Преди много векове мрачният владетел Танар опитал да завладее целия свят, а за да бъде победен, всички свободни народи трябвало да се обединят срещу него. Сломен и приспан за векове, той чака пробуждането си, за да постигне отколешната си мечта и да накара всички да преклонят глава пред волята му.
Но когато излиза от сън, Танар вижда, че всичко се е объркало. Неговите братя и сестри, боговете на светлината, са изчезнали. Магьосницата Шалиен, най-старият му и досаден враг, моли за помощ. От бездънните космически пространства изплува нова заплаха, нашественици от жив метал, чиято поява е ознаменувана от изгрева на Звездата на гибелта, която засиява заплашително в небесата.
Сега Танар ще трябва да преглътне собствената си гордост и да открие истинските си божествени сили – ако не иска да стане плячка на краля тиран от Звездата на гибелта, същество, което поглъща боговете живи…От Александър Драганов, автора на „Сказания за Ледената планина“ и преводач на „Героите на Олимп“, пристига нов фентъзи епос, който ще допадне както на почитателите на меча и магията, така и на любителите на фантастични битки с гигантски роботи. Последвайте падналия бог Танар по пътя към изкуплението и се изправете с него срещу мрачното сияние на ЗВЕЗДАТА НА ГИБЕЛТА…
I am a Bulgarian fantasy author, fan and translator. I have written numerous short stories and several novels and even have managed to publish some of them. I have been privileged with the honor of translating some of the best fantasy authors and I own a website, dedicated to my beloved fantasy genre. When I am not reading or writing I usually am with friends or watching a car race. I also love cats :)
Написах тази книга с огромно удоволствие и съм горд, че издателство "Иви Пет" повярваха в нея. Вярвам, че тя ще допадне на всички, харесали "Сказания за Ледената планина" и "Черната корона", но смятам, че също така ще ги изненада приятно с дозата хумор, завещана ми от преводите на Рик Риърдън и четенето на Дейвид Едингс. А освен всичко друго, има и гигантски роботи... в свят на меча и магията! Какво повече да иска човек ;)
Каквито и похвални слова да изрека за Александър, все ще са малко. Това е един чудесен, страхотен роман, събрал в себе си както класическата сила на фентъзито, така и модерен, съвременен уклон. Супер четивна книжка, веднага щом те хване и не пуска, докато не я изчетеш, съчетала в себе си както битки и завладяващи герои, така и хумор, любов и мотивът за изкуплението. С много силен финал и промяна, градация на персонажите, които израстват и стават по-добри във всяко отношение. Роман, който препоръчвам горещо както на феновете на фентъзито, така и на почитателите на жанровата литература. На добрата литература.
П.С. А, да. И споровете, дали тази книга е по-хубавата на автора, или предишната, Черната Корона, са ирелевантни. Все едно да питаш някой какво предпочита да яде - пържоли или торта. И двете, дядо попе. Първо едното, после другото.
„Звездата на гибелта” е първата книга на автора, която чета и определено няма да е последна. Страшно много ми хареса стила му, историята е много увлекателна, и това леко и тънко чувство за хумор, което е добавил е прекрасно допълнение. Пресъздал е един прекрасен свят от гръцката митология, съчетан умело с безкрайния космос, много добре изградени персонажи, вълнуващи изпитания и много митични същества. Адмирации пред таланта на автора!
„Звездата на гибелта” е поредната ми фентъзи среща с Александър Драганов – уникално добър автор, който чета с огромно удоволствие. И тук, както винаги, останах очарован.
Танар - Богът на огъня, син на Зерос и владетел на Лекардия - е приспан след зловещ заговор между братята и сестрите му. Приспива го създадената от тях магьосница Шалиен, която го промушва с копие. Но верният му слуга Ахназар скрива тялото му в тайна гробница.
Хилядолетия по-късно той е събуден от самата Шалиен и робота автоматон Паладиус, които му съобщават, че верният му Ахназар се е обърнал срещу него и злокобни метални същества се опитват да завладеят Лекардия. И Танар, заедно с Шалиен и Паладиус, трябва да се изправят срещу тях и срещу Тираниус, краля на Звездата на гибелта, който унищожава самите богове.
В книгата има най-различни същества – богове, магьосници, дракони, унищожителни роботи. Има много битки и екшън. И, разбира се, доволно количество хумор.
„Звездата на гибелта” на Александър Драганов на издателство "ИвиПет" няма да ви остави безразлични. Най-вече на любителите на доброто фентъзи.
Изключително забавна и четивна книжка. Въпреки малкият си обем историята се разгръща достатъчно добре, та на читателят да не му липсва нищо. Интересна идея е вплитането на роботи във фентъзи свят, където властват богове и магия. Героите са пълнокръвни и интересни. Лесно човек може да оправдае действията им. Главният герой е мега веселякът в книжката, чиито решения на моменти граничат с глупостта, но точно в това се крие чарът му. Като цяло книгата много ми хареса, насладих се на всяка една страница, дума и буква, но любима от автора все още ми остава "Черната корона".
След като преди време чинно се запознах с всички Сказания за Ледената планина и положих връз главата си Черната корона, от два дни съм потопен в друг фентъзи сетинг на Александър Драганов. "Звездата на гибелта" ни среща със своенравните богове и магьосници на Лекдария, които ще трябва да забравят враждата помежду си, за да се изправят срещу грозящата мирозданието им заплаха - планета от оживял метал, носеща се в космическите селения и всмукваща световете по пътя си. Магия и гигантски роботи - какво повече му трябва на човек, за да се забавлява на макс :)
Чудели ли сте се какво би станало, ако кръстосате фентъзиен свят, управляван от безмилостни богове, изтъкани от гордост и дивна дребнавост, с технологична дистопия от тип даaлеките на Доктор Кой? Питали ли сте се кой би оцелял в единоборство между Зевс и Дарт Вейдър? Не винаги очевидното е отговора, особено когато става дума за същества, хранещи се с противоположни видове енергия – химикали срещу вяра. А сега добавете в тази люта битка на странни комбинации доволна доза изключително добър сарказъм, извънредно надхвърлила лимитите на времето любовна история и демонстрация на израстване в емоционална интелигентност от ниво фикус до всъщност доста прилично създание, което всеки с гордост би нарекъл, ако не свой бог, то поне свой близък приятел. И всичко това в сянката на бързо наближаващата метална вариация на планетата Меланхолия среща Звездата на смъртта. Заинтригувах ли ви?
Така и трябва. Сашо Драганов след епоса си за тъмни елфи и вампири, се осмелява да погледне в съвършено нов свят, където не се свени да омеси Терминатора с Марс на Джон Картър, и то с така впечатляваща авторска лекота, че дори за секунда да не се осъмним във възможността магия и технология да съжителстват в една и съща вселена, и то само на няколко светлинни години разстояние. Боговете по изчислителна схема на технологиите, логиката и автоматоните се сблъскват с подкрепяните от мислите и вярата на поданиците си божествени единици антропоморфни енергии, уж отговарящи за разни тривиалности като войни, огън или земя, водени от вечния глад за власт и важност напук на времето и вселенските закони. Купчините осенени от студен термоядрен синтез метални стружки имат своите победи над доста органични материи, за които култът към въображаеми и не толкова нематериални приятелчета е стандарт, но войната в никакъв случай не е предрешена.
Един общо взето лош бог, изживял своя катарзис след хилядолетен сън в резултат на подла победна магия; самата магьосница, бастисала лошкавия алтер – Марс; и добрият бате Арни с много повече арсенал, трансформерски способности и добро сърце напук на очакванията към една говоряща кофа за разделно събиране с лазери, са екипа – мечта за спасяване на вселената от механичния Ктхулу с тъжните очи. Ситуациите, в които могат да попаднат такива герои са пословично комични, с размяна на много хапливи и нахилващи реплики, но и някак успяват да нацелят що-годе приемливия подход в мисията да не нахранят неназовимия братовчед на Метатрон от небесата, подел гладен поход срещу създателите на вселени. Сюжетът е оригинален, изпълнението – безупречно. Обемът е идеално премислен, няма и нужда от кой знае колко взиране в съдбите и характерите на героите, понякога действията имат доста простички обяснения, като гениалното е в това сам ��а се досетиш използвайки елементарна емпатия. Страхотна книжка за плажа, за метрото, за под климатика в офиса, когато шефа се е запилял някъде на дълъг обяд. Препоръчвам!
Определено най-дората работа на автора! Отношенията между героите са толкова истински, а самите персонажи са като живи. Предпоследната голяма битка е една от най-добре направените битки, които съм чела въобще - зловеща, въздействаща и интересна.
За мен лично тази книжка е най-доброто нещо излизало изпод перото на Сашо Драганов. Леко, ненатоварващо четиво без претенции и определено излизащо извън рамките на общоприетите фентъзи канони. Само че тук нямаме онова насилствено чупене на клишетата, което кара читателя да вижда бясното гърчене на съвременния автор, да ги избегне и все пак да направи нещо четивно, заради което пропуснатото крещи между редовете (щях да бодна няколко имена от световна величина, ама не ми е присъщо). Сашо успява да вземе практически несъвместими популярни похвати от няколко жанра и да ги смеси алхимически в една амалгама, която хем се чете бързо, хем държи интереса, хем успява да остави онова топло чувство, присъщо на класическите майстори в жанра. Комбинацията от класически фентъзийни, научно фантастични и хорър тропи е изненадващо добра. Има доста „намиганията“ към отдавна станали класики произведения, които истински забавляват ревностния читател. Има и много хумор, който не е нито каруцарски, нито изсилен. Има битки, масовки, богове, машини, демони и митични създания. Има всичко, но в умерени количества. Освен това в тази книга авторът вече е изчистил и концентрирал стила си на писане до онази ненатрапчива напевност, която е задължителна за едно подобно произведение. Безкрайно ми е интересно какво ще ми поднесе следващия път.
Ама за книгата: Главният герой е бог излязъл от политеистичен пантеон. Обаче той е лошия бог, онзи полудял от амбиция, почти унищожил света си и победен в последната битка. Само че, естествено, боговете не умират, а като един Локи е прокълнат векове да осъзнава загубата си. В един момент се оказва, че е единствената надежда за спасение на света си и ще му се наложи да се съюзи с бивши врагове, нови странни приятели и мистични създания, за да го направи. В същността си това е една книга за порастването и осъзнаването на отговорностите. За запазването на детското, без присъщия му егоизъм. За силата на зрелите решения и борбата за любов.
Поредната книга на Сашо Драганов ще ви изненада, ще ви заплени и ще ви прикове към страниците си за повече от едно препрочитане, сигурен съм в това. А ако сте фен на Едингс, Пърси Джаксън, Трасформъри и пр., може направо да заеме и челно място в библиотеката ви :) Поръчайте си я от онлайн книжарница SmartReading и няма да съжалявате, определено :)
Още едно произведение, което е задължително за феновете на фентъзито и фантастиката. В „Звездата на гибелта“ Александър Драганов е създал един вихрен и напрегнат конфликт между тях, който грабва читателя и не го оставя дори след като затвори кориците на книгата. Поне с мен беше така. Прекарах няколко много приятни часа и благородно завиждам на читателите, които тепърва ще изживеят това страхотно приключение.
Светът е в опасност. Гибелна заплаха надвисва над живота на всички хора, птици и риби, на дърветата и вълшебните създания, които го населяват. Застрашено е съществуване на самата планета Лекдария. Тези съдбоносни времена изискват появата на безсмъртни герои. На нови, идващи заедно със заплахата, и на стари, заспали от хиляди години, безгрижни, егоистични и самовлюбени. Непримирими врагове ще трябва да се съюзят в името на общото си оцеляване. Компромиси ще се правят и рани ще се превръзват. Бог ще живее като простосмъртен, ще опознае чувствата и слабостите на своите поданици, за да намери сила в тях. Върху безплодните пожарища, останали след разрушителните войни, отново ще трябва да покълнат семената на приятелството и доверието, от Злото ще трябва да се роди Добро, защото само така светът може да бъде спасен.
"Звездата на гибелта" е новото епично фентъзи на Александър Драганов, което събира Бог-Дракон, безсмъртна магьосница и огромен боен робот. Разностранната група е единствената слаба надежда на обречения свят. Единствената крехка сила, която може да спре невъобразимото Зло и да спаси цялата Вселена. Технологиите помагат на магията, а приятелството надделява над дрязгите и прехвърля мост през омразата и недовериято. Докато накрая не избликне стаената от векове Любов. Приключенията следват едно след друго, смъртоносни битки се редуват с шеговити разговори и дълбоки размисли. А целият път води героите и читателите до последния грандиозен сблъсък, от чийто изход зависи съдбата на самия Живот...
След страхотните "Сказания за Ледената планина" и "Черната корона", Александър Драганов се завръща с ново готино фентъзи и продължава силната си творческа серия. А това може само да радва почитателите му, сред които съм и аз. :) "Звездата на гибелта" е смела трактовка между фентъзи и фантастика, и определено бих казал, че се е получила чудесно. Новият свят е много интересен - богове, магьосници, дяволи и най-разнообразни митологични създания... и разбира се представителите на чуждия механизиран свят - Металия - гигантски роботи/автоматони, които могат да си променят ръста, е черешката на тортата. Химията между основното трио - богът Танар, автоматонът Паладиус и магьосницата Шалиен - работи още от началото и няма как да не станете съпричастни към тримата. Техните характери са ярко изявени, всеки от тях има плътност. Повествованието се води от първо лице, от гледната точка на Танар, и това е много голям плюс за историята. Той е един много симпатичен герой, и въпреки ужасното му минало, ще започнете да му симпатизирате в пътя му за изкупление. А това, че може да се превръща в дракон е още по-готино. Във "Звездата на гибелта" има дракони, има страховите роботи - кой от кой по-коварни и опасни противници, определено авторът се е постарал при измислянето им, има ужасяващи дяволи превземащи душите на хора, богове, дори и роботи (тук съм сигурен, че има намигване към "Екзорсистът" и филмите от поредицата "Заклинанието"). И най-хубавато е, че всичката тази смес от идеи е много балансирана и няма случаи на натежаване. Дали бих прочел още неща от този свят? Разбира се! :) Желая на Алексанър да продължава да твори със същия дух и желание!
"Звездата на гибелта" е много приятна смесица от класическо фентъзи, стари легенди, научна фантастика и мъничко манга. Личи си, че книгата я е писал човек, който обожава всичко това и с голям мерак го е забъркал в ш��рен миш-маш.
Много ми хареса и че най-накрая виждам история, в която техниката е показана като равна на магията, а на моменти я и превъзхождаща дори.
Вярвам, че книгата ще се хареса на феновете на фентъзи жанра, защото запазва класическите му очертания, като в същото време внася свежест със заимстването на мотиви от научната фантастика.