Goodreads helps you keep track of books you want to read.
Start by marking “Щастливи времена” as Want to Read:
Щастливи времена
Enlarge cover
Rate this book
Clear rating
Open Preview

Щастливи времена

4.32  ·  Rating details ·  37 ratings  ·  5 reviews
Тъжно ли ви е? И на мен. И радостно? Имате кого да обичате. Копнеете за прегръдка? Храната ви е вкусна, вали дъжд. Родителите ви до вас ли са? Помагате ли им? Липсват ли ви? Имате работа? Почивате си?
Случайно срещнахте онзи, който ви разби сърцето преди сто години, и ето го, възхитителен както в спомена? Виждате, чувате, чувствате и се вълнувате? Морето е солено, небето е
...more
Paperback, 64 pages
Published 2018 by Жанет-45
More Details... edit details

Friend Reviews

To see what your friends thought of this book, please sign up.

Reader Q&A

To ask other readers questions about Щастливи времена, please sign up.

Be the first to ask a question about Щастливи времена

This book is not yet featured on Listopia. Add this book to your favorite list »

Community Reviews

Showing 1-30
Rating details
Sort: Default
|
Filter
Milena Tasheva
Jul 26, 2018 rated it really liked it
Shelves: 2018, bulgarian, poetry
Много е особено чувството, когато поет, известен с позитивните си и щастливи стихове издаде книга със заглалвие "Щасливи времена", а в нея има толкова много тъга. Като загорял захарен сироп на дъното на тавата с крем карамел.

Lyubina Yordanova
Dec 01, 2018 rated it it was amazing
Най-веселото нещо в тази книга е заглавието. Иначе най-красивото е скрито между кориците ѝ.
Мръсният град се смее, ангелите обичат стари непотребни чорапи, морето може и да е в депресия, но за кратко, липсата на някого, когото обичаш, може да бъде прекрасна.
Тук стиховете на Мария ми се сториха по-тъжни отпреди. Но въздействащи и някак успокоителни. Тя успява да облагороди самотата, разочарованието, страха, дори и смъртта, като ги превърне в красиви стихотворения. Те са живи. Те обичат и мразят, с
...more
Мая
Jul 02, 2018 rated it it was amazing
Думите на Мария Донева са такива, че не се четат. Те се преболяват...

"От дъждовното време се обаждали
старите болки.
Затова тия дни все си мисля,
че може да ми се обадиш."
Knigoqdec
Jun 20, 2018 rated it liked it
Любимото ми, цитирам:

"Всички чорапи са тихи и скромни.
Кой за тях мисли и кой ли ги помни?
И въпреки че са необходими,
рядко ще срещнеш чорапи любими"...

И има продължение...
Elena
Jun 30, 2018 rated it liked it
Купих си я въпреки неприятната и някак стерилна корица, която не подхожда за толкова топъл и земен автор, като Мария Донева. Ще си я подвържа.
Ина
rated it it was amazing
Nov 03, 2018
Ioanna
rated it really liked it
Aug 07, 2018
Katherina
rated it really liked it
Aug 07, 2018
Doroti
rated it it was amazing
Aug 25, 2018
Emiliya Bozhilova
rated it liked it
Jun 25, 2018
Svetla Parmakova
rated it really liked it
Aug 19, 2018
Geri
rated it really liked it
Jul 12, 2018
Simona Mitchell
rated it it was amazing
Sep 23, 2018
Martin
rated it it was amazing
Aug 02, 2018
Галена Стоянова
rated it really liked it
Jul 01, 2018
Emanuella
rated it it was amazing
Dec 12, 2018
Полина Боева
rated it it was amazing
Jul 28, 2018
Iva
rated it really liked it
Jan 01, 2019
zineti
rated it it was amazing
Aug 02, 2018
Полина
rated it really liked it
Jul 15, 2018
Mario
rated it liked it
Jul 02, 2018
Gergana
rated it really liked it
Oct 05, 2018
Kristina
rated it really liked it
Sep 06, 2018
Иванка Могилска
rated it really liked it
Dec 01, 2018
Жасмина
rated it liked it
Sep 21, 2018
« previous 1 next »
There are no discussion topics on this book yet. Be the first to start one »
Мария Донева е родена в Стара Загора, завършила е българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Печелила е награди от престижни литературни конкурси. Автор е на книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя" (1996, 2003), "Празнината меГу нас" (Охрид, 2005), "Има страшно" (2005; 2007, 2008), "50 години старозагорско куклено изкуство" (2008), "Прикоткване на смисъла" (2009) и "Меко слънце" ( ...more
“Пастелна земя с цветове умълчани.
Полета разтребени. Кротки поляни.
Кафяво, прошарено. Шипки и сламки.
И пътища като напукани рамки.
Това е спокойствие. Не е умора.
Картина, приятно лишена от хора.
Току под небето – резка в акварела –
баири от синьозелена дантела.
И точно до пътя – подробност последна –
един топъл камък, на който да седна.
С прозрачни копита, със мека муцуна,
дойде тишината, за да я целуна.
Оса ли ме жилна, тъга ли ме жегна –
какъв хубав камък, под който да легна…”
0 likes
More quotes…