познато ми звучеше всичко, толкова ми беше уютно и интересно. Чувстах се в свои води, а именно защото припознах творчеството на Лъвкрафт и вдъхновението, което Марин Т. е черпил от него!
2. Дионисиевият храм - Елена Павлов а - Нещо не можах да й проследя мисълта - вампри , съживители - кой кой е, какво се случва, така трябва да се напрегнеш, че чак да те заболи главата. Иначе разказа не е лош, но нямам желание да го чета втори път, за да го разбера.
3. Етюди с кама - Димитър Цолов - Харесват ми такива разкази - кратки, ясни и страхотни!
4. Нищо лично - Сибин Майналовски - Страхотен! Кара те да хем да настръхнеш , хем да се посмееш на ритуала по съживяването с цел отмъщение, чиято рецепта е "две съдинки с кръв - едната от възрастен човек на смъртно легло, другата от младо момиче, още непознало тайните на секса; сперма от бик, взета секунди преди да го умъртват с електрошок и да го заколят; седем косъма от пубиса на естествено рижа проститутка, спала с над хиляда мъже; малкото пръстче от крака на канадски дървар, ампутирано след измръзване в дивите гори на Нюфаунленд; и още един куп простотии..."
5. Пътят на душата - Александър Цонков
6. Завръщане в Кауен - Бранимир Събев
7. Сърдити небеса - Явор Цанев
Последните три са толкова невероятни, че ми е изключително трудно да ги опиша без да разваля нечие удоволствие - вампири, духове и зомбита, но по доста оригинален начин!
November 30, 2018
Е ли случайност, че дочетох предишната книга на сутринта след официалното представяне на "Сърдити небеса" в София, което събитите беше първото от този вид, на което успях да присъствам?
И след това ненужно дълго изречение, по Същество (pun intended!):
Съществото от стената (Марин Трошанов):
Много добър класически хорър. Травмиран и анти-социален тип убива хора, с които храни... съществото от стената! Стилът на писане на Марин е прекрасен!
Дионисиевият храм (Елена Павлова):
Фентъзи, тазвиващо се в днешно време и една леко алтернативна реалност. Имайки щастието да съм чел предишните два разказа за "Станете" ООД, мога да заявя, че този е най-добрият от поредицата, а и май ми е любим от този сборник!
Бел.Рев. От фамилията "Клот" на вампир ми стана едно благичко - много добър избор! И да избичвам, че сцената от илюстрацията я няма никъде - окото, дет' хипнотизира (примерно) цицорестата.
Етюди с кама (Димитър Цолов):
Доктора е успял да опише сюжета индиректно, по-скоро нанасяйки щрихи по границите му, и оставяйки читателя да се досети за "сърцевината". Много труден похват, който е използвал успешно - класа, баце!
Бел.Рев. Налага се да измрънкам, че оръжието у ръката на нарисувания м��мък е бая дълго за кама.
Нищо лично (Сибин Майналовски):
Употребата на думата "серсемин" идва силно не на място. Нужните "дреболии" за схемата са голям смях! Връзката със "Змии в стените" е пълна лудница - комплименти! Очакванията ми за много кормене и карантии не се оправдаха! Страхотно!
Пътят на душата (Александър Цонков):
Много класен разказ в стил "меч и магия", като за приятно разнообразие, тука магията е бая повече от мечовете! Добре написан, а развръзката е просто разкош!
Завръщане в Кауен (Бранимир Събев):
Зомби-фентъзи-сървайвъл-хорър! Градче е тероризирано от новопоявили се орди от зомбита, а малкото стражници се опитват поне да не зомбясат, ако не и да предпазят градчето. Много интересни герои, някои познати от предишни разкази!
Сърдити небеса (Явор Цанев):
Вампирски уестърн, в чийто център са трима измамници (май?), издирвани от закона и винаги забъркващи се в неприятности. Не ми стана ясна мотивацията им да идат при откачения дъртак и очевидното финално решение, за което никой не се е сетил доста години. Иначе - много доволно!
Корица/Илюстрации (Петър Станимиров):
Корицата е перфектна - отличава се лесно от останалите в книжарницата или библиотеката. Реставрираните илюстрации в деветдесетарски стил са гръбнакът на целия сборник, а аватарите на авторите, които са използвани в съдържанието е безумно добра идея - мистично някак идва!
Графичното оформление на книгата, е най-доброто издание от роден колектив, което съм виждал! Използвана е много качествена хартия, а илюстрациите са на гланцирана! Изпипано е всичко!
И след това ненужно дълго изречение, по Същество (pun intended!):
Съществото от стената (Марин Трошанов):
Много добър класически хорър. Травмиран и анти-социален тип убива хора, с които храни... съществото от стената! Стилът на писане на Марин е прекрасен!
Дионисиевият храм (Елена Павлова):
Фентъзи, тазвиващо се в днешно време и една леко алтернативна реалност. Имайки щастието да съм чел предишните два разказа за "Станете" ООД, мога да заявя, че този е най-добрият от поредицата, а и май ми е любим от този сборник!
Бел.Рев. От фамилията "Клот" на вампир ми стана едно благичко - много добър избор! И да избичвам, че сцената от илюстрацията я няма никъде - окото, дет' хипнотизира (примерно) цицорестата.
Етюди с кама (Димитър Цолов):
Доктора е успял да опише сюжета индиректно, по-скоро нанасяйки щрихи по границите му, и оставяйки читателя да се досети за "сърцевината". Много труден похват, който е използвал успешно - класа, баце!
Бел.Рев. Налага се да измрънкам, че оръжието у ръката на нарисувания м��мък е бая дълго за кама.
Нищо лично (Сибин Майналовски):
Употребата на думата "серсемин" идва силно не на място. Нужните "дреболии" за схемата са голям смях! Връзката със "Змии в стените" е пълна лудница - комплименти! Очакванията ми за много кормене и карантии не се оправдаха! Страхотно!
Пътят на душата (Александър Цонков):
Много класен разказ в стил "меч и магия", като за приятно разнообразие, тука магията е бая повече от мечовете! Добре написан, а развръзката е просто разкош!
Завръщане в Кауен (Бранимир Събев):
Зомби-фентъзи-сървайвъл-хорър! Градче е тероризирано от новопоявили се орди от зомбита, а малкото стражници се опитват поне да не зомбясат, ако не и да предпазят градчето. Много интересни герои, някои познати от предишни разкази!
Сърдити небеса (Явор Цанев):
Вампирски уестърн, в чийто център са трима измамници (май?), издирвани от закона и винаги забъркващи се в неприятности. Не ми стана ясна мотивацията им да идат при откачения дъртак и очевидното финално решение, за което никой не се е сетил доста години. Иначе - много доволно!
Корица/Илюстрации (Петър Станимиров):
Корицата е перфектна - отличава се лесно от останалите в книжарницата или библиотеката. Реставрираните илюстрации в деветдесетарски стил са гръбнакът на целия сборник, а аватарите на авторите, които са използвани в съдържанието е безумно добра идея - мистично някак идва!
Графичното оформление на книгата, е най-доброто издание от роден колектив, което съм виждал! Използвана е много качествена хартия, а илюстрациите са на гланцирана! Изпипано е всичко!
November 26, 2018
"Сърдити небеса – Horror writer club LAZARUS"
В дъждовна сряда на фона на сърдитото небе беше време за нещо различно.
И нека мракът да полази в душата... и ужъсът да завладее тялото....
Седем разказа, написани от едни прекрасни българи.
Нямах очаквания... прочетох седем прекрасни приказки. Ужано различни по стил, но интересни и завладяващи. Идеята на сборника ми допадна много.
Най-много ми хареса стилът на Александър Цонков и Марин Трошанов. „Пътят на душата” беше една прекрасна приказка с интересен край. А в „Съществото в стената” както винаги Трошанов ме завладя с подробните описания, които така добре му се получават! Също така ми допаднаха много и ме увлякоха разказите на Бранимир Събев и Явор Цонев.
Браво! Прекрасно четиво за студените зимни вечери!
Kiss Sweet
В дъждовна сряда на фона на сърдитото небе беше време за нещо различно.
И нека мракът да полази в душата... и ужъсът да завладее тялото....
Седем разказа, написани от едни прекрасни българи.
Нямах очаквания... прочетох седем прекрасни приказки. Ужано различни по стил, но интересни и завладяващи. Идеята на сборника ми допадна много.
Най-много ми хареса стилът на Александър Цонков и Марин Трошанов. „Пътят на душата” беше една прекрасна приказка с интересен край. А в „Съществото в стената” както винаги Трошанов ме завладя с подробните описания, които така добре му се получават! Също така ми допаднаха много и ме увлякоха разказите на Бранимир Събев и Явор Цонев.
Браво! Прекрасно четиво за студените зимни вечери!
Kiss Sweet
December 26, 2019
Тази книжка има интересна предистория – художникът Петър Станимиров изпраща на група избрани – разбирай страхотни, автори, селекция от свои илюстрации, които да изплашат, смутят и въодушевят спящите им зли гении. Резултатът е повече от добър, и никак не напомня моите пространствени есета по страничка и половина на тема картина на Майстора, с които се гордеех необосновано някъде към четвърти клас. Прилича повече на селекция от тайнствени вина, намерени в изба на зловещ граф, където не знаеш дали не е бутилирал кръв на девици, души на демони или еликсири на младостта под маскировката на разкиселял се гроздов сок. Но нещо те кара да отваряш бутилка след бутилка, страхувайки се и надявайки се едновременно да намериш сърдит джин, карта за съкровище или течност, от която да ти пораснат магарешки уши. Какво, всичко се случва в спиртоварната индустрия.
Марин Трошанов ще разбива стени в усойни мазета, от онзи любим тип на серийните убийци, насилници и канибали, с каквито Хамериката разполага в упорстващо изобилие, но този път най-лошото ще се крие зад хоросана, и ще ни постави на мястото ни някъде към средата на вселенската хранителна верига. Елена Павлова ще вдига от оня свят зомбита, вампири и доста кисели вариации на древни богове, докато се опитва да намери добрите в свят, където всичко живо и неживо е хищник. Сибин Майналовски ще проведе доста объркано викане на отмъстителни духове, които обаче си имат своето собствено мнение за какво си заслужава да се върнат в телесна форма, която някак винаги е гладна. Димитър Цолов ще ни захвърли в джунгли с правила не от тази планета, където ужасът, отмъщението и лошия късмет се събират със свръхестественото, и една малка локална война ще намери своят добре скрит от обществото край.
Александър Цонков ще отвори вратите на безумно богати, безумно жестоки и общо взето просто безумни владетели с уклон към тъмната магия, които ще намерят своя край по вероятно най-добре заслужения уродлив начин, който съм чела някога. Бранимир Събев ще разкаже играта на зъл некромант и пълчищата му зомбита, нападнали нищо и никакво градче, но по някаква случайност събрало достатъчно добри или поне достатъчно не със всичкия си герои с главни букви, а Явор Цанев ще ни запрати в някаква алтернативна реалност на дивия запад, където добрите стари гънслингъри и умни измамници ще трябва да се включат в ролята на далечни братовчеди на смъртожадния Ван Хелсинг, защото това вампирите никнат под всякакво мъчително слънце.
Невероятни истории, разказани на ушенце от тъмни сили и зъбати усти в най-мрачния час. Ще ги чуете, ще ги запомните, ще ги сънувате. И ще се замислите повече над следващата зловеща картина, която срещнете случайно в интернет, дали не е била нечий кошмар, нечий страх или най-вероятно – нечие предсказание, или още по-лошо – обещание.
Марин Трошанов ще разбива стени в усойни мазета, от онзи любим тип на серийните убийци, насилници и канибали, с каквито Хамериката разполага в упорстващо изобилие, но този път най-лошото ще се крие зад хоросана, и ще ни постави на мястото ни някъде към средата на вселенската хранителна верига. Елена Павлова ще вдига от оня свят зомбита, вампири и доста кисели вариации на древни богове, докато се опитва да намери добрите в свят, където всичко живо и неживо е хищник. Сибин Майналовски ще проведе доста объркано викане на отмъстителни духове, които обаче си имат своето собствено мнение за какво си заслужава да се върнат в телесна форма, която някак винаги е гладна. Димитър Цолов ще ни захвърли в джунгли с правила не от тази планета, където ужасът, отмъщението и лошия късмет се събират със свръхестественото, и една малка локална война ще намери своят добре скрит от обществото край.
Александър Цонков ще отвори вратите на безумно богати, безумно жестоки и общо взето просто безумни владетели с уклон към тъмната магия, които ще намерят своя край по вероятно най-добре заслужения уродлив начин, който съм чела някога. Бранимир Събев ще разкаже играта на зъл некромант и пълчищата му зомбита, нападнали нищо и никакво градче, но по някаква случайност събрало достатъчно добри или поне достатъчно не със всичкия си герои с главни букви, а Явор Цанев ще ни запрати в някаква алтернативна реалност на дивия запад, където добрите стари гънслингъри и умни измамници ще трябва да се включат в ролята на далечни братовчеди на смъртожадния Ван Хелсинг, защото това вампирите никнат под всякакво мъчително слънце.
Невероятни истории, разказани на ушенце от тъмни сили и зъбати усти в най-мрачния час. Ще ги чуете, ще ги запомните, ще ги сънувате. И ще се замислите повече над следващата зловеща картина, която срещнете случайно в интернет, дали не е била нечий кошмар, нечий страх или най-вероятно – нечие предсказание, или още по-лошо – обещание.
August 24, 2021
Всички разкази в сборника много ми харесаха, но никъде в интернет не открих пълно и подробно съдържание, затова го помествам долу (без описание на страниците).
1. Встъпление - Петър Станимиров
2. Няколко думи от художника - Петър Станимиров
3. Съществото от стената - Марин Трошанов (Разказ, който много добре въвежда в сборника чрез мъгливите английски събития. Изкусно завършено повествование и страхотни готически нотки.)
4. Дионисиевият храм - Елена Павлова
5. Етюди с кама - Димитър Цолов (По случайност първият разказ, който прочетох и който напълно ме въвлече към всички останали в сборника, а и всички останали дело на Димитър Цолов.)
6. Нищо лично - Сибин Майналовски
7. Пътят на душата - Александър Цонков (Въпреки че почти веднага беше ясно какъв ще е завършека на разказа, имаше достатъчно обрати, за да объркат всякакви очаквания. Почувствах сухотата на пустинята и пясъка по езика си.)
8. Завръщане в Кауен - Бранимир Събев (Прекрасно въплъщение на съвременния фентъзи хорър разказ.)
9. Сърдити небеса - Явор Цанев (Великолепно съчетание на каубойския прототип за непобедими бандити и западноевропейска митология. Улавя духа на времето, за което е писано, и го примесва с осезаема нотка на ужас.)
1. Встъпление - Петър Станимиров
2. Няколко думи от художника - Петър Станимиров
3. Съществото от стената - Марин Трошанов (Разказ, който много добре въвежда в сборника чрез мъгливите английски събития. Изкусно завършено повествование и страхотни готически нотки.)
4. Дионисиевият храм - Елена Павлова
5. Етюди с кама - Димитър Цолов (По случайност първият разказ, който прочетох и който напълно ме въвлече към всички останали в сборника, а и всички останали дело на Димитър Цолов.)
6. Нищо лично - Сибин Майналовски
7. Пътят на душата - Александър Цонков (Въпреки че почти веднага беше ясно какъв ще е завършека на разказа, имаше достатъчно обрати, за да объркат всякакви очаквания. Почувствах сухотата на пустинята и пясъка по езика си.)
8. Завръщане в Кауен - Бранимир Събев (Прекрасно въплъщение на съвременния фентъзи хорър разказ.)
9. Сърдити небеса - Явор Цанев (Великолепно съчетание на каубойския прототип за непобедими бандити и западноевропейска митология. Улавя духа на времето, за което е писано, и го примесва с осезаема нотка на ужас.)
December 24, 2018
Нощта пада, но когато мракът е обгърнал душата, не носи още тъмнина.
Вятърът напевно повява, но щом сърцето е пусто, полъхът преминава без да докосне.
Изстине ли веднъж кръвта, не ще усетиш никога хлад.
И тези надвиснали, твърди, сърдити небеса тежат повече от гърбица.
~~~~
Благодарете за тази книга на вдъхновяващия Петър Станимиров!
Вятърът напевно повява, но щом сърцето е пусто, полъхът преминава без да докосне.
Изстине ли веднъж кръвта, не ще усетиш никога хлад.
И тези надвиснали, твърди, сърдити небеса тежат повече от гърбица.
~~~~
Благодарете за тази книга на вдъхновяващия Петър Станимиров!
March 14, 2020
На първо време, адмирации към Петър Станимиров за чудовищните илюстрации (pun intended). Книгата е изключителна приятна чисто визуално и е ценна придобивка за всяка една библиотека.
Откъм съдържание, най-много ми харесаха разказите на Марин Трошанов, Сибин Майналовски и Бранимир Събев. Клуб "Лазарус" за пореден път не разочарова българските хорър фенове, а в сборника освен ужаси ще намерите и предоволно хумор, фентъзи и щипка кървава магия.
Прочетете "Сърдити небеса", няма да съжалявате. В противен случай, нищо не гарантирам.
Откъм съдържание, най-много ми харесаха разказите на Марин Трошанов, Сибин Майналовски и Бранимир Събев. Клуб "Лазарус" за пореден път не разочарова българските хорър фенове, а в сборника освен ужаси ще намерите и предоволно хумор, фентъзи и щипка кървава магия.
Прочетете "Сърдити небеса", няма да съжалявате. В противен случай, нищо не гарантирам.
January 14, 2019
Разкошна книга! Корицата е уникална, илюстрациите, по които са писани разказите са жестоки, а самите истории неописуемо вълшебни. Всеки разказ си има своя собствен чар и не мога да определя кой ми хареса най-много от всичките седем.
November 15, 2018
Не че си е и мое гардже, но се получи... добра книга. Плътна, разнообразна и все едно авторите сме се наговорили какво и как да пишем, за да се преливат разказите един в друг с лекота на прехода и между жанровете, и между темите.
И си е страшничка книжка, и разглежда широк обхват от много сериозни въпроси - като се започне от ужаса на самотата, в която нито едно достойно (и недостойно) човешко същество не бива ��а се дави, мине се през сектантството и опасностите, които крие то за крехкия човешки ум, и се стигне до Основните въпроси на битието като струва ли си отмъщението, сговорната дружина повдига ли планина... и търпението добродетел или порок е...
Изобщо: едно малко (наистина малко) и лъскаво (ама много лъскаво!) бижу. Препоръчвам.
П.С. Това е и моята последна книга с клуба на писателите на хорър Lazarus, последна е също и за Явор Цанев. Не, че сме се отказали от хоръра, но напуснахме клуба по случай Вси светии (поотделно и по различни причини). Други книги с някои от тези автори несъмнено ще има, но няма да бъдат в духа на Lаzarus.
И си е страшничка книжка, и разглежда широк обхват от много сериозни въпроси - като се започне от ужаса на самотата, в която нито едно достойно (и недостойно) човешко същество не бива ��а се дави, мине се през сектантството и опасностите, които крие то за крехкия човешки ум, и се стигне до Основните въпроси на битието като струва ли си отмъщението, сговорната дружина повдига ли планина... и търпението добродетел или порок е...
Изобщо: едно малко (наистина малко) и лъскаво (ама много лъскаво!) бижу. Препоръчвам.
П.С. Това е и моята последна книга с клуба на писателите на хорър Lazarus, последна е също и за Явор Цанев. Не, че сме се отказали от хоръра, но напуснахме клуба по случай Вси светии (поотделно и по различни причини). Други книги с някои от тези автори несъмнено ще има, но няма да бъдат в духа на Lаzarus.
November 6, 2018
ЗАВРЪЩАНЕ В КАУЕН
Отворих вратата на „Бъчвата и шопара” с такъв замах, че се удари в стената и наоколо се разлетя прах. Няколкото клиенти в кръчмата подскочиха.
- Инмай! – ревнах от прага. – Две кани вино и давай да ядем. - И закуцуках към централната маса, влачейки болния си десен крак. Партньорът ми, Ферас Дебелия, ме следваше по петите. От дъното на кръчмата, където в сенките се гушеше малка масичка, се обади несмел глас:
- Леотур, знаеш ли, че като куцаш, си още по-зловещ и всяваш вечен страх в сърцата на хората?
- Хич не ми се мазни, Типелур – отрязах пияницата и с пъшкане седнах на стола. – Тази вечер няма да си спечелиш пиене със сладки приказки. - И изпънах крака си върху отсрещния стол. Чак съжалявах, че убих така бързо оня кучи син, който преди години ми бе закачил коляното с боздуган. Искаше ми се да го трепя отново и отново, да го мъча и изтезавам. А вече и името му не можех да си спомня.
***
В този късен час в „Бъчвата и шопара” имаше само един клиент, седнал на масата срещу входа и изпълващ с размерите и присъствието си цялото помещение. Бе облечен в торбести памучни панталони и захабена ленена риза без ръкави и копчета, която му стоеше като елече – и бездруго едва ли щеше да се затвори върху тези огромни гърди и наченките на шкембе. Дългите кичури на черната му грива бяха провиснали до чинията с печен свински бут, където ровеше с вилицата и чат-пат слагаше в устата си хапки, изненадващо малки за такъв огромен мъж. Отпи изискана глътка от чашата с вино – до нея имаше почти пълна кана, ала сякаш си бе поръчал ядене и пиене просто така, без да изгаря от глад и жажда. На стола му бе опряна ножница с дълга двуръчна сабя с острие, широко поне пет пръста – можех да се закълна, че с това оръжие са разчастени труповете на немъртвите, край които минахме преди малко. Достатъчно често бях виждал същия този човек да върти оръжие и да трупа на купчини мъртви бойци, макар тогава да се сражаваше със секира. Преглътнах мъчително и се приближих към него.
- Здравей, Гримвар.
Отворих вратата на „Бъчвата и шопара” с такъв замах, че се удари в стената и наоколо се разлетя прах. Няколкото клиенти в кръчмата подскочиха.
- Инмай! – ревнах от прага. – Две кани вино и давай да ядем. - И закуцуках към централната маса, влачейки болния си десен крак. Партньорът ми, Ферас Дебелия, ме следваше по петите. От дъното на кръчмата, където в сенките се гушеше малка масичка, се обади несмел глас:
- Леотур, знаеш ли, че като куцаш, си още по-зловещ и всяваш вечен страх в сърцата на хората?
- Хич не ми се мазни, Типелур – отрязах пияницата и с пъшкане седнах на стола. – Тази вечер няма да си спечелиш пиене със сладки приказки. - И изпънах крака си върху отсрещния стол. Чак съжалявах, че убих така бързо оня кучи син, който преди години ми бе закачил коляното с боздуган. Искаше ми се да го трепя отново и отново, да го мъча и изтезавам. А вече и името му не можех да си спомня.
***
В този късен час в „Бъчвата и шопара” имаше само един клиент, седнал на масата срещу входа и изпълващ с размерите и присъствието си цялото помещение. Бе облечен в торбести памучни панталони и захабена ленена риза без ръкави и копчета, която му стоеше като елече – и бездруго едва ли щеше да се затвори върху тези огромни гърди и наченките на шкембе. Дългите кичури на черната му грива бяха провиснали до чинията с печен свински бут, където ровеше с вилицата и чат-пат слагаше в устата си хапки, изненадващо малки за такъв огромен мъж. Отпи изискана глътка от чашата с вино – до нея имаше почти пълна кана, ала сякаш си бе поръчал ядене и пиене просто така, без да изгаря от глад и жажда. На стола му бе опряна ножница с дълга двуръчна сабя с острие, широко поне пет пръста – можех да се закълна, че с това оръжие са разчастени труповете на немъртвите, край които минахме преди малко. Достатъчно често бях виждал същия този човек да върти оръжие и да трупа на купчини мъртви бойци, макар тогава да се сражаваше със секира. Преглътнах мъчително и се приближих към него.
- Здравей, Гримвар.
December 27, 2018
В Деня на будителите през 2018 г. във всички големи книжарници в страната на стелажите в раздел „нови книги“ беше поставена една много специална за
клуба на авторите на хорър „Lazarus” книга
, а именно неговият трети общ сборник с разкази, излязъл под шапката на изд. „Изток-Запад“. Но този път нещо съществено я различаваше от предните две книги. На първо място трябва да се спомене, че тя е най-вече проект на нашия приятел и почетен член на клуба Петър Станимиров, който преди няколко години „изрови от творческия си килер“ няколко фентъзи и хорър илюстрации, рисувани в началото на 90-те години. Оригиналният замисъл навремето е бил по тях да бъдат написани кратки разказчета, издадени в книжка. Доколко това се е получило и реализирало самият Станимиров бе споделил във фейсбук страницата си, но факт е, че е останал неудовлетворен от крайния резултат. После творбите му изпаднали нейде в забвение и трябвало да мине около четвърт век, за да бъдат открити наново. Тогава той пожелал да вдъхне нов живот на тези илюстрации и по този начин те стигнаха до някои от нас.
Спомням си, че през лятото на 2016 г. се връщах със семейството си от Созопол и бяхме спрели на една бензиностанция преди магистралата да заредим, когато видях, че Бранимир Събев ми е писал за идеята на Петър Станимиров, а текстът бе придружен от една много интересна и странна посвоему илюстрация. Била последната – всички останали шест автори в проекта вече имали по една. Разбира се, не се поколебах да приема. И тук идва моментът отново да благодаря на Бранимир за предложението и на Пепи за инициативата – за мен беше истинска привилегия и предизвикателство да напиша разказ по илюстрация (не бях писал разказ по картинка още от първите класове в училище). Също така съм сигурен, че на който и от останалите колеги от клуба да се беше „паднала“ тази илюстрация щеше да се справи страхотно.
Та затова тази книга е толкова различна. Защото е проект на Петър Станимиров и защото разказите са седем и са вдъхновени от неговите илюстрации. И защото ние седмината имахме честта да им дадем нов живот чрез нашите истории.
Няколко думи за разказите:
„Съществото от стената“ на Марин Трошанов
Обикнах стила на този интересен и разнолик автор, който тотално ме грабна с двете части на своята „ЛАМЯ ЕООД“ и тук чудесният му разказ не прави изключение. Доста хора, чели книгата отбелязаха, че се усеща нещо лъвкрафтовско в тази история и аз също смятам така. Дали умишлено или не, не се наемам да дълбая, но начинът на разказване е изцяло авторски без никакви излишни залитания по чуждо творчество. Заглавието говори доста, а в комбинация с илюстрацията можете да си представите за какво става дума. Страхотно описание на случките, а главният герой е по-многопластов от тоалетните хартии, които рекламират по телевизията и по едно време се чудех дали да го съжалявам, да му съчувствам или да го мразя. Единствената малка забележка, която мога да кажа е, че може би очаквах малко повече от края, може би някак си да има малко повече разгърнатост в загатността на тази мистерия със съществото. Но това са кахъри по-бели и от девствен сняг, тъй че всичко е точно.
„Дионисиевият храм“ на Елена Павлова
Едно от „старите кучета“ от клуба (вече не, но това е друга тема) отново показва на читателите как автор, преводач и редактор с над двайсетгодишен стаж с лекота и типичен за него размах може толкова умело да напише разказ с много екшън, вампири, зомбита, мистерии, магии и… още сто пъти по толкова. На вълни. На талази. На корем. Елена ни среща отново с култов свой герой – Дженетика Севън – мацка, която може да убива, възкресява и какво ли не и прави успешен бизнес от всичко това.
Цялото ревю можете да прочетете ТУК!
Спомням си, че през лятото на 2016 г. се връщах със семейството си от Созопол и бяхме спрели на една бензиностанция преди магистралата да заредим, когато видях, че Бранимир Събев ми е писал за идеята на Петър Станимиров, а текстът бе придружен от една много интересна и странна посвоему илюстрация. Била последната – всички останали шест автори в проекта вече имали по една. Разбира се, не се поколебах да приема. И тук идва моментът отново да благодаря на Бранимир за предложението и на Пепи за инициативата – за мен беше истинска привилегия и предизвикателство да напиша разказ по илюстрация (не бях писал разказ по картинка още от първите класове в училище). Също така съм сигурен, че на който и от останалите колеги от клуба да се беше „паднала“ тази илюстрация щеше да се справи страхотно.
Та затова тази книга е толкова различна. Защото е проект на Петър Станимиров и защото разказите са седем и са вдъхновени от неговите илюстрации. И защото ние седмината имахме честта да им дадем нов живот чрез нашите истории.
Няколко думи за разказите:
„Съществото от стената“ на Марин Трошанов
Обикнах стила на този интересен и разнолик автор, който тотално ме грабна с двете части на своята „ЛАМЯ ЕООД“ и тук чудесният му разказ не прави изключение. Доста хора, чели книгата отбелязаха, че се усеща нещо лъвкрафтовско в тази история и аз също смятам така. Дали умишлено или не, не се наемам да дълбая, но начинът на разказване е изцяло авторски без никакви излишни залитания по чуждо творчество. Заглавието говори доста, а в комбинация с илюстрацията можете да си представите за какво става дума. Страхотно описание на случките, а главният герой е по-многопластов от тоалетните хартии, които рекламират по телевизията и по едно време се чудех дали да го съжалявам, да му съчувствам или да го мразя. Единствената малка забележка, която мога да кажа е, че може би очаквах малко повече от края, може би някак си да има малко повече разгърнатост в загатността на тази мистерия със съществото. Но това са кахъри по-бели и от девствен сняг, тъй че всичко е точно.
„Дионисиевият храм“ на Елена Павлова
Едно от „старите кучета“ от клуба (вече не, но това е друга тема) отново показва на читателите как автор, преводач и редактор с над двайсетгодишен стаж с лекота и типичен за него размах може толкова умело да напише разказ с много екшън, вампири, зомбита, мистерии, магии и… още сто пъти по толкова. На вълни. На талази. На корем. Елена ни среща отново с култов свой герой – Дженетика Севън – мацка, която може да убива, възкресява и какво ли не и прави успешен бизнес от всичко това.
Цялото ревю можете да прочетете ТУК!
September 15, 2021
Сърдит съм на себе си и проклинам небесата, че толкова дъгло този сборник ми беше отбягвал. Днес се срещнахме и го прочетох на един дъх. Да, спокойно мога да кажа, че станах голям фен на "Horror Writers Club Lazarus", защото той е пълен с талантливи писатели и защото трите им сборника, които прочетох, са чудесни, и се открояват от зомбираната и посредствена литература, която се консумира у нас.
Сборникът "Сърдити небеса" е проект на легендарния български художник Петър Станимиров, по чийто рисунки от 90-те, авторите от "Lazarus", пишат седемте разказа в чудесно оформената книга.
Силно ме впечатли разказът на Александър Цонков - Lostov "Пътят на душата". Всички разкази в сборника са повече от чудесни, като единственият, който не ми допадна като стилистика бе "Дионисиевият храм".
Като заключение мога да кажа, че сборникът е едно прекрасно издание, което трябва да присъства в библиотеката на всеки един фен на жанровата литература и който е доказателство, че има даровити и талантливи български автори, заслужаващи уважение и подкрепа!
Сборникът "Сърдити небеса" е проект на легендарния български художник Петър Станимиров, по чийто рисунки от 90-те, авторите от "Lazarus", пишат седемте разказа в чудесно оформената книга.
Силно ме впечатли разказът на Александър Цонков - Lostov "Пътят на душата". Всички разкази в сборника са повече от чудесни, като единственият, който не ми допадна като стилистика бе "Дионисиевият храм".
Като заключение мога да кажа, че сборникът е едно прекрасно издание, което трябва да присъства в библиотеката на всеки един фен на жанровата литература и който е доказателство, че има даровити и талантливи български автори, заслужаващи уважение и подкрепа!
Displaying 1 - 21 of 21 reviews