„Пътеписи за душата на България“ не е просто пътеводител. Всеки разказ за пътешествията на авторката до различни кътчета на страната носи дълбоко послание.
Неочакваните срещи по пътя, поетичното преживяване на природата, провокативният поглед към историята, задълбоченото вникване в традицията, споделените съкровени мисли и искрената емоция ни повеждат към дълбините на душата на България.
Поднесени увлекателно, затрогващо, но и с типичния за авторката свеж хумор, петнайсетте истории завладяват, вдъхновяват за пътешествия и разпалват любовта към родното.
Ivinela Samuilova is a writer from Bulgaria, where she is considered an influential, original and spirited voice. Her readers claim that her books work as a therapy - lifting their spirits and inspiring them to look at life as a wondrous adventure.
Ivinela's fascinating debut novel "Life Can Be a Miracle", which was ranked first in "The Most Inspiring Book" contest in 2014 in Bulgaria was recently released in English and is available on Amazon. Ivinela's novel "Where Are You Going, Pilgrim?", based on her experience of the Camino de Santiago fell in the Top 20 "Best Read Books" for the year in 2015 and was ranked second in the national competition for "The Most Inspiring Book" in 2014. The novel is not translated yet, but Ivinela's inspiring travelogue "The Camino from Leon to Santiago: Short, practical and inspiring travel notes for a two-week uplifting experience along the Way" is now available in English on Amazon.
After the French route to Santiago, in 2015 Ivinela walked part of the lesser known Portuguese Way to Santiago de Compostela too. Her travelogue "The Portuguese Way: Short, informative and inspiring travel notes for the lesser-known Portuguese Camino from Porto to Santiago and beyond" is also available in English on Amazon.
Ivinela Samuilova has a Master degree in Theology. The writer's creative searches are focused on the inner world of man and his relationship with God, the world and other people.
"Пътеписи за душата на България" беше като една разходка из някои прекрасни кътчета в България. Освен страхотни описания на различни места от България, авторката дава и полезни съвети и препоръки за това къде да пренощувате, къде да хапнете, с какво да поемете на път. Включени са и няколко рецепти, с които да се развихрите в кухнята. В допълнение към разходката из различните краища на България, читателят получава и доста любопитни истории, случки и срещи на авторката с интересни хора.
"И тук ще се разделим, но не защото няма какво друго да разкажа за родното Севлиево. Има, и то много. Севлиево невинаги е било Тиквенбург. Преди да стане столица на тиквата, родният ми град е притежавал невероятен дух и атмосфера, за което сигурно ще се изкуша да пиша някой ден. Но сега мама нетърпеливо ме чака на портата, а баща ми вече пълни чашите. Така че - наздраве и не забравяйте родните си места, мили хора. Човешките ценности може да са глобални, но това, което наистина ни прави човеци - способността да обичаме, се възпитава в малкото лично пространство на родния дом."
Оставам със силни впечатления от поредния шедьовър на Ивинела Самуилова и очаквам този "някой ден", за който самата тя по-горе споменава. Авторката е неподражаема, стилът и е единствен по рода си. Изключително ерудирана личност, която винаги има какво да каже и с какво да те вдъхнови - в точния момент, когато нищо друго няма силата да върне живеца в душата ти.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Една интересна колекция от пътеписи от България. Дори има откъс от моето село Връв, Видинско! Но това не са просто пътеписи за туризъм, а пътеписи за душата - къде и как да я намерим, да я чуем, да я усетим. Харесват ми личните вметки на авторката, тъй като през тях се усещат по-силно нейните преживявания. Много интересни идеи за разходка и почивка.
Отдавна не ме е било яд, че съм дала пари за нещо, но искренно съжалявам, че съм дала 17.95 на Самуилова. Това е една изключително повърхностна книга писана от една антипатична жена, която за капак не крие и умразата си към ромското население в България.
Пътеписи съм чела, но целта на тази книга не мога да я разбера. Няма никакъв разказ, история или описание, което да ме накара да си представя или да почуствам тези кътчета на България. Няма нищо запомнящо се или отличаващо ги, всичко е сухо изреждане на случки и факти. Даже на едно място имаше цитат от вестник и се притесних, че са забравили да сложат край на цитата. Не исках да повярвам, че това е книгата, която чета.
Не е туристически пътеводител, който да опише как да се стигне до разни места и какво да се види. Не знам каква е тази книга и какъв и е бил замисъла. Някакви повърхностни факти, хора за които почти нищо не научаваме, повърхностни религиозни размишления и това е. Това и хапливите забелешки на авторката и чуството и за превъзходсвто над тези около нея. Защото има правилен и грешен начин да се посещават българските забележитеслности. Нейния, разбира се, е правилния. Другите сме грешни, както ни обяснява цяла страница.
А за ромското население цитирам:
"С малки изключения, като Чипровци, [циганите] са превзели Северозапада, оплакват се местните хора и споделят, че се принуждават да продават къщите си на безценица, за да избягат от "тази напаст".
Но не са само местините хора, които споделят. Ето и самата авторка след няколко страници:
"За съжание първото село изглежда превзето от цигани..."
Такива думи употребяват десните политици по цял свят кагато искат да насаждат умраза и да обясняват как те са спасението. А Самуилова ги пише без да се замисли, Хермес ги разпространяват за наше "удоволстие".
И трябваше да оставя книгата на 33/263 страница, като доста трудно стигнах до края на втория "разказ".
Дълго време се колебаех какво ревю да напиша за сборника от пътеписи на Ивинела Самуилова. От една страна, книгата се чете лесно и бързо, авторката доста умело вплита случки от пътешествията си в разказа за природни и културни забележителности. Някои от посетените места са слабо известни, а други популярни, но пък погледнати през лична призма, която е една част патриотизъм, много любов към миналото и традициите, и над всичко стои вярата. Именно последното ми идва в повече. В някои от пътеписите голяма част е заета от описания на храмове, църкви и параклиси, легенди за светци и пр., което за невярващите (като мен) е скучно и на моменти дори протяжно. За щастие, тези духовни монолози рано или късно се прекъсват от нови случки по пътя, рецепти от местната кухня или интересни факти за исторически личности. Все пак, авторката е видимо искрена и пише с премерен тон, което печели една точка над трите за останалите силни страни на книгата.
В ежедневието си забравяме колко големи късметлии сме да живеем в такава свободна, дива природа. Малки населени места, сърдечни хора и велика история.
Книгата има сантиментална стойност за мен. Тя бе подарък от много близка моя приятелка за моето завършване. Бе написана с послание, любов и нямах търпение да я прочета. Знаех, че тези истории ще ми помогнат да се доближа до родното, когато съм далеч от България. И така... малко багаж, шепа надежда и книгата - поехме на път.
Истории от 15 района в България, посетени лично от авторката и нейната половинка. Повече от местата не са за известни туристически места, което е най-интересното от цялата история.
Почти веднага (след 2 глави) достигнах и до пътешествието на Ивомила в моя роден край. Истински се забавлявах на историите, чувствата и премеждията на авторката. Всичко ми звучеше толкова познато, но някак и далечно. Усещах как описва характерите на хората, които ми напомняха за ежедневието в България. Авторката е успяла да пресъздаде усещането на всяко място, както и на всички малки разговори с хората, които среща.
Харесах цялостната идея, семплия начин на разказване, чувството бе като разговор с близък приятел. В книгата има и снимки, които още повече те предразполагат към усещането за близост и приятелско отношение.
В заключение мога да кажа, че книгата си заслужава напълно прочитането. Дори да сте забравили малките любими неща в родината, случайните срещи с хора и закътани местенца, тя ще ви припомни магията на в всичко това. Едно нещо ми направо огромно впечатление. Как Ивинела описва пътуванията си като спонтанни, неочаквани и как въпреки това, намира време в забързаното си ежедневие да посети тези места. Доказва, че можем да се измъкнем от големите градове за няколко дни, и да открием красотата дори на близките местенца в България.
Ивинела Самуилова е събрала доста интересни и закътани местенца, които да привлекат дори само от 5 страници разказ. Надявам се това лято да имам възможност да посетя някои местенца лично и да почувствам историите още по-близки.
Книгата съвпадна с годишната ми отпуска в България и я четох по пътищата на страната, което още повече засили ефекта от нея и жаждата ми за още и още. Не само пътеписи , а пъ туване назад във времето, легенди и предания, рецепти (например за зелник от Странджа). Да се дегустира с апетит и без ограничения!