Колекция Дракус № 24 Дебютен сборник с разкази на Даниел Иванов. Художник на корицата и илюстрациите в книгата: Станимир Георгиев
Съдържание:
Конче-вихрогонче Лексикон Куфарчето на дявола Проектът Дъга Блатна треска Списъкът В пръстта Психоза Сблъсък в Амазония
"Уил запали фитила на пръчката и го запрати по посока на влачещите се създания. Динамитът избухна точно до едно от съществата. Тялото му се разхвърча във всички посоки. Зелена слуз се изсипа от небето. Смрад на тиня и застояло удари обонянието им. Те усетиха взривната вълна като изгарящ пустинен вятър."
Симпатично томче, което страда от всички недостатъци на остросюжетния литературен дебют - с на моменти звучащи наивно или клиширано истории, с доста смислови и логически пукнатини, но пък написано със страст, с идеята да достави наслада и забавление в напрегнатото ежедневие, което няма как да не бъде подобаващо оценено. По отношение на работата на редакторите, коректорите и графично-коричното оформление мога да кажа само: шапка Ви свалям!!!
Както самият Даниел казва в послеслова, това е един сборник с леки и неангажиращи разкази. Аз, познавайки автора, го подхванах като такъв и успя да надмине очакванията ми, макар и с малко. Корицата и илюстрациите също бяха чук, а си личи и чудесната редакция на Сибин и Явор. Да, произведенията имат нужда от доизглаждане, а авторът те първа гради собствен стил на писане и малко се лута в подържание на двама-трима свои любими автори, но мога да кажа, че резултатът е повече от задоволителен. А смелостта да напишеш точно каквото ти се иска и то тук, където самообявилите се за критици читатели заклеймяват с ентусиазма на новопокръстени йезуити,всяка непонравила им се творба, без да се отчита жанровото многообразие и че не всеки пише специалн оза тях, трябва да се подкрепя, а не да се смазва.
Но понеже и аз съм подобен читател, няма да си спестя мрънкането.
„Конче-вихрогонче” – Едно изопачено следапокалиптично бъдеще, където оцелелите индивиди от човешкия вид са се събрали на териториятаа на някогашна България и са се разделили на няоклко лагера, забавно напомнящи сегашните самообособяващи фвйсбук рупи по интереси. Финалът кърти. Мрън – Не ми се нрави, когато хумористичната фантастика на толкова сериозни теми почне толкова рязко да граничи с абсурд.
„Лексикон” – Разказ за сериен убиец с привкус от осемдесеташките видео трилъри. Хареса ми как Дани не го е страх да заоре там където „модерното” общество изпада в тих социален ужас, за да ни покаже травмите, които нанасяме на хората около нас още в ранна детска възраст. За проблемите трябва да се говори, а не да се правим, че ги няма. Мрън – Има доста наивитет в изграждането на сюжета. Щеше ми се малко по-задълбочено да беше разгледал полицеиските практики, за да не изглежда главният герой като идиот.
„Куфарчето на дявола” – Една разходка из вътрешния свят на човек разяждан от вина с лек мистичен привкус. Мрън –Ттук нямам забележки.
„Проектът „Дъга” – Един военен експеримент с неочаквани последствия. Военен кораб случайно попада в бъдещето на една Земя унищожена от потоп, а населението е деградирало до състояние на полудиви канибали. Здрав екшън и едно бъроузово приключение, което не задълбава в причини и следствия. Финалът отново кърти. Мрън – Можело е да се барне още малко, и като стил, и като сюжетно обосноваване, но да приемем, че изпадналото в дивачество население и редовите военни няма как да си общуват за екология.
„Блатна треска” – Сега започваме да си говорим. Произведение, което, за мен, определя целта на цялата книга, не на празно е титулно. Потайно семейство купува къща в блатата покрай малко американско градче. Целта им е една – да спрат нашествието на миризливото семе от ада. Много пуцане, гадини и смърт. 100% екшън. Мрън – Ей това ако го беше полирал още малко можеше да стане нещо феноменално.
„Списъкът” – История за възмездие. Обичам наказателния хорър и това произведение си идва съвсем на място в компилацията. Една жена е планувала отмъщението си с години. Време е да се изправи срещу извергите, убили дъщеря и. Няма да е толкова лесно. Ох, про Дани няма щастливи завършеци – бруталия. Мрън – Отново подценяване на полицейските власти на ниво сапунка. Има и две сюжетни дупки, които развалят хардкейс трилъра.
„В пръстта” – Не знам дали Дани е задлбавал в направата на отварата за вуду зомбита, но тук е стигнал доста близо и разказа звучи изцяло правдиво. Един мъж е отровен и погребан, след това изровен и заставен на робски труд. Практика, която всеоще се използва от определени племена до наши дни. Мрън – Абе почти няма за какво да се хвана, освен увреждането на мозъка, до което води подобна принудителна кома, но не е болка за умиране.
„Психоза” – Това го имаше във „Вой”, а тук е допълнително изгладено. Класика и класа. В една лудница май стават нередни неща/ До къде ще стигне разследването на един нормален човек и нормален ли е изобщо?
„Сблъсък в Амазония” – Отделение професионални войници е изпратено в база на майната си, за да изпълни задача. Нямат си и идея какво ги чака. Най-дългото и най-доброто нещо в сборника. Зомбитата идват, идват, идват. Симпатични герои и здраво пуцане. Гилзи със камари, изроди на кубик, смрад, църва, матки, абе всичко както си трябва. Мрън – На моменти тактическите решения на командира ми бяха „Ма верно ли така ще заповядаш?”, но в последствие се оправиха.
Такааа, сега, Иване, като мрънкаш толкова, защо си дал такава оценка? Ми аз махнах две звезди за недоизгладените неща, но добавих една заради зомбитата. Зомбита, брат! Кога ще вземат от Лазариус да спретнат една зомби антология най-накрая? Колекция „Дракус” за пореден път разбива излишните жанрови стереотипи и дава гласност на поредния български автор, от който можем да очакваме много за в бъдеще.
„Блатна треска“ е дебютната книга на моя приятел и съклубник от клуб “Lazarus”Даниел Иванов. Верен на жанра, в който желае да се развива, неговата първа книжна рожба разказва истории от фантастично, мистично и хорър естество. Допълнителна тежест придава и фактът, че този сборник е намерил място в ковящата нова българска литературна история „Колекция Дракус“ на изд. „Гаяна“.
Последващите впечатления са изцяло лични като ще се постарая да съм максимално обективен и да изложа приемлив баланс между плюсовете и минусите на тази книга. А тя започва с много силен (и отвсякъде типичен за автора му) предговор от Сибин Майналовски, който има дейно участие в редакцията и като врял и кипял автор с двадесетгодишен опит дава силно рамо на Дани в неговото първопрохождане в света на авторите с вече издадени книги.
Няколко думи и за самите творби:
„Конче-вихрохонче“ – от текста в края на книгата разбирам, че това е първият разказ на автора, който някога е писал. И си личи. Антиутопичен свят, в който оцелелите от катаклизма хора са се приютили на територията на някогашна България, където се е оформил мегаполис с недвузначното име „Сбирнщайн“. Там битуват и воюват различни общества – феминистки, викинги и педали, които населяват градове-държави и жилищни комплекси като например „Манхатън майна“. Присъстват имена на герои като Сър Джон, Кирчо, Пе Дер Чо, Асен, Алексей Смукачов и др. Очевидно е, че в този разказ има желание за хумор и напълно разбирам сантименталната привързаност на автора към неговата най-първа творба ever, но на фона на останалите такива в сборника, според мен е напълно излишна. Но пък е забавна и е любопитно да се прочете – така се добива представа и за самия автор.
„Лексикон“ – крими история, която ми се стори в духа на деветдесетарските екшън-крими филми, които съм гледал на поразия. Приятна и завъртяна история с интересна развръзка, в която обаче мотивът на антагониста ми изглеждаше малко прекалено изтъркан. И все пак –увлекателен разказ.
„Куфарчето на дявола“ – ако се не лъжа, това бе първият разказ на Дани, който прочетох и е публикуван също така в сп. „Дракус“ – негов първи книжен дебют. Мрачна история за свръхестествената съдба, която понякога връхлита някои хора, извършили нещо не както трябва навремето. По мое мнение потенциалът на сюжета можеше да бъде използван малко по-умело, НО разбира се, не го казвам като съдник, при положение, че тази книга е дебют.
„Проектът Дъга“ – навремето бях чел далеч по-съкратена версия на този разказ (мисля, че на живо на едно от изданията на „Истории от някога“) и с радост видях, че тук има много повече. Предполагаемо вдъхновен от експеримента „Филаделфия“, военните на този кораб, оборудван с тайм травъл техника се готвят да се върнат назад във времето и да предотвратят Трета световна война. Обаче (Проблем? Не може да бъде! Но разбира се! 😉 ) нещо се обърква и попадат не където трябва. Или по-скоро не когато трябва. Повече няма да издавам. Попаднах на някои прекалено наивни и лишени от смислова логика моменти, но признавам, че автор��т има въображение, което с напредването към края засили любопитството ми към развръзката.
„Блатна треска“ – титулният разказ, една от двете творби в книгата, които най-много ми допаднаха. Можете да добиете представа за екшъна като разгледате чудесната корица – дело на Станимир Георгиев. Периодично недрата земни се разтварят като загоряла за мъжки ласки лека женица и оттам изпълзяват и излитат разни симпатични твари адови, които искат… ами да убият всичко, което не е като тях, duh! В групата самоубийци, които са готови да се жертват за спасението на света присъства посветен в тайните на тази случка облъскан от живота тип с ведрото прозвище Мрачния Уил, който ръководи солидно въоръжен екип от едно негро, дете и някакъв местен селтак. Купонът е гарантиран!
Даниел Иванов наистина ни представя един пленяващ дебютен сборник, който е абсолютно удоволствие за четене!
Жанровото разнообразие е прекрасно - хорър, крими, фентъзи и каквото ви душа сака още. Много ме впечатли умението на Дани да извлича най-интересното от историята, способността му да разказва пленяващо и увлекателно. Личи си, че разказите са писани с голям кеф и ентусиазъм, а те на свой ред се предават и на четящите.
Всички разкази в "Блатна треска" успяха да задоволят вкуса ми, а ако трябва да отличавам някои измежду тях - "Лексикон", "Проектът Дъга", "Блатна треска" и "Списъкът".
Ще се повторя, но сборникът е задължителен за почитателите на качествения ужас и фентъзи. Не е нужно да четете Стивън Кинг или Х.П. Лъвкрафт, за да се насладите на качествена остросюжетна литература - у нас има достатъчно прекрасни автори, а Даниел Иванов е само един от тях.
Очаквам с нетърпение следващите му книжни изяви и вярвам, че тепърва ще четем дори още по-хубави (злокобни) творби от него.
В ръцете ми е поредната книга от колекция Дракус на издателство Гаяна, която изчетох с изключително удоволствие. Книгата се казва "Блатна треска". Тя е дебютна за автора Даниел Иванов и е едно чудесно начало на бъдещата му кариера. Ще представя разказите един по един.
Конче - вихрогонче - приятен разказ със солидна доза хумор, където в далечното бъдеще България се казва Сбирщайн и в нея живеят три общности - на феминистките, на викингите и на истинските мъже.
Лексикон - криминална история с много напрежение. В малък американски град върлува сериен убиец. Какъв е и какви са намеренията му - ще узнаете след като прочетете разказа. Краят е абсолютно неочакван.
Куфарчето на Дявола - този разказ го четох в списание Дракус. Мъж намира куфар, който се оказва прокълнат.
Проектът Дъга - история в близкото бъдеще, където група учени решават да се върнат в миналото, за да предотвратят Третата световна война. Само че ще се озоват на съвсем неочаквано място.
Блатна треска - уникално добър разказ с много мистерия, хорър и екшън. Те са група ловци, които всяка година се бият с орда неземни същества, които искат да завладеят земята. Какво ще се случи сега, когато към тях се присъединява още един човек? Финалът отново е неочакван.
Списъкът - отново много добър разказ. Млада жена е твърдо решена да отмъсти за смъртта на дъщеря си, зверски убита след групово изнасилване.
В пръстта - четох го предварително и отново се изкефих максимално. Мъж е отровен с отрова от риба Фугу и погребан, след това изкаран от гроба и заставен да е роб до края на живота си. Много оригинален сюжет.
Психоза - разказът го има във сборника "Вой". Странна лудница със странен персонал и много, много ужас!
Сблъсък в Амазония - любимият ми разказ (по-точно мининовела) в сборника, който отново четох предварително. Специален отряд е изпратен в секретна база, където нещо е убило целия персонал. Следва много екшън и много ужас. Докато четох разказа имах чувството, че гледам филм. Голямо браво!
"Блатна треска" на Даниел Иванов е поредното добро попълнение от колекция Дракус. Приятно четене.
Отварят се портите към ада и през тях минават всички страхове човешки и същества недишащи, но твърде много ядящи плът и души. Няма много изходи, водещи на сигурно място, а и спасителите нещо ги няма, или вече са заровени няколко метра под земята. Полицаите винаги закъсняват непростимо много; тези, раздаващи малко нелегално правосъдие намират тъжния си, ако и вероятно етично справедлив край, но престъпниците – вредители също преминават последната граница към отвъдното, не и без да оставят твърде много пробойни в щита на добротата. Последните защитници биват изконсумирани от плодовете на човешката завист и алчност; невинните стават идеалните жертви без дори искрица надежда за спасение, а тези, осмелили се да поискат сметка от силните на деня твърде бързо откриват истинския смисъл на думи като безнадежност, безпомощност, безсмислено упорство.
На такива, и още купчина подобни размисли се е отдал Даниел Иванов в поредния бисер на колекция Дракус. Динамични разкази, с много кръв и гнусотии, както си и трябва за един добър хорър. Еднакво количество човешки и нечовешки чудовища ще попируват с особено щедрото си стадо жертви, и въпреки почти винаги доброто въоражение, като в класически филм на ужасите онези са винаги по-силни от тези, а хепи-ендът просто не се случва. Героите, и злите, и що-годе добрите, ще ви се запечатат в съзнанието, и ще ви провалят съня за не една или две нощи. Та какво друго да искате от подобна компилация, освен равни дози страх и ужас, и то поднесени качествено, стегнато и нарочно твърде разумно. А, и една нужна забележка към читателите – някои от историите на Даниел не са особено подходящи за лгбт хора, и такива, които им симпатизират, или просто обичат да веят байрячето на анти-дискриминацията. Сатирата се смесва с агресията, и ако резултатът е, ами, забавен, все пак не се преглъща лесно щом имаш някои специфични убеждения. Крайно, но добро, много добро лекарство против спокойни сънища. Предупредени сте!
Изненадващо свеж дебют представяш множество нови интересни виждания, гледни точки и идеи върху познатите теми в жанра. Нещо повече, Даниел притежава онова усещане за изграждане на история, която да накара читателя да се вкопчи в нея и да я възприеме като нещо истинско и реално съществуващо. Поредна запомняща се книга от "Колекция Дракус"!
“Блатна треска”, сборник с разкази, който излиза под номер #24 от колекция “Дракус”, е дебютната книга на писателя Даниел Иванов от хорър клуб “Лазарус”. От известно време аз следя развитието на Дани като автор, като останах впечатлен от скока, който той направи във “Вой” спрямо “Мечове във времето”, затова и очаквах с нетърпение излизането на антологията му.
Доста добро представяне като за първа книга. Разнообразни истории, ярко отличаващи се една от друга и силно запомнящи се. Любопитен съм какво ли ще представлява следващата книга на автора.
Няма как да не съм я прочел. Сложих пет звезди поради две причини. Първата - всеки един от разказите ми е толкова любим, че нямаше как да оценя сборника по друг начин. Втората - всичко, което съм го писал е това, което съм искал да прочета. Това е сборник с разкази, по който работих две години и смело мога да затвърдя, че се получи разкошно неангажиращо четиво. Художник на корицата е младият и талантлив Станимир Георгиев, а издателството подкрепило този мой творчески напън е Gaiana book&art studio.
Съдържание: КОНЧЕ ВИХРОГОНЧЕ - пародиен антиутопичен разказ с място на действие България след Третата световна война. ЛЕКСИКОН - криминален разказ проследяващ действията на един доста различен сериен убиец. КУФАРЧЕТО НА ДЯВОЛА - случаен човек се натъква на демонично куфарче без да знае за това. Какви ли тайни ще разкрие то? ПРОЕКТЪТ ДЪГА - разказ за пътуване във времето, който ни показва едно доста по-различно бъдеще от това, което представят учените. БЛАТНА ТРЕСКА - екшън, тънък хумор и неочакван финален обрат. СПИСЪКЪТ - наистина ли е най-правилно да отмъстиш на хората съсипали живота ти и до какво ще доведе това? Разказ за една жена, която е готова на всичко за малко справедливост. В ПРЪСТТА - какво ли е чувството да преживееш собствената си смърт? Странно звучи, нали.:) ПСИХОЗА - клиника за душевно болни насред нищото, която крие една огромна тайна. СБЛЪСЪК В АМАЗОНИЯ - новела, чието действие се развива в амазонските джунгли. Специален отряд е изпратен в тайна правителствена лаборатория след сигнал за помощ. Но това, което открива отряда там е извън представите им за възможното. Мистерия и ужас преплетени заедно, за да се получи един напрегнат хорър-екшън.
Перфектно Дракус-че - има си кримка, има си хумор, има си ужас, има си нестандартни зомбита, психиатрична клиника, пътуване във времето, десант от ада, великолепна корица и няколко яки илюстрации.
Първият и надявам се не и единствен сборник на Даниел Иванов, вълнуващ и запомнящ се! Определено сред любимите ми разкази се нарежда “Психоза”, “Лексикон” и “Блатна треска”. С нетърпение очаквам още разкази, заслужена 5-ца!
И понеже Даниел ми е градски, изпревари една-две родни книги в реда на четене 😊. Сборник разкази и новела, доволно разнообразни откъм жанр. Накратко за всяко произведение: Конче-вихрогонче: комичен пост-апокалипсис; много смях, малко алогизъм (едните - с мечове и копия, другите - с атомни бомби); леко постен стил. Лексикон: криминален разказ; няколко грешки (пр. светлините светват и тогава замирисва); изненадващ край. Куфарчето на дявола: олдскул хорър; четен преди (май в Дракус); доста добър ☺! Проектът Дъга: пост-апокалиптична фантастика; класен сюжет; връщането обратно е deus ex machina, можеше да се вмъкне леко пояснение - таен протокол за сигурно завръщане след определено време, примерно. Блатна треска: доволен екшън с интересен край; малко по американски започна битката - много пуцане, нулев резултат 😊. Списъкът: доста добър хорър 😊; може още малко да се пооглади. В пръстта: класен олд-скуул 😊; инфо-дъмпа за Фуку, вкаран в диалог идва изкуствен - ретроспективни мисли на героя биха били по на място, примерно. Психоза: четен преди прочит на класически сюжет; добре написан, читателят е може би прекалено добре подготвен за финала. Сблъсък в Амазония: новела; яко кланье (по-скоро пуцане); "Хищникът" среща "Заразно зло" в една кървава мисия; първата реплика на сержанта е инфо-дъмп, който е ненужен. Много добра дебютна книга! Да, има какво да се изглади, но важното е, че е явен потенциалът на Даниел. Ще се радвам да прочета следващите му творби!
„Блатна треска“ – Даниел Иванов Колекция Дракус № 24
Дебютен сборник с разкази на Даниел Иванов.
„Конче-вихрогонче“ е СбирНщайн от хумористично представен постапокалиптичен и побългарен сюжет, в стила на Пратчет и Дъглас Адамс. Пародия, която се разиграва в последната оцеляла (след Третата световна война) държава – България. Направих някои асоциации…, но все пак - „P. S. Всяка прилика с реални хора или събития е напълно случайна.“
„Лексикон“ е криминален разказ на един странен сериен убиец. Заложени са някои морални въпроси и идеята е добра, но чувството за хумор на автора (и на главния герой) ме накара да погледна пародийно на историята. Мисля, че би се получило и нещо по-мащабно от разказ, ако обаче се наблегне на сериозното, определено има потенциал. На места открих противоречиви моменти и неточности, но го отдавам да хумористичната страна или пародийния момент. По някое време името на главния герой се смени, но предполагам е правописна грешка.
„Куфарчето на дявола“ – ето това вече е нещо друго! Доста... човешка история, въпреки витаещия мистицизъм. Няма хумор, няма пародия… Вече познавах разказа, бях го чела отдавна…, но това не ми развали удоволствието. Очакваш да изскочи някой демон или чудовище, но „изскочиха” доста по-страшни неща...
Проектът „Дъга” – Експеримент на военните в близкото бъдеще (2043 г.) ще разкрие неочаквани последици от действията на човечеството. Военен кораб изпълнява мисия и случайно попада в бъдещето (2227 г.). Земята е унищожена от потоп, а населението е подивяло… Едно приключение, което не задълбава в причини и последици, (понеже е само разказ) с интересен финал. Отново се долавяше чувството за хумор на автора… Мисля, че също може да се мисли в посока нещо по-мащабно и да се развие, би се получило страхотен фантастичен роман, защото идеята е оригинална.
„Блатна треска“ е екшън с изчадия от ада. Интересен е, но ми се стори малко нелепо и нелогично да загинат някои от героите (няма да издавам) но… какво да се прави? А може би това е бил замисълът…
„Списъкът“ – една брутална история за отмъщение. На какво е готова една майка, за да отмъсти за дъщеря си? С години е подготвяла своето възмездие, но докъде ще доведе това? Хареса ми, но признавам финалът ми дойде малко повече брутален. Имаше и няколко неубедителни момента, които леко ме усъмниха.
„В пръстта“ е плашеща история, която звучи доста правдиво. Би била реална, особено в днешния сбъркан свят. Този разказ, също съм го чела преди, но пак ми беше интересен. Какво е да преживееш собствената си смърт, да бъдеш на собственото си погребение, да те заровят жив…?
„Психоза“ – много добър замисъл. Завладяващ разказ за една психиатрична болница, в която се случват нередни неща и се крият зловещи тайни. Или пък не? Този стил на автора опредено ми хареса и ако успее да го изглади и затвърди ще е чудесно. Фаворити са ми „Куфарчето на дявола“, „В пръстта“, „Психоза“.
Илюстрациите в книгата са убийствени, дело на Станимир Георгиев.