Кървави песни

Хрониките на Чистника и Шепичката #1

by Димитър Цолов, Петър Станимиров (Illustrator)

В петия си самостоятелен роман Димитър Цолов отваря портите на величествения Емор, за да ни разкрие как Рент Чистника срещна Блър Шепичката и какво се случи, когато най-доброто платено острие в империята и най-умелият крадец на света обединиха сили срещу всевъзможни мечове, магии и чудовища.

Мъжката дума
е остър кинжал –
слушай добре и
дано си разбрал.
Щом завъртиш го,
недей му мисли –
връщане няма,
до кокал режи!

Кръв ни събра и
пак кръв раздели.
Само един ще
остане, уви.
Ти ли ще бъдеш
това или аз,
нека в двубой да
узнаем тозчас!

из „Стоманена песен“, епична поема от Емор

Genres: Fantasy, Bulgarian Literature

152 pages, Paperback

First published November 30, 2017

About the author

Димитър Цолов е роден в град Враца на 01.06.1977, а този факт обяснява упоритото му отказване да порасне. По професия е хуманен лекар, с придобита специалност „Образна диагностика”, но в глобалното пространство е познат като ПИЯНИЯТ БАРД, по името на страницата, която списва във фейсбук от зимата на 2009 г. Фронтмен и китарист на пънк бандата ДОКТОРС ГОГО БЕНД. Интересите му гравитират около хумористичната, често дори вулгарна поезия и прозата с остър сюжет – фентъзи, хорър и трилър.

Reviews

[Metodi Markov · Rating 4 out of 5]

"Кървави песни" е отдаване на почит от страна на автора им към романите в стил "Меч и магия", неразривна част от епичното фентъзи на отминалия век - Хауърд, Зелазни, Муркорк, Гемел и другите големи, с част от които съм израснал и аз.

Историите са кратички, но се четат бързо и доставят голямо удоволствие.



Митко Цолов ме увери, че скоро ще научим от него лично новите приключения на Рент и Блър!!!

Благодаря на издателство "Изток-Запад", че извади Доктора от редиците на ъндърграунда, за да могат повече хора да научат, че в България се пише и издава качествено фентъзи!

Представяне на книгата:

https://www.youtube.com/watch?v=_BPRx...

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Новата книга на видния врачански графоман Димитър Цолов нямаше как да премине незабелязано покрай мен. Орева орталъка тоя пустиняк, а и приятелчетата му от онзи пропаднал хорър-клуб не останаха по-назад... Ама аз го отнесох най-много де... Защото обитаваме едно жилище, пък и сме нещо като баджанаци... А тая вечер, докато го четях (по негова молба) за пореден път, на ръба на повръщането (да! да! повдига ми се вече от двамата копелдаци Рент и Блър), Цолов ме уведоми, че му е писнало да се върти като пес за кокал в тоя отдавна покварен (уточни, "разбирай побългарен") сайт, та ме помоли да съм плеснел от негово име дежурните Пет (поФтарям - ПЕТ) звезди и да съм копи/пейстнел списъка с благодарностите от "Кървави песни" - поредният му смехотворен прозаичен изблик (това последното е добавка от мен - Пияният Бард). Но, какво да се прави, авер ми е, слушам и изпълнявам:

БЛАГОДАРНОСТИ

Преди да седнеш да пишеш, доволно почети.
А седнеш ли, пиши, това, което искаш да четеш.
Много мъдрост има в тези наглед клиширани фрази.
Затова благодарностите отиват при:

- Робърт Хауърд, Роджър Зелазни, Майкъл Муркок, Фриц Лейбър, Саймън Грийн и Дейвид Гемел – сладкодумните разказвачи, от чиито истории почерпих вдъхновение за своите. Момчета, Вашите Герои - Конан Варварина, Принц Коруин, Дукът на Кьолн Дориан Хоукмун, авантюристите Фафрд и Сивия Мишелов, капитаните от градската стража в Хейвън Хоук и Фишер, и Дръс Легендата, ми показаха, че фентъзито може да е и нещо различно от зацикляща хилядостранична многотомна сага.

- Екипа на Fantasy LARP Center и Александър Драганов от Национален клуб „Цитаделата”, защото първите две истории бяха написани именно под тяхно давление – първата за конкурса „Песента на Юга”, втората – за участие в сборника „Мечове във времето”.

- Елена Павлова, плющяла над месец с редакционния камшик, за да извлече максимума от текста. Едни от най-любимите ми към момента сцени бяха префасонирани под нейна диктовка. Елена е талантлив жанров писател и преводач, та не е чудно, че е усвоила всички хватки в селенията на острия сюжет. Благодаря и… о-ох! Да, да, знам – читателят не е идиот!

- Петър Станимиров, художникът-чародей, заел се с оформлението на корицата и така сбъднал една моя мечта.

- Симеон Трифонов, благородно приел да прочете няколко чернови, за да установи с безпристрастно око дали частичка от заряда на повествованието не се е изгубила в процеса на шлифоването. Не само изпълни мисията си, но върна безценни забележки, които бяха взети под внимание, а ентусиазмът му по време на кореспонденцията ни, искрено ме зарадва. Наздраве, Монка!

- Явор Цанев, писател и Приятел, подавал ми издателска ръка не знам колко пъти вече, и наел се да каже добри думи за мен в следговора. Яворе, следговорът не е финал, няма да се измъкнеш толкова лесно от нахалната ми особа! Наздраве, Гаянецо!

- Останалите чешити от Horror Writers Club Lazarus – разнолики, но обединени в стремежа да вадят плашещо добри сборници!!!

- Всички останали писатели и читатели, Приятели, с които любовта към книгите ме събра.

- Семейството ми – Борислава, Петър и Радослав – най-ощетените от писателските ми забежки. Респект, дружина, обещавам да наваксам с времето, прекарвано с вас! Като за начало ще четем групово откъси от книгата, ха-ха.

[Елена Павлова · Rating 5 out of 5]

С много голямо удоволствие ще отбележа "прочетена" една книга, която гушкам под крилото си още от пролетта. И с още по-голямо удоволствие първа ще й сложа рейтинг, нищо, че имам пръст в работата по нея.
Когато преди вече доста време ми попадна първият разказ за Чистника и Шепичката, буквално първата ми мисъл след прочитането му беше, че това разкошно класическо фентъзи трябва да види бял свят - и то именно като част от българската кохорта на изд. "Изток-Запад". Ето защо запретнах ръкавки и веднага след появата на втория разказ за знаменития еморски дует заявих на Доктора, че това ще е "моята" книга и няма тън-мън. Оттам нататък беше съвсем лесно, само трябваше да убедя един издател, че има нужда от това фентъзи и... ето ви ги на "Кървави песни".
Защо съм голям фен на д-р Цолов по принцип: той пише със смазващ замах и извънредно прецизно перо, без да си поставя големи и претенциозни задачи. Платното му обаче се оказва огромно, живописно и извънредно подробно, независимо дали става дума за доминиран от вампири, върколаци и бандити свят или за приказно етно-фентъзи. Доктора е способен да развлича и забавлява, без да натрапва философията на произведенията си, и същевременно да напълни главата на читателя си със супер-важни идеи. Накратко: книгите му са чудесни и при това не натоварват по никакъв начин.
"Кървави песни" е изпята по същата партитура - чете се на един дъх (повярвайте ми, четох я тамън 8 пъти, от тях 4 последователно един след друг....), пълна е с устремен екшън и приключения; и при това има с какво да изненада читателя. И, без да дотежи, ни сръчква да преразгледаме морала си и представата за живота като цяло.
Книгите на Доктора имат и още един голям плюс - при всичките битки и кървища в тях, те са сърдечни и топли; балсам за читателската глава. Умеят да усмихнат, да разтупкат сърцето, да накарат читателя да затвори томчето по-щастлив и по-добър, отколкото го е разтворил.
Стоплена и доволка от четивото, препоръчвам горещо на всеки, който не търси снобарията и високопарните поучения, а е дошъл да се позабавлява с приключенията на Чистника и Шепичката.

[Явор Цанев · Rating 5 out of 5]

Да разказваш с удоволствие и лекота историите си е едно от необходимите условия, за да доставиш удоволствие и на читателя. Да изграждаш светове или епохи, в които той да се потопи неусетно, да си премерен и стегнат в езика, но да разпалиш въображението, да намериш точната мярка между задъхания екшън, загадката, емоционалните моменти и при това леко да вмъкнеш още пластове и внушения за търсещите отвъд текста... това изглежда наистина доставя удоволствие на Димитър Цолов по време на писането и съм сигурен, че е част от тайнството на магията, която лесно въздейства на читателя.
Очаквам Чистника и Шепичката да разходят купища читатели из опасните улици на Емор и подозирам, че ни очакват още от техните приключения...

[Fen4etoYNWA · Rating 5 out of 5]

Още когато преди години прочетох "Песента на Юга" си помечтах да видя още от техните приключения. И ето, че мечтата ми се сбъдна!
Обожавам да чета книги, в които се създават нови светове и са така добре описани (макар и с малко думи), че да може човек хем да ги разбере, хем да развихри въображението си. Може би това е една от причините толкова много да ми допадат нещата, които пише Доктора.
В книгата имаше доста неочаквани моменти, които ме "хвърляха в тъча" и определено ме държаха на нокти през цялото време.
Препоръчвам да бъде прочетена от всички, които се радват на изкусно предаден екшън, примесен със задколисни игри и обрати.
П.П. Браво, Док, много ми хареса включването на Анека!

[Делиян Маринов · Rating 5 out of 5]

Запомнящи се персонажи. Стил, изчистен до такава степен, че ти се иска да четеш още и още, а не да оставиш книгата с лъжливото обещание към себе си, че ще се върнеш "утре или след седмица" перфектно знаейки, че няма да го направиш. Оригинални идеи, но не тегаво-философски натрапени, а посредством развръзки. Книжката може да изглежда тънка, но във всяка история вътре има много да се чете между редовете.

У нас не просто можело да се пише добре.
Можело да се пише и смислено!

[Даниел Иванов · Rating 5 out of 5]

Хареса ми, няма спор. Героите не ми влязоха под кожата, но за сметка на това се позабавлявах с приключенията им. Имаше доста екшън сцени, битки и не малко изпит алкохол. Единствено за моите представи като минус ще отбележа финалите на всички истории. Някак си прекалено бързо се развиха, искаше ми се повечко да се потрудят героите преди да завършат мисиите си. Иначе всяка история беше разгърната перфектно и добре оплетена, за да задържа интереса ми.

Оценка 5.
Чакам с нетърпение продължението.

[Деница Райкова]

Димитър Цолов - "Кървави песни", изд. "Изток-Запад", София 2017

Тъъъййй...
Нямам навика да чета по две или повече книги едновременно, но понякога просто се налага. А когато земляк те покани на представянето на новата си книга, нямаш никакви угризения, че си зарязал предишната. Особено ако е от под-жанра "меч и магия".
Ето така онзи ден заслушах, пардон, зачетох, "Кървави песни" на Димитър Цолов. И почти моментално се влюбих. Защото книгата ме "отведе" в Емор - един колкото опасен, толкова и странно привлекателен свят. Свят, в който могат да се случат почти всички приключения, за които можете да се сетите. Свят, в който се разхождат магьосници, "разновидности" на вампирите, продавачки на любов... и гнусни, ама много гнусни гадини. И, естествено, нашите двама главни герои - Рент Чистника и Блър Шепичката. Два колоритни, трудни за забравяне образа, които на пръв поглед изглеждат почти безобидни /за което доста допринася и почти детинската външност на Блър./ Безобидни са обаче само на пръв поглед, защото няма гадна задача, с която не могат да се справят. Понякога - противно на всички очаквания. Те са наемници, които сякаш обожават да се забъркват в каши - нищо че привидно мрънкат, когато получат тежка задача.
а ако си мислите, че в тази история няма жени, лъжете се. Има, и то всякакви. От "продавачки на любов", през монахини и една девойка, която владее меча по-добре от иглата за ръкоделие, до вампирката от последната история в книгата.
Освен самите истории, две неща ми бяха особено интересни в тази книга. Първо, това, че всяка глава започва с откъс от песен из фолклора на измисления свят в книгата. Дори само от тях човек може да си сглоби цяла история и да научи нещо за описваните места и предстоящите истории.
И накрая... кръчмите. Без малко да забравя кръчмите. Всяка "сделка", всяка уговорка, всяко уреждане на сметки в "Кървави песни" се състои в някоя кръчма - всичките мърляви и все с интересни имена.
"Накрая" ли казах?
Е, няма да е съвсем край, защото наистина много нещо в тая книга се върти около пиенето. Та, в Емор имат такова поверие: когато ти се пие, значи Жадния се е наместил на гърба ти. И няма да слезе, докато не му дадеш да пие. Каквото там ти се пие.
Та, "Кървави песни" е една книга, изпълнена наистина с доста кървави моменти. Те обаче са разказани така, че през повечето време човек не изпитва ужас, а се забавлява. И трудно се решава да остави книгата. А тя си има всичко - и напрежение, и весели моменти, че дори и нещо като любовна история. Налейте си по едно /каквото там иска Жадния/ и подхващайте "Кървави песни".

[Иван Величков · Rating 5 out of 5]

Няма да редя суперлативи, но искрено завиждам на читателите които те първа ще се потопят в приказната магия на разказвача Митко Цолов. Издателство „Изток-Запад“ се осмели да подаде ръка на един от най-силните гласове в родната магична литература и резултатът е „Кървави песни“.
Класическа, ама наистина класическа творба в жанра „Меч и магия“ и авторът не напразно цитира като вдъхновители половината писатели от малката, но много силна група S.A.G.A. които, макар и не основоположници, са го жигосали в сърцата на читателите по цял свят.

Запознайте се с Чистника и Шепичката – тандем готов да се изправи пред всеки убиец, магьосник и чудовище, които бродят по улиците на Емор. Те не са авантюристи на свободна практика, мисиите им винаги са финансово или емоционално мотивиране от Варс Хитреца – потайна фигура, която се грижи от сенките западащия Емор да не се разпадне.

Доктора ще сблъска двамата си любимци с новоизгряващ култ, жесток сериен убиец, черен некромант, северна красавица и преследващ я магьосник; ще ги преведе през десетки кръчми, бардаци, катакомби и палати; ще се замесят в магически битки, пиянски свади и детективски мистерии. И всичко това в една от любимите ми литературни форми – роман в разкази, която е виновна за редица велики произведения в жанра.

Книжката е на цената на едно голямо питие в който и да е софийски бар, а сгряващото опиянение което доставя на любителите на хладна стомана и гореща магия ще им държи през цялата студена зима.

P.S. Има и зомбита, а знаете, че за тях има специално място в сърцето точно на този читател.

[Galena · Rating 2 out of 5]

С голям позитивизъм подхванах книжлето, но бързо се стопи. Не усетих героите. Двуизмерни образи, които правят еднотипни неща глава след глава. След като не "видя" и "опозная" героите, не мога да съм съпричастна към проблемите им (не че имаха много и съществени такива), което обезмисля абсолютно всичко последвало.
Доста неща ми се видяха неадекватни. Рент работи сам. Ама няма проблем с това да работи с Блър?! Дори зараждането на приятелството им ми убегна (или имаше ли го изобщо показано по някакъв начин, освен кисненето на пейката?!) През по-голямата част Рент ходи по жени и пие вино като прежаднял смок на припек, после някакси нещо става, уж има животозастрашаващ проблем, сетне Блър се появява и спасява положението с щракване на пръсти.
Анека ми е един от най-смешните герои, които съм срещала последно време. Робиня, ама не е робиня. Руса, разбира се, как иначе. Принцеса-войн, duuh!! Нежна девица (предполага се, че е девица; баща й тепърва се мъчи да я жени, а и по описанието разбираме, че е строг; едва ли би позволил на безценната си щерка да се въргаля с мъже без брак), която е супер опитна в леглото. Да спомена ли разговора между нея и Рент, когато се разбира, че и двамата се харесват? Смях се със сълзи!! :D :D
Коректорски пропуски бол. Един път е "Жиршан", друг път е "Жиржан". Веднъж е "Рент", друг път четем "Рант". А липсващите или двойно поставени "се", "му", "са" спрях да ги броя. Бяха доста дълги 150 страницини.

[Alexander Draganov · Rating 5 out of 5]

“Кървави песни” е петата книга на писателя Димитър Цолов, известен досега с хитовете си за колекция “Дракус”, както и като певец и поет на по-пиперливи стихове. Това е страхотно фентъзи в стила “меч и магия” и ще допадне на читателите, обичащи автори като Робърт Хауърд, Фриц Лейбър и Саймън Р. Грийн.
http://citadelata.com/%D0%BA%D1%8A%D1...

[PostMortem · Rating 5 out of 5]

Усеща се удоволствието и забавлението, с което авторът е писал. Историите се четивни и интересни.

Като човек, който не е изчел литературата вдъхновила Димитър Цолов да напише "Кървави песни", спокойно мога да кажа, че дори да не сте навътре в жанра "меч и магия", това няма да ви попречи да се насладите на приключенията на Чистника и Шепичката.

Не очаквайте нещо твърде дълбоко и сериозно. Има и такива моменти, всъщност, но основната цел на Доктора, която смятам е постигнал, е създаването на един динамичен и интригуващ свят, в който опасността дебне от всеки ъгъл, а всяко ново приключение е гарантирано удоволствие за читателя.

[Miroslav Petrov · Rating 5 out of 5]

Много хубава книжка в стила на класическите фентъзи произведения. Събраните в нея разкази макар и свързани с общи герои, в същото време сами за себе си, позволяват гъвкавост и между тях да се вкарат още много приключения. В това отношение книгата напомня сборниците с истории за Конан Варварина - стегнати, кратки, ясни творби, които грабват вниманието, държат го до последната минута и карат читателя да иска още и още от тези приключения.
Лично мен тази книжка ме върна много назад във времето, когато четях повече подобни творби.Радвам, че Димитър Цолов, който познавам и като страхотен човек е успял да напише тази увлекателна поредица, първата надявам се от многото Хроники. Защото Рент Чистника и Блър Шепичката заслужават своето място в читателските сърца. Сред улиците на Емор и по границите му убеден съм има да се случват още много вълнуващи приключения и битки.
Очаквам с интерес следващите приключения на вече превърналите се в любими мои герои, да науча повече за историята им, да ги видя изправени срещу нови противници, да тръпна в очакване на поредната им вълнуваща, макар и трудно спечелена победа. Защото те го заслужват. Димитър Цолов също заслужава вашето внимание. Горещо препоръчвам книжката на всеки заклет фен на жанра "МЕЧ И МАГИЯ". А за онези, които тепърва пристъпват в него - това е едно прекрасно четиво за първа среща.
Успех Док, и много литературни и творчески успехи ти желая!

[Бранимир Събев · Rating 5 out of 5]

ОЛЛАХ БЕ МИТКО!!!

Брадърс енд систърс, ако има нещо, което ми доставя по-голямо литературно удоволствие от появата на ново силно име на небосклона, това е когато старо и утвърдено такова излезе от ъндърграунда на светло. Аплодисменти на Митко Цолов, който вече може да достигне до масовата аудитория - защото новият му фентъзи роман "Кървави песни" излиза под егидата на издателство "Изток-Запад" и е достъпен за продажба навсякъде по книжарниците.

Историята ще ви допадне много, гарантирам. Всъщност, по-правилно би трябвало да се каже, историите. В книжката има седем разказа в един нов, хубав и привлекателен фентъзи свят, за който Димитър тепърва отваря вратите пред нас. Герои в този свят и в седемте истории са Рент Чистника (як наемник с меч) и Блър Шепичката (по-фин, ала магьосник), които са изправени пред различни приключения, опасности, мисии и противници. Чете се бързо, увлекателно и ви оставя нацупени, че няма още от същото.

За почитателите на класическото фентъзи, за феновете на Конан на Хауърд, Фафрд и Сивия Мишелов на Лейбър, Хоук и Фишер на Грийн. Най-изпипаната книга на Док, без съмнение (поне лично за мен) най-добрата, с най-хубавата корица от Пепи Станимиров. Ще останете доволни, и също като мен ще очаквате с нетърпение следващите приключения на Рент и Блър.

Които, не се съмнявам, Цолов ще създаде по-скоро.

[Stoyan Vitekov · Rating 5 out of 5]

След скорошните ми сблъсъци с няколко гръмко наречени "българско фентъзи" продукта, бях се зарекъл да спра да се мъча тази година с "БГ бестселъри". Много болка ми причиниха :)
Обаче ненадейно в края на годината едно комерисално издателство реши да извади на бял свят една ъндърграунд легенда. :) Още когато Митко Цолов почна да ни тийзва лекичко, вълнението, че се появява много добра книга в любимия жанр взе връх. Сега когато държа в ръцете си готовия продукт-бижу, се хиля доволно и бърша лиги като първолак сблъскал се с творчеството на Силвия Сейнт за първи път ;) Илюстрацията за кориците на Петър Станимиров нямат нужда от коментар, те отдавна са на световно ниво. Редакторската работа на Елена Павлова е перфектна. Вдъхновените от класиката истории за двамата герои са написани страшно четивно, с лек хумор когато е необходимо, с качествени побои. Нов и интересен свят, който има потенциал за развитие в още много истории.
Сега, когато прочетох и последната страница и подредих "песните" на рафта в библиотеката ми до любимите фентъзи произведения. Редом до Робърт Хауърд и Скот Линч се чудя какво и липсва? Обем! Искам да чета още от хрониките на Блър и Рент, още от Емор.
Сега вдигаме високо чаши в някоя от стотиците кръчми и вертепи на Емор, проигравайки наум "Трите смирения" за поредния кръчмарски въргал и чакаме новата порция от приключения на Митко Цолов. Наздраве!

[Kalin]

Стегната поредица от приключения в любимия за Доктора (пък и за мен ;) формат fix-up. Но героите в „Пет приключения на Витек Диман“ и „Приключенията на Найден Намерения“ ми стояха по-пълнокръвни, а и по-интересни като хора.

Любимец си ми остана „Пищящият харем“, който ме възрадва още в „Мечове във времето“ (но тук е минал през интензивен редакторски фитнес и новите му форми галят окото също като онова тяло, провесено spoiler spoiler SPOILER). Мисля, че най уцелва баланса между екшън, изненадващи обрати и емоционална мотивация.

А поуката в „Огледалото на абсолютната мощ“ е сладка. :)

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

Ако сте фенове на Конан Варварина няма как да не обичате изд. „Изток-Запад”. Именно те издадоха класическите фентъзи истории на Робърт Хауърд в два прекрасни, илюстрирани тома. А сега, до тях от същото издателство гордо застава една нова книга, сходна по жанр, сходна по дух, но... българска! „Кървави песни” на Димитър Цолов е събитие в родното фентъзи, което не искате да пропускате. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":

https://knijnikrile.wordpress.com/201...

[Иван Иванов · Rating 5 out of 5]

Много готино книжле в стила на класическата "меч и магия". Личи си лудата фенщина на автора и с какъв огромен кеф е писал историите. За мен също беше голямо удоволствие да ги чета, затова въпреки някои дребни кусури (защо са толкова кратки, по дяволите?) давам максимална оценка :)

[Стефан Стефанов · Rating 5 out of 5]

Ето че приключих най-добрата книга на моя приятел Димитър Цолов. Защо най-добрата?
- оформлението - на много добро ниво, с чудесно уловен и пресъздаден духа на двамата главни калпазани, така както и аз самия бих си ги представил
- разказът-роман, така любимата на мнозина форма за поднасянето на случващи се едно след друго приключения, която гарантира разнообразие и разтоварване
- чудесно пресъздаденият свят - Емор е като жив, без да е необходимо да прочетем 10000 страници описващи историята му, географските региони, редките билки и житейския път на всеки персонаж, позволил си да влезе някъде "в кадър"
- симпатични и реалистични герои, за които ми ПУКА
Изобщо, свеж полъх на родния фронт, който разтоварва, кара те да се усмихнеш и ти оставя спомена за добре прекарано време.
Сега, за да съм обективен, ще добавя и какво бих искал да видя по-нататък:
- Повече екшън от страна на Рент. Надявах се, че това е герой тип Конан, който през половината време ще шамаросва, коли, мушка и цепи на две знайни и незнайни врагове. Рент, който видях, най-често се оказва свидетел на събитията - и добре, че са приятелите му, които изнасят цялото действие на гърба си! От един момент нататък започнах да се чувствам в deja vu ситуация, след като Рент попада някъде, има лека опасност, после Блър се появява от нищото и свършва мръсната работа; или узнаваме, че Блър предварително е въоръжил нашето момче с нещо специално и магическо и отново на Чистника му се пада само да обере лаврите. Искам Чистника да мачка!
Изключително ми допадна кръчмологията - във всяка история изпъкваше ново колоритно име със собствен дух и атмосфера! Другото много силно нещо в "Песните..." бяха стиховете в началото на всяка нова "глава". Зарадва ме и намигването към Пришълеца. :)

Изобщо, "Кървави песни" е едно силно и стилно ново начало и се надявам скоро да видя следващи произведения в същата вселена, тъй като за мен тя крие огромен потенциал - като самия Димитър Цолов!

[Martin Doychinov · Rating 5 out of 5]

С тия двама хубостници се запознах с участието на автора в един конкурс за фентъзи разказ, преди две (може би?) години... и оттогава започнах да се надявам да прочета повече за тях, щото нали - за Рент и Блър гласувах! Прочетеното второ приключение в един от прекалено класните сборници "Мечове..." ме убеди, че не съм се излъгал.
Изключително ми беше приятна новината, че голямо българско издателство ще издаде цял сборник. Много се радвам за Доктора - той наистина го заслужава! Специално обърнах внимание - в най-близката голяма книжарница беше поставена отпред - на най-високия рафт, педя над самият Криско!
НО! Се ли оправдаха традиционните ми (вече) ултра-високи очаквания към него?
С една дума - ДА!
Не мисля, че читателят би могъл да очаква нещо по-добро, от който и да е, в жанра "Олд-скуул меч и магия". Вмъквам "олд-скуул", защото така ги възприемам. Във въпросният субективен под-жанр (като Толкин, Хауърд + много други), е по-трудно да се пише, отколкото в "новата школа" (Мартин, Абъркромби, Ериксън и т.н). По-трудно е, защото съществува отдавна, и е изписано много! Та, приликата, които вероятно има с някои произведения в същия жанр (лично аз се сещам само за поредицата на Лейбър, от която съм чел 2-3 разказа), трябва да се приеме за неизбежна, малко или много. В случая - малко!
Има си собственият характер самата хроника - той става все по-осезаем с всеки разказ. Имам чувството че сюжетната хронология е и реалната хронология на самото писане на произведенията. Написана е точно така, както трябва да бъде - не прилягат безумно дългите (за мен, т'фа) описания на гледки и душевни терзания. Ако възприемем "Властелинът на пръстените" за опера, бавна, дълга, постепенно-градираща и разгръщаща се, то "Кървави песни" е пънк или хардкор - бързо, стегнато, и чупещо глави!
Самата структура на книгата е перфектна - разкази в хронологичен (сюжетно, поне) ред, в които се случват различни неща на главните герои. Специален поздрав за бонус-трака, който е съвсем подходящ, и съвсем на място!
Имам само две притеснения.
Първо - липсата на "Том 1" в заглавието - офте мофте, както е в един виц! Което води до:
Второ - важността на книгата за това, дали ще има продължение от голямо издателство. Имам предвид, че като голям почитател на тоя стил, не съм сигурен как по-широката аудитория, до която ще достигне, ще я възприеме, а и няма база за сравнение. Пожелавам на Доктора, незапознатите читатели да я харесат наполовина, колкото мен. Тогава съм сигурен - ще има и второ издание, а и новата (и по-обемна!!!) порция приключения ще бъде факт.
Искрено моля всеки прочел това ревю, да отиде до близката книжарница и да си закупи това прекрасно четиво - няма да съжалява! А ако се хареса - търсете и останалите книги на Димитър Цолов, струва си!

[Сибин Майналовски · Rating 5 out of 5]

Една книга, която трябваше да се появи на книжния пазар много отдавна. И, дай боже, да повлече крак за още много качествена българска литература, която да присъства трайно в книжарниците, да намери местата си в библиотеките на колкото се може повече народ и постепенно да изтика бездарията, лансирани от други бездария (знаете за кого говоря, ама стига съм му правил реклама вече), на бунището — тоест, там, където им е мястото още от самото начало.

В една от анотациите четох сравнения със Саймън Грийн и с други, да кажем, „майстори“. Ами не. Забравете Саймън Грийн. Натикайте Абъркромби и скучните му тухлаци под дивана. Накъсайте на дребни листчета дебелия графоман Дж. Р. Р. (не Толкин, въпреки че и от „доенето“ на всевъзможни негови записки в последно време почва да ми писва!!!), намачкайте ги и... знаете къде. На пирона. На село.

Майната им на западняците. Ние си имаме Северозападняк. И фентъзи, което не мирише на цървули и чесън (здрасти, бат' Зарьо, мерси, че ме цитираш по представянията си, трогнат съм!). Четете, препоръчвайте, тагвайте, лайквайте, шервайте и хайпвайте. Сега му е времето. Време е цял свят да разбере, че имаме и истински писатели.

Доктора, дами и господа.

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

Дали сте от онзи приключенски тип, който добива една специфична усмивка до ушите, щом попадне на история за авантюристи, тъмни сили и огромни съкровища, плюс една добра порция зрелищен бой с мечове, магии и пиперливи шегички в идеалния момент? А дали сред списъка ви с най-любимите автори се мъдрят Хауърд, Грийн или Лейбър, или някой друг почитател на класическия подход „събери двама красавци, може и от различен пол, единия – мускули, другия – мозък, връчи на първия хубавичък меч, на втория една торба магии, и ги пусни по черния-бял свят да се борят със злото, или доброто, ако същото е станало малко мързеливо, алчно или лениво, и стои върху купчина съкровища, и започни да им гледаш сеира“? То тогава пригответе се за едно шеметно приключение с двама запомнящи се героя, излизащи от клишето „мускули и мозък“, или поне дотолкова, че да си спасят взаимно живота, щом някой се издъни в специалността си. Всички сме хора, нали?

Чистникът е боецът, красавец-любимец на жените, леко алкохолик, язден от демона на Жаждата, но когато опре до хладни оръжия е почти ненадминат в съвършенството си. Шепичката е маг-хубавец с неясна възраст, малко самотен и тъжен, но просто носещ бремето на твърде тежка семейна история, абсолютен майстор на доста тъмните магии с гнуснички резултати. Не особени бели и добри образи, но като се има предвид, че на отсрещния тротоар ги чакат жреци на древни богове, изтръгнати от смъртта извратени некроманти, демони с особено изтънчено чувство за садистични удоволствия, злокобни мутации между вампири и проправящи си път през червата извънземни, плюс половин град твърде умели и нямащи нищо за губене главорези, робовладелци и закоравели престъпници – то не можете да очаквате нашите момчета да събират цветенца и да пишат оди за светлината. Но пък се справят прекрасно със задачата да оцелеят, и да поспасят този-онзи между другото, та нямайте грижи.

Книжката не е много голяма, но пък оставя онова желание за още и още нови и нови приключения, предизвиквайки въображението относно какво поредно чудовище, извратеняк или просто чисто ходещо зло ще се изпречи на двамата ни героя, и техните верни, поне за момента, последователи. Защото всички знаем, че предателите се раждат първо в редиците на приятелите. Но разбира се, и външните злини са един невероятно неизчерпаем източник на проблемации в приключенската реалност на Хрониките, където всичко е възможно, и ограничения за това точно какви изроди ще напълнят улиците просто няма. Богатство на идеи, сцени, битки, драматични моменти и обрати в последния момент, когато по силата на боговете авантюристични нашите момчета ще си спасят дънцата на гащите неопетнени още веднъж. Страхотно забавление за всички приключенци по душа. Искаме още! Искаме още!

[Милен Колев · Rating 5 out of 5]

Димитър Цолов страхотно ме въвлече в тайнствения и магичен Емор, на територията на който срещу злото се изправят двама много колоритни и симпатични герои - наемникът Рент Чистника и магьосникът Блър Шепичката. Много ми хареса баланса между двамата и най-различните приключения, в които участват. Най-любимите ми произведения от сборника станаха "Кръвна връзка" - залагащ на силен личен конфликт, пълен с екшън, хумор и тонове магия, и "Аления дом" - страхотна атмосфера, смес от хорър, екшън и пак хумор и много магия.
Работата върху всеки от разказите си личи и мога само да съм горд, че мой сънародник е сътворил тези грабващи и развлекателни истории в жанра "Меч и магия". Единственият минус е, че книгата е късичка и те кара да искаш още да прочетеш за Рент и Блър. Пожелавам на Димитър Цолов още много бъдещи вдъхновения и да ни зарадва след време с една мащабна история от вселената си.

[Дамян Рейнов · Rating 5 out of 5]

Завършвам тазгодишното си Goodreads Reading Challenge с "Кървави песни", книга, която ме върна в 90-тарските ми юношески години, малко преди Стивън Кинг да обсеби читателското ми съзнание. В ония времена обожавах да се потопявам в приключенските книжки от жанра "Меч и магия", а историите за Хиборейската ера на Робърт Хауърт и най-яркият им представител Конан, бяха любимата ми литературна дестинация. Напоследък се понаситих от преливащият от фентъзи заглавия пазар и все по-рядко посягам към жанра, като изключение ще направя само за някоя нова книга на Абъркромби или Мартин(ама истинския, не онзи нашия дето копира Лукяненко), които най-много се доближават до моите литературни вкусове във широкообхватното поджанрово разнообразие на фентъзито. И докато гореизброените автори прекаляват с обемите на своите повествования, то При Димитър Цолов се е получило обратното. Книжката е толкова малка от към страници, че тъкмо когато се потопих в изградения от автора свят Емор и поопознах двамата оригинални герои Чистника и Шепичката, техните приключения свършиха. Всъщност, те вероятно продължават и в други истории, но Доктора още не ги е написал. Много хляб има във вселената, която е изградил Цолов, за това се надявам в следващата книги да намерят място поне десет истории и то описани в по-обширни разкази, с повече детайли за света и поде една карта, така - за ориентир и... за атмосфера. Препоръчвам книгата на всички почитатели на жанра "Меч и магия"!

[Милен Димитров · Rating 5 out of 5]

Кървави песни. Хрониките на Чистника и Шепичката от Димитър Цолов е типичен представител на жанра "меч и магия". За щастие съм чел някои от историите за Конан и съм изгледал дсота повече подобни филми, че да разбирам защо нещата тук са такива, каквито са. Екшънът е на макс, действието е почти непрекъснато и историите в книгата ми бяха интересни и най-важното, забавни. Определено липсва драматизъм, но когато четеш за Конан, ти не се притесняваш от проблемите, с които ще се сблъска Конан, а четеш за да видиш какви проблеми ще се блъснат в Конан. Тук, както и при повечето представители на този жанр, ако не назовеш името на героя, или професията му, възможността да го опишеш като характер, е почти невъзможна. Както вече казах, до известна степен съм запознат с "меч и магия", така че липсата на човешките качества не ми беше проблем. Проблемът, който се блъсна в мен беше отношението между героите. Знам, че те са безсмъртните пичове, които правят на ютика всичко, което се изпречи на пътя им, но за мен остана доста неясно как Рент и Блър станаха толкова добри приятели. Всъщност въпросът е защо. В моите очи нямаше причина да станат такива. Горе-долу, любовната история между Рент и Анека стои по същия начин, но при нея поне е ясно, особено ако се направи отново аналог с Конан. Не е като Димитър Цолов да не може да създава герои, тъй като го е показвал с Витек Диман, Найден и Арчибалд Кимерия, което ме навежда на мисълта, че тук или е целенасочено, или просто е наблягал на съвсем други неща, като побойща (което не е като да не личи :D ).
Та така. Стилът е стегнат и неразточителен, както може да се очаква от този автор. Приятен и се чете лесно. Между другото, има едни определени малки нещица, от които винаги мога да позная, че чета негов текст.
Еми, ако сте фенове на "меч и магия", е почти сигурно, че ще харесате книгата. Ако не сте, е доста вероятно да ще харесате книгата. Въпреки липсата на дълбоки персонажи и кой знае какви драматични обрати, аз я харесах. Да я прочета ми отне по-малко от ден и ако нямах задължения за вършене, вероятно нямаше и да я пускам. Слагам й една петица без да ми мигне окото, защото за прочитането й не ми пукна кокал.

[Донко Найденов · Rating 5 out of 5]

Поредното удоволствие от интересна и добре написана книга на български автор!

[Цветозар · Rating 3 out of 5]

Леко off-topic, но мога да се закълна, че описанието "малки гърди" е някакъв staple в българската литература. След още няколко години, най-вероятно ще мога да си изкарам докторат с обяснението защо точно "малките гърди" така силно държат въображението на писателите ни заложник.

Описанията на гърди настрана, "Кървави песни" ме изненада, главно защото Изток-Запад започват да изваждат "Дракус" от подземията. С писанията на Димитър Цолов не се срещам за пръв път и не за пръв път ще му оставя критика, която не е изцяло позитивна. Не чета много Меч и магия, в който жанр е този роман (роман казвам, но за 130 страници по-новела ми иде), затова не съм експерт в него, но мисля, че единият очеизваждащ проблем в тази история, би бил забележим от доста по-неопитни във фентъзи жанра читатели.

"Кървави песни" е част от хрониките на Чистника и Шепичката, както титлата вече ви казва, но аз лично, след прочитането на този роман, не мога да ви кажа повече за характерите на Чистника и Шепичката от "пият вино". Не разбирам как след 130 страници не се намери място за малко развитие на персонажите, но в същия момент разбирам. В книгата има достатъчно добри описания и битки, за да се пренебрегне от страна на автора този детайл, все пак, Димитър Цолов най-вероятно може да ви каже повече за тези персонажи. Може да ви каже, но не може (поне засега) да ви даде да го прочетете. И това доста дърпа назад историята, защото динамика между Блър и Рент няма, те просто веднага стават най-добри приятели, опасност в битките няма, тъй като Блър и Рент са супергерои и като цяло няма нещо по-важно, за което да се броят персонажите, тъй като персонажите нямат много цели.

Мисля, че беше голяма грешка първата история, в която Блър и Рент се срещат, да е историята, в която конфликтът на Блър де факто се разрешава безпроблемно. Човек би си помислил, че щеше да е по-драматично убийството на бащата, който е изнасилил майка ти, ама не е. След това следват еднотипни истории, има Лош, Рент и Блър го бият (понякога Блъг го няма), вече няма Лош. Рент не се развива като персонаж, Блър също, а единствените други персонажи са Варс и Анека и докато Варс малко прилича на истински герой, Анека е непоносима. Непоносима не защото, е непоносим персонаж, а защото не е персонаж. Пета глава като цяло е най-ниската точка в този роман, структурата от "Рент прави секс с Анека", "Рент се бие с лошите", "Рент отново прави секс а Анека" можеше лесно да бъде заменена с "Персонажите всъщност стават персонажи". Но не можех и да очаквам повече, все пак Анека става любовница на Рент след 2,5 страници, в които тя не е робиня, която той спасява. Съжалявам, но това, че Рент пие вино и чука блондинки не ми показва какъв човек е всъщност.

Друга критика няма смисъл и да имам, без персонажите е празно да кажа, че Емор като свят е доста беден, тъй като от него виждаме само пещери и кръчми. Споменати са две други нации, което донякъде е интересно, но тъй като Рент, Блър, Анека и Варс са единствените герои, които виждаме за повече от една глава, това донякъде е просто бекграунд на еднотипните им приключения.

Меч и магия е интересен жанр, не заради мечът и магията, а заради персонажите, световете и моралите, които трябва да се огъват. В този роман тези работи липсват и това е леко непростимо за началото на бъдеща поредица, която ще се върти около два персонажа, които не намират началото си в "Кървави песни".

П.с. Развитието на персонажите над тропите, които описват, не е единственото нещо, което куца в романа обаче. Самите герой не се вписват в описанията, които са ни предоставени.

>Рент
Най-добрият наемник, който винаги работи сам.
Нека оставим частта за най-добрия, друг наемник не виждаме, затова направо може да е единствения (същото важи и за Блър, най-добрият крадец). Фактът, че е наемник не си проличава, Рент се вписва перфектно в Lawful Good ъгъла на D&D схемата, което не ни подсказва, че продава меча си за пари. В първия момент, в който вижда робовладетел той се сбива с него, въпреки че роби има в Емор отдавна. Друг е и проблемът, че работи винаги сам. Работи сам, но няма проблем да работи с Блър, добре, може би работи сам по други, лични причини, но безпроблемната му любовна история с Анека сочи друго.

>Блър
Сирак, символизиращ доброто.
Блър не се държи като дете, изоставено от майка си и баща си. Не се държи и като символ на доброто, или отново като сирак, когато убива баща си без да му мигне окото. Разбирам, че е изнасилил майка му и се опитва да унищожи свето, но хайде де, малко драма е нужна в битка между баща и син.

>Анека
Жена-войн от северно, консервативно племе.
Въпреки че е жена-войн от чуждо племе, Анека няма проблем при социализирането или любовта с Рент. Въпреки че е жена-войн тя бива побеждавана от Рент (но тук можем да приемем, че Рент си е най-добрият). Въпреки че е принцеса/девица от северно (отново натъртвам консервативно племе, защото либерални не ще да са) тя е майсторка на Кама Сутра. Тази идея за опитни девици е най-голямата глупост, създадена от мъжката фантазия.

Тропите са инструменти за описание на герои, но когато толкова зле са приложени те само дърпат реалната личност на героите назад. Рент и Блър са типични добряци, Анека пък е damsel in distress, която по-късно става любовен интерес и невероятно бързо любовница на Рент, което от своя страна не во��и до нищо ново. Романтика без компромиси няма, а в литературата, романтика без преходът към тази романтика няма смисъл. Любовната игра е по-интересна от описанията как Рент гали "розовите ѝ пъпки".

[Калоян Захариев · Rating 4 out of 5]

Една приятна изненада от Димитър Цолов. Това е роман написан по всички правила на жанра "меч и магия". Жалко, че този тип литература е в упадък за
се смята за остаряло фентъзи. На мен обаче винаги ми е харесвало и няма как да не оценя всеки представител на този жанр.
Ако харесвате историите за Хоук и Фишер и Конан Варварина, значи и "Кървави песни" ще ви допадне. Определено си струва всяка минута в компанията на Блър и Рент.

[Nedyalka Ivanova · Rating 5 out of 5]

Щях да сложа 4 и 1/2, ама отварящото изречение, римите и имената на кръчмите заслужават твърдо 5+

[Jivko Djamiarov · Rating 5 out of 5]

Прекрасно начало на надявам се епична бъдеща колекция с приключения на Рент Чистника и Блър Шепичката. Харесвам стегнатия стил на Димитър Цолов и лекотата с която пише. Една чудесна книга за всички любители на "Меч и магия" и разказите на Хауърд и Лейбър.