Goodreads helps you keep track of books you want to read.
Start by marking “Time of Parting” as Want to Read:
Time of Parting
by
In the 17th century, a Bulgarian Christian region is selected by the Ottoman rulers to serve as an example of conversion to Islam. A Janissary who was taken from the village as a boy is sent to force the reluctant inhabitants to convert. The local Turkish governor seeks a peaceful solution, but ultimately torture, violence, and rebellion break out.
Paperback, 380 pages
Published
April 1967
by Peter Owen Ltd
(first published 1964)
Friend Reviews
To see what your friends thought of this book,
please sign up.
Reader Q&A
To ask other readers questions about
Time of Parting,
please sign up.
Recent Questions
This book is not yet featured on Listopia.
Add this book to your favorite list »
Community Reviews
Showing 1-30
Start your review of Time of Parting
Отзив за „Време разделно“... нямам. Говорил съм за книгата, беснял съм (дето разделяла хората... хахаха!), убеждавал съм, по форуми и литературни събития, и на живо с приятели – но каквото и да съм казвал, все ми е оставяло нагарчане. Недостатъчност.
Затова вместо отзив ви предлагам откъсите, които правят „Време разделно“ един от трите най-впечатали ми се български романа – редом със „Слънце недосегаемо“ и „Аз, грешният Иван“:
http://www.choveshkata.net/forum/view...
Най-силно ви ги препоръчвам, ак ...more
Затова вместо отзив ви предлагам откъсите, които правят „Време разделно“ един от трите най-впечатали ми се български романа – редом със „Слънце недосегаемо“ и „Аз, грешният Иван“:
http://www.choveshkata.net/forum/view...
Най-силно ви ги препоръчвам, ак ...more
Това без съмнение е най-гнусната книга, която някога съм чел.
Поръчковото писателство може да доведе до много гротескни резултати, а комунистическото поръчково писателство, съчетано с агресивен националистически патос – да изведе тези резултати до неподозирани висоти на малоумието…
Антон Дончев е комунистически писател, който специализира в създаването на политически удобни исторически легенди. Такава е и тази книга, написана по дадена от Партията поръчка, за да оправдае насилствената смяна на им ...more
Поръчковото писателство може да доведе до много гротескни резултати, а комунистическото поръчково писателство, съчетано с агресивен националистически патос – да изведе тези резултати до неподозирани висоти на малоумието…
Антон Дончев е комунистически писател, който специализира в създаването на политически удобни исторически легенди. Такава е и тази книга, написана по дадена от Партията поръчка, за да оправдае насилствената смяна на им ...more
Nov 01, 2011
Martin
rated it
it was amazing
·
review of another edition
Shelves:
classics-all-time-children-modern
Невероятен роман. Великолепен. Огромен.
Словото на Антон Дончев наистина е като поезия. Като народна песен, която потъва в сърцето ти, на моменти галеща и топлеща, на моменти покъртителна и тежка.
Майсторски изваяни персонажи, сложни характери, многопластови личности. Безумно силни идеи. Множество гледни точки, противоречиви възгледи, сложни конфликти.
И Родопа. Тази вечна Родопа. За доста автори съм чувал да се казва, че „при тях природата е едва ли не отделен персонаж” и винаги ми се е струвал ...more
Словото на Антон Дончев наистина е като поезия. Като народна песен, която потъва в сърцето ти, на моменти галеща и топлеща, на моменти покъртителна и тежка.
Майсторски изваяни персонажи, сложни характери, многопластови личности. Безумно силни идеи. Множество гледни точки, противоречиви възгледи, сложни конфликти.
И Родопа. Тази вечна Родопа. За доста автори съм чувал да се казва, че „при тях природата е едва ли не отделен персонаж” и винаги ми се е струвал ...more
Поръчкова или не, великолепна е. Проза в мерен ритъм. Човешка. Вселенска. Вечните избори - малки и големи. Вечната стара история извън официозните хроники на победителите, която хвърля хората под колелата си и ги прегазва, и даже спомен не остава, освен смътна семейна легенда за кръв. И за злато с чудовище за пазител. Герои като загладените канари на Родопа, приютявала и траки, и гърци, и колко още народ преди и след тях, но не е принадлежала на никого, освен на себе си.
Романът принадлежи на себ ...more
Романът принадлежи на себ ...more
От доста време не е имало книга, която да ми въздейства толкова силно. Бях буквално въвлечена в историята, станах част от нея. Разбрах що за хора са родопчаните и турците, бродих из тайнствената планина и изпитвах мъка от това, което се случваше около мен.
"Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш - ала трябва да имаш сърце на орел. ...more
"Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш - ала трябва да имаш сърце на орел. ...more
Christianity and Islam come into conflict in 17th century Bulgaria as leaders of a small rural mountain village are given the choice either convert to Islam or die. Told from two different perspectives the English translation is simple and poetic. My guess is that this is considered a patriotic work in Bulgaria.
Ако можех щях да дам на това велико произведение 100 X 5
_______________________________________________
Дошло е време разделно и всеки ще застане отляво или отдясно...
ДЕЙСТВИЕТО
Действието се развива през XVII век, на българска територия или иначе казано- България по време на Османското робство. Територията ни вече от векове е под Осмнаско иго, българите- роби. И в тази атмосфера пред читателя се развива духа на Родопа планина, духа на чедата на Родопа, българите-роби. Но дори и роб, българинът им ...more
_______________________________________________
Дошло е време разделно и всеки ще застане отляво или отдясно...
ДЕЙСТВИЕТО
Действието се развива през XVII век, на българска територия или иначе казано- България по време на Османското робство. Територията ни вече от векове е под Осмнаско иго, българите- роби. И в тази атмосфера пред читателя се развива духа на Родопа планина, духа на чедата на Родопа, българите-роби. Но дори и роб, българинът им ...more
Не знам от къде да започна.
В главата си слагам Антон Дончев до Габриел Гарсия Маркес и неговата магическа реалност. Въпреки че, точка за наште, А.Д. описва истинска реалността, макар много поетична и с магически вкус, а Г.Г.Маркес трябва да прибяга до нереалности, за да постигне магичното.
И според мен за да видиш само поръчков роман зад тази проза е безумно тесногръдно.
Най-вероятно А.Д. е толкова шарена личност, колкото не са черно-бели и героите му.
Не мога да пресметна откога не ми се беше случ ...more
В главата си слагам Антон Дончев до Габриел Гарсия Маркес и неговата магическа реалност. Въпреки че, точка за наште, А.Д. описва истинска реалността, макар много поетична и с магически вкус, а Г.Г.Маркес трябва да прибяга до нереалности, за да постигне магичното.
И според мен за да видиш само поръчков роман зад тази проза е безумно тесногръдно.
Най-вероятно А.Д. е толкова шарена личност, колкото не са черно-бели и героите му.
Не мога да пресметна откога не ми се беше случ ...more
Гнусен поръчков националистически материал, целящ единствено да раздели хората в България.
"Дошло е време разделно и всеки ще застане отляво или отдясно.
Къде ще застанеш?"
Невероятна книга.
Няма как да не докосне сърцето ти и да събуди и раздвижи в теб гордостта и съпричастността, да те накара да си кажеш: "Това са били предците ми, това е историята ми, това е споменът за тях." Всички тези окаяни, измъчвани, гонени, унижавани души...
Все си мисля че величието на българите отдавна е отминало.
Връзката човек-природа присъства във всичко което се случва в книгата.Раждане, смърт, щастие, убий ...more
Къде ще застанеш?"
Невероятна книга.
Няма как да не докосне сърцето ти и да събуди и раздвижи в теб гордостта и съпричастността, да те накара да си кажеш: "Това са били предците ми, това е историята ми, това е споменът за тях." Всички тези окаяни, измъчвани, гонени, унижавани души...
Все си мисля че величието на българите отдавна е отминало.
Връзката човек-природа присъства във всичко което се случва в книгата.Раждане, смърт, щастие, убий ...more
Not my favorite - I found the style to be a bit confusing - jumping from excerpt to excerpt sometimes made it difficult to figure out who was narrating / where you were in the story. I also found the writing to be rather jilted - not sure if that was because of the translation, or if it is similar in the original Bulgarian.
Омайващ.
Дъхав като планинските поляни, с които е изпълнен. Омагьосващ като пътеките из Родопа, по които бяга повествованието. Приказен, от всяка страница шептят забравени легенди, поверия, а историята ври като изворите, идващи от недрата на планината.
Остър като меч с историите - кървави, поставящи на везни най-дълбоките убеждения и устои на човешкото.
Монументален като Родопа.
Дъхав като планинските поляни, с които е изпълнен. Омагьосващ като пътеките из Родопа, по които бяга повествованието. Приказен, от всяка страница шептят забравени легенди, поверия, а историята ври като изворите, идващи от недрата на планината.
Остър като меч с историите - кървави, поставящи на везни най-дълбоките убеждения и устои на човешкото.
Монументален като Родопа.
Доста по - добра е книгата от филма, различна в детайлите и случките, но същата по крайни изводи и послания.
Относно вечния спор за пропагандата, това е художествена литература. В нея пропаганда може да има, колкото автора си реши. По - страшното е, когато пропагандата влезе в историческата НАУКА. Там е страшното.
Относно вечния спор за пропагандата, това е художествена литература. В нея пропаганда може да има, колкото автора си реши. По - страшното е, когато пропагандата влезе в историческата НАУКА. Там е страшното.
Много въздействаща книга, носеща много тъга, но и много прозрения за живота... Това е книга, която задължително трябва да бъде прочетена.
Дали заради особената ми връзка с Родопа, дали заради болезнената тематика, това ми е трети прочит на романа (винаги на нейна територия), а вероятно няма да бъде бъде и последен. Цялото ми детство е минало из тези гори, които всеки път откривам отново между редовете. Както казва авторът - Родопа се вижда само със сърцето, но трябва да имаш сърце на орел. И наред с "магичните" картини, сякаш изживявам и трагичните такива.
Антон Дончев е един от ненадминатите ни словесни художници, извайващи до съ ...more
Антон Дончев е един от ненадминатите ни словесни художници, извайващи до съ ...more
Jan 03, 2016
Vladislav Stoilov
rated it
it was amazing
·
review of another edition
Shelves:
любима-българска-литература
"Време разделно" се оказа за мен една от най-емоционалните ми книги, най-докосваща ме, а това същевременно я прави и една от най-добрите книги, които съм прочел! А аз имах и щастието да преживея разказа още по-истински, тъй като имам живот с доста общи неща. Обичам родопската музика и свиря на каба гайда. Чувал съм наживо силата на мощния родопски глас, който кара гората да се тресе. Посрещал съм нова година на отдалечен родопски връх, откъдето съм наблюдавал как селата и градовете почти навсякъ
...more
Една омагьосваща творба на един автор - магьосник, която те кара да съпреживееш заедно с героите техните страдания,да усетиш трагизма на битието им, да достигнеш до идеята за себеотрицанието в името на общото благо.
Роман, възвисяващ човешкия дух, саможертвата и човеколюбието.
Роман, възвисяващ човешкия дух, саможертвата и човеколюбието.
Голяма книга!
"Човек не е цвете, та по листата му да разбереш дали има отровен корен или е целебна билка. Човек се познава по делата си."
...more
"Човек не е цвете, та по листата му да разбереш дали има отровен корен или е целебна билка. Човек се познава по делата си."
...more
Тази книга е силно описателна и то в хубав смисъл особено откъм пейзажи и природни настроения, с което успя бързо да ме спечели. Почувствах се, че все едно аз самата стоя насред планината и усещам слънчевите лъчи по кожата си. Рисуването на случките с подобни думи остави в мен чувство на страхопочитание и просто затаих дъх и зачетох...
Стилът на писане е изключително богат и цветен на турцизми и стари български думи, които можеш все още да чуеш само по малките, забравени български села от устата ...more
Стилът на писане е изключително богат и цветен на турцизми и стари български думи, които можеш все още да чуеш само по малките, забравени български села от устата ...more
Авторът е казал достатъчно... всички коментари са излишни! Поклон пред гения на Антон Дончев и най-силната българската творба!
In tegenstelling tot een aantal van de andere boeken die ik recent besprak géén klein werkje, dit Tijden van verandering van Anton Dontsjev, noch fysiek (de Nederlandse vertaling uitgegeven bij Prometheus in 2008) noch qua betekenis. Raymond Detrez noemt het in zijn De Balkan – een geschiedenis (bespreking volgt een dezer) “nationalistische kitsch”, maar ik ben er ten eerste niet echt zeker van dat die veroordeling gebaseerd is op lezing van het boek en ten tweede wél dat Detrez bijzonder veel s
...more
"Време разделно". Бях още в гимназията, когато я прочетох. Спомням си как си легнах чак в 4 сутринта, защото не можах да я оставя. Преди това дядо ми дойде да ми каже лека нощ и че е време да си лягам, но като разбра какво чета, каза "Е, за тази книга си струва да си загубиш от съня." И досега ми е оставила следа в съзнанието. Не знам доколко е исторически достоверна (тя май и не претендира за достоверност), но е толкова силна, че няма как човек да не се почувства разтърсен от нея. Това е не "ед
...more
The Bulgarian novel that merits its author the Nobel prize most out of all of the Bulgarian literature.
Of course this book is much more personal to me, maybe I'll add a full review sometime in the future. ...more
Of course this book is much more personal to me, maybe I'll add a full review sometime in the future. ...more
Една от най-българските книги! Любима ми е, препрочитам я вече толкова пъти и винаги се вълнувам и изстрадвам много! Толкова силна и въздействаща художествена творба! Препоръчвам я на всеки българин.
Книгата която всеки Българин трябва да прочете!
Когато думите не могат да опишат емоцията, която бликва четейки романа:сълзи, гордост, болка, гняв, душевна чистота, пагубност,неунищожимост. Незабравим роман, разтърсващ стоицизъм!
Със сигурност това е най-въздействащата книга, която съм чел...и препрочитал. И вероятно ще прочета отново.
Kniha je skvelou ukazkou 70-tych rokov na Vychod od Zeleznej opony: lud, co si zvykol na diktaturu, so vsetkou tou apatiou a marazmom, otupenymi dusami, ktorym sa do odporu nechce, co by kdejakych Palachov a Havlov zavrel skor do blazinca nez do basy. Takto zhruba posobi na nasinca aj Doncevov opis bulharskej dediny niekde v Rodopach v 17.storoci, ktora si prave zaziva svoju verziu invazie 1968, na rozdiel od nej vsak s potokmi krvi a semena, ako sa to na Osmansku risu patri.
V majstrovsky zaprac ...more
V majstrovsky zaprac ...more
One of the most famous books in Bulgarian literature. I found it hard to read, but also deep, insightful, and compelling. It offers a tangible feel of the violent period of oppression the locals experienced under Ottoman yoke 350 years ago. Dontchev takes on multiple difficult themes, such as what it means to have a blood bond, what is culture and how to preserve it, the role of faith, the different faces of God, and more somber ones such as killing one's brother or choosing death to protect som
...more
Beautiful representation of the contrasting religions and their culture.
There are no discussion topics on this book yet.
Be the first to start one »
Readers also enjoyed
Anton Donchev graduated from the University of Sofia in 1953, but soon declined a position as a judge in a regional court and started writing. His first book was published in 1961 and was followed by the world-famous Time of Parting (1964) said to be written in only 41 days. Donchev went on to write a dozen novels and about half a dozen screenplays.
His latest book was published in 2016.
Bulgarian b ...more
His latest book was published in 2016.
Bulgarian b ...more
Related Articles
Thirty-four years after the publication of her dystopian classic, The Handmaid's Tale, Atwood returns to continue the story of Offred. We talked...
368 likes · 59 comments
No trivia or quizzes yet. Add some now »
“Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел.
Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със ... затворени очи, в себе си.”
—
16 likes
Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със ... затворени очи, в себе си.”
“Манол тихо му отговори:
– Сине, ти си виждал крепост. Светът е разделен от огромна крепостна стена. От край до край. Вътре в крепостта седят хора, а отвън налита злото. Всеки човек стои между два зъбера и пази една крачка стена. Не зная, може да има големи хора, пълководци, които пазят сто зъбера. Може да има един голям пълководец, който знае какво става по цялата стена. Аз виждам моята крачка. И зная, че трябва нея да защитавам. Ако аз не я защитя, кой ще я защити? И ти трябва да се биеш. Всеки пред себе си. Не знаеш какво става наоколо, в съседната крачка. Не виждаш. Гледаш само пред себе си и удряш ръцете и лицата на злите хора, които искат да се изкачат на стената. Може би тъкмо при твоята врата злото се надява да пробие. Ти трябва да се биеш и нито за миг да не отстъпваш от зъбера си, да не се утешаваш, че след миг ще се върнеш на него. Мръднеш ли, злото ще влезе. И когато умреш, твоето тяло да запречи вратите между двата зъбера.
Тъмницата мълчеше.
Тогава оттатък детският глас запита:
– Татко, какво е зло?
Мълчание. И после – Маноловият глас:
– Зло е това, което разделя хората.
И след малко:
– Добрите хора.
Станах и си отидох. Манол ми отговори.
Отдясно камък, отляво камък и по средата – ти. Да, на вратата е застанал всеки от нас, всеки пази врата, през която може да влезе злото. Аз бях опразнил своята и сега се връщах на нея.”
—
8 likes
More quotes…
– Сине, ти си виждал крепост. Светът е разделен от огромна крепостна стена. От край до край. Вътре в крепостта седят хора, а отвън налита злото. Всеки човек стои между два зъбера и пази една крачка стена. Не зная, може да има големи хора, пълководци, които пазят сто зъбера. Може да има един голям пълководец, който знае какво става по цялата стена. Аз виждам моята крачка. И зная, че трябва нея да защитавам. Ако аз не я защитя, кой ще я защити? И ти трябва да се биеш. Всеки пред себе си. Не знаеш какво става наоколо, в съседната крачка. Не виждаш. Гледаш само пред себе си и удряш ръцете и лицата на злите хора, които искат да се изкачат на стената. Може би тъкмо при твоята врата злото се надява да пробие. Ти трябва да се биеш и нито за миг да не отстъпваш от зъбера си, да не се утешаваш, че след миг ще се върнеш на него. Мръднеш ли, злото ще влезе. И когато умреш, твоето тяло да запречи вратите между двата зъбера.
Тъмницата мълчеше.
Тогава оттатък детският глас запита:
– Татко, какво е зло?
Мълчание. И после – Маноловият глас:
– Зло е това, което разделя хората.
И след малко:
– Добрите хора.
Станах и си отидох. Манол ми отговори.
Отдясно камък, отляво камък и по средата – ти. Да, на вратата е застанал всеки от нас, всеки пази врата, през която може да влезе злото. Аз бях опразнил своята и сега се връщах на нея.”
