В книгата са събрани едни от най-добрите приказки от ненадминатия български разказвач Ангел Каралийчев, създал един истински вълшебен свят. В него славни момци спасяват прекрасни девойки, юначни петлета побеждават без страх свирепи вълци, врабчета мечтаят за пъстри премени, гущерчета и змии притежават несметни богатства, в реките текат разноцветни води и ако си с добро сърце, като се окъпеш в тях, ставаш златен.
Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 в гр. Стражица, обл. Велико Търново. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години. Следва химия в Софийския университет, завършва дипломация в Свободния университет в София (1928). Работи като редактор във в. "Кооперативна просвета" (1932-1944), изд. "Народна младеж" (1947-1952), в. "Литературен фронт" (1952-1953), изд. "Български писател" (1952-1969). Започва да публикува през 1919 г. Сътрудничи на сп. "Нов път", "Червен смях", "Чернозем" и др. След известния разрив на "новопътци" с Г. Бакалов от 1925 г. публикува в сп. "Златорог", "Българска мисъл", "Венец", "Детска радост", "Светулка", "Кооперативна просвета" и др. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази "Ръж" (1925), "Жълтици" (1926), "Имане" (1927), "Сребърна ръкойка" (1935), както и на десетки книги за деца и юноши: "Ането" (1938), "Тошко Африкански" (1940), "Житената питка" (1948). Умира на 14 декември 1972 г. в София.
Книгата, с която израснах. Каралийчев ми показа вълшебството на българския език, като преразказа приказките на нашия народ с много любов и също толкова чувство за хумор за едно незабравимо преживяване. Любим ми остава неговият преразказ на "Тримата братя и златната ябълка", който си е живо фентъзи. За мен най-добрата наша книга, писана за деца.
Любимите приказки, които обожавах като дете и първи сблъсък с фентъзито за малката ми дъщеричка. Книгата я изчетох за три вечери, а отделно бях засипан от въпроси от сорта на той/тя защо така направил/а. Неописуемо удоволствие е да се върна назад във времето и отново да се срещна със "Сребърния елен", "Момичето от вар", Речи, чекръче" и т.н., и т.н.
Едни от най-ранните ми спомени са свързани именно с тази книжка и приказките за златното момиче, Мара Пепеляшка, да не говорим пък за чудесните илюстрации. Не е типичното есенно четиво, особено пък за голям човек, но определено е носталгично, което е типично за този сезон.