What do you think?
Rate this book
Симфония на мъртвите
Да бяхме в музикалния бизнес, да ви зарибим с гръмко заглавие от рода на Greatest Hits – Remastered and Re-recorded. Защото в този сборник ви очаква специална подборка от 33 хорър разказа, създадени за период от точно 20 години и тотално преработени за ваше допълнително удоволствие :)
Ледените тръпки по гръбнака далеч не са запазена марка само на Стивън Кинг или Клайв Баркър. Сибин Майналовски, зам.-председател на клуба на авторите на хорър LAZARUS, е доказателство, че българските писатели също имат с какво да зарадват любителите на ужаси. Разказите от „Симфония на мъртвите“ ще ви преследват в сънищата, ще ви накарат да се замислите колко лесно любовта се превръща в омраза, на места дори ще ви просълзят... и ще ви будят нощем да проверявате дали възглавницата не е пълна със скарабеи, а в стените не пълзят змии :)
Ледените тръпки по гръбнака далеч не са запазена марка само на Стивън Кинг или Клайв Баркър. Сибин Майналовски, зам.-председател на клуба на авторите на хорър LAZARUS, е доказателство, че българските писатели също имат с какво да зарадват любителите на ужаси. Разказите от „Симфония на мъртвите“ ще ви преследват в сънищата, ще ви накарат да се замислите колко лесно любовта се превръща в омраза, на места дори ще ви просълзят... и ще ви будят нощем да проверявате дали възглавницата не е пълна със скарабеи, а в стените не пълзят змии :)
- GenresBulgarian Literature
240 pages, Paperback
Published February 15, 2018
About the author
Сибин Майналовски
67 books142 followersСибин Майналовски е роден на 1 ноември 1974 г. в Стара Загора. Завършва руската езикова гимназия „Максим Горки“ в родния си град през 1992 г. Студент е във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Приложна лингвистика (руски+английски език)“. Живее във Велико Търново до 2004 г., когато се връща в Стара Загора. През октомври 2006 г. се премества да живее в Русе, където прекарва година и половина. Понастоящем живее в София и работи като графичен дизайнер.
Дебютира с разказа „Недовършено летене“ през 1998 г. в сп. „Върколак“. Има четири издадени книги — „Сянката“ (сборник разкази в жанровете научна фантастика, фентъзи и хорър), „Усмивка в полунощ“ (сборник разкази от любимия на читателите цикъл „Кръчма „Зелената котка“), „Змии в стените“ (издателство GAIANA — Русе) и „Симфония на мъртвите“ (издателство „Изток-Запад“, 2018).
Има три преведени книги за Издателска къща „БАРД“ — София („Зеленият Марс“ и „Синият Марс“ на Ким Стенли Робинсън и „Преместването на Марс“ от Грег Беър), за Издателска къща „Плеяда“ — „Шестото покварено дете“ (2019) и „Сърца за изгаряне“ (2020) — и двете на Джонатан Д. Баркър, както и за ИК „Hybrid Books“ — „Марадона. Божията ръка“ (2020) от Джими Бърнс, „Изповед“ (2020) — автобиография на Роб Халфорд от „Джудас Прийст“, и „Face The Music“ (2021) — автобиография на Пол Стенли от KISS.
Награди
2000 г. – награда на сп. „Зона F“ за разказа „Отмъщението на гарвана“
2001 г. – първа награда на сп. „Зона F“ за разказа „Мракът и дъщеря ми“
2012 г. – награда и включване в сборника от конкурса „Златен Кан“ за разказа „Усмивка в полунощ“
2012 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Телефонът на краля“
2013 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Някой друг да не ми харесва котето“
2013 г. – трета награда (първа и втора не са присъдени) в литературния конкурс на „Марсианско общество България“ за разказа „Серумът“
2013 г. – специална награда и включване в сборника с разкази от конкурса за научнофантастичен разказ на БНТ и издателство „Ентусиаст“ за разказа „Цветето от Антарес“
2014 г. – първа награда в конкурса „Полъх от Севера“ на Фентъзи ЛАРП Център за разказа „Северната губерния“
2014 г. – отличие и включване в сборника с разкази от третия конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян за разказа „Буквализъм“
2015 г. – специална награда от конкурса „Вечност“ на „Списание 8“ за разказа „Драконов омлет“
2016 г. – награда „Български автор на годината“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“
2017 г. – второ място в класацията „Най-добър автор“ в българските номинации за ЕВРОКОН 2017
2017 г. – специална награда от литературен конкурс „Морето“ (Ахтопол) за разказа „Фарът“
2018 г. – награда на Конфедерация на българските писатели в Единадесетия конкурс за Хумор и сатира – град Кубрат, за разказа „Трите пики“
2018 г. – включване в Топ 10 на отличените разкази в седмия конкурс за разказ на името на Агоп Мелконян — за разказа „Зеленият шал“
2018 г. – почетна грамота на конкурса за християнска художествена творба на Асоциация за християнско слово „Емпирей“ — 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“
2018 г. – първа награда на Община Стралджа в Четвърти Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“ под надслов „Дървото на живота“ – Стралджа 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“
2019 г. – първа награда в категория „Избор на публиката“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“
2019 г. – втора награда в специалната селекция на магазини „Стената“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“
2019 г. – награда „Българска книга на годината 2018“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“ за сборника „Симфония на мъртвите“
2019 г. – награда на Клуб „Млад писател“ — Стара Загора, на ІІ-рия Национален конкурс за авторска приказка, за разказа „Дракон-пазител“
Дебютира с разказа „Недовършено летене“ през 1998 г. в сп. „Върколак“. Има четири издадени книги — „Сянката“ (сборник разкази в жанровете научна фантастика, фентъзи и хорър), „Усмивка в полунощ“ (сборник разкази от любимия на читателите цикъл „Кръчма „Зелената котка“), „Змии в стените“ (издателство GAIANA — Русе) и „Симфония на мъртвите“ (издателство „Изток-Запад“, 2018).
Има три преведени книги за Издателска къща „БАРД“ — София („Зеленият Марс“ и „Синият Марс“ на Ким Стенли Робинсън и „Преместването на Марс“ от Грег Беър), за Издателска къща „Плеяда“ — „Шестото покварено дете“ (2019) и „Сърца за изгаряне“ (2020) — и двете на Джонатан Д. Баркър, както и за ИК „Hybrid Books“ — „Марадона. Божията ръка“ (2020) от Джими Бърнс, „Изповед“ (2020) — автобиография на Роб Халфорд от „Джудас Прийст“, и „Face The Music“ (2021) — автобиография на Пол Стенли от KISS.
Награди
2000 г. – награда на сп. „Зона F“ за разказа „Отмъщението на гарвана“
2001 г. – първа награда на сп. „Зона F“ за разказа „Мракът и дъщеря ми“
2012 г. – награда и включване в сборника от конкурса „Златен Кан“ за разказа „Усмивка в полунощ“
2012 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Телефонът на краля“
2013 г. – втора награда в конкурса на сп. ДРАКУС за разказа „Някой друг да не ми харесва котето“
2013 г. – трета награда (първа и втора не са присъдени) в литературния конкурс на „Марсианско общество България“ за разказа „Серумът“
2013 г. – специална награда и включване в сборника с разкази от конкурса за научнофантастичен разказ на БНТ и издателство „Ентусиаст“ за разказа „Цветето от Антарес“
2014 г. – първа награда в конкурса „Полъх от Севера“ на Фентъзи ЛАРП Център за разказа „Северната губерния“
2014 г. – отличие и включване в сборника с разкази от третия конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян за разказа „Буквализъм“
2015 г. – специална награда от конкурса „Вечност“ на „Списание 8“ за разказа „Драконов омлет“
2016 г. – награда „Български автор на годината“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“
2017 г. – второ място в класацията „Най-добър автор“ в българските номинации за ЕВРОКОН 2017
2017 г. – специална награда от литературен конкурс „Морето“ (Ахтопол) за разказа „Фарът“
2018 г. – награда на Конфедерация на българските писатели в Единадесетия конкурс за Хумор и сатира – град Кубрат, за разказа „Трите пики“
2018 г. – включване в Топ 10 на отличените разкази в седмия конкурс за разказ на името на Агоп Мелконян — за разказа „Зеленият шал“
2018 г. – почетна грамота на конкурса за християнска художествена творба на Асоциация за християнско слово „Емпирей“ — 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“
2018 г. – първа награда на Община Стралджа в Четвърти Национален литературен конкурс „Станка Пенчева“ под надслов „Дървото на живота“ – Стралджа 2018, за разказа „Мъжът с хилядата маски“
2019 г. – първа награда в категория „Избор на публиката“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“
2019 г. – втора награда в специалната селекция на магазини „Стената“ в четвъртото издание на Национален литературен конкурс „Под върха“ на Софийски планински клуб за разказа „Градината“
2019 г. – награда „Българска книга на годината 2018“ на Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“ за сборника „Симфония на мъртвите“
2019 г. – награда на Клуб „Млад писател“ — Стара Загора, на ІІ-рия Национален конкурс за авторска приказка, за разказа „Дракон-пазител“
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 24 of 24 reviews
March 16, 2018
Знам, че е нескромно да си давам пет звезди сам на себе си, но като знам през какви титанични усилия минахме с Елена Павлова, за да направим това бижу... като знам какви недоносчета четох през миналата година, обявени от нищи духом и платени тялом за „най-доброто БГ-писание евър“... като знам колко болка и любов съм вплел в тези 33 разказа... ами сърце не ми дава да си пиша по-малко :) Надявам се и на вас да ви хареса! Дано я четете със същото удоволствие, с което съм я писал! :)
February 17, 2018
И ето, идва Силата...
Крайно време беше и гражданинът Майналовски да види своя книга, почти три години след предишната - "Змии в стените". То не бяха кански усилия, то не бе ходене на Богородица по мъките, какви ли не чудесии, безброй пъти удряне на камък. Да не говорим за изшлайфаните като диаманти писма до издатели, водещи до мълчаливи, учтиви или груби откази, след които логично следва минорно настроение. Да, все още за съжаление е пълно с куп хора, които робуват на предразсъдъци в литературата - че видиш ли, ако книгата е от български автор, ако е хорър, ако е сборник ще е едва ли не по-ниско качество и няма да се продава. А комбинацията от трите? Олеле майко, ужас!
Докато, най-накрая на бял свят преди броени дни се появи четвъртият му сборник - "Симфония на мъртвите". Книгата му, която без съмнение от всичките досега за мен е най-добра, с най-хубава корица, най-изпипана, комбинирала на едно място все чудесни хора: Сибин като автор, Елена Павлова като редактор, Иван Атанасов като коректор, Пепи Станимиров като художник и Изток-Запад като издател. Когато събереш на едно място все качествени хора, няма как крайния резултат да е по-малко от бижу.
Тук са събрани 33 разказа, по които е работено толкова и така, че просто няма накъде и как да бъдат по-добри. Перфекционизмът е постигнат и е налице. Понеже леко ме намързява в съботната слънчева утрин, ще ви спомена само 13 от тях. Не че са по-добри от другите, не. Просто на мен лично ми влязоха чак в костния мозък:
1. Symphoniae Mortuorum - титулният. Защото описанието на децата, гробището и Смъртта, свиреща на цигулка бе така затрогващо, че няма накъде.
2. Говорещия с котки - защото беше разказ, пълен с котета, а аз обичам котки!
3. Химикалката - защото и аз съм писател;
4. Змии в стените - заради Никола Тесла, а и не само;
5. Старата къща - заради "Ритуалът на Тесла" и защото е продължение на предишния :-)
6. Направи си сам - защото е най-бруталният разказ в "Писъци" и един от най-бруталните на автора изобщо;
7. Джеф - защото за мен е класически осемдесетарски екшън-хорър, и беше сладко!
8. Буквализъм - защото съм 1/8 румънец, ако не знаехте ;)
9. Младоженците - защото от него (и от на Кинг "Сиво вещество") се вдъхнових да напиша "Тя е вкъщи", публикуван във "ВОЙ";
10. Аз съм омразата - заради красотата на цялата чернилка, която понякога превзема твореца, при това не само душата и сърцето му...
11. Мечето - защото е просто уникално добро.
12. Докторите - заради отличните описания и пренасянето на читателя вътре в разказа;
13. Двубоят - защото е страхотен кеф да гледаш тези два звяра как се бият!
Ами, това е. Ако държите на автограф - поръчайте си книгата лично от автора. Ако не - може да си я купите от всяка една книжарница. Удоволствието ще си струва, и ще е гарантирано.
Крайно време беше и гражданинът Майналовски да види своя книга, почти три години след предишната - "Змии в стените". То не бяха кански усилия, то не бе ходене на Богородица по мъките, какви ли не чудесии, безброй пъти удряне на камък. Да не говорим за изшлайфаните като диаманти писма до издатели, водещи до мълчаливи, учтиви или груби откази, след които логично следва минорно настроение. Да, все още за съжаление е пълно с куп хора, които робуват на предразсъдъци в литературата - че видиш ли, ако книгата е от български автор, ако е хорър, ако е сборник ще е едва ли не по-ниско качество и няма да се продава. А комбинацията от трите? Олеле майко, ужас!
Докато, най-накрая на бял свят преди броени дни се появи четвъртият му сборник - "Симфония на мъртвите". Книгата му, която без съмнение от всичките досега за мен е най-добра, с най-хубава корица, най-изпипана, комбинирала на едно място все чудесни хора: Сибин като автор, Елена Павлова като редактор, Иван Атанасов като коректор, Пепи Станимиров като художник и Изток-Запад като издател. Когато събереш на едно място все качествени хора, няма как крайния резултат да е по-малко от бижу.
Тук са събрани 33 разказа, по които е работено толкова и така, че просто няма накъде и как да бъдат по-добри. Перфекционизмът е постигнат и е налице. Понеже леко ме намързява в съботната слънчева утрин, ще ви спомена само 13 от тях. Не че са по-добри от другите, не. Просто на мен лично ми влязоха чак в костния мозък:
1. Symphoniae Mortuorum - титулният. Защото описанието на децата, гробището и Смъртта, свиреща на цигулка бе така затрогващо, че няма накъде.
2. Говорещия с котки - защото беше разказ, пълен с котета, а аз обичам котки!
3. Химикалката - защото и аз съм писател;
4. Змии в стените - заради Никола Тесла, а и не само;
5. Старата къща - заради "Ритуалът на Тесла" и защото е продължение на предишния :-)
6. Направи си сам - защото е най-бруталният разказ в "Писъци" и един от най-бруталните на автора изобщо;
7. Джеф - защото за мен е класически осемдесетарски екшън-хорър, и беше сладко!
8. Буквализъм - защото съм 1/8 румънец, ако не знаехте ;)
9. Младоженците - защото от него (и от на Кинг "Сиво вещество") се вдъхнових да напиша "Тя е вкъщи", публикуван във "ВОЙ";
10. Аз съм омразата - заради красотата на цялата чернилка, която понякога превзема твореца, при това не само душата и сърцето му...
11. Мечето - защото е просто уникално добро.
12. Докторите - заради отличните описания и пренасянето на читателя вътре в разказа;
13. Двубоят - защото е страхотен кеф да гледаш тези два звяра как се бият!
Ами, това е. Ако държите на автограф - поръчайте си книгата лично от автора. Ако не - може да си я купите от всяка една книжарница. Удоволствието ще си струва, и ще е гарантирано.
February 15, 2018
Като редактор на книгата не е много редно да слагам звездички (и не ги слагам като такава), но като фен на жанра и на автора... положението е друго. Звездичките ми са по-скоро четири и половина, защото (с много малки изключения) това е книга, която четох многократно и с удоволствие, и е брутална и кървава, точно както ги обичам.
В книгата са събрани най-добрите разкази на Сибин. Давам лична гаранция, понеже съм му ги чела всичките (някои по няколко пъти) и съм участвала активно в пресяването им. Да, в сборника има много кръв.
МНОГО кръв.
АМА МНОГО.
Има графично насилие.
Има сексуално насилие.
Има насилие над деца.
Но има и прекрасно изградени герои, отличен стил и мощен авторов глас.
Нещо повече - хорърът не е самоцел, а Сибин пише с червена химикалка (виж едноименния разказ). И е сътворил разкази, които не само ужасяват и втрисат, но и са способни да разкъсат сърцето на читателите, да ги разсмеят, да ги извисят.
Звездичките от моя милост са малко под пет не заради някакъв недостатък, който не съм изредактирала (хехе), точно напротив - заради присъствието на тематика, която аз като жена-хорърист и почитател на жанра, намирам за трудно поносима и която допълнително ме смаза на няколко от разказите. Понякога сибинизмите ми идваха нанагорно.
(Да, знам, страдам от разтроение на личността - ЧИ, редактор, че и писател-хорърист... лоша работа.)
Казано накратко: това не е книга за всеки.
Но си заслужава отвсякъде.
...
Като специално любими на редактора бих посочила: "Мебелировка", "Химикалката", "Скарабеи". И "Сряда". Е, и още двайсет и девет разказа.
В книгата са събрани най-добрите разкази на Сибин. Давам лична гаранция, понеже съм му ги чела всичките (някои по няколко пъти) и съм участвала активно в пресяването им. Да, в сборника има много кръв.
МНОГО кръв.
АМА МНОГО.
Има графично насилие.
Има сексуално насилие.
Има насилие над деца.
Но има и прекрасно изградени герои, отличен стил и мощен авторов глас.
Нещо повече - хорърът не е самоцел, а Сибин пише с червена химикалка (виж едноименния разказ). И е сътворил разкази, които не само ужасяват и втрисат, но и са способни да разкъсат сърцето на читателите, да ги разсмеят, да ги извисят.
Звездичките от моя милост са малко под пет не заради някакъв недостатък, който не съм изредактирала (хехе), точно напротив - заради присъствието на тематика, която аз като жена-хорърист и почитател на жанра, намирам за трудно поносима и която допълнително ме смаза на няколко от разказите. Понякога сибинизмите ми идваха нанагорно.
(Да, знам, страдам от разтроение на личността - ЧИ, редактор, че и писател-хорърист... лоша работа.)
Казано накратко: това не е книга за всеки.
Но си заслужава отвсякъде.
...
Като специално любими на редактора бих посочила: "Мебелировка", "Химикалката", "Скарабеи". И "Сряда". Е, и още двайсет и девет разказа.
April 12, 2018
След симфоничната разходка
прищя ми се да сръбна водка,
а в скута ми да мърка котка.
Да ида после на разходка -
с бръснач, проблясващ във ръката
да се разтворя в тъмнината,
отдал ума си на копнежа
да режа, режа, режа, режа...
И сега сериозно. Този сборник няма да се понрави на всеки. Такъв е Сибин Майналовски - безкомпромисен и в живота, и в прозата си. Със сигурност на моменти ще успее да ви шокира и погнуси, ала ако прозрете отвъд грубата черупка на творбите му, ще усетите туптежа на едно лесно ранимо сърце.
прищя ми се да сръбна водка,
а в скута ми да мърка котка.
Да ида после на разходка -
с бръснач, проблясващ във ръката
да се разтворя в тъмнината,
отдал ума си на копнежа
да режа, режа, режа, режа...
И сега сериозно. Този сборник няма да се понрави на всеки. Такъв е Сибин Майналовски - безкомпромисен и в живота, и в прозата си. Със сигурност на моменти ще успее да ви шокира и погнуси, ала ако прозрете отвъд грубата черупка на творбите му, ще усетите туптежа на едно лесно ранимо сърце.
March 30, 2018
Няма да разглеждам разказите по отделно. При Сибин това не е необходимо, защото за пореден път имаме хомогенна сплав от емоции, идеи, стил и чист, неподправен ужас. Този път подборката не оставя читателя да си поеме и глътка въздух. Един след друг тридесет и трите разказа нанасят удар след удар, докато не останеш в ступор между кориците.
Да си призная, преди да подхвана книгата имах притиснения, че ще изгуби част от първичната си импулсивност при професионалната редакция. Не бях отчел частта с „професионална”. Оголената до кост откровеност на автора е запазена, дори е полирана до бижутерийно ниво, правейки новия прочит на старите разкази пир за душата. А ужасът – ужасът те дебне от страниците и сграбчва за гърлото изневиделица и безкомпромисно.
Да спомена отново смелостта на Изток-Запад да подадат ръка на още един български жанров автор, въпреки ограниченията сподвижващи подобна литература у нас.
И накрая все пак да си изредя любимците, макар че всичките разкази са чудесни, и всеки по отделно, и като сборник.
„Говорещият с котки” – заради финалната реплика.
„Старата къща” – защото в този поджанр няма такъв разказ.
„Лори” – защото е на световно литературно ниво, но си остава брутален.
„Буквализъм” – заради глътката свеж въздух в средата на книгата.
„Банкоматът” – защото е брутално мрачна фантастика.
„Младоженците” – заради гротеската на обвързването.
„Докторите” – защото разбрах къде зимуват ифритите.
„Двубоят” – заради „Дяволаска кола” и „Последната от дивите” на Зелазни.
„Състрадание” – защото е пълна лудница.
„Часовникът”- защото се изка смелост за такава откровеност.
„Мебелировка” – защото няма такава делюзия.
Да си призная, преди да подхвана книгата имах притиснения, че ще изгуби част от първичната си импулсивност при професионалната редакция. Не бях отчел частта с „професионална”. Оголената до кост откровеност на автора е запазена, дори е полирана до бижутерийно ниво, правейки новия прочит на старите разкази пир за душата. А ужасът – ужасът те дебне от страниците и сграбчва за гърлото изневиделица и безкомпромисно.
Да спомена отново смелостта на Изток-Запад да подадат ръка на още един български жанров автор, въпреки ограниченията сподвижващи подобна литература у нас.
И накрая все пак да си изредя любимците, макар че всичките разкази са чудесни, и всеки по отделно, и като сборник.
„Говорещият с котки” – заради финалната реплика.
„Старата къща” – защото в този поджанр няма такъв разказ.
„Лори” – защото е на световно литературно ниво, но си остава брутален.
„Буквализъм” – заради глътката свеж въздух в средата на книгата.
„Банкоматът” – защото е брутално мрачна фантастика.
„Младоженците” – заради гротеската на обвързването.
„Докторите” – защото разбрах къде зимуват ифритите.
„Двубоят” – заради „Дяволаска кола” и „Последната от дивите” на Зелазни.
„Състрадание” – защото е пълна лудница.
„Часовникът”- защото се изка смелост за такава откровеност.
„Мебелировка” – защото няма такава делюзия.
February 19, 2018
Четвъртият хартиен сборник на Сибин Майналовски, освен новите му произведения включва и най-доброто от цялото му досегашно творчество. Винаги ми е било трудно да пиша ревюта на добри книги. Затова вместо да ръся суперлатив след суперлатив ще се опитам да направя един аматьорски анализ на книгата, на базата на личното ми усещане, след прочитането ѝ. Стилът на Сибин е откровен, не спестяващ нищо. С лекота преплита брутални кървави сцени с хумор и самоирония и гарнира всичко с това с интересни обрати, изваян изказ и оригинални сюжети. Негови герои са самотни, деп��есирани мъже, малтретирани малки деца, както и женски персонажи от бивши съпруги и тъщи, до загорели за ласки девойки. В произведенията си Сибин борави отлично с положителните и отрицателните емоци��те на своите герои. Пресъздава еднакво добре както силната, несподелена любов, така и разкъсващата омраза. В „Симфония на мъртвите“ най-голямото качество е разнообразието на теми и сюжети. Във всичките си сборници Сибин винаги е умеел перфектно да подрежда разказите си и тук не прави изключение. Подредбата е толкова добра, че макар и с различни сюжети и тематика, историите сякаш преливат една в друга и читателят не може да остави книгата, докато не прочете какво се случва в следващия разказ.
Поздравления на издателство „Изток-запад“, че дават шанс на родни жанрови автори, за да може такива класни произведения да стигат до по широк кръг читатели. А сега по няколко думи за самите разкази.
1. „ Symphoniae mortuorum“ – 5/5 – Откриващото произведение в сборника е феноменално добра история, за две деца които слушат как Смъртта свири на цигулка.
2. „Говорещият с котки“ – 5/5 – Скитник, който води цяло стадо котки след себе си винаги е жертва на пренебрежение и подигравки. След този разказ ще гледате с други очи на тези хора. Любимият ми разказ в сборника.
3. „Пумпалът“ – 5/5 – Страхотно пресъздаване на наркотичен делириум. Докато човек чете разказа, напълно се идентифицира с героя и неговите хальюцигенни преживявания.
4. „Барманката“ – 5/5 – Разказ, който така умело описва рутината на прекарващ времето си по кръчмите лирически герой, че след прочитането му гарантирам, че ще се отправите към любимото си заведение, за да си поръчате… блъди мери…
5. „Химикалката“ – 5/5 – Отново един от любимите ми разкази. Пи��ател е лишен от компютъра си и е принуден да опита да напише новия си роман с химикал… Великолепна метафора.
6. „Аз те обичам“ – 5/5 – Една серия от изповеди в любов, която добавя към многоликото творчество на Сибин един нов нюанс, който определено му отива. Изненадващият финал, когато се разбират подробности за лирическия герой, е феноменален.
7. „Змии в стените“ – 5/5 – Малтретираните деца са чести герои на Сибин, този път едно момче, което се страхува от пълзящите в стените на блока змии, ще се сблъска с духа едно мъртво момче. Не случайно на този разказ бе кръстен последния му сборник. Tesla rules!!!!
8. „Старата къща“ – 5/5 – Ритуалите за викане на духове се изпълняват най-добре в стари изоставени къщи. Младо момиче ще използва „ритуала на Тесла“ за да призове дух с цел отмъщение. При тези ритуали обаче винаги нещо се обърква. Много ми хареса как разказът ползва мотиви от „Змии в стените“.
9. „Направи си сам“ – 5/5 – „Направи си сам“ е единствения разказ в сборника, на който ме побиха тръпки. Толкова ярко и обстойно и най-вече майсторски е описал Сибин случващото се в разказа, че няма как да не повлияе на който и да е читател. Дори съм сигурен, че много от престрашилите се да зачетат разказа, ще бъдат толкова шашнати от образното въздействие, което предизвиква стилът на автора, че няма да посмеят да го дочетат. Това е тази свобода, на изразните средства, която не е за всеки вкус, но истинските ценители ще я оценят. В „Направи си сам“ ще се запознаете с един истински фен на хоръра, който постепенно се разкрива пред читателя, като пълен психопат…
10. „Джеф“ – 5/5 – Детектив подозира партньора си, че има нещо общо със серийния убиец, който ФБР преследва – Чистачът. Винаги когато полицията открие почистените до кокал останки на поредната жертва, партньорът му е в почивка. Готов да разреши случая веднъж за винаги, Детективът трябва да се изправи срещу най-добрия си приятел. Тогава в картинката се появява Джеф… Великолепна кримка с рязък завой, който направо ми отвинти главата.
11. „Хей, ръчички“ – 4/5 – Малко момиченце замръква в парка. По петите ѝ я следва загорял педофил. Развръзката е неизбежна, но и изненадваща.
12. „Лори“ – 5/5 – великолепен хорър разказ с брутален финал. История за едно дете с прокобна дарба.
13. „Коледна украса“ – 3/5 – Единствения разказ, който ми беше малко самоцелен и си казах „Е, това пък сега от къде дойде?“, иначе идеята е страхотна.
14. „Мракът и дъщеря ми” – 5/5 – Първото произведение, което прочетох от Сибин Майналовски и благодарение на него харесах този писател. Невероятен хорър разказ, който спокойно може да се използва като пример от всички, решили да се занимават с писане.
15. „Анджи“ – 4/5 – Разказът с който Сибин участва в сборника „Вой“. История за загоряла за мъжки ласки жена и за това до къде може да стигне, за да засити ненаситния си глад.
16. „Буквализъм“ – 4/5 – Забавен разказ за малко румънско село, в което се ражда дете с необикновени способности…
17. „Банкоматът“ – 4/5 – На колко от вас се е случвало банкомат да ви глътне картата? А банкомат да ви изпълнява желания? Няма такива банкомати? Ами ако имаше?...
18. „Младоженците“ – 4/5 – Няма граници за въображението на Сибин и този разказ го доказва. Всеки запознат поне малко с кримките, ще се съгласи, че те общо взето преповтарят няколко базисни схеми на сюжет. Не и тук. Тук мащабите са други.
19. „Сянката” – 5/5 – Това е страхотен, кратък хорър разказ, изненадващ с обрата си, философските си препратки и заслужено е дал име на един от сборниците на автора.
20. „Аз съм омразата“ – 5/5 – Любовта не е единственото чувство, за което Сибин може да си излее душата в разказ.
21. „Мечето“ – 5/5 - Богат старец наема професионалист, за да му издири едно плюшено мече… Има задачи, с които е по-добре да не се заемеш. Оригинален, стегнат, разказ с много вдъхновение от Стивън Кинг. Разказът е включен в антологията „Вдъхновени от Краля“ за разкази вдъхновени от Стивън Кинг.
22. „Докторите“ – 4/5 – Един лъвкрафтовски разказ, който е много различен от всички останали в сборника и все пак носи частица от неповторимия стил на Сибин. Млад лекар посещава странен възрастен човек, който вместо пациент се оказва колега със страховити методи на експериментиране с медицината.
23. „Градинарят“ – 5/5 – Както вече споменах Сибин е майстор в това да изповядва чувството на омраза, този път негов герой е страховит градинар със зловеща градина…
24. „Мрачко“ – 5/5 – Мрачко е приятел на Лили. Тя обича да си играе с него. Но той идва само вечер. А това не се харесва на сприхавата баба на Лили, която е вещица… Невероятна комбинация, от хумор, фентъзи, хорър и ирония!
25. „Сряда“ – 5/5 – По мое мнение това е един от най-добрите разкази, които Сибин Майналовски е писал. Великолепно обяснение в любов, в която двама отегчени от живота мъж и жена намират партньора, с който… да ходят на кино. Но киното е само предтекст…, а сряда е новият „Петък 13ти“...
26. „Двубоят“ – 4/5 – Сибин няма как да не се нарече истински фен на Кинг, ако не се вдъхновява от творчеството му, от време на време. Любимият ми разказ посветен на Кинг е „Телефонът на Краля“, който за съжаление не е влезнал в този сборник. Затова пък „Двубоят“ е достоен поклон пред Кинг намигайки към класиката му „Кристин“. Жалко, че съм пълен профан на тема коли и не мога да го оценя подобаващо.
27. „Скарабеи“ – 5/5 – Когато постоянно те преследват гнусни пълчища бръмбари има само един начин да ги изкараш от главата си. Ама е малко брутален и кървав…. Шедьовър!!!!!!
28. „Състрадание“ – 5/5 – За къде е един хорър сборник, без шизофренична история за една лудница…
29. „Часовникът“ – 5/5 – Великолепен разказ-равносметка, с уникално добър финал.
30. „Очи“ – 4/5 – История за сервитьорката Мери Ан и леко странния ѝ редовен клиент, който ще ѝ разкаже една келтска легенда…
31. „При баба“ – 5/5 – Малко момиченце пътува само, изпратено при баба си на село за лятната ваканция. Пътищата са пълни със сексуално неуравновесени, с влечение към непълнолетни, извратеняци, които дебнат поредната си жертва… Отново комбинацията от неподражаемия стил на Сибин, с малко хумор, а много кръв и оригинален обрат. А финалът… Определено тази версия ми хареса повече, от онази във сборника „ВОЙ“.
32. „Черните рози“ – 5/5 – Този разказ съм го чел преди четири, пет години. Беше един от сюжетите, който ми се запечата трайно в съзнанието. Може би в тази си версия най-силно усетих редакторската намеса във вече познатите ми разкази.
33. „Мебелировка“ – 4/5 – Сборникът завършва подобаващо с историята за един индивид с особено чувство за фън шуи и смъртоносно влечение към вътрешен дизайн.
Има голяма вероятност тази книга да не допадне на всеки читател. Но тези които рискуват да се гмурнат сред необикновеното въображение на Сибин Майналовски, съм убеден че ще се заразят с емоцията заложена в неговите творби. Предупреждавам – тя не винаги е положителна! Четете на ваш риск!
Поздравления на издателство „Изток-запад“, че дават шанс на родни жанрови автори, за да може такива класни произведения да стигат до по широк кръг читатели. А сега по няколко думи за самите разкази.
1. „ Symphoniae mortuorum“ – 5/5 – Откриващото произведение в сборника е феноменално добра история, за две деца които слушат как Смъртта свири на цигулка.
2. „Говорещият с котки“ – 5/5 – Скитник, който води цяло стадо котки след себе си винаги е жертва на пренебрежение и подигравки. След този разказ ще гледате с други очи на тези хора. Любимият ми разказ в сборника.
3. „Пумпалът“ – 5/5 – Страхотно пресъздаване на наркотичен делириум. Докато човек чете разказа, напълно се идентифицира с героя и неговите хальюцигенни преживявания.
4. „Барманката“ – 5/5 – Разказ, който така умело описва рутината на прекарващ времето си по кръчмите лирически герой, че след прочитането му гарантирам, че ще се отправите към любимото си заведение, за да си поръчате… блъди мери…
5. „Химикалката“ – 5/5 – Отново един от любимите ми разкази. Пи��ател е лишен от компютъра си и е принуден да опита да напише новия си роман с химикал… Великолепна метафора.
6. „Аз те обичам“ – 5/5 – Една серия от изповеди в любов, която добавя към многоликото творчество на Сибин един нов нюанс, който определено му отива. Изненадващият финал, когато се разбират подробности за лирическия герой, е феноменален.
7. „Змии в стените“ – 5/5 – Малтретираните деца са чести герои на Сибин, този път едно момче, което се страхува от пълзящите в стените на блока змии, ще се сблъска с духа едно мъртво момче. Не случайно на този разказ бе кръстен последния му сборник. Tesla rules!!!!
8. „Старата къща“ – 5/5 – Ритуалите за викане на духове се изпълняват най-добре в стари изоставени къщи. Младо момиче ще използва „ритуала на Тесла“ за да призове дух с цел отмъщение. При тези ритуали обаче винаги нещо се обърква. Много ми хареса как разказът ползва мотиви от „Змии в стените“.
9. „Направи си сам“ – 5/5 – „Направи си сам“ е единствения разказ в сборника, на който ме побиха тръпки. Толкова ярко и обстойно и най-вече майсторски е описал Сибин случващото се в разказа, че няма как да не повлияе на който и да е читател. Дори съм сигурен, че много от престрашилите се да зачетат разказа, ще бъдат толкова шашнати от образното въздействие, което предизвиква стилът на автора, че няма да посмеят да го дочетат. Това е тази свобода, на изразните средства, която не е за всеки вкус, но истинските ценители ще я оценят. В „Направи си сам“ ще се запознаете с един истински фен на хоръра, който постепенно се разкрива пред читателя, като пълен психопат…
10. „Джеф“ – 5/5 – Детектив подозира партньора си, че има нещо общо със серийния убиец, който ФБР преследва – Чистачът. Винаги когато полицията открие почистените до кокал останки на поредната жертва, партньорът му е в почивка. Готов да разреши случая веднъж за винаги, Детективът трябва да се изправи срещу най-добрия си приятел. Тогава в картинката се появява Джеф… Великолепна кримка с рязък завой, който направо ми отвинти главата.
11. „Хей, ръчички“ – 4/5 – Малко момиченце замръква в парка. По петите ѝ я следва загорял педофил. Развръзката е неизбежна, но и изненадваща.
12. „Лори“ – 5/5 – великолепен хорър разказ с брутален финал. История за едно дете с прокобна дарба.
13. „Коледна украса“ – 3/5 – Единствения разказ, който ми беше малко самоцелен и си казах „Е, това пък сега от къде дойде?“, иначе идеята е страхотна.
14. „Мракът и дъщеря ми” – 5/5 – Първото произведение, което прочетох от Сибин Майналовски и благодарение на него харесах този писател. Невероятен хорър разказ, който спокойно може да се използва като пример от всички, решили да се занимават с писане.
15. „Анджи“ – 4/5 – Разказът с който Сибин участва в сборника „Вой“. История за загоряла за мъжки ласки жена и за това до къде може да стигне, за да засити ненаситния си глад.
16. „Буквализъм“ – 4/5 – Забавен разказ за малко румънско село, в което се ражда дете с необикновени способности…
17. „Банкоматът“ – 4/5 – На колко от вас се е случвало банкомат да ви глътне картата? А банкомат да ви изпълнява желания? Няма такива банкомати? Ами ако имаше?...
18. „Младоженците“ – 4/5 – Няма граници за въображението на Сибин и този разказ го доказва. Всеки запознат поне малко с кримките, ще се съгласи, че те общо взето преповтарят няколко базисни схеми на сюжет. Не и тук. Тук мащабите са други.
19. „Сянката” – 5/5 – Това е страхотен, кратък хорър разказ, изненадващ с обрата си, философските си препратки и заслужено е дал име на един от сборниците на автора.
20. „Аз съм омразата“ – 5/5 – Любовта не е единственото чувство, за което Сибин може да си излее душата в разказ.
21. „Мечето“ – 5/5 - Богат старец наема професионалист, за да му издири едно плюшено мече… Има задачи, с които е по-добре да не се заемеш. Оригинален, стегнат, разказ с много вдъхновение от Стивън Кинг. Разказът е включен в антологията „Вдъхновени от Краля“ за разкази вдъхновени от Стивън Кинг.
22. „Докторите“ – 4/5 – Един лъвкрафтовски разказ, който е много различен от всички останали в сборника и все пак носи частица от неповторимия стил на Сибин. Млад лекар посещава странен възрастен човек, който вместо пациент се оказва колега със страховити методи на експериментиране с медицината.
23. „Градинарят“ – 5/5 – Както вече споменах Сибин е майстор в това да изповядва чувството на омраза, този път негов герой е страховит градинар със зловеща градина…
24. „Мрачко“ – 5/5 – Мрачко е приятел на Лили. Тя обича да си играе с него. Но той идва само вечер. А това не се харесва на сприхавата баба на Лили, която е вещица… Невероятна комбинация, от хумор, фентъзи, хорър и ирония!
25. „Сряда“ – 5/5 – По мое мнение това е един от най-добрите разкази, които Сибин Майналовски е писал. Великолепно обяснение в любов, в която двама отегчени от живота мъж и жена намират партньора, с който… да ходят на кино. Но киното е само предтекст…, а сряда е новият „Петък 13ти“...
26. „Двубоят“ – 4/5 – Сибин няма как да не се нарече истински фен на Кинг, ако не се вдъхновява от творчеството му, от време на време. Любимият ми разказ посветен на Кинг е „Телефонът на Краля“, който за съжаление не е влезнал в този сборник. Затова пък „Двубоят“ е достоен поклон пред Кинг намигайки към класиката му „Кристин“. Жалко, че съм пълен профан на тема коли и не мога да го оценя подобаващо.
27. „Скарабеи“ – 5/5 – Когато постоянно те преследват гнусни пълчища бръмбари има само един начин да ги изкараш от главата си. Ама е малко брутален и кървав…. Шедьовър!!!!!!
28. „Състрадание“ – 5/5 – За къде е един хорър сборник, без шизофренична история за една лудница…
29. „Часовникът“ – 5/5 – Великолепен разказ-равносметка, с уникално добър финал.
30. „Очи“ – 4/5 – История за сервитьорката Мери Ан и леко странния ѝ редовен клиент, който ще ѝ разкаже една келтска легенда…
31. „При баба“ – 5/5 – Малко момиченце пътува само, изпратено при баба си на село за лятната ваканция. Пътищата са пълни със сексуално неуравновесени, с влечение към непълнолетни, извратеняци, които дебнат поредната си жертва… Отново комбинацията от неподражаемия стил на Сибин, с малко хумор, а много кръв и оригинален обрат. А финалът… Определено тази версия ми хареса повече, от онази във сборника „ВОЙ“.
32. „Черните рози“ – 5/5 – Този разказ съм го чел преди четири, пет години. Беше един от сюжетите, който ми се запечата трайно в съзнанието. Може би в тази си версия най-силно усетих редакторската намеса във вече познатите ми разкази.
33. „Мебелировка“ – 4/5 – Сборникът завършва подобаващо с историята за един индивид с особено чувство за фън шуи и смъртоносно влечение към вътрешен дизайн.
Има голяма вероятност тази книга да не допадне на всеки читател. Но тези които рискуват да се гмурнат сред необикновеното въображение на Сибин Майналовски, съм убеден че ще се заразят с емоцията заложена в неговите творби. Предупреждавам – тя не винаги е положителна! Четете на ваш риск!
April 4, 2020
"Симфония на мъртвите" е като хубав, прогресивен албум, който те хваща за ръката с първия трак и те води уверено към последния.
Бруталните истории, обвити в кръв и философия, няма да ви оставят безразлични. В доста от тях, чувството на свързаност с други истории от сборника съществува. На практика няма слаби разкази сред тридесет и т��ите - има добри, много добри и брутални.
Дори за пръв път да четете Сибин, веднага ще усетите, че иде реч за един обигран автор, с изключителен усет към разгръщането на истории и безкрайна идейност. Ще се насладите на богатия език на автора и богатата му обща култура, всмукана в страниците.
В заключение ще кажа, че "Симфония на мъртвите" е едно изживяване. Точно като влакче на ужасите - в началото ще се повозите нормално, постепенно тръпки ще почнат да ви полазват, докато не достигнете до момента, в който не можете да удържите писъка да се излее навън с пълната си, неподправена мощ.
Бруталните истории, обвити в кръв и философия, няма да ви оставят безразлични. В доста от тях, чувството на свързаност с други истории от сборника съществува. На практика няма слаби разкази сред тридесет и т��ите - има добри, много добри и брутални.
Дори за пръв път да четете Сибин, веднага ще усетите, че иде реч за един обигран автор, с изключителен усет към разгръщането на истории и безкрайна идейност. Ще се насладите на богатия език на автора и богатата му обща култура, всмукана в страниците.
В заключение ще кажа, че "Симфония на мъртвите" е едно изживяване. Точно като влакче на ужасите - в началото ще се повозите нормално, постепенно тръпки ще почнат да ви полазват, докато не достигнете до момента, в който не можете да удържите писъка да се излее навън с пълната си, неподправена мощ.
July 23, 2020
Един наистина интересен сборник с разкази, трябва да призная. Също така не мога да отрека, че някои от творбите ми дойдоха твърде тежки за моя вкус, но това е само комплимент за автора.
Сюжетите са интересни и приятно разнообразни. Съжалявам само, че нямаше нито един разказ, който да е малко по-дълъг, за да държи читателя. Тъкмо ти харесва някой, започваш да му се радваш... и той свършва. Доста от творбите имат потенциала за по-голям обем, от който могат само да спечелят.
Иначе ще срещнете... ами в��ичко - серийни убийци, маниаци, свръхсили, вампири, сексуални изроди. Въобще по много от онова дето даже не сте го и пожелавали.
Сюжетите са интересни и приятно разнообразни. Съжалявам само, че нямаше нито един разказ, който да е малко по-дълъг, за да държи читателя. Тъкмо ти харесва някой, започваш да му се радваш... и той свършва. Доста от творбите имат потенциала за по-голям обем, от който могат само да спечелят.
Иначе ще срещнете... ами в��ичко - серийни убийци, маниаци, свръхсили, вампири, сексуални изроди. Въобще по много от онова дето даже не сте го и пожелавали.
April 4, 2018
Абсолютно заслужени пет звезди. Майсторското слово и перфектната редакция си казват думата. Всички разкази са много добре изпипани. Просто... нямам повече какво да кажа. Четете.
May 15, 2018
Ами то звездите ви го говорят. :) Всеки разказ е изпипан до съвършенство. Ако не вярвате, бягайте към книжарницата и за разнообразие прочетете нещо свястно, вместо прехвалените и силно рекламирани книжлета на бг пазара. Не че съм тази, дето ще ви дава наклон на ... к-кхъм, литературния вкус, но все пак: За Бога, братя (и сестри), четете Майналовски!
March 7, 2018
„Симфония на мъртвите“ от Сибин Майналовски е много специален сборник, който няма как да не се оцени подобаващо високо от почитателите на качествената родна жанрова литература. Обективно погледнато изданието е изключително изпипано – от великолепната корица и оформлението до най-важното за всяка книга – съдържанието.
А то тук е много разнообразно – има хорър, който е преплетен с криминални и екшън елементи, силен психологизъм и черен хумор, има мрачни и меланхолични истории, чисти бруталии, които могат да доведат по-чувствителните най-малкото до състояние на шок. Всеки читател, търсач на силни усещания, ще намери своите си фаворите сред разказите, но сигурното е, че абсолютно всеки от тях е изключително изпипан стилово и с много голямо внимание към детайла – адмирации към автора Сибин Майналовски и редактора Елена Павлова за страхотната им съвместна работа.
И тук идва субективната част на ревюто ми, в която ще споделя мнението си за разказите, които най ме впечатлиха:
„Symponiae Mortuorum“ – когато първият разказ от един сборник ме грабне и смачка от кеф, няма как да нямам добри очаквания за следващите произведения. Много трогателна история, пълна с мрачна и меланхалогична атмосфера. Разказ писан сякаш от великия Рей Бредбъри.
„Пумпалът“ – Разказ директно постовящ ни в една екстремна ситуация през погледа на жертвата, която се изправя пред брутален отмъстител.
„Химикалката“ – Един писател си връща музата за писане благодарение на шепа обикновени химикалки. Но всичко си има цена…
„Змии в стените“ – Първоначално си мислех, че ще чета нещо от рода на „Плъхове в стените“ от Лъвкрафт, но жестоко се бях объркал и всъщност прочетох страхотен разказ с много, ама много оригинална идея, която ми допадна на момента. Просто трябва да се прочете.
„Старата къща“ – Един вид продължение на „Змии в стените“, което пак доста ми хареса. Тук нещата стават още по-брутални.
„Джеф“ – Страхотен криминален разказ, чиито обрат е извратено-забавен, ако мога така да се изряза.
„Мракът и дъщеря ми“ – Силна мрачна и затрогваща история, като най-силният елемент определено е връзката между бащата и дъщерята.
„Анджи“ – Един от най-любимите ми разкази. Силно открояваща се главна героиня, описана с голяма дълбочина. Преплитането на реализъм и свръхестествено ми е един от най-любимите похвати, а тук той е показaн във върховата си форма.
„Буквализъм“ – Изключително забавен, пълен е с черен хумор, но ми подейства доста освежаващо.
„Младоженците“ – Солидно разгърнат разказ, предимно с криминален елемент, но със сигурност не всичко е такова каквото изглежда. А финалът… майкo мила, пригответе се за нещо, което ще искате да забравите колкото се може по-бързо. Казвам го в добрия смисъл - авторът постигна целта си да ме ужаси.
„Сянката“ – Едновременно психологичен и каращ те да настръхнеш.
„Мечето“ – Едно мече е много специално. Толкова специално, че може да струва милиони долари. А кой ли е човекът, който иска да се сдобие с него?
„Докторите“ – Страхотна Лъвкрафтова история, но пречупена през призмата на Сибин, прилагащ колкото се може по-оригинални сюжетни елементи.
„Сряда“ – Разказ за любов, кино и… още нещо. Нали не сте очаквали, че Сибин Майналовски ще напише просто една любовна история. ;)
„Двубоят“ – От началото до края си разказът е зареден с адреналин, мирис на гуми и бензин, и една камара яка музика. Кеф на макс!
„Състрадание“ – Много, ама много добър. Може би най-доброто нещо, което съм чел, свързано с лудници.
„Часовникът“ – Меланхоличен, мрачен, стегнат и много ефективен.
„Очи“ – Много се кефя на разказите тип „разказ в разказа”. В началото въобще не подозирах как ще се развият отношенията между странния мъж с очилата и симпатичната барманка. Краят и тук е много изненадващ.
А то тук е много разнообразно – има хорър, който е преплетен с криминални и екшън елементи, силен психологизъм и черен хумор, има мрачни и меланхолични истории, чисти бруталии, които могат да доведат по-чувствителните най-малкото до състояние на шок. Всеки читател, търсач на силни усещания, ще намери своите си фаворите сред разказите, но сигурното е, че абсолютно всеки от тях е изключително изпипан стилово и с много голямо внимание към детайла – адмирации към автора Сибин Майналовски и редактора Елена Павлова за страхотната им съвместна работа.
И тук идва субективната част на ревюто ми, в която ще споделя мнението си за разказите, които най ме впечатлиха:
„Symponiae Mortuorum“ – когато първият разказ от един сборник ме грабне и смачка от кеф, няма как да нямам добри очаквания за следващите произведения. Много трогателна история, пълна с мрачна и меланхалогична атмосфера. Разказ писан сякаш от великия Рей Бредбъри.
„Пумпалът“ – Разказ директно постовящ ни в една екстремна ситуация през погледа на жертвата, която се изправя пред брутален отмъстител.
„Химикалката“ – Един писател си връща музата за писане благодарение на шепа обикновени химикалки. Но всичко си има цена…
„Змии в стените“ – Първоначално си мислех, че ще чета нещо от рода на „Плъхове в стените“ от Лъвкрафт, но жестоко се бях объркал и всъщност прочетох страхотен разказ с много, ама много оригинална идея, която ми допадна на момента. Просто трябва да се прочете.
„Старата къща“ – Един вид продължение на „Змии в стените“, което пак доста ми хареса. Тук нещата стават още по-брутални.
„Джеф“ – Страхотен криминален разказ, чиито обрат е извратено-забавен, ако мога така да се изряза.
„Мракът и дъщеря ми“ – Силна мрачна и затрогваща история, като най-силният елемент определено е връзката между бащата и дъщерята.
„Анджи“ – Един от най-любимите ми разкази. Силно открояваща се главна героиня, описана с голяма дълбочина. Преплитането на реализъм и свръхестествено ми е един от най-любимите похвати, а тук той е показaн във върховата си форма.
„Буквализъм“ – Изключително забавен, пълен е с черен хумор, но ми подейства доста освежаващо.
„Младоженците“ – Солидно разгърнат разказ, предимно с криминален елемент, но със сигурност не всичко е такова каквото изглежда. А финалът… майкo мила, пригответе се за нещо, което ще искате да забравите колкото се може по-бързо. Казвам го в добрия смисъл - авторът постигна целта си да ме ужаси.
„Сянката“ – Едновременно психологичен и каращ те да настръхнеш.
„Мечето“ – Едно мече е много специално. Толкова специално, че може да струва милиони долари. А кой ли е човекът, който иска да се сдобие с него?
„Докторите“ – Страхотна Лъвкрафтова история, но пречупена през призмата на Сибин, прилагащ колкото се може по-оригинални сюжетни елементи.
„Сряда“ – Разказ за любов, кино и… още нещо. Нали не сте очаквали, че Сибин Майналовски ще напише просто една любовна история. ;)
„Двубоят“ – От началото до края си разказът е зареден с адреналин, мирис на гуми и бензин, и една камара яка музика. Кеф на макс!
„Състрадание“ – Много, ама много добър. Може би най-доброто нещо, което съм чел, свързано с лудници.
„Часовникът“ – Меланхоличен, мрачен, стегнат и много ефективен.
„Очи“ – Много се кефя на разказите тип „разказ в разказа”. В началото въобще не подозирах как ще се развият отношенията между странния мъж с очилата и симпатичната барманка. Краят и тук е много изненадващ.
March 10, 2018
Не пет, а петдесет звезди давам на книгата. Уау. Просто превъзходни разкази излезли изпод перото на един от най- добрите. Препоръчва се за четене, но не по тъмно.
May 29, 2018
Книжка трепач във всеки един аспект. От много време насам съм огромен фен на Сибин Майналовски и смело мога да затвърдя, че тази книжка грам не ме разочарова, а даже обратното - успя да ме впечатли адски много. Сякаш в нея са вкарани настроенията от всяка една от предходните му книги. Има го хуморът от "Усмивка в полунощ", сериозните теми засегнати в "Змии в стените", както и първичният ужас съществуващ в "Сянката". Харесах си толкова много разкази, че няма да ми стигне мястото да ги изброявам, но "Сряда" е пример за това как се пише истински хорър с достатъчна порция ужаси без да се прекалява с кървища и прочие. Този разказ може да послужи и като наръчник за писане на кратка проза. Евала, Сиби, насладих се максимално на твоите умения като разказвач! Чакам следващата книжка.
March 16, 2018
Симфония на мъртвите” е колекция от кратки разкази, които са в жанра на ужаса, макар автор, талантлив колкото Сиби, не би могъл да остане в някакви ограничения, поради което в творчеството му има елементи на драма, трилър, а също и философия. Произведенията не могат да бъдат обобщени с няколко думи, но все пак основната нишка, която се повтаря е проблемът за отчуждението. Много от разказите на Сибин разказват страховити истории за серийни убици, извършващи престъпления, които излизат извън рамките на здравия разум. За разлика от клишето за маниака без съвест, което се базира на сухата медицинска теория, чудовищата на Сибин обаче са хора, на които твърде много време им е пукало, давали са твърде много обич на света, на което той се е отблагодарил с омраза или по-лошо, с безразличие, а това от своя страна е причинило страшната трансформация на емпатът в психопат.
Цялото ми ревю четете на линка:
http://citadelata.com/%D1%81%D0%B8%D0...
Цялото ми ревю четете на линка:
http://citadelata.com/%D1%81%D0%B8%D0...
June 5, 2018
Както винаги, и с фантазията си, и с стила си, Сибин е безупречен. Тази книга, издадена на 20-та годишнина от първият му издаден разказ, е малко по-мека и балансирана, и не толкова пълна с омраза към всичко женско, като предните, което разрешава на богатата фантазия и страхотните идеи да се развият и останат ярки в ума дни по-късно.
Трудно е да се изберат разкази, които са по-добри от другите по какъвто и да е начин, така че тук съм споменала няколко от разказите, които помня най-ясно:
"Говорещия с котки" - хорър с котки. Какво повече да поиска човек.
"Барманката" - правилните съставки на коктейлите са важно нещо.
"Химикалката - ще допадне на всеки писател.
"Джеф" - сладурско, някак си. А, хорър си е, определено. С детективи.
"Х��й ръчички" - 'Revenge is sweet."
"Буквализъм" - малко хумор, малко лингвистика.
"Мечето" и "Двубоят" си падат почти фен-фикшън, в зависимост от гледната точка.
"Очи" е меко фентъзи, което няма края, който може да се очаква.
Трудно е да се изберат разкази, които са по-добри от другите по какъвто и да е начин, така че тук съм споменала няколко от разказите, които помня най-ясно:
"Говорещия с котки" - хорър с котки. Какво повече да поиска човек.
"Барманката" - правилните съставки на коктейлите са важно нещо.
"Химикалката - ще допадне на всеки писател.
"Джеф" - сладурско, някак си. А, хорър си е, определено. С детективи.
"Х��й ръчички" - 'Revenge is sweet."
"Буквализъм" - малко хумор, малко лингвистика.
"Мечето" и "Двубоят" си падат почти фен-фикшън, в зависимост от гледната точка.
"Очи" е меко фентъзи, което няма края, който може да се очаква.
December 13, 2020
И на тоз трябваше да му пиша ревю... мааа след снощното порно на SSE Arena в Лондон сега всички са заети да паткат по клавиатурите. Така че друг път.
February 25, 2018
Сянката остава любимият ми сборник на Сибин.
Read
February 22, 2018Не е това книгата, която ще измъкне г-н Майналовски от ъндерграунда. Дано не се окажа прав. За български автор е добре, даже много добре, тандема Сибин-Елена е проработил. Сравнена обаче с преводната литература издиша. По-скоро прилича на фензин, отколкото на реална литература.
Пожелавам на г-н Майналовски да го прочетат повече хора отколкото затворения кръг досега. Има талант, не мога да отрека. Но тази книга няма как да стане нито литературен, нито касов пробив. Дано да греша.
Пожелавам на г-н Майналовски да го прочетат повече хора отколкото затворения кръг досега. Има талант, не мога да отрека. Но тази книга няма как да стане нито литературен, нито касов пробив. Дано да греша.
June 6, 2022
Сборникът, според нескромното ми вече мнение на почитател на мосю Майналовски, който е прочел всичките му книги, е един best of неговото творчество. С изключение (почти - тук има един разказ от цикъла) на поредицата за "Зелената котка", която е не по-малко задължителна за почитателите на родната остросюжетна литература. В 250 страници са побрани цели 33 разказа, като тези, които не ме впечатлиха, се броят на пръстите на ръцете на особено невнимателен стругар. Много хорър, с намеци за други жанрове, но най-вече - ХОРЪР!
Все пак, най-класни според мен са:
Барманката: Потопих се в атмосферата на тази любовна история.
Аз те обичам: Перфекнен кратък разказ, отново за любов.
Старата къща: Връзката със "Змии в стените" ми напълни душата, а този разказ е дори по-добър!
Хей ръчички: Абсолютно потресаваща история за педофил и негова "жертва".
Лори: оригинален!
Мракът и дъщеря ми: класика на мосю Майналовски, а класиката е добра и на второ, трето, n-то четене!
Буквализъм: най-сетне забавен разказ, при това от "Зелената котка"!
Сянката: поредна класика! Прегръщайте си децата, родители!
Очи: Първокласен хорър-басня, която показва защо е хубаво да си учтив с хората в неравностойно положение :)
При баба: Чел съм и другата версия (в съавторство) - и двете са страхотни!
Средната ми читателска оценка за тези 33 разказа е 4,47. Ако това не е сборник за пет, няма какво да е!
Все пак, най-класни според мен са:
Барманката: Потопих се в атмосферата на тази любовна история.
Аз те обичам: Перфекнен кратък разказ, отново за любов.
Старата къща: Връзката със "Змии в стените" ми напълни душата, а този разказ е дори по-добър!
Хей ръчички: Абсолютно потресаваща история за педофил и негова "жертва".
Лори: оригинален!
Мракът и дъщеря ми: класика на мосю Майналовски, а класиката е добра и на второ, трето, n-то четене!
Буквализъм: най-сетне забавен разказ, при това от "Зелената котка"!
Сянката: поредна класика! Прегръщайте си децата, родители!
Очи: Първокласен хорър-басня, която показва защо е хубаво да си учтив с хората в неравностойно положение :)
При баба: Чел съм и другата версия (в съавторство) - и двете са страхотни!
Средната ми читателска оценка за тези 33 разказа е 4,47. Ако това не е сборник за пет, няма какво да е!
November 25, 2021
Посегнах към този сборник, тъй като обожавам хоръра и съспенса, особено творчеството на Кинг, и реших да видя каква е българската следа в този жанр. Надявах се, че най-после ще се натъкна на приятно българско четиво като цяло, защото досегашните ми срещи ме разочароваха - да не споменавам прехваленото недоразумение "Живот в скалите" и отблъскващото copy paste евтино подобие на Хари Потър - "Софийски магьосници". Уви, пак не нацелих. Дори не можах да дочета всички разкази, последния, който прочетох, беше "Хей ръчички". До тук единствено два ми харесаха и това са реално първите два - "Симфония на мъртвите" и "Говорещия с котки". Изключително много ми допаднаха, доста различни, но приятно различни, докато останалите разкази ми бяха тежки, отблъскващи, доста скучновати и хич не до там плашещи. Не мога да не спомена обаче колко ме отврати "Направи си сам". Още след това се чудех дали да не се откажа, но реших, че ще дам шанс, но изнасилването, на което се б��зира разказът "Хей ръчички", провали всичко. Обичам докато чета хорър да се страхувам и да съм под напрежение, а не да бъда погнусен, отвратен и да се изморя психически само с десет страници текст. Съжалявам, но не беше моето.
May 31, 2022
Може би единственият автор, който е представил родния ми квартал в по-положителна светлина, отколкото е познат по принцип.
May 3, 2019
Един сборник на яростта, на гнева, на болката. Една колекция от предсмъртни викове, от разочаровани ръце, вдигащи безброй хладни оръжия срещу обектите на личната им омраза, от разкривени лица, потънали в удоволствието от чуждата анихилация. Песен на злото, на липсата на прошка, на леденото отмъщение. В този свят не може да се оцелее, наказанията са твърде бързо застигащи за престъпления, произтичащи от елементарната човешка природа – сребролюбие, безсърдечие, тесногръдие. Не мога да отрека, че на много места гневът на Сибин е така нарения saint anger – оправдан, логичен, чак дори разумен. Жертвите са си го търсили и намерили, като специфичният му подбор на трупове е повече от смущаващ, но някак заслужен. Един герой сякаш, живеещ десетки животи, прецакван по близки начини, търси различни изходи, които някак случайно са винаги подгизнали от кръв. Духът на Ханибал? Не, по-скоро Хелрейзър.
Историите са смущаващи, и гнуснички, и плашещи. Слашъри, и садистични етюди, и тих ужас на очакваното и недоизказаното – страхът живее навсякъде еднакво удобно и смъртоносно. Неверни съпруги, класически тъщи вещици, отрочета от ада, случайни жертви с неслучайни прегрешения, извънземни отмъстители по случайност, огорчени мъже, преминали границата на хладнокръвието, чудовища от човешки и не съвсем вид – героите са събрани с причина, и мотив, и подобаващ край на мъките им. Не винаги, може би, ще ги разберете и подкрепите, но нещо, някъде във вас ще потрепне, напомняйки за някой и друг черен кошмар, или още по-лошо – мрачен блян за нечий край на съществувание, което пречи на това да поемете въздух с пълни гърди и да загребете от живота с цели шепи, вместо да се свивате, за да угодите на недостойните. Социален елемент с маркетингова цел? Не, по-скоро искрено откровение.
Сибин ще се хареса на всеки себеуважаващ се хоръролог и хоръролюбец в тая държава дори с екстремността и безпардонността към собствените си герои. Може да ви дойде в повече на моменти, да получите някой и друг позив да изпразните течности и твърдости от себе си, или да си инсталирате още шест ключалки и да се потулите под леглото с цяла колекция кухненски ножове. А ако сте от привидно нежния пол е възможно даже да преосмислите някои своите поведенчески грешки и да станете една идея по-добри партньорки, имайки винаги на ум идеята, че дори и най-безгръбначния мъж все пак може да ви разфасова ефективно и чисто като пиле, щом му дойде в повече естествената женска склонност към кучкареене. Заплаха или блян? Не, по-скоро приятелско предупреждение.
Историите са смущаващи, и гнуснички, и плашещи. Слашъри, и садистични етюди, и тих ужас на очакваното и недоизказаното – страхът живее навсякъде еднакво удобно и смъртоносно. Неверни съпруги, класически тъщи вещици, отрочета от ада, случайни жертви с неслучайни прегрешения, извънземни отмъстители по случайност, огорчени мъже, преминали границата на хладнокръвието, чудовища от човешки и не съвсем вид – героите са събрани с причина, и мотив, и подобаващ край на мъките им. Не винаги, може би, ще ги разберете и подкрепите, но нещо, някъде във вас ще потрепне, напомняйки за някой и друг черен кошмар, или още по-лошо – мрачен блян за нечий край на съществувание, което пречи на това да поемете въздух с пълни гърди и да загребете от живота с цели шепи, вместо да се свивате, за да угодите на недостойните. Социален елемент с маркетингова цел? Не, по-скоро искрено откровение.
Сибин ще се хареса на всеки себеуважаващ се хоръролог и хоръролюбец в тая държава дори с екстремността и безпардонността към собствените си герои. Може да ви дойде в повече на моменти, да получите някой и друг позив да изпразните течности и твърдости от себе си, или да си инсталирате още шест ключалки и да се потулите под леглото с цяла колекция кухненски ножове. А ако сте от привидно нежния пол е възможно даже да преосмислите някои своите поведенчески грешки и да станете една идея по-добри партньорки, имайки винаги на ум идеята, че дори и най-безгръбначния мъж все пак може да ви разфасова ефективно и чисто като пиле, щом му дойде в повече естествената женска склонност към кучкареене. Заплаха или блян? Не, по-скоро приятелско предупреждение.
September 5, 2021
Сборник, в който разказите са като кинжали от мрака, които раздират пластовете на човешката душа и рисуват с алени краски.
По скромното ми мнение разказите на Сибин Майноловски са по-добро преживяване от "Кървави книги" на Клайв Баркър.
И задължително пишете по-често ужаси с Бранимир Събев, Явор Цанев и Донко Найденов, за да може Стамат да не прибягва толкова често до творчество в стил "Направи си сам".
По скромното ми мнение разказите на Сибин Майноловски са по-добро преживяване от "Кървави книги" на Клайв Баркър.
И задължително пишете по-често ужаси с Бранимир Събев, Явор Цанев и Донко Найденов, за да може Стамат да не прибягва толкова често до творчество в стил "Направи си сам".
This entire review has been hidden because of spoilers.
February 21, 2018
Нарочно ли има коректорски грешки на задната корица или е без да искаш?
Displaying 1 - 24 of 24 reviews