Мечове във Времето

by Alexander Draganov, Александър Цонков, Валентин Попов

След като премина ледовете, пресече улиците на града, преплава моретата и излетя в Космоса, Националният Клуб за Фентъзи и Хорър Ви представя кулминацията на своята поредица сборници – антологията МЕЧОВЕ ВЪВ ВРЕМЕТО. Някои от най-добрите български писатели на фантастика и фентъзи обединяват усилията си, за да Ви предложат една великолепна амалгама от 10 разказа, представители на добре познатия, но и винаги актуален и способен да предложи нещо ново на читателя, мотив за пътуване във времето...

СЪДЪРЖАНИЕ:

ТРИМАТА ПАЗИТЕЛИ И ЗАМЪКЪТ НА ПОСЛЕДНИЯ ЗАЛЕЗ / Александър Драганов

ВРЕМЕВИ КОМАРДЖИЯ / Александър Цонков-Lostov

РАПСОДИЯ ЗА МРАКА И СВЕТЛИНАТА / Lady Pol the Beloved & Вотан

КОГАТО СЛЪНЦЕТО СЕ СКРИЕ ЗАД КАМБАНИТЕ / Даниел Иванов

БЯГСТВО ОТ ВРЕМЕТО / Делиян Маринов

БЕГЛЕЦЪТ / Димитър Запрянов

ПИЩЯЩИЯ ХАРЕМ / Димитър Цолов

ГОСПОДАРИТЕ НА ВРЕМЕТО / Донко Найденов

ОРФЕЕВИЯ ВОИН / Мирослав Петров

ЗАВЕТЪТ НА КРАЛ РИЗОН / Петър Атанасов

http://gaiana-books.com

322 pages

Published April 1, 2017

About the author

I am a Bulgarian fantasy author, fan and translator. I have written numerous short stories and several novels and even have managed to publish some of them. I have been privileged with the honor of translating some of the best fantasy authors and I own a website, dedicated to my beloved fantasy genre.
When I am not reading or writing I usually am with friends or watching a car race. I also love cats :)

Reviews

[Kalin · Rating 4 out of 5]

Тук наистина ми харесаха:

„Тримата пазители и Замъкът на последния залез“ от Александър Драганов: най-разсмиващият текст на Сашо, който съм чел... супергерои с чувство за самоирония, йей!

„Рапсодия за Мрака и Светлината“ от Lady Pol the Beloved & Вотан

„Пищящия харем“ от Димитър Цолов

„Заветът на крал Ризон“ от Питър Ейтън Петър Атанасов ;)

И щяха наистина да ми харесат при по-сериозна редакция:

„Когато слънцето се скрие зад камбаните“ от Даниел Иванов

„Бягство от времето“ от Делиян Маринов

„Беглецът“ от Димитър Запрянов

„Орфеевия воин“ от Мирослав Петров

Радвам се, че последният (плануван) сборник в серията „Мечове“ е сякаш и най-зрелият. Растем, м? :)

[Даниел Иванов · Rating 5 out of 5]

И настана време, когато мой разказ да намери място в книга. След като Явор Цанев ми беше гласувал доверие и публикува разказът ми „Куфарчето на дявола“ в списание „Дракус“, то сега Александър Драганов стори същото с друго мое произведение – „Когато слънцето се скрие зад камбаните“, което се помещава между страниците на „Мечове във времето“. Поредицата мечове стартира през 2011 година и до сега излязоха цели четири книги от нея – в леда, в града, в морето и в космоса. От днес ставате свидетели на последната пета книга, с която се затваря този цикъл. Искрено се надявам другаря Драганов просто да е решил да си вземе кратка почивка от изморяващата организация около тези сборници и пролетта на 2018 година да атакува родното книгоиздаване с нов проект. Аз лично реших да си създам собствена традиция при писането ми на ревюта за сборници, която стартирах с книжката „Писъци“ на Хорър клуб Лазарус, като оценявам разказите по десетобалната система както е в IMDB. Не се учудвайте за високите ми оценки, но мразя да пиша ревюта за книги, които не съм харесал. Ще действам по хронологичен ред, или по-точно ще пиша за разказите според начина им на подреждане в книгата.

ТРИМАТА ПАЗИТЕЛИ И ЗАМЪКЪТ НА ПОСЛЕДНИЯ ЗАЛЕЗ – Александър Драганов (10/10) – Историите на Сашо са изключително завладяващи. С тази тук той слага край на приключенията на тримата пазители. С първият му разказ за тях той ме спечели като читател и с голям трепет и удоволствие чета произведенията му. В този разказ действието се развива в замъка на последния залез, както подсказва и заглавието. Изключително динамичен разказ препълнен с много екшън и бойни сцени. Звездин, Алкивиад и Мракомет са се сблъсквали с толкова много трудности и са побеждавали какви ли не врагове, даже богове, като са спасявали света не един път, но тук те се сблъскват с Нещо неописуемо и твърде невероятно дори за техния произход. Ще се справят ли тримата пазители с налегналата ги опасност? Ще разкрият ли тайните на света и неговото сътворение? Ако желаете да разберете, не пропускайте последния разказ за пазителите.

ВРЕМЕВИ КОМАРДЖИЯ – Александър Цонков-Lostov (10/10) – Това е разказ, в който се отличава грамотността на автора и прекрасния му стил на писане. Действието се развива много години напред в бъдещето, някъде около 2600-та. Човечеството е напреднало до такава степен, че съществува лицензирана компания, която осъществява времеви пътувания, но само с търговска цел. В един съвсем обикновен ден служителят Ричи нарушава вътрешния правилник и пътува напред във времето за да разбере кои са победителите от гонките с коне. След като се завръща в своето време той си мисли, че е заличил следите си от пътуването, но не е така. Служителят Хуан Рамирез, който следи за реда на между-времевите пътувания разбира за нарушителя и докладва на по-високо ниво, след което му е възложена задачата тайно да предотврати случилото се. От тук започва едно свръх интересно приключение описано прекрасно. Дали Рамирез ще предотврати евентуална катастрофа за компанията, в която работи или ще се провали ще може да разберете ако прочетете на Lostov разказа?

РАПСОДИЯ ЗА МРАКА И СВЕТЛИНАТА – Lady Pol the Beloved & Вотан (8/10) – Двамата са направили една колаборация между тъмните сили и светлите такива. Рапсодията наподобява вълшебна приказка, в която на моменти ту надделява мрака, ту светлината. Историята се върти около болният Рич и сестра му Лорна, чиято любов към него и грижи го подържа жив. Девойката е неописуемо красива, наподобяваща самодивите от българските митове и легенди. След като двамата са останали без родители и по-малкият от тях – Рич се е разболял, животът е притиснал до стената красавицата и на нея и се е наложило да започне работа като танцьорка в нощен бар. Момичето е смачкано от живота, но успява понякога да се откъсне от действителността като се оставя в ръцете на хобито ѝ – бой със сабя. Така тя се откъсва от реалността и не позволява на депресията да я смачка. Но в една наглед нормална вечер в бара пристига ужасяващ клиент, който се прехласва по обаянието ѝ и решава, че тя му принадлежи. Ще успее ли Лорна да се измъкне от лапите на злодея? Как всичко това ще рефлектира върху болният ѝ брат? И всяка ли приказка има своя щастлив край? Прочетете за да получите отговори.

КОГАТО СЛЪНЦЕТО СЕ СКРИЕ ЗАД КАМБАНИТЕ – Даниел Иванов (?/10) – Не смятам, че един автор може да се оцени подобаващо и с точност, защото не вярвам да има такъв, който да не харесва творбите си и ако аз примерно бих си дал максимална оценка, то някой друг би го сторил с минималната, така че ще оставя това важно решение на вас читателите. В разказът ми първоначалното действие се развива далеч в бъдещето, във време, в което човечеството се намира пред пълно унищожение. Тъмните сили са надвиснали над света и единствено божиите храмове са успели да им се противопоставят. В едно от абатствата се намира книгата на времето, чиято сила предпазва местността им от вражеските набези. С годините са обучили седем момчета в свещени воини, които периодично се връщат назад във времето опитвайки се да предотвратят инвазията на тъмните сили. Но в един случаен ден става ясно, че шест от момчетата са убити, а спасението на света остава върху плещите на единствения оцелял, който пък се оказва най-големия нехранимайко. В приключението му срещу тъмните сили го придружава кюрето Делберт, с което се изправят срещу сериозни врагове и изпадат в множество небивали ситуации. Ще успеят ли двамата да предотвратят заличаването на човечеството? Какви са тайните на главния герой и защо той не показва истинската си същност пред другите? Ако искате да разберете какви обрати ви очакват, вземете си книжката и се насладете на тази история, както и на другите девет.

БЯГСТВО ОТ ВРЕМЕТО – Делиян Маринов (8/10) – по всичко си личи в този разказ, че Дел се е постарал да изгради една история, в която не е целял единствено да вмъкне пътуването във времето, а по-скоро е станало точно обратното – то отстъпва в сюжета за сметка на героите, които са изградени безупречно. Авторът се е опитал да ни извади на показ чувствата и целите на неразбраните хора сред нас. Умело боравене с думите и няколкото забавни моменти допринасят за качеството на текста.

БЕГЛЕЦЪТ – Димитър Запрянов (7/10) – Като цяло идеята е много добра, динамични действия и вълнуващи обрати. Митко се е справил много добре с темата и вплел в историята и няколко дребни второстепенни сюжета, които само я обогатяват. Първите няколко страници се четат трудно, но след като започне да се развива историята, нещата си идват на мястото.

ПИЩЯЩИЯ ХАРЕМ – Димитър Цолов (10/10) – Уникален разказ, направо велик. Истинско неподправено удоволствие беше за мен прочитането му. Мрачна загадъчна атмосфера, няколко подобни убийства и една изчезнала девойка. Главния герой ми се превърна в един от любимите, а началото на разказа е повече от завладяващо. Моят личен фаворит в сборника.

ГОСПОДАРИТЕ НА ВРЕМЕТО – Донко Найденов (10/10) – Каквото и да кажа за Донко и за неговото творчество все ще бъде малко. Той е от авторите, които са майстори на мистерии, а аз ги обожавам. С този разказ отново ни запознава с майсторлъка си, сякаш в главата си Донко има една мини вселена с безброй мистериозни истории. Господарите на времето е вълнуващ разказ, който плавно те увлича и докато се осъзнаеш те удря в главата и изпадаш в несвяст. За любителите на жанра е задължителен. Героите са пълнокръвни, ненатрапчиви и реагират напълно нормално в изпречилите им се предизвикателства. Четейки човек може да повярва на написаното и да си помисли, че действията са се случили някога, а разказът е написан по записките на главния герой.

ОРФЕЕВИЯ ВОЙН – Мирослав Петров (8/10) – Авторът умее да борави с голям набор от думи и това си проличава в този му проект. Историята се върти около младата археоложка Диана, която попада в центъра на много древна вражда. Оказва се, че тя е ключова фигура в нараств��щата война и от нея зависи изхода ѝ. Пленяващо четиво с доста описания, които на моменти ме подразниха, но все пак обогатяват разказа. Като цяло много хубав разказ.

ЗАВЕТЪТ НА КРАЛ РИЗОН – Петър Атанасов (9/10) – Мащабна, динамична и свръх завладяваща новела. 60 страници удоволствие прочетени за норматив време. От Петър бях чел разказа от миналия сборник на мечовете за Еван Гуру и смело мога да кажа, че той гради с огромна скорост. Крал Ризон опитва да изчисти магията от света като преследва последните останали магически същества, но точно, когато се вижда победител, той бива прокълнат от вещица и заточен да се прехвърля напред във времето всяка година по едно и също време, но само за три минути. И така, докато другите стареят, то той се включва в света за определено време и вижда протичащите действия на Земята като страничен наблюдател. Изключителна история, в която според мен лично има и поука. Феноменален завършек на сборника и цикъла за мечовете.

P.S.
Саше, надявам се догодина да промениш решението си и отново да зарадваш всички любители на жанра с нов проект, защото това, което правиш си заслужава да бъде видяно и да стигне до повече хора.

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

Наслаждавам се без капка угризение на чистото удоволствие читателско – фентъзистко, което (за съжаление вероятно наистина) последният сборник от серията Мечове ще донесе на своите верни фенове. Защото предговорът не лъже – това е най-добрият представител на сборуването на идеи от някои от най-добрите фентъзийски творци в България, намерил своето местенце под флагмана на издателство Гаяна, където всички знаем – лоши заглавия просто не излизат. След приключенията на мечовето из ледове, градове, морета и космоси, сега същите ще пропътуват тънките гънки на времето, за да забият своите остри върхове в кървавата плът на лошковци от цялата вселена околовръст. И представлението ще си заслужава всяка страница време.

Идеята за пътуване във времето си е отдавнашна мечта на творци от цял свят, които не могат да намерят местенце в своята реалност, и се надяват, като в последствие след размисъл по влияние на магията на перото всъщност разбират грешката си, че могат да открият ново начало някъде в миналото или бъдещето. Начало може да има само сега, но пък продължението на всяка добра история може да бъде където си поиска, не мислите ли? Така че в Мечове във времето можем да се насладим на няколко изумителни приключения, в които бихме се включили без много- много замисляне във всеки един момент от реалностния ни, леко сивичък ежедневен животец. Е, поне за малко, преди да се върнем тук и сега, защото друг избор обичайно няма. Или пък не…

Започваме с поредния шеметен екшън за тримата пазители на Александър Драганов, където поправил се вампир, самодивски син и справедлив киборг разказват играта на зловредности от десетки легенди и предания, включае Йог Содот, Крали Марко и плеяда от демони и вещици, опитващи се да ликвидират организирано последните герои на добрата ни родина. Ето такива истории могат да ви вдъхнат доста правилен патриотизъм, вместо разни пошли шоута и мятане на знамена без повод и с повод на рандъм събития, където е важно да си „истински патрЕот“, нали. Щафетата се поема от Александър Цонков, който се намесва в цял сноп времеви ръкави в опити да се предотврати по изключително забавен, ако и в доста от вариантите си- кървав начин, едно средно голямо облагодетелстване от предварително поглеждане на тото резултати. В играта се включват и Лейди Пол и Вотан, разказващи ни древната легенда за светлината и мрака, чиито герои не могат да не се прераждат, търсейки справедливост или отмъщение, в зависимост от настоящото състояние на душите на избраните от тях съсъди човешки.

Даниел Иванов ни хвърля в едно бясно прескачане между интересни времена от страна на няколко посветени монаха, дето обаче са най-малкото религиозни, и един господар на ада, който всъщност се оказва доста достоен губещ в облозите с оня свят. Така де, когато времето ти е подвластно, имаш време, нали, хъхъ – времеви смешки, ще ги оценят праправнуците ви, дето ще си носят портативни машини на времето до телефона и рутера, имплантирани в челата им. Делиян Маринов пък ще ни разкаже едно малко неортодоксална любовна история развиваща се тук и някога, винаги отхвърлена, винаги забранявана, но която въпреки тъжната си драматичност дава онзи най-голям урок за загубата, че времето я лекува само, ако сърцето позволи. С Димитър Запрянов пък ще последваме по петите един беглец от Времето, негов служител, негов поддръжник, но и враг, щом окаже се, че дори и най-висшите същества, занимаващи се със самата материя на съзиданието, имат нужда от сериозна почивка от тежката отговорност.

Тук Димитър Цолов представя невероятните си нови герои Чистника и Шепичката, нашенският абсолютно достоен отговор на Лейбър, Хауърд и Грийн относно фентъзи дуетите от мечове и магия, способни да се справят със всяко зло на земята, дори и то да е под формата на изключителен в нечовешката си жестокост, оцеляващ под тежките стъпки на времето душеядец. Донко Найденов ще ни отведе в далечния изток, където вратите към миналото и бъдещето са широко отворени за хората с правилна кръв, дори и същите да нямат точната идея или подготовка за цялото бреме на могъществото анти човешко. А Мирослав Петров ще събуди войни орфееви и богини древни в настоящето ни, за да се справят с могъщото зло, с което и без това тръгналата ни по нанадолнището цивилизация няма никакви сили да се справи сама, независимо от технологии, напредничавост и антидискриминационно мислене. Финалът е за Петър Атанасов и едни три минути, повтарящи се хилядолетия наред, но разкриващи на един древен крал как думите човещина, човечност и човек могат да променят своя смисъл до толкова с времето, че да заемат точната си противоположност с вдигната глава и ясна мисъл за важността си.

Времето може да донесе величие, забрава, крах и безсмъртие. Всичко, за което си мечтаем, или всичко, от което се страхуваме. И десет разказа ще ви покажат поне една добра шепа от фикционални възможности, от които може и да се възползваме дори наяве някой ден, или просто да се примирим, че времето не ни управлява, но за съжаление ни променя твърде бързо за сметка на личните ни легенди, оставащи забавени в моменти на несигурност, страх и малодушие. Но поучителността не е основата на тази прелестна колекция, а чистото забавление от куп оригинални и много различни идеи с почти безупречно изпълнение, изпълващо сензорите ни за читателско задоволство до абсолютния максимум. За почитателите на добрите истории. Такива сме всички, знам.

[Милен Колев · Rating 5 out of 5]

„Мечове във Времето“ е страхотен и достоен завършек на поредицата от сборниците за Мечовете, която Националният Клуб за Фентъзи и Хорър издаваше през годините.
Винаги уникалното при подобни сборници е това как всеки от авторите може да интерпретира зададената тема. В случая: пипкавата и нелесна такава за пътуването във времето, която е занимавала безброй автори, учени и въобще всички любители на тази материя.
Десетте автора ни представят хубави произведения, изпълнени с приключения, екшън, мистерия, драма, хумор. Ето моите впечатления за всеки от разказите:

„Тримата пазители и замъкът на последния залез“ от Александър Драганов – Тримата пазители и приятели Мракомет, Звездин и Алкивиад ще бъдат въвлечени в опасно приключение на едно ужасяващо място, където ще срещнат могъщи, известни и не толкова известни, противници от най-различни времена и епохи.
Поздравявам Сашо за огромното въображение, с което е подходил, личи си голямата му ерудиция в областта на историята и фентъзито. Лично аз не мога да приема, че това може да е последното произведение за Мракомет, Звездин и Алкивиад – в симпатичното трио има много хляб и бих чел с удоволствие евентуални бъдещи техни приключения. Но това зависи най-вече от преценката на автора. Аз му благодаря, че е създал и споделил с читателите този и предните разкази за тях.

„Времеви комарджия“ от Александър Цонков-Lostov – Сашо Цонков изгражда с внимание една фантастична история, пълна с екшън, съспенс, хумор и, не последно място, чисто човешко послание. Харесаха ми различните гледни точки на героите в разказа, бягането от клишетата и това, че почти до края ме държа в напрежение с развитието на сюжета. Пожелавам на автора да продължава в същия дух и внимание към детайла – получава му се!

„Рапсодия за мрака и светлината“ от Lady Pol the Beloved & Вотан – красива и изпипана интерпретация за вечната битка между доброто и злото. Една сестра е готова на абсолютно всичко за малкото си братче, каквато и да е цената, която трябва да плати. Изпълнена с много атмосфера история, смесваща фантастичното и реалистичното.

„Когато слънцето се скрие зад камбаните“ от Даниел Иванов – Даниел Иванов също е от новите автори, които показват, че надежда за българското фентъзи и фантастика има. Историята ни запознава с орден монаси, които се борят със злото, като пътуват във времето. Нещата обаче са се объркали фатално и последна надежда за спасение остава Зеления монах, който… сякаш не е правилния избор.
Разказът е пълен с екшън, хумор, митология, сериозни моменти и ми подейства много разтоварващо.

„Бягство от времето“ от Делиян Маринов – Делиян действа смело, изграждайки силни герои, показвайки много качествено настоящето и миналото (тук ще видите отново защо е един майсторите на родното фентъзи), и измисляйки един от най-странните начини за пътуване във времето. Историята със сигурност ще ви грабне и задържи до емоционалния финал.

„Беглецът“ от Димитър Запрянов – Много ме грабна и този разказ, дело на Димитър Запрянов – още един от младите таланти. Героите, специално главният, са много правдиви, диалогът е страхотен, действието е динамично и пълно с екшън. Бягството от клишетата също е огромен плюс за разказа.

„Пищящия харем“ от Димитър Цолов – Много, много ми хареса! Стабилен фентъзи разказ. Стилът на Димитър Цолов е без грешка, действието и светът те карат да искаш още и още.
Героите Рент Чистника и Блър Шепичката много ми допаднаха и, както беше с Тримата пазители при Александър Драганов, така и за тях бих прочел с удоволствие още разкази. Доколкото ми е известно, авторът подготвя цял сборник за приключенията на двамата, което е прекрасна новина.

„Господарите на времето“ от Донко Найденов – всякакви суперлативи по адрес на Донко Найденов са напълно заслужени, понеже той взима най-доброто от класици като Лъвкрафт, Едгар По, Робърт Чеймбърс и не само, и го съчетава с прийоми на нашата епоха.
В настоящия разказ има оригинална идея за пътуване във времето и промяната на реалностите плюс неща, които не искам да разкривам. Просто искам да кажа, че цялата атмосфера беше толкова готина, че се почувствах сякаш наистина съм насред мистериозния град Кахрадон.

„Орфеевия воин“ от Мирослав Петров – Мирослав Петров определено се е развихрил в този разказ, пълен с митология, наситено действие и двама ярки основни герои. За мен първата половина на творбата е без грешка – експозицията е перфектна, още от първите страници виждаме, че авторът е направил стабилни проучвания за повече от интересната тракийска митология. Втората половина обаче ми се стори „пресолена“, най-вече от страна на битките, а пък финалът идва някак си прекалено бързо.
Не може да се отрече обаче трудът, който е положен от автора и със сигурност би събудил интерес към митология и фентъзито у тепърва навлизащите в жанра читатели.

„Заветът на крал Ризон“ от Петър Атанасов – Могъщ финал на силния сборник!
Ако с разказа си „Еван Гуру и космическият обир“ от предния сборник „Мечове в Космоса“, Петър Атанасов ми направи страхотно впечатление, то тук направо ме удари в земята от кеф със „Заветът на крал Ризон“. Не искам да разкривам сюжета, но просто искам да кажа, че идеята на автора е великолепна и оригинална. Разказът може да е най-дългия от всичките в сборника, но това не прави впечатление, защото е страшно увлекателен. Има си всичко – екшън, доволно количество хумор, заложени теми и идеи, които засягат нашето време и тепърва предстоящото. Страхотна работа!

[Martin Doychinov · Rating 4 out of 5]

Тримата пазители и замъкът на последния залез - познатите (поне на мен, хе-хе) трима герои са отвлечени в бъдещето, с цел да ги пенсионират (насилствено и завинаги). Хубава юношеска история. Даже като Мракомет се биеше с робота, някак си го представях като епизод на анимационен Батман 😊.
Времеви комарджия - доста интересен разказ за пътуване във времето и опасностите, които носи то. Няма мечове, за сметка на това има послание. То е, че не можеш да спреш гората да се разлиства. Можеш само да я забавиш, ако пътуваш във времето. Много добър 😊.
Рапсодия за мрака и светлината - тук има много. Има славянска сага (съвсем преднамерено пиша "сага"); има и намигване към Син Сити (на Франк Милър, не чалготеката 😁) - Лорна силно напомня Нанси; не на последно място е и основната сюжетна линия, развиваща се в наше време. Качествен замисъл, осъществен по прекрасен начин. Комплименти към авторите.
Когато слънцето се скрие зад камбаните - много добър замисъл. Много пътуване във времето, написано добре. Зеленият монах е голям симпатяга😀. Има и малко критика, обаче. В битките има доста грешки и противоречия (примерно: лошият скача високо напред към героя, а той го избягва с предно салто). Освен това мотивацията на главния лош да даде реванш и да размени безценния артефакт за кюрето малко не ми идва реална. Краят е претупан. Като цяло интересен разказ, надявам се в бъдеще да прочета още по-добри от автора ☺.
Бягство от времето - доста оригинален сюжет. И добре написан. Главният герой, обаче нещо не ми допадна - най-малкото не е най-интересният персонаж в разказа. Идеята да избягат точно в средновековието е сякаш нелогична (ако са имали друг избор, разбира се). Като цяло - много качествен разказ 😊, с малко промени може да стане невероятен.
Бягство от времето - много, много добър! Похвали само, и комплименти за края! Няма какво повече да се каже...
Пищящия харем - второто приключение на Чистника и Шепичката е поне толква добро, колкото и първото (който не го е чел - да поправи грешката си). Първокласно фентъзи, което си е норма за автора! Специален поздрав за Куцата Медуза, в чиято земна инкарнация съм ял и пил няколко пъти 😁. Чакам сборник с техните приключения!
Господарите на времето - много добра идея. Добре написана история, която някак не ме накара да я прочета на един дъх. Наглед има и парадокс, който би могъл да се избегне с едно обяснително изречение (телефон - да, бомба - не), което да го разсее (примерно, че телефона не променя съдбите на хората от миналото, докато бомбата - доста). Комплименти за сюжета ☺.
Орфеевия войн - Миро не е изневерил на себе си - разказът е свързан с историята на нашите земи, макар и пренесена в настоящето. Хубава и увлекателна, класическа история за доброто срещу злото 😊.
Заветът на крал Ризон - най-дългият и най-мащабен разказ в сборника. Не съм сигурен, че съм чел нещо от Петър Атанасов досега. Със сигурност ще запомня това име - това е може би най-добрият разказ в книгата (2-3 са много близо в борбата за челното място). Похвали за автора 😊!!!
Заключение: много добър сборник! Повечето разкази са на ниво, а някои са първокласни. Другите два "Мечове...", които съм чел, съм оценил с 5 звезди, но този ще вземе 4 от мен. Не съм сигурен дали дали те са по-добри, или аз съм станал по-взискателен читател. Така или иначе, искрено се надявам да не е последниян сборник "Мечове в..."! И благодаря на Александър Драганов за усилията, които е вложил, за да излязат всичките! Комплименти!

[Alexander Draganov · Rating 5 out of 5]

Вместо ревю ви представям моя ПРЕДГОВОР за новия сборник от колекцията “Национален Клуб за Фентъзи и Хорър”, последен в серията “Мечове”.

Като всяко хубаво нещо, поредицата „Мечове“ започна почти на шега, след като двамата с Бранимир Събев написахме независимо един от друг сходни като тематика разкази и решихме да поканим и други колеги, за да си ги издадем. После като съставител останах аз и успях да стигна до петия сборник от нашата колекция, „Мечове във времето“. Той се очертава и да е последният в тази серия, по ред причини, най-важната от които обаче е, че винаги трябва да сложиш точка, докато на публиката все още й е интересно. Фентъзито и фантастиката са пълни с поредици, които са продължавали твърде дълго, докато четенето им не заприлича на неуспешен брак – повече по навик, отколкото защото наистина искате.

Затова пък ми се струва, че сме оставили най-хубавата селекция от разкази за десерт.

Прочетете повече:
http://citadelata.com/%D0%BC%D0%B5%D1...

[Alexander Marinov · Rating 4 out of 5]

Докато четях разказите, оценявах всеки от тях от 1 до 5 и крайната оценка 4, която дадох на сборника, е средната, която се получи. За съжаление, точната оценка беше 3,6. А очакванията ми, признавам, бяха по-високи.
Разказите, които оцених като най-добри бяха:
- Времеви комарджия
- Беглецът
- Пищящия харем
- Заветът на крал Ризон
На тези четири разказа поставих оценка 5, което всъщност не е никак зле - почти половината от сборника. По-скоро проблемът ми беше, че няколко конкретни разказа ми се сториха толкова слаби, че оставиха отпечатък върху цялостното усещане от сборника.
Другите разкази, които също бих включил ако ги подбирах аз, биха били: "Господарите на времето" и "Орфеевия воин" (на които дадох оценка 4), както и "Бягство от времето" (3). Останалите 3 разказа в 76 страници аз бих ги спестил.

[Бранимир Събев · Rating 4 out of 5]

Чудесен сборник от поредицата "Мечове". Най-много харесах "Пищящия харем" на Димитър Цолов, просто отличek, а разказите за "Тримата Пазители" на Драганов, "Времевия комарджия" на Цонков и "Заветът на крал Ризон" също бяха много добри. Не пропускайте.

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

По няколко думи за всеки от разказите:

1) "Тримата пазители и замъкът на последния залез" / Зад лекотата, с която тече словото на Сашо Драганов, неуморният двигател и съставител на серията "Мечове", прозират часове, прекарани в четене (и, разбира се преводи) на художествена литература, защото едно не може да му се отрече - ерудит е, жонглира без проблеми с герои от родни и чужди митологии, и създава сам по себе си уникална смес, която (вече бе споменато от другаря Майналовски) си плаче за отделно томче.

2) "Времеви комарджия" / Lostov буквално расте като автор пред очите ми, "проклел" съм го, че вече му е време за самостоятелна книга, хубав разказ с един единствен недостатък - немаше кьорав меч, това си беше класическа тайм фантастика, не фентъзи.

3) "Рапсодия за мрака и светлината" / От колаборацията на Lady Pol и Вотан се е родила творба, навяла ми внушения за комиксите на Франк Милър "Син Сити", с които се сдобих в началото на тази година. Танцьорката в нощния клуб, криеща опасно минало...

4) "Когато слънцето се скрие зад камбаните" / Творбата на Дани ми се стори доста разпиляна и хаотична, имаше и (поне така ги усетих) няколко логически противоречия, ама пък Зеления монах се оказа такъв пич, че алтер егото ми Пияният Бард закопня да изпие чашка с него в дискотека на плажа в Ибиса.

5) "Бягство от времето" / При Дел също усетих моменти на разпиляност и нелогичност, ала пък страстта, с която реди думите ме кара да се усмихвам под тридневния си мустак.

6) "Беглецът" / Димитър Запрянов ни поднася здрава екшън творба, приятно четивна, но общата идея ми се позагуби - усетих я като част от нещо по-глобално, подозирам от обяснителния коментар на автора в края, че ще е точно така.

7) "Пищящия харем" / В моя разказ се опитах да отдам почит на едно значимо име във фентъзито, един от Стълбовете на поджанра "Меч и магия" - Фриц Лейбър и неговите най-популярни герои - Фафрд и Сивия Мишелов. Не знам дали съм успял, но знам едно - забавлявах се на макс, докато го писах. А историите за Чистника и Шепичката набъбнаха до обема на малък роман.

8) "Господарите на времето" / Донко винаги е имал по-различен прочит по темите в "Мечовете" - разказът му много ми хареса, но май открих една ситна логическа грешчица. Телефон - може, граната - не :) Мм?

9) "Орфеевия воин" / Миро Петров традиционно не бяга от корените, истарията, базирана върху тракийската митология доста ми се вслади.

10) "Заветът на крал Ризон" / Оригинална идея на Петър Атанасов, динамичен разказ, който, мисля, би могъл да бъде орязан с една трета, без да загуби от качествата си - твърде дъъъълъг ми дойде, а моментите с "аудио-английския" допълнително засилиха това усещане.

В заключение - горд съм, че станах част от екипа на "Цитаделата". Знам каква трудност е да се издаде подобна книга в днешно време. С леко закръгляне нагоре - Отличен пет :)

[Петър Атанасов · Rating 4 out of 5]

Като цяло, „Мечове във времето“ е достойна последна пета част на поредицата, в която Александър Драганов от Цитаделата даде възможност на различни знайни и незнайни автори да се представят на аудиторията и да упражнят въображенията си. Пет книги за една поредица не са никак малко, а ползите от нея за развитието на българската фантастика са значими. В сравнение с „Мечове в космоса“ обаче, която лично аз смятам за най-силната книга от поредицата, сигурно защото съм фен на космическата научна фантастика, тук има леко отстъпление в качеството. То все още е добро, но не чак толкова.

Подробни отзиви за всеки разказ четете тук: https://scifi.bg/statii/poslednite-me...

[Stoyan Vitekov · Rating 4 out of 5]

Добър сборник. Леко бях разочарован от някои от разказите, но последните 4 вдигат оценката с много.
ПИЩЯЩИЯ ХАРЕМ / Димитър Цолов - Прочетох го първо в "Кървави песни", която вече ми е образец за българско фентъзи тип "меч и магия".

ГОСПОДАРИТЕ НА ВРЕМЕТО / Донко Найденов - Завладваща история, която има потенциал даже и да прерастне в повече. Свикнали сме, че не трябва да се бърка в миналото за да не се промени бъдещето, но тук концепцията повече ми харесва.

ОРФЕЕВИЯ ВОИН / Мирослав Петров - Индиана Джоунс среща тракийска история. Типична за Миро история, която ми допадна много.

ЗАВЕТЪТ НА КРАЛ РИЗОН / Петър Атанасов - Въпреки, че текста е доста дълъг за разказ, историята за времевите премеждия на цар Ризон е изпипана много добре. Достоен е за края на поредицата "Мечове".

[Roberta · Rating 3 out of 5]

Този сборник е най-слабият от петте Мечове. Има няколко добри разказа, но като цяло четенето му се чувстваше като задължение. Три от разказите обаче бяха изключително добри:
"Беглецът" на Димитър Запрянов разказва историята на агент на времето, който иска да си смени работата, а не е толкова просто.
"Орфеевият Воин" на Мирослав Петров е приказка примесена с български митове, в която доброто най-накрая печели.
А за "Заветът на Крал Ризон" на Петър Атанасов просто нямам думи. Такава страхотна, уникална история, с неочаквано развитие и край, не помня кога за последно съм чела. Дори само за този разказ си струва да се вземе този сборник.

[Донко Найденов · Rating 5 out of 5]

Светът на ужаса:
Ето и моето представяне на последния сборник от поредицата „Мечове“ - „Мечове във времето“ на издателство Гаяна. Този цикъл завършва повече от достойно, с изключителни, запомнящи се разкази, герои, битки – разкази, които ще хвърлят нова светлина върху теориите за времето, герои, които ще забавляват читателите, битки, които ще се помнят. За мен е изключителна чест, че бях част от тази поредица.


„Тримата пазители и замъкът на последния залез” на Александър Драганов – уникален разказ, писан сякаш с огромен размах, в който освен познатите ни герои от предишните ни творби издания на Мечовете – Мракомет, Златин и Алкивиад, присъстват и Крали Марко, Самоил Асен, граф Дракула, Йог-Содот и други. В Замъка на последния залез, между тримата пазители и силите на мрака се оформя грандиозна времева битка, в която читателят ще остане безмълвен.

„Времеви комарджия” на Александър Цонков-Lostov – Ричи е комарджия, които е измислил хитър начин за печелене на пари чрез нелегални пътувания във времето. От Центъра за въздействие на Реалностите разкриват самоличността на комарджията и започват да го преследват. Това е разказ, в който екшънът и напрежението започват още от първата дума.

„Рапсодия за мрака и светлината” на Lady Pol the Beloved & Валентин Попов – Votan – много красива творба, в която Лорна разказва на болния си брат Рич легендата за красивата Лада, която е влюбена в Буран, но която богът на мрака Ереб иска да притежава. След време Лорна и Ричи разбират, че легендата по някакъв начин е свързана с тях. За мен беше удоволствие.

„Когато слънцето се скрие зад камбаните” на Даниел Иванов – Младият писател Даниел Иванов прави летящ дебют в книга с епохален фентъзи разказ. Тъмните сили убиват шест от седмината монаси – пазители на времето. Светът е в опасност. Единствената надежда за света е Зеленият монах, който обаче се оказва твърде „несериозен” и единственото, за което мисли, са жени и забави.

„Бягство от времето” на Делиян Маринов – Дел пише невероятно емоционални разкази, след които дълго време оставаме потънали в размисли. Томи и Грийзър са приятели (гаджета), подигравани от съучениците им заради различните им наклонности. Тласнати от отчаянието си и от суровият околен свят, те решават да избягат във времето, където ги очаква много по-добър жив��т.

„Беглецът” на Димитър Запрянов – още един разказ, изпълнен с екшън, обрати и напрежение. Дердидас е беглец във времето, който бяга от „Наместниците” – пазители на времето, живеещи в Кулата, сред които някога и той е бил. При един от болезнените „скокове“, с него е просмукана и млада „наместничка”, като двамата попадат сами в пустинята. Дали Деридас ще намери помощник? Или нещата ще се развият неочаквано?

„Пищящият харем” на Димитър Цолов – забавен фентъзи разказ, част от цикъла „Хрониките на Чистника и Шепичката” в който красивата Аланис изчезва безследно. Баща й, Варс Хитреца , търси помощта на Рент Чистника и Блъд Шепичката, опасявайки се, че тя е похитена от Дерача – сериен убиец, който смъква кожите на жертвите. Следват много приключения, битки и множество разкрития.

„Господарите на времето“ на Донко Найднеов – това е моят разказ в сборника. Журналистът от списанир „Сити“ Гари Рохас неочаквано е изпратен командировка в иракският град Борунда, за да следи археологическите разкопки в древния град Кахрадон. По искане на шефа той е настанен в малка каменна къща, намираща се непосредствено до руините, за която се носят множество легенди.

„Орфеевия войн” на Мирослав Петров – отново много добър разказ на Миро, типичен за неговия стил. Археоложката Диана открива в тракийски гроб тяло на войн, стиснал цвете в ръка, което не се е разложило с течение на хилядолетия. Оставяйки тялото в музея, тя не предполага, че войнът всъщност не е умрял и скоро ще се съживи, както и че това е Орфеевият войн Рез...

„Заветът на крал Ризон“ на Петър Атанасов – това е разказ, който прочетох предварително. Епохален разказ с оригинална идея. Преди да бъде убита от крал Ризон, вещицата Илария го проклина тежко. Той започва да се появява всяка година на 26.07, точно в 15:30, гол, за по три минути. Дали с течение на годините проклятието ще бъде развалено, колко далеч в бъдещето ще бъде откаран краля и какво ще се случи с човечеството? Просто прочетете...


Сборникът „Мечове във времето“ все още не може да бъде открит по книжарниците, макар че след време може нещата да се случат. Ако искате да го имате, просто пишете на някой от авторите.