What do you think?
Rate this book
Междупанелни войни
Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи саватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността "Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце." Отдавна съм "тиган" (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира - следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата - никой, но тя може да набие мен - загадката в моя живот. Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм (БФАСЗТ). С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук.
158 pages, Paperback
Published November 1, 2016
31 people are currently reading
364 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 25 of 25 reviews
November 6, 2017
Простотия, бездарие и посредственост на квадрат!
May 18, 2017
Поредната доза веселие, смях и комично-невъзможни ситуации от живота на Кольо, Нора и котката Ивелина. Всичко си е в стила на Крумов от предната му книга, така че няма какво повече да кажа.
Ако сте чели нещо от страница му във ФБ и ви харесва, тази книга е за вас.
Ако си мислите, че ще попаднете на задълбочена проза, грешите.
Ако го четете, само за да напишете хейтърски коментар, поздравления, вие сте евроатлантически верен последовател без грам чуство за ирония :)
January 4, 2017
Забавна е на моменти, но авторът слага на пиедестал нещо което аз изключително не харесвам-българската селяния и простотия.
December 28, 2016
Доста добра книга, непретенциозна и супер забавна. Поздравления за стила и самоиронията на г-н Крумов!
November 28, 2017
Лека хумористична простащина (в най-добрия смисъл на думата), която се върти и изчерпва с неспособността на Кольо да свърши каквото и да е правилно, различно от онождането на Нора, пиенето на бира от гумени бутилки и интеракциите с котката Ивелина - бърсане на пода/пиене на кафе/разговори. Разделена е на истории/разкази, всеки по 3-4 страници.
Книгата е наистина непретенциозна по готин начин, а не по "онзи", скрито-претенциозния. Стори ми се идеалното четиво за полетите и чакането по летищата или по-скоро полетите и чакането по летищата - идеалното време за четене на книга като тази. Първата част, озаглавена "Истории", беше наистина разтоварваща, много се смях и определено ми допадна. По-силни са разказите, които осмиват и дават интересен поглед на реални събития, по-малко забавни ми бяха тези, които стават прекалено гротескни и създават паралелна българска комична действителност (от сорта на линейката отива до битака, щото не бърза, и пациента с инфаркт слиза да товари картофи - естествено, забавно написано). Въпреки че хиперболата я има нявсякъде, за мен откъсването от реалността работи против произведенията на Крумов.
Дотук, т.е. първите стотина страници, книгата отиваше към солидна четворка (или средно качество на отделните неща между 3,5 - 4,5); макар да има тук-таме някоя техническа грешка, например лошо пренасяне или някоя запетая по-малко, това е последното, което може да ме подразни в книга като тази.
Следващият раздел е озаглваен "Разкази и други", но повече би му ходило заглавието "Ето тук съм писал някакви работи през годините, май не са много лоши, дайте да ги вкараме да съберем до 160 страници да продаваме книгата на пълна цена". Хаосът е пълен, бих заложил, че нещата са писани през голям интервал от време, със сигурност преди "основата" на книгата, не са на същото ниво и са в тотален дисонанс с нея. Доста от тях се лутат между комичното и сериозното и опитват по много несериозен in-your-face начин да пробутат като поука някоя сентенция или житейска позиция в края си. Имаме забавни стихотворенийца в гимназистки стил, списък с 22 доказателства, че делфините са по-умни от хората, озаглавен "Позорно е да се избиват делфините", псевдо-интервю с миска, "Важно е да се гласува", едновременно несмешното и безсмислено като философия "Разум, изкачил три стъпала" и, О! БОЖЕ, "Васил Левски", където се обяснява защо той е най-великият българин в стил есе четвърти клас.
What the Hell did I just read?
Защо бе, Коле, си пробутваш фейсбук постовете или каквото са там това в съвсем приличната забавна книжка? Накараха ли те от кутията? Пиши ми на фейсбук, напсувай ме, набий ме, само ми обясни защо. 50 страници мъчение, не знам как го изтраях това - ако да не са идеално лоши сами по себе си, което си е и въпрос на вкус, ясно и еднозначно е за много от тях, че са като "анус, излязъл от друг анус"* върху персийски килим точно в тази книга. След 100 страници за онождане и изхождане цитираме какво Вазов е казал за Левски?
* (както сам казваш; силен лаф)
Та така, не мога да не смъкна една единица за това едночасово онождане на мозъка ми последните 50 страници, но въпреки него (и със заръка да ги пропуснат) бих препоръчал книгата на хората, които могат да се кефят на простащина (трябва да сме едни 90% по мои сметки). Ако не се кефите - ами, какво правите тук въобще?
Книгата е наистина непретенциозна по готин начин, а не по "онзи", скрито-претенциозния. Стори ми се идеалното четиво за полетите и чакането по летищата или по-скоро полетите и чакането по летищата - идеалното време за четене на книга като тази. Първата част, озаглавена "Истории", беше наистина разтоварваща, много се смях и определено ми допадна. По-силни са разказите, които осмиват и дават интересен поглед на реални събития, по-малко забавни ми бяха тези, които стават прекалено гротескни и създават паралелна българска комична действителност (от сорта на линейката отива до битака, щото не бърза, и пациента с инфаркт слиза да товари картофи - естествено, забавно написано). Въпреки че хиперболата я има нявсякъде, за мен откъсването от реалността работи против произведенията на Крумов.
Дотук, т.е. първите стотина страници, книгата отиваше към солидна четворка (или средно качество на отделните неща между 3,5 - 4,5); макар да има тук-таме някоя техническа грешка, например лошо пренасяне или някоя запетая по-малко, това е последното, което може да ме подразни в книга като тази.
Следващият раздел е озаглваен "Разкази и други", но повече би му ходило заглавието "Ето тук съм писал някакви работи през годините, май не са много лоши, дайте да ги вкараме да съберем до 160 страници да продаваме книгата на пълна цена". Хаосът е пълен, бих заложил, че нещата са писани през голям интервал от време, със сигурност преди "основата" на книгата, не са на същото ниво и са в тотален дисонанс с нея. Доста от тях се лутат между комичното и сериозното и опитват по много несериозен in-your-face начин да пробутат като поука някоя сентенция или житейска позиция в края си. Имаме забавни стихотворенийца в гимназистки стил, списък с 22 доказателства, че делфините са по-умни от хората, озаглавен "Позорно е да се избиват делфините", псевдо-интервю с миска, "Важно е да се гласува", едновременно несмешното и безсмислено като философия "Разум, изкачил три стъпала" и, О! БОЖЕ, "Васил Левски", където се обяснява защо той е най-великият българин в стил есе четвърти клас.
What the Hell did I just read?
Защо бе, Коле, си пробутваш фейсбук постовете или каквото са там това в съвсем приличната забавна книжка? Накараха ли те от кутията? Пиши ми на фейсбук, напсувай ме, набий ме, само ми обясни защо. 50 страници мъчение, не знам как го изтраях това - ако да не са идеално лоши сами по себе си, което си е и въпрос на вкус, ясно и еднозначно е за много от тях, че са като "анус, излязъл от друг анус"* върху персийски килим точно в тази книга. След 100 страници за онождане и изхождане цитираме какво Вазов е казал за Левски?
* (както сам казваш; силен лаф)
Та така, не мога да не смъкна една единица за това едночасово онождане на мозъка ми последните 50 страници, но въпреки него (и със заръка да ги пропуснат) бих препоръчал книгата на хората, които могат да се кефят на простащина (трябва да сме едни 90% по мои сметки). Ако не се кефите - ами, какво правите тук въобще?
September 6, 2017
Първата част съдържа познатите от „Дневника“ разкази уж от ежедневието на автора. Свежите лафове са налице, но няма нещо кой-знае какво ново - пак се осмиват стереотипните български черти. Историите ми станаха откровено досадни към края на частта.
В по-малката по обем втора част има няколко различни разказа, които бяха осезаемо по-сериозни и далеч по-интересни. Те показват и по-високи разказвачески способности на автора. За съжаление, бяха само няколко.
Приказките за туршия, пръдни и т.н. в един момент се изтъркват и се надявам Никола Крумов постепенно да излезе от тази рамка. Стилът му ми харесва и ще е грехота да продължи да върти същата плоча.
Останах разочарован, може би заради неоправдано високи очаквания.
В по-малката по обем втора част има няколко различни разказа, които бяха осезаемо по-сериозни и далеч по-интересни. Те показват и по-високи разказвачески способности на автора. За съжаление, бяха само няколко.
Приказките за туршия, пръдни и т.н. в един момент се изтъркват и се надявам Никола Крумов постепенно да излезе от тази рамка. Стилът му ми харесва и ще е грехота да продължи да върти същата плоча.
Останах разочарован, може би заради неоправдано високи очаквания.
November 2, 2022
Някак псевдо-хипер-интелектуалеца в мен иска да излее яко гняв върху опорочаването и упадъка на националния културен дух...ама не помня кога последно съм се смял с глас в метрото в седем сутринта на път за работа.
January 14, 2017
Смях до спукване, за пореден път. Любим герой както е винаги е котката Ивка. <3 :)
January 27, 2019
Почти нулева художествена стойност, но зверски забавна.
May 30, 2023
Втората звезда е само заради хумора. Разказите са забавни, но не и да бъдат удостоени със званието книга.
June 3, 2018
С глас се смях :)
December 12, 2016
В първата част на "Междупанелни войни" са историите на Кольо, годеницата му Нора и котката Ивелина. Допълнени са с няколко разказа и няколко напевно комични стихотоворения в края на книгата, оформени като втора част.
"... Слагам манджата на котлона. Включвам - след малко завира. Правя всичко професионално - изхвърлям първия боб и слагам новия в жълтата вода. Нарязвам лук,а кръвта попивам с потника си. Чуквам две яйца и добавям млякото..."
"Зимата си тръгва уморено -
на жените все им е студено.
Бичат печки и духалки.
Не поддават се на свалки."
Не всичко между кориците ми допадна, но това, което ми хареса, ми хареса толкова много, че с удоволствие ще я препоръчвам, като приятно четиво, което можеш да четеш на глас на половинката си и от което вероятно ще ви паднат гащите от смях.
"... Слагам манджата на котлона. Включвам - след малко завира. Правя всичко професионално - изхвърлям първия боб и слагам новия в жълтата вода. Нарязвам лук,а кръвта попивам с потника си. Чуквам две яйца и добавям млякото..."
"Зимата си тръгва уморено -
на жените все им е студено.
Бичат печки и духалки.
Не поддават се на свалки."
Не всичко между кориците ми допадна, но това, което ми хареса, ми хареса толкова много, че с удоволствие ще я препоръчвам, като приятно четиво, което можеш да четеш на глас на половинката си и от което вероятно ще ви паднат гащите от смях.
December 2, 2019
Историите наитсина са със сходен сценарий. Хареса ми, защото разсмива, разплаква, разтоварва. Идва ми гнусна на моменти, но това е... част от чара ѝ?
Прочетох я за 2 европейски полета. Мога да отворя, да прочета един разказ или пък 10 такива и да я затворя. Хубава колекция, донесе ми много радост и емоции.
Прочетох я за 2 европейски полета. Мога да отворя, да прочета един разказ или пък 10 такива и да я затворя. Хубава колекция, донесе ми много радост и емоции.
April 6, 2020
Струва си човек да прочете няколко страници за разнообразие и лекомислено забавление, но цяла една книга за типичния Бай Ганьо ми се струва прекалено. Или даже не, Бай Ганьо не знае, че е Бай ганьо, докато тук имаме млад, модерен човек, който си мисли че е авангардно да се прави на селянин, който уж мисли само за онождане, пиене и футбол. Иначе хумора го има. Втората част ми хареса много! Историите бяха различни една от друга и много по-увлекателни от останалата част.
July 19, 2025
Имах приятни спомени как с приятели четем разкази на Никола Крумов през 2017-та.. За жалост, тази книга не ми донесе много приятни моменти. Не е спойл, ако кажа, че просто на лирическия герой му се прави секс, напива му се и чарът му трябва да бъде забавната му самокритика. Още от началото се разбира и си се поддържа тази нагласа докрая. Може би сезонът на това книгата да ми е забавна, е отминал отдавна.
November 22, 2019
Същият коментар като другата книга на Никола Крумов:
First half - very good, second half - I'm no like.
Историите за Нора и Кольо са чудесни, смешни, напикващи дори. Втората част е пълнеж, който макар и нелош сам по себе си, според мен няма място в "концепцията" на книгата.
First half - very good, second half - I'm no like.
Историите за Нора и Кольо са чудесни, смешни, напикващи дори. Втората част е пълнеж, който макар и нелош сам по себе си, според мен няма място в "концепцията" на книгата.
November 8, 2021
По-дебелашки и клозетен хумор отколкото ми е по вкуса. Всичко се свежда до ракия, мачове, онождане, въртейки се около неспособността на лирическия герой да се справи с каквато и да било ежедневна задача. Един разказ е достатъчен да се влезе в стила и неадекватността на метафорите. Поне за мен.
January 15, 2018
На един дъх в самолета. Силно препоръчвам - сред шегите, които доведоха до това да се смея тихо в ръкава на якето си, личи истински талант.
March 2, 2020
Давам му 2 звезди единствено защото простотията е толкова голяма, че болезнено и саркастично описва обществото, в което живеем.
April 26, 2020
Неангажираща, кратка и хумористична. Първото произведение от този тип, което чета. Хареса ми, с несложността и искреността си.
October 18, 2020
Намират се куриозни истории и забавни лафове, но явно имах по- големи очаквания.
August 9, 2021
Имаше смешни моменти, но общо взето е тъпотия. Втората част повече ми хареса. А първата просто...скука и еднообразие.
January 20, 2022
Една звезда, защото ми е подарък - иначе зеро.
Става да си избършеш гъза... (казано в стила на автора, макар че той щеше да опише самото бърсане доста по-подробно)
Става да си избършеш гъза... (казано в стила на автора, макар че той щеше да опише самото бърсане доста по-подробно)
February 16, 2021
Разказите в част I доста бързо стават взаимозаменяеми, донякъде като в Декамерон, възможно е и това да е била идеята. Искрено се смях само на 'Войник'. Втората част е по-интерсна и доста по-лична: 'Рискът ' определено демонстрира писателския талант на Кольо. А 'Кметът император' е болезнено реалистичен.
June 2, 2025
Сборник със смешни истории, от чиито страници крещи посланието: ,,НЕ бъдете като героите тук!". В повечето разкази главни герои са самият автор, годеницата му Нора и котката Ивелина. Представени са нелепи случки от ежедневието им.
Авторът безспорно има чувство за хумор и умее да го използва. Рядко ми се случва да цвиля от смях, а вкъщи да ме питат какво, по дяволите, съм пила и/ли пушила. Но на места всички пърдящи, сношаващи се, повръщащи пияни, мърляви образи ми идваха в повече. Гнуслива съм и прекалено цветистите описания на горните дейности не ми харесаха изобщо. Липсваше ми елегантността на някои други писатели-хумористи, които обичам.
Любим ми стана разказът ,,Българските ми квартиранти и делата им в Англия 3". Става въпрос за британски професор, тръгнал на пътешествие в България. Интересно е да видиш родната си страна през очите на чужденец, а тук гледната точка на англичанина е представена изключително добре. От приветливата старица, която се казвала Бабо (така си мисли професорът) до ,,животинският свят, широко застъпен в ежедневието на местните жители" ( става въпрос за София) размислите на главния герой са предадени с фино, интелигентно чувство за хумор, а най-забавното е, че самият професор през цялото време е напълно сериозен.
Макар че има още какво да се желае, книгата е доста добро развлекателно четиво за моментите, в които не ти се чете нищо сериозно.
Авторът безспорно има чувство за хумор и умее да го използва. Рядко ми се случва да цвиля от смях, а вкъщи да ме питат какво, по дяволите, съм пила и/ли пушила. Но на места всички пърдящи, сношаващи се, повръщащи пияни, мърляви образи ми идваха в повече. Гнуслива съм и прекалено цветистите описания на горните дейности не ми харесаха изобщо. Липсваше ми елегантността на някои други писатели-хумористи, които обичам.
Любим ми стана разказът ,,Българските ми квартиранти и делата им в Англия 3". Става въпрос за британски професор, тръгнал на пътешествие в България. Интересно е да видиш родната си страна през очите на чужденец, а тук гледната точка на англичанина е представена изключително добре. От приветливата старица, която се казвала Бабо (така си мисли професорът) до ,,животинският свят, широко застъпен в ежедневието на местните жители" ( става въпрос за София) размислите на главния герой са предадени с фино, интелигентно чувство за хумор, а най-забавното е, че самият професор през цялото време е напълно сериозен.
Макар че има още какво да се желае, книгата е доста добро развлекателно четиво за моментите, в които не ти се чете нищо сериозно.
Displaying 1 - 25 of 25 reviews