„Да си вярна на себе си, понякога е напълно достатъчно.“
До осемнайсетгодишна възраст Либи живее в родното си градче Уайтстоун, но амбициите на майка ѝ я предизвикват да кандидатства в престижен университет от Бръшляновата лига. Тези висши училища се отличават със забележителното си академично качество и високи критерии за прием. Либи избира Колумбийския университет, за да продължи образованието си и заминава в Ню Йорк. Разделя се с всичко познато, приключва и връзката с колежанската ѝ любов Пийт, тъй като двамата са на различно мнение за бъдещето им.
Либи възприема сериозно възможностите за изграждане на стабилна и успешна кариера в Ню Йорк. Там тя се запознава с хора, които имат същите мечти и надежди като нея, които са полагали неимоверни усилия да се реализират. Ежедневното съревнование, постигането на значими резултати, издигането до неподозирани висоти и развиване на пълния ѝ потенциал, мотивират главната героиня да продължава да живее в Ню Йорк и дори да го нарече дом.
Един ден светът ѝ се преобръща, след като е съкратена от счетоводната фирма, годеника ѝ я напуска и остава без апартамент. Започва да се съмнява в себе си и постиженията си, измъчва се с въпроси дали е достатъчно добра, умна и квалифицирана. Болката ѝ е огромна, години планиране и лишения са разбити, чувства живота си като провал. Либи се прибира в крайбрежното градче Уайтстоун и не се чувства приета със скъпите си дизайнерски дрехи и изтънчени обноски. Кой би могъл да разбере потребността ѝ от свобода да се разхожда сред непознати и да не бъде обезпокоявана постоянно? Всяка прекарана минута в Уайтстоун ѝ напомня за пропиляното време за осигуряване на добри доходи за пълноценен живот в Ню Йорк, град, в който да покори още върхове.
Либи отлично знае, че успее ли да открие начин да се върне в Голямата ябълка, ще подреди и осъществи приоритетите си.
Дните ѝ в крайбрежното градче са изпълнени със семейни вечери, разходки по плажа и ремонт на къщата. Живее на бавни обороти и осъзнава, че това ще ѝ липсва: да послуша песните на птиците, морския бриз, събиранията на приятелските семейства, огненото тържество. Либи не може да си представи отново да се сбогува с Пийт, когато двамата най-сетне са намерили път един към друг.
В любовта няма място за егоизъм и Либи разбира това с цената на разбитото си сърце. Себичната ѝ природа, помагала ѝ да бъде перфектна в работата си, трябва да бъде потисната, за да позволи на щастието да се появи в живота ѝ.
Възможно е да обичаме някого не заради успехите, постиженията, амбицията, дизайнерските дрехи, а заради топлата усмивка, загрижеността и силата да отстоява себе си.
Творчеството на Джени Хейл ми въздейства успокояващо, сякаш съм се понесла върху облак и чета любимата си книга. Лекотата, с която рисува вътрешния свят на главната героиня и обърканите ѝ чувства, я прави една от най-приятните авторки на романтични произведения.