Българско радио

by Ivo Siromahov, Иво Сиромахов

"Сиромахов изобщо не е дорасъл до моята музика. Ако го срещна на някой паркинг, ще се сбия с него и после ще кача снимките във фейсбук. Аз съм много популярна в социалните мрежи"
фейсбук статус на Руц Толева, певица

"Мразя Сиромахов, мразя всички чалгари, мразя колегите си музиканти, мразя хората, които се къпят, мразя жените, които не ми пускат. Обичам само великия политик Остов"
Наско Трътката, блусар, в книгата "Гениалните български блусари – от Йоан Кукузел до Наско Трътката"

"- Тони, това, което Сиромахов е написал за нас, изобщо не е верно. Нали, мило?
- Да, мило"
Тони и Лети, дует

"Лошо ми е"
Жана Дюселдорф пред вестник "Всичко коз"

184 pages, Paperback

First published March 21, 2017

About the author

Иво Сиромахов е роден на 29 декември 1971 г. в София.
През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. През 1996 г. завършва НАТФИЗ, специалност Театрална режисура.
От 1998 г. до 2000 г. работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони. Публикувал е десетки авторски текстове в "Playboy" и “MAXIM”. От 2000 г. е отговорен сценарист в "Шоуто на Слави".
През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романа „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга.

Reviews

[Любопитка · Rating 1 out of 5]

Всички описани в книгата са действителни личности с променени, но разпознаваеми имена. Повечето герои са осмени и представени с изопачени или дори измислени недостатъци. И както може да се очаква единственият, който не е подигран е образът на Слави Трифонов. Личи си утвърждаването на неговото предаване и музика на фона на присмеха към всички останали в музикалната индустрия.

https://prezprozoreca.wordpress.com/2...

[Nicko D · Rating 3 out of 5]

Сигнално жълто на хартия ;)

Случайно ми попадна "Българско радио" на Иво Сиромахов и зачетох първите страници на майтап, но ме увлече с хумора си. Книгата е пародийна и е буквално като скеч от Шоуто на Слави, в който се разказва историята за създаването на "Българско радио", шефовете му, водещите и изпълнителите.
Книгата е пародия на поп-музиката у нас. За мен бе глътка свеж въздух, заради което й давам 3 звезди, признавам си разсмя ме, дето се вика заслужава и 4 и 5 звезди, но защо не й ги давам:
-всеки актьор си има прототип, но Иво Сиромахов му е сменил името: Део е Тео, Дичо от Д2 е Вичо от Б2; Васко Кеца е Таско Веца, Саня Армутлиева е Таня Барутлиева, Графа е Барона и т.н.
- книгата е забавна, но в крайна сметка е много лесно да вземеш реални хора и да им се подиграваш - ами това си е баш "Сигнално жълто" на хартия - какви били зъбите на Мария Илиева, колко била малка пишката на Барона, Тео имал бебешко лице и бил стар наркоман, данъчните проверки на Таско Веца, киселата миризма на Наско Трътката и т.н. - всичките от поп музиката са орезилени, да не пропускаме и Руц Толева. Има правдиви неща откъм ирония и подигравка, но като цяло манджата е пресолена. Не можем да говорим за език, стил или велика история, но докато чоплиш семки, както правех аз на последните страници, книжката е перфе :)

[Антонио Григоров · Rating 5 out of 5]

Чете се бързо, има забавни моменти.

[Momchil Andonov · Rating 4 out of 5]

Доста вулгарна, но определено и забавна книга! Кратка е като минус, а и на моменти има прекалено много повторения.

[Boris · Rating 2 out of 5]

има няколко смешни момента като цяло. примерно това с манекенките и отряда за борбата с масови безредици беше силно. чете се за една вечер.

[Ani Dimitrova · Rating 3 out of 5]

Иво-Сиромаховия похват на игрив въртовъртеж с имена и личности, въпреки познат, си остава оригинален във всяка поредна книга на Сиромахов и забавлява читателя. Още от първите страници лъхва хумор, предизвикващ искрен смях. Моментната прекомерна вулгарност разочарова и сваля престижа на "Българско радио", но вероятно очевидното уповаване върху действителността оправдава преминаването на невидима граница на допустимия цинизъм. И все пак книгата крие истинска гротеска, която разсмива с щипка тъга. Толкова много личности, заслужили своето усмиване с нелепостта си. Все пак - забавно.

[dancho minchev · Rating 5 out of 5]

След тази книга престанах да слушам БГ радио 😀

[Maria Panova · Rating 4 out of 5]

Давам 4 звезди, заради множеството вулгаризми в книгата. Политическите фигури и хора на изкуството са лесно разпознаваеми. Отдавна не се бях смяла така, когато четох за тричането на кучетата и умозаключенията на леля Стойна - " Колкуту повичи кучита са тричат, толкуз повичи бирикет ши има за сьелутул " Много ме разсмя последвалия текст - " В този момент отнякъде се появи пиян поп и започна да размахва кръста си към кучетата и да ги благославя. Очевидно в село Картаново църквата нямаше проблеми с варварските обичаи. Смятаха, че тричането не противоречи на християнските ценности. " Много се смях за това, как не разпознават Боно... Макар и с доста вулгаризми, книгата отлично представя истината за България по онова време, като за съжаление и в днешни дни не само, че нищо не се е променило, но дори е и доста по зле!