Нищо от това, което познаваш днес, няма да е твоята действителност утре. Ти си на ход!
Това е история за теб. Точно така, за теб! За твоите страхове и мечти, за грешките и израстването, за самотата и любовта, за враговете и приятелите, за истинските неща и фалшивите герои, за провалите и победите. Защото ти можеш всичко… Само го пожелай!
Да четеш "Невидим" на Станислав Койчев е като да гледаш ЕКГ на мъртвец - нищо не става, нищо няма и да стане, но пък се надяваш, че третата поред влогъркса книга, която Егмонт публикува, няма да е бездарна кочина маскирана като проза.
Може би описанието ми за бездарна проза е малко прекалено. Спрямо двете изчадия, които Конрад някак си издаде, книгата на Станислав Койчев изглежда като нещо приемливо. Но в същия момент трябва да се помни, че ако Конрад беше толкова добър спринтьор, колкото писател, то безглава кокошка с тежък артрит, която бяга в обратната посока, би го изпреварила. Та, летвата, която трябва да се прескочи за титлата "по-добър от Конрад", не е висока, всъщност е част от земята и просто не трябва да се спънеш в нея. Е, "Невидим" не се спъва в нея. Но пък ако в тази метафора за спринтьори коленете представляват сюжета, то "Невидим" пак пада по лице, удря си лицето в доста остър камък и умира на място.
Малък disclaimer: не съм гледал цял клип на влогъра, не харесвам този тип влогъри, смятам клиповете им за невдъхновени. Същото мога да кажа (и ще кажа) за романа. За около 200 страници нищо не се случва (спомнете си метафората за ЕКГ-то на мъртвец -- абсолютно права линия). Няма никаква завръзка, главният герой е скучен, други герои като цяло няма. След около 200 страници идва "кулминацията", ако може да се нарече такава, в която отново нищо не се случва. В метафората ми за ЕКГ-то в този момент токът на болницата се бъгва и правата линия леко се изкривява, но следват още 100 безпулсни страници. 100 страници, които въобще нямат място в този роман (не че нещо "има" място в този роман). Структурата на сюжета е ужасна (главно защото почти не съществува). Няма завръзка, няма съществена кулминация и няма развръзка. Целият роман е един скелет, който сам трябва да движиш, за да се преструваш, че не е мъртъв. Последната глава, която може би трябваше да е мистериозна, беше очевидна, а всички останали глави просто си бяха празна проза с безсмислени описания (които дори не бяха толкова добри, e.g. сравняване на характер с храна... точки за оригиналност просто). Героите в книгата бих нарекъл двуизмерни, но това би било обида за всички двуизмерни герои в литературата. Героите в "Невидим" са едноизмерни точки в пространството. Те са или добри, или лоши хора. Няма никакво място за сивата зона на моралността. Училището е празно, в него като цяло има само 3 героя (Стефан, Нора и Ванеса) има и шепа други, но те въобще не са развити (не че тези тримата са развити де). "Невидим" просто е един празен роман, без засегнати теми, без вълнуващи преживявания и без реалистични или сериозни случки (съжалявам, но да кажат на група деца, че си на 16 години и не си целувала момче не е сериозна излагация, нито пък е важен момент онази целувка, ако проблемът между Стефан и Нора се разрешава в рамките на 2 страници). Мисля, че самият автор издаде колко е опитен писател в онова свое интервю, което по погрешка хванах по телевизията, в което си признава, че е писал за тормоза в училище, но той самият не е бил тормозен. Личи си, че няма нищо интересно, което авторът може да каже по каквато и да е тема и затова просто говори общи празни приказки.
Бонус рунд: Тема: Алчността на Егмонт, 2017 edition Тази книга струва 14,90 лева. За 14,90 лева получих страници, които са достатъчно тънки, за да ми позволят направо да чета 3 страници напред, без да прелиствам. Мастилото на текста постоянно пребледняваше; шрифтът е ненужно серифен и тази гимика с текстовите съобщения е просто глупава, особено ако отново ви подсетя как през половината книга текстът беше на ръба на видимостта. Егмонт вече трета година публикуват книги на влогъри, защото знаят, че ще се продадат като топъл хляб. Нямам против това, ако децата искат да четат бездарни автори имат и много други опции освен Конрад и Койчев. Това, което очаквам обаче е един стандарт на качество, който не беше предоставен, особено за 15 лева. Стратегията на Егмонт да издават боклуци на превишена по всички стандарти цена не е нормална. Издателството се излага, но не смятам, че им дреме много след като българските тийнейджъри ги зариват в пари за тези романи вече трета година.
Невероятна книга! Добре написана и историята все едно оживява пред теб. Засяга може би един от най-важните проблеми в тийнейджърските години, а именно тормоза в училище (било то психически или физически). Книгата те грабва още от първата страница и не може да я оставиш, докато не стигнеш края на историята. Частичка от себе си виждаш в почти всеки от героите. Можеш да се поставиш на тяхно място, защото и ти си изпадал в подобни ситуации. Когато си я поръчвах бях скептично настроена, защото няма много книги, написани от млади български автори, които да ми харесат и да ме грабнат веднага. Тази книга ми показа, че греша и все още има хора, които има какво да кажат. Силно впечатление ми направи и фактът, че няма правописни грешки, което е рядко срещано явление (може би аз попадам на не добре редактирани книги). Това е една история, която ще препрочитам отново и отново, защото има какво да се научи от нея. Дори след края на историята тя остава с теб!
В началото много не ми хареса, отминал съм този тинейджърски период, но с времето навлязох в ритъма на книгата и много ми допадна. Лесно се чете, увлекателна е, започвам следващата.
Наистина се опитах да харесам тази книга, но колкото повече я четох и слушах, толкова повече се дразнех на героите.
Неотдавна и аз бях на 16 и в цялата книга ми липсваше несигурността на тази възраст - какво искаш от себе си, от живота, какво искаш да учиш, с какво ще се занимаваш, защото много малко хора всъщност цял живот са на 100% сигурни какво искат. Повечето сме се лутали между сто неща, преди нещо да пасне идеално.
Нора през цялото време ми се струваше насилено гадна, груба и с просташки обноски, за да може да направи образа на Ванеса по-привлекателен и да даде на любовния интерес на Стефан някакъв характер.
Единствената причина да дам три звезди е, че книгата е интересно написана и обсъжда темата за тормоза в училище.
Може би ако я бях довършила, когато бях започнала да я чета на 14, а не сега, 5 години по-късно, щеше да ми хареса повече и може би щях да открия нещо полезно в нея, но от днешна гледна точка, героите ми се струват твърде черно-бели и без почти никакъв вътрешен конфликт.
the first 2/3 of the book it was pretty boring but the last 1/3 i really enjoyed! i am wondering who will Stefan choose Nora or Vanessa?? but now let me get some things straight- im giving this book only 2 stars because it had “im not like other boys energy” even with that i feel like it was well written just not for me and i really like the way that the title got into the book
This entire review has been hidden because of spoilers.
Силно препоръчвам за тийнейджърите! Книгата е първата от поредицата. Разказва историята на 16 годишно момче на име Стефан. Той преминава през много трудности по пътя си, но така израства и се променя. Моят съвет е да започнете с тази книга, ако искате да изчетете някоя друга от поредицата.
Книгата е изключително интересна.Най-интересвите неща се случват накрая и те държан в течение. История е завладяваща и приятна.А това накрая завърши с край,който не знаем какво се случва е интересно за да започнеш и втората книга.
Красива история позната на всички, защото всеки в някакъв момент се е чувствал изолиран и различен като Стефан. Много ми хареса онази част, в която Стефан се запозна с Роберто и цялото преживяване в Италия.
This entire review has been hidden because of spoilers.