В търсене на метафора

by Христина Панджаридис (Goodreads author)

Христина Панджаридис е между стоте най-креативни автори на хайку в Европа за 2014 г. и 2016 г.

92 pages, Paperback

First published January 1, 2017

About the author

Родена е в град Елин Пелин. През 1991 г. завършва Факултета по журналистика и масови комуникации към Софийския университет “Св. Климент Охридски” със специализация по радиожурналистика при доц. Снежана Попова. Пет година работи като редактор в общинския вестник на град Елин Пелин. Сътрудничи на вестници и списания с журналистически материали. Носител на трета награда в националния конкурс на списание “Български журналист” на тема: “Аз и моята професия”. През 1994 година заедно с Димитрина Попова започва издаването на частен общински вестник “Нов общински новинар” за общините Елин Пелин и Горна Малина. Изданието просъществува само десет броя. Пише стихове и разкази от ученическа възраст. Публикувала е във в. “Средношколско знаме” и “Родна реч”, “Студенска трибуна”, “АБВ”, “Пулс”,“Ние, жените”, списания “Бела”, “Жената днес”, е-списание Public Rеpublic, в.“Литературен вестник”, списания “Знаци” и “Балкани”. През август 2010 г. спечелва втора награда за хумористичен разказ на конкурса в Хасково “Каунь 2010”.

Стихове на Христина Панджаридис за излъчвани по БНР… В последните години пише хайку и разкази…
Живее със семейството си във Франция.

Reviews

[Донко Найденов · Rating 5 out of 5]

Смисълът на пролетта
не е ли да събуди
хралупата в теб
зимните сънища
да разтопи
да ти подари цвете
да се раззелени
дървото на нежността
да скочиш от мястото си
колкото можеш
по-високо."

или

"изгрев
изгрев
жената простира сънища
на балконажената простира сънища
на балкона"

много добри стихове, напоени с мъдрост и нежност.

[Vanya · Rating 4 out of 5]

ОСТАНИ И СЕ НАДЯВАЙ

Колко е хубаво
да стоиш до прозреца
да въздишаш
от въздишките да израстват облаци
да препъват прекрачването ти
не предполагаш зад прозореца
дали те дебне ревност
капан
острие на вик или острие на нож
остани си тук
остани и се надявай


***

ИМА ДНИ...

Има дни, в които не ми стига солта и хляба
и искам да вляза в един куфар,
и да замина нанякъде.
Къде? Не зная. Няма значение.
Далеч. Само далеч оттук.
Друг път си казвам,
че търпението ми не е пораснало -
има още много хляб да яде
и чифтове обувки да износи.
Още е крехко…
Давам му шанс да расте…
Заспивам на рамото на тъгата.
Сънувам, че купувам куфар
и я заключвам вътре,
а после я оставям на гарата.
Куфарът е красив, нов, ненадраскан.
Някой ще му хвърли око…
И ще го осинови.

Христина Панджаридис

[Диана Петрова]

Като дете четях поезия, когато исках да променя настроението си. Правех го, защото въздействието й върху мен много наподобяваше на това от музиката – ако си напрегнат, може да те успокои, ако си твърде минорен и бездействен, може да те вдъхнови.
Стихотворенията на Христина Панджаридис имат успокояващия ефект на съзерцанието. Докато четеш, не просто наблюдаваш какво се случва навън, а го свързваш с онова, което се случва вътре. Тъничкият мост, който свързва двата свята, е изграден от буквите й – наредени по такъв начин, че мостът да е нечуплив, тънък, но нечуплив.
http://dianabookreviews.blogspot.com/...