Учудващо не-дразнещата (може би защото е кратка) история на живота на един инженер в комунистическа България, който открива Бог (т.е. става християнин), бягството през граница и живота му "на Запад".
Интересно е да се отбележи как сплотеността на обществото и склонността да помагаме на свои и чужди зависи както от култура и религия, така и от това колко всъщност чужди искат помощ.
По времето, когато Здравко Ненов бяга през Сърбия и Унгария в Австрия, всякакви практически непознати хора (както негови "братя" по религия, така и съвсем случайни) се надпреварват да помагат на него и семейството му да избягат, да преминат, да си намерят работа и да се устроят. Те им се доверяват и ги приемат.
Набива се на очи паралелът със съвремието, когато както религиозните устои на обществата са много изтънели, така и бежанците са много повече, така че и отношението към тях е доста променено. Мултикултурализмът като обществен модел очевидно не работи, защото е несъвместим с основни положения на човешката природа.
Започваща интересно, историята бързо се превръща в обяснение как всичко бива нареждано от Бог в живота на вярващите и всяка случка е тълкувана повече или по-малко в този контекст. Историята поне е относително кратка. За случайно попаднало ми четиво, беше разнообразие в това, което чета. Не бих препоръчал книгата.