Игрите на града

by Невена Паскалева, Йордан Янков (illustrator), Весела Люцканова (editor)

Това, което със сигурност знаете за Пловдив, е че има хилядолетна история. Той е един от най-древните градове в Европа, сменял е няколко пъти името си, бил е свидетел на стотици битки водени под стотици знамена, а в съвремието ни е европейски културен център. Това, което обаче със сигурност не знаете е, че
- Пловдив може да облече плажна рокля и да ви целуне;
- Може да ви подари свръхслух, с който да чувате на километри разстояние;
- Да връща мъртви към живота;
- Да отглежда чудовища в реката си;
- Да създава един много особен розов цвят;
- Да отваря портали към паралелни вселени;
- Да задържа с вълшебство хората при себе си

И други чудновати неща, за които можете да научите в сборника, който държите в ръцете си. Разказите в са в стил магически реализъм и представят живота на главната героиня Катерина под облика на родния й град Пловдив и през призмата на собствения й невероятен вътрешен свят.

98 pages, Paperback

First published September 1, 2018

About the author

Author also write as Nevena Pascaleva

Reviews

[Kalin · Rating 4 out of 5]

Пълният ми отзив е публикуван в темата за Невена Паскалева във форума на Човешката библиотека:

https://choveshkata.net/forum/viewtop...

[Делиян Маринов · Rating 5 out of 5]

Като място, където се пресичат толкова много линии на живота, градът винаги ще е изпълнен с безброй малки и големи истории. Някои успяват да влязат в мълвата на местните жители и да си спечелят статуса на „легенди“, а сетне да се мистифицират още повече – в „митове“, но те са като прашинки на фона на всички останали случки, които се раждат и умират всеки ден. И които рядко дори остават достояние за спомените на участниците в тях.
Натрупаното съпреживяно губи своите конкретни очертания и по-скоро се насъбира у нас под формата на усещания. Вървим по дадена позната улица в родния си град и събуждаме различни и противоречиви чувства, чиято основа е състои от всичко съпреживяно. Затова и у нас хората се корени страстта да откриваме нови и нови места, които тепърва да напълваме със спомени.
Когато човек е в непознат за него район, често заедно с попиването на средата, се отваря и въображението, което чертае различни картини. Първо посещение в чуждестранна държава или разходка в природата по нов маршрут могат сериозно да разгърнат фантазията на всеки и да я отведат до неочаквани хоризонти.
Илюзорен и действителен свят се преплитат, изтъкавайки представата ни за реалност. Нека само си представим в този пъстър и все по-разнообразен свят колко уникални собствени истории има. Дори при все факта, че имаме всякакви култури, субкултури, течения, религии и т.н, които предлагат определени модели за поведение и битуване и така малко или много уеднаквяват последователите си, винаги ще съществува онзи сблъсък между вътрешния и външния свят, който ще изгражда индивидуалната им визия за всичко, което изтъкава образа на реалността
Една такава собствена и алтернативна представа за заобикалящата среда представя дебютната книга „Игрите на града“ на Невена Паскалева. В нея читателите се срещат с вълнуващата житейска история на Катерина, базирана на съвсем реални случки и събития. История, като на всеки друг човек, в която можем да припознаем епизоди дори от собствените си животи, която обаче, при все това може да се нарече уникална. Защо ли?
Заради острото присъствие на развинтеното въображение на героинята, което успява да придаде чудатост на всичко обикновено. Мястото, където се развива действието е Пловдив, а връзката на героинята със многовековният град е дълбока и силна. Историите, които съпътстват Катерина из улиците, хълмчетата, реката са напоени с изключителна фантазия, която става неизменна част от живота на младата жена.
Книгата, събира девет разказа, всеки представящ определен отрязък от живота на Катерина. Във всеки един от тях читателите се срещат с различни персонажи, ключови за конкретният период от време, чиито досег с героинята неизменно е променил и обогатил животът ѝ. Според известният психолог Карл Юнг срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества - ако има реакция и двете се трансформират.

Авторката съвсем добре показва как се случват тези метаморфози между отделните личности, на база тяхното свързване. Ето защо и темите са изключително човешки. Те засягат любовта, приятелството, кариерното развитие, различните битови премеждия и неволи... И въобще всичко ежедневно, което може да споходи човек.
Това, което ми хареса във всяка от изложените истории, е че има постоянно ретроспективно пътуване и сблъскване между минало и бъдеще, което се случва на терена на изпълненото с фантазии настояще. По много фин и деликатен начин Невена Паскалева разгръща темата за взаимосвързването и взаимодействието между хората, създавайки общата им съдба.
Интересен е сблъсъка с даден град посредством добре написана книга. Миналата година имах страхотна среща със София, потапяйки се в стихосбирката „СтоЛични“ на Илияна Делева. Тази, особено щастлив бях да изчета „Игрите на града“, които да ме отведат на едно различно пътуване в Пловдив, изцяло обагрено от щрихите на магическия реализъм.

„...Пешеходният мост над река Марица все още не е превърнат във влакова композиция, но това не значи, че свободно можеш да се надвесиш над перилата му. Закрити са до сантиметър от шарени сергии с високи стелажи. Понякога, когато имам повече свободно време, ходя да си купувам бельо от там, а не от магазинчето на улица „Капитан Райчо“, както обикновено. Разнообразието е по-голямо.
Сега е нощ и сергиите са заключени. Летният вятър кара веригите на катинарите да потракват по спуснатите ламаринени покриви. Мракът се стича по стените на моста като разтопен шоколад. В тъмнината реката помръдва лениво като протягаща се насън котка. С Крис се спускаме по виещите стълби в началото на моста. Той върви отпред, аз държа ръката му и го подръпвам, ако забърза прекалено. И двамата се кикотим. Пийнали сме си и сме решили, че ще е страшно яко, ако се изкъпем в река Марица. За да разберете до каква степен идеята ни е продукт на канабиноидите в мозъка ни, ще ви кажа, че водата на милата ни река е черна не само нощем, а и посред бял ден. И миризмата, носеща се от нея, в никакъв случай не е на шоколад.
Прескачаме последното стъпало и краката ни потъват в ронливия бряг. Предния ден е валяло и сандалите ми затъват в кал.
– Ууух, гаднооо... – устните ми са разтеглени в идиотска усмивка. Отблясъците от високите улични лампи върху водата се удвояват и утрояват пред очите ми, въртят се като разгорещени латино танцьори.
– Внимавай – подхвърля Крис зловещо, – плаващи пясъци!
– Какво, къде? Сериозно ли?
– Ей там. И една космата лапа стърчи от тях…
Сръчквам го силно в корема и той едва не пада. Залита към мен и ме целува по врата.
– Май не беше много добра идея, а? – промърморва той. Усещам топлите му устни до кожата си.
– Добре де, няма нищо. Само ще си натопим краката и се махаме – казвам. Премигвам и светлините спират танца си. Студената тишина на мястото постепенно прочиства главата ми. Вятърът обвива голите ми рамене, изпъва мускулите ми, отрезвява ме.
Крис се надига и ме дръпва напред. Още няколко залитащи стъпки и тъмната вода се опва пред краката ни. Продължава да помръдва леко. Миризмата на тиня и канали е толкова силна, че започвам да дишам през устата.
– Съвсем за малко ще вляза – казвам носово. – Искам да видя дали наистина има тролове...“

Книгата е само 94 страници и се чете бързо. Езикът е олекотен, а повествованието изчистено от излишно философстване. Фокусът на авторката е в детайлните картини от градската среда, размити от въображението на героинята, които се пренасят директно в читателския ум. Интересното е, че тя не се ограничава дори само с Пловдив. Житейските странствания на Катерина достигат Русе, Мадрид, Мюнхен, Санкт Петербург, Ла Паз, Конакри и Джакарта, за да покажат как не е важно човек къде се намира и с кой споделя времето си, а начинът, по който ума възприема и доукрасява нещата.
Ако би ви било интересно да прочетете за това, как - Пловдив може да ви подари свръх-слух, с който да чувате на километри разстояние; да връща мъртви към живота; даотваря портали към паралелни вселени и да отглежда чудовища в реката си, то изброеното е само малък процент от всичко, което ви очаква в творбата.
„Игрите на града“ обаче може ви даде и много повече. Възможност да отключите страст към това да погледнете собственият си (че защо не и някой друг?!) град през множество проекции. За да се потопите още по-сериозно в игрите му.

[Петър Петков · Rating 5 out of 5]

Току що прочетох книгата! Всъщност вдишах я на два пъти, защото това е една от онези книги, които имат своя пулс, дъх, глас и присъствие.
Не очаквам всеки отделил внимание на това ревю да ме разбере, а и никога не съм имал подобни изисквания, към хората четящи моите думи. Чувствам се някак длъжен обаче, да опитам да върна жеста, на тази книга и приятната емоция, която тя ми подари, през последните два дни.
Нека започна така: Това е книга с много лица! Някои явни, други скрити под маските на лични асоциации и преживявания, но всички до едно са толкова истински, толкова автентични... Няма как да живееш в Пловдив и да не почувстваш неговата магия! Няма как, тя де не се усети и между страниците на "Игрите на града", а повярвайте ми, всяка една от тях е пропита с духа на този величествен град. Не бих посмял да преразказвам и анализирам разказите на Невена, не защото те ��е го заслужават, а защото те трябва да се прочетат и най-вече да се почувстват. Това не е просто четиво. Изобщо не! Това е емоция, докосване, преживяване. Това е сбирка на всички млади и стари спомени, които книгата извика у мен. От шума на градските улици и миризмата на най-голямото гето, до панорамните гледки на от тепетата и възхитителните цветове на всеки един от сезоните, които прилягат на града ни, като красиви дантелени бикини, върху тялото на привлекателна девойка. Просто вълшебно!
Знаете ли? Тази книга действително ще се превърне в част от арт историята на Пловдив, а тя е повече от богата и пребогата. Но изумително е, че между тези, няма и сто листа, цялото това богатство се преплита и увива като един красив, приказен дракон, покровителстващ главната героиня и даващ и толкова много от своята сила. А това я прави магична и необикновена, какъвто е и Пловдив и каквато явно е и авторката на тази великолепна книга.
Вярвате или не, в това ревю не ми е необходимо да се напрягам да измислям похвали. Не е нужно да слагам и маската на куртоазията, за да бъда фалшиво вежлив. Пиша го без да премислям, без да меря думите ми, защото съм в състояние, предизвикано след прочита на последната глава, а това е най-удачният за мен момент. Това е момента в който, затваряш кориците и отново обръщаш книгата към себе си, за да я видиш и разгледаш. Точно както художникът спира и поглежда завършената си картина, преди да я постави в рамката ѝ. Това е онзи момент в който пръстите ти трептят от емоцията, донесена ти от финала а умът ти все още са наслаждава на звука от последните думи, в последната глава.
Моите книги се съхраняват на две места. На рафта с книги и в шкафа с книги.
Шкафът събира книгите, които рафтът не може да поеме. Просто той отдавна е пълен. Но шкафът има място и те се трупат като тухли една върху друга. Рафтът обаче е нещо съвсем различно. Там са книгите, които прочетох като бях малко момче, книгите подарени ми от скъпи приятели, книгите които са ме докоснали по някакъв начин. Тъй като рафтът е на лесно и видимо място, най-лесно е прочетената книга да се постави в него. Но рафтът не приема всяка книга. Той е твърде тесен за да поема и още. И все пак, когато корицата на "Игрите на града" опита да се свре между избраните, отново се появи онази необяснима магия, която накара стегнатия ред от прочетени книги на рафта да се разхлаби и да приеме новото попълнение. Така "Игрите на града" зае едно специално и почетно място в моят книжен свят и това е книга, която завинаги ще остане там. Благодаря, Невена, за това, че ми припомни какво е родно място и колко много то значи за мен.

[Silvi Kirilova · Rating 5 out of 5]

Магическият реализъм е актуален жанр в наши дни, предпочитан от много хора. Той предлага интересна възможност човек да разкаже за историята и корена си. В този роман в разкази почувствах силното влияние на Джоан Харис и Джон Фауълз /любими мои автори/, съчетан с автентичния стил на авторката – много хумор, закачливост и драматичност, вплетени в богато въображение. Насладих се на книгата от първата до последната страница и ще чакам с нетърпение следващите!

[Asen Petrov · Rating 5 out of 5]

Много ми хареса!