What do you think?
Rate this book
Un homme à distance
« Ceci est l'histoire de Kay Bartholdi. Un jour, Kay est entrée dans mon restaurant. Elle a posé une grosse liasse de lettres sur la table. Elle m'a dit: Tu en fais ce que tu veux, je ne veux plus les garder. » Ainsi commence ce roman par lettres comme on en écrivait au XVIIIe siècle. Il raconte la liaison épistolaire de Kay Bartholdi, libraire à Fécamp, et d'un inconnu qui lui écrit pour commander des livres. Au fil des lettres, le ton devient moins officiel, plus inquisiteur, plus tendre aussi. Kay et Jonathan parlent de leurs lectures, certes, mais entament un vrai dialogue amoureux. Ils se font des scènes, ils se font des confidences, ils se tendent des pièges, s'engagent dans une relation que Kay, hantée par le souvenir d'une déchirure ancienne, s'efforce de repousser.
Mais qui pourrait prédire vers quelle révélation l'emmène ce nouveau lien noué à travers des livres dont chacun des correspondants se sert comme de masques pour cacher ses vrais sentiments ? Dis-moi ce que tu lis, je te dirai qui tu es et comment tu aimes... semble dire ce nouveau roman de Katherine Pancol, auteur, entre autres, d' Embrassez-moi , J'étais là avant ou Les hommes cruels ne courent pas les rues .
Mais qui pourrait prédire vers quelle révélation l'emmène ce nouveau lien noué à travers des livres dont chacun des correspondants se sert comme de masques pour cacher ses vrais sentiments ? Dis-moi ce que tu lis, je te dirai qui tu es et comment tu aimes... semble dire ce nouveau roman de Katherine Pancol, auteur, entre autres, d' Embrassez-moi , J'étais là avant ou Les hommes cruels ne courent pas les rues .
160 pages, Mass Market Paperback
First published January 1, 2002
9 people are currently reading
413 people want to read
About the author
Katherine Pancol
96 books579 followersKatherine Pancol moved from Casablanca to France when she was five. She studied literature and initially became a French and Latin teacher, before turning to journalism. While working for Paris-Match and Cosmopolitan, she is noticed by an intuitive publisher who encourages her to begin writing. Following the success of her first novel Moi D'abord (Me First) in 1979, Pancol moves to New York City where she spends the next decade pursuing creative writing and screenwriting classes at Columbia University while producing three more novels La Barbare in 1981, Scarlett, si possible and Les hommes cruels ne courent pas les rues.
Influenced by the American way of life, her style becomes even more enjoyable, action packed and fast paced.
Pancol's insights into human psychology, and particularly women, are amazingly accurate and her sense of details often shaded with wry humor. Her gift to lift people's spirits while providing great entertainment has been key to her success, inspiring many women to dare to be themselves while keeping a positive relationship with life itself.
Her novel The Yellow Eyes of Crocodiles (published in 2006) has been a huge success in France, where it sold more than one million copies and received the "Prix de Maison de la Presse, 2006" for largest distribution in France. Katherine Pancol was awarded "Best author 2007" by Gorodets Publishing (Moscow). The Yellow Eyes of Crocodiles was the 6th best sold book in France in 2008 (Le Figaro Littéraire). The Yellow Eyes of Crocodiles is already being translated into Russian, Chinese, Ukrainian, Polish, Italian, Korean, Vietnamese and Norwegian.
Katherine Pancol is divorced and has two grown children. She lives in Paris, France where she is currently writing the third sequel to The Yellow Eyes of Crocodiles.
Pancol updates her blog every week on her web-site (http://www.katherine-pancol.com). - from Wikipedia
Influenced by the American way of life, her style becomes even more enjoyable, action packed and fast paced.
Pancol's insights into human psychology, and particularly women, are amazingly accurate and her sense of details often shaded with wry humor. Her gift to lift people's spirits while providing great entertainment has been key to her success, inspiring many women to dare to be themselves while keeping a positive relationship with life itself.
Her novel The Yellow Eyes of Crocodiles (published in 2006) has been a huge success in France, where it sold more than one million copies and received the "Prix de Maison de la Presse, 2006" for largest distribution in France. Katherine Pancol was awarded "Best author 2007" by Gorodets Publishing (Moscow). The Yellow Eyes of Crocodiles was the 6th best sold book in France in 2008 (Le Figaro Littéraire). The Yellow Eyes of Crocodiles is already being translated into Russian, Chinese, Ukrainian, Polish, Italian, Korean, Vietnamese and Norwegian.
Katherine Pancol is divorced and has two grown children. She lives in Paris, France where she is currently writing the third sequel to The Yellow Eyes of Crocodiles.
Pancol updates her blog every week on her web-site (http://www.katherine-pancol.com). - from Wikipedia
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 65 reviews
April 28, 2025
《مردی در دور دست/ نشر ققنوس》
نمیدونم چی بگم.
دنیایی از دردِ این روزهامو انداختم رو دوشِ دنیای دردِ
این کتاب و الان دو تا دنیای درد تشدید شدهام.
و با این حال انقدر بد زخم زد که شد جزو Top5 موردعلاقههام. فکر کنم تو ذاتمه. که آدمها و کتابهایی که رنج بیشتری بهم تحمیل میکنن رو بیشتر دوست دارم.
امیدوارم زندگی بعدی شفا پیدا کنم.
🔖اردیبهشت ۱۴۰۴
نمیدونم چی بگم.
دنیایی از دردِ این روزهامو انداختم رو دوشِ دنیای دردِ
این کتاب و الان دو تا دنیای درد تشدید شدهام.
و با این حال انقدر بد زخم زد که شد جزو Top5 موردعلاقههام. فکر کنم تو ذاتمه. که آدمها و کتابهایی که رنج بیشتری بهم تحمیل میکنن رو بیشتر دوست دارم.
امیدوارم زندگی بعدی شفا پیدا کنم.
🔖اردیبهشت ۱۴۰۴
June 4, 2013
Avis complet : http://devoreuse-et-addict.tumblr.com/
Ce livre est un bijou. une merveille. Je crois que je n'ai jamais lu de livre pareil, pourtant j'en ai lu ! Il m'a tellement bouleversé que je ne sais même pas par où commencer. Je ne m'attendais pas à un tel livre ! Je l'ai acheté en traînant dans les rayons de mon supermarché, pensant peut-être trouvé le premier livre de Robin Benway (en vain). Mais le titre de ce petit bouquin à 4€, coincé entre deux, caché derrière des livres en pagailles, m'a intriguée. "Un homme à distance", je veux dire, comment résister à un tel titre. Et le résumé a achever de me convaincre de l'acheter (pour une fois, ma mère était contente : un livre à moins de 15€!). Et donc je l'ai commencé aussitôt, me disant que ça ferait une bonne petite lecture-détente avant de m'attaquer à Inferno. Et maintenant... eh bien maintenant je suis un peu toute chamboulée.
Je vous explique. Ce livre d'environ 150 pages est sous la forme épistolaire. Je n'avais plus lu de livre de ce genre depuis Les liaisons dangereuses en première. Et j'ai complètement craqué. J'avais oublié l'effet intime et intense que ce genre d'écriture peut avoir. Nous retrouvons Kay et son correspondant. Relation qui débute à des fins professionnelle et qui va devenir de plus en plus intimiste, privé. Personnel. Et qui va tournée d'une façon qu'on ne voit pas venir. Et en quelques lettres nous découvrons le passé de Kay. Ce passé qui a façonné la femme qu'elle est aujourd'hui.
Ce livre est un bijou. une merveille. Je crois que je n'ai jamais lu de livre pareil, pourtant j'en ai lu ! Il m'a tellement bouleversé que je ne sais même pas par où commencer. Je ne m'attendais pas à un tel livre ! Je l'ai acheté en traînant dans les rayons de mon supermarché, pensant peut-être trouvé le premier livre de Robin Benway (en vain). Mais le titre de ce petit bouquin à 4€, coincé entre deux, caché derrière des livres en pagailles, m'a intriguée. "Un homme à distance", je veux dire, comment résister à un tel titre. Et le résumé a achever de me convaincre de l'acheter (pour une fois, ma mère était contente : un livre à moins de 15€!). Et donc je l'ai commencé aussitôt, me disant que ça ferait une bonne petite lecture-détente avant de m'attaquer à Inferno. Et maintenant... eh bien maintenant je suis un peu toute chamboulée.
Je vous explique. Ce livre d'environ 150 pages est sous la forme épistolaire. Je n'avais plus lu de livre de ce genre depuis Les liaisons dangereuses en première. Et j'ai complètement craqué. J'avais oublié l'effet intime et intense que ce genre d'écriture peut avoir. Nous retrouvons Kay et son correspondant. Relation qui débute à des fins professionnelle et qui va devenir de plus en plus intimiste, privé. Personnel. Et qui va tournée d'une façon qu'on ne voit pas venir. Et en quelques lettres nous découvrons le passé de Kay. Ce passé qui a façonné la femme qu'elle est aujourd'hui.
May 12, 2021
En esta lectura tuve la de sensación de entrar en una biblioteca en la cual los libros me fueron relatando las historias de sus páginas.
Katherine Pancol describe en estas páginas muy pasionalmente sobre libros, con grandes sensaciones, con claves profundas e intensas que contienen las novelas, maravillosas reflexiones sobre distintas lecturas en la que algunas coincidieron con mi forma de pensar.
Infinidades de libros desfilaran por estar páginas, lo cual hizo que de nuevo la lista de mis lecturas aumentara considerablemente.
Todo este hondo y penetrante paseo entre libros comienza cuando un tal Jonathan Shields se adentra en una fastuosa librería llamada Las Palmeras Salvajes, con vistas al mar, Kay una joven de 32 años la dueña no se encuentra, Jonathan deja una nota a Nathalie la dependienta solicitando ediciones antiguas de libros, la nota va acompañada de una dirección por si Kay decide atender sus peticiones.
A la librería no la falta de nada, ya que Nathalie es una gran pastelera y en la librería no faltan deliciosas tartas y pasteles se puede pedir más, libros, mar, dulces, como me gustaría visitar una librería así, aunque a decir verdad la visite con esta lectura.
Comienza una correspondencia a través de cartas, de nuevo es la tercera lectura seguida que me encuentro que recuperan el hechizo de las cartas, deliciosas, inteligentes y exquisitas conversaciones que giran en torno a las libro, comienzan a conocerse, a contarse secretos, confesiones, nacerán sentimientos, se hablara de amor siempre mencionado reflexiones de algún libro.
Una paginas colmadas de historias de novelas, esas lecturas que me gustan tanto, libros llenos de libros, que te llevan a otras lecturas, disfrute mucho con esta lectura, me encanta como escribe es mujer con un prosa fina, elegante, atrayente, ya leí una de sus trilogías “Trilogía animal” me quede prendada de su escritura fresca.
Una lectura con música de brisa de mar, colmada de almas de libros, unas páginas para saborear el placer de leer.
Posdata: Pero nunca olvidéis que la historia que cuenta un libro no siempre es igual.
Como dato curioso que me hizo soltar una carcajada, una clienta que pidió un libro que llevaba por título “Legumbres del día” que su hijo le había pedido para el colegio, y al final Kay descubrió que era “La espuma de los días”.
Extractos del libro:
Me gusta volar muy alto leyendo libros, completamente sola en mi habitación, frente a la mar embravecida.
No pases tan aprisa al lado de la vida real.
He aprendido mucho de la vida en las páginas de los libros.
Los héroes de ficción me parecen a menudo más interesantes y más ricos que los seres reales.
Ser librera no es una ocupación sino una profesión.
Y descubrirás lo que queda de un hombre después de su muerte, en los recuerdos y las palabras de otros.
Estoy obsesionado con los destinos que se cruzan y no se encuentran, por falta de comunicación, de explicación, de valor para enfrentarse.
Siempre tengo ganas de colarme entre las páginas de las novelas y obligar a los personajes a hablarse.
Con los libros podemos ser tantas personas a la vez.
La cabeza en las nubes y los libros, los pies en las cuentas y el polvo, ese es el destino de una librera.
Katherine Pancol describe en estas páginas muy pasionalmente sobre libros, con grandes sensaciones, con claves profundas e intensas que contienen las novelas, maravillosas reflexiones sobre distintas lecturas en la que algunas coincidieron con mi forma de pensar.
Infinidades de libros desfilaran por estar páginas, lo cual hizo que de nuevo la lista de mis lecturas aumentara considerablemente.
Todo este hondo y penetrante paseo entre libros comienza cuando un tal Jonathan Shields se adentra en una fastuosa librería llamada Las Palmeras Salvajes, con vistas al mar, Kay una joven de 32 años la dueña no se encuentra, Jonathan deja una nota a Nathalie la dependienta solicitando ediciones antiguas de libros, la nota va acompañada de una dirección por si Kay decide atender sus peticiones.
A la librería no la falta de nada, ya que Nathalie es una gran pastelera y en la librería no faltan deliciosas tartas y pasteles se puede pedir más, libros, mar, dulces, como me gustaría visitar una librería así, aunque a decir verdad la visite con esta lectura.
Comienza una correspondencia a través de cartas, de nuevo es la tercera lectura seguida que me encuentro que recuperan el hechizo de las cartas, deliciosas, inteligentes y exquisitas conversaciones que giran en torno a las libro, comienzan a conocerse, a contarse secretos, confesiones, nacerán sentimientos, se hablara de amor siempre mencionado reflexiones de algún libro.
Una paginas colmadas de historias de novelas, esas lecturas que me gustan tanto, libros llenos de libros, que te llevan a otras lecturas, disfrute mucho con esta lectura, me encanta como escribe es mujer con un prosa fina, elegante, atrayente, ya leí una de sus trilogías “Trilogía animal” me quede prendada de su escritura fresca.
Una lectura con música de brisa de mar, colmada de almas de libros, unas páginas para saborear el placer de leer.
Posdata: Pero nunca olvidéis que la historia que cuenta un libro no siempre es igual.
Como dato curioso que me hizo soltar una carcajada, una clienta que pidió un libro que llevaba por título “Legumbres del día” que su hijo le había pedido para el colegio, y al final Kay descubrió que era “La espuma de los días”.
Extractos del libro:
Me gusta volar muy alto leyendo libros, completamente sola en mi habitación, frente a la mar embravecida.
No pases tan aprisa al lado de la vida real.
He aprendido mucho de la vida en las páginas de los libros.
Los héroes de ficción me parecen a menudo más interesantes y más ricos que los seres reales.
Ser librera no es una ocupación sino una profesión.
Y descubrirás lo que queda de un hombre después de su muerte, en los recuerdos y las palabras de otros.
Estoy obsesionado con los destinos que se cruzan y no se encuentran, por falta de comunicación, de explicación, de valor para enfrentarse.
Siempre tengo ganas de colarme entre las páginas de las novelas y obligar a los personajes a hablarse.
Con los libros podemos ser tantas personas a la vez.
La cabeza en las nubes y los libros, los pies en las cuentas y el polvo, ese es el destino de una librera.
August 1, 2013
C'est beau , captivant, écœurant ..
je l'ai dévoré en deux jours , et je vais le relire surement..
c'est l'un des livres qui m'ont fait pleurnicher comme un bébé..
j'ai adoré chaque détail , et chaque tournure ..
Bravo a Katherine , elle m'a vraiment émerveillé..
je l'ai dévoré en deux jours , et je vais le relire surement..
c'est l'un des livres qui m'ont fait pleurnicher comme un bébé..
j'ai adoré chaque détail , et chaque tournure ..
Bravo a Katherine , elle m'a vraiment émerveillé..
February 16, 2013
Une fois commencé la lecture vous pouvez plus laisser tomber, un roman Plus que magique, j'ai pleuré de toutes mes forces, un roman qui vous laisse vivre pleinement les émotions de la héroïne.
March 15, 2022
"L'histoire d'un amour haut comme une cathédrale, violent comme une bordée de pirates, avec des chants, des confessions, de l'encens, des abordages, des orages, des prises d'otages. Beaucoup de ferveur. Beaucoup de souffrance aussi."
March 2, 2014
За мое съжаление, ''Любов, огромна като катедрала'', четиво, на което възлагах големи надежди, се оказа едно почти абсолютно разочарование: поредната книга със завладяващо заглавие, обещаваща анотация и замисъл с безспорно слабо изпълнение. Това, което наистина си струваше, се ограничава, чисто стилистично, до начина на написване, в комбинация със самата идея: писател, на когото са възложили съставянето на пътеводител за Франция, с насоченост към малко познатите на чужденците живописни райони, се свързва с романтична книжарка, чиято мечта да отвори собствена книжарница срещу брега на морето в провинцията вече се е сбъднала. Интригуващо, френски селца, нетипична любовна история, книга за книгите... Двамата никога не са се срещали, но си пишат писма, в началото по-официални и професионално ориентирани, а с времето – все по-чести и излъчващи отчаяната им нужда да обяснят себе си и да бъдат разбрани; да разгадаят чудото на живота чрез книгите, които жадно поглъщат.
''Кажи ми какво четеш, за да ти кажа кой си'' - това донякъде стои като епиграф на доказателството на авторката, че книгите, които четем наистина отразяват собствените ни необходимости, възприятия, желания, мечти. Точно тук идва и една от слабите части в осъществяването на основния замисъл. Катрин Панкол избира един нетипичен начин да ни запознае със своите герои, като ги представя чрез литературните им предпочетания. Обаче се оказва, че ние четем за автори, чиито имена никога не сме и чували, както и за още по-непознати заглавия, което по никакъв не е в наша полза за разбирането на живота и същността на персонажите. И, убедена съм, това е така в повечето страни, където книгата е публикувана.
Помислих си, че ''Любов, огромна като катедрала'' е сякаш създадена за мен, защото четенето е моята страст. С времето и с всяка следваща книга, а може би и с всяко следващо преживяване, доближаващо до мъдростта, колкото и условна да е тя, се убеждавах, че в различни моменти се впечатляваме от различни жанрове в изкуството. Когато сме разочаровани, цинизмът никога не ни е в повече; когато сме влюбени, романтиката на любовните романи сякаш отразява нашата действителност; когато имаме нужда да се освободим от угнетеността и напрежението, намираме лек у древногръцките трагедии; когато се опитваме да убедим себе си в нещо, за което копнеем, но което здравомислието ни забранява, се сещаме за драматичния живот на мадам Бовари, която вместо да оцени с душа и разум това, което има, въвлича сама себе си представата за нещастие и така разрушава себе си. За разбирането на същността ни като цяло, както и на това, което сме в конкретен момент, наистина може да спомогнат предпочитанията ни към книгите, към изкуството като цяло. И взимайки ''Любов, огромна като катедрала'', аз търсех едно по-скоро романтическо потвърждение на тази теория, в която вярвам, отколкото обикновена, даже бих казала банална любовна история, повече подходяща за еднодневните книжки от по шейсет страници, които вървят като подарък към някое женско списание.
Колкото и плоска да беше фабулата, не мога да отрека, че всъщност се насладих на начина на изразяване на Панкол. Сравненията, описанията, играта на думи бяха като да опитваш бавно шоколад.. ако мога да се изразя така. Просто трябва да им се насладиш – не можеш да ги подминеш или да се направиш, че не си ги забелязал. Ето и няколко примера, които могат да предадат донякъде атмосферата, която романът създава и размислите, към които ни насочва:
''Книгата започва така: ''Ще узнаеш какво е останало след смъртта на човека в спомените и думите на другите за него''. Гордостта за едни е арогантност за други, безумната любов се смята от някои за лудост или глезотия.''
''Толкова харесвам тази книга! Неумерената ��юбов на Шарлот, на която Уилбърн е неспособен да откликне, заплетен в мрежите на полученото възпитание, на недоверието си в жените, в плътта...''
''Да – помислил той. - Между тъгата и небитието, избирам тъгата.''
''Харесвам любовта, която ви сполетява внезапно, невъзможната любов, непримирима, безжалностна и безусловна. Не прощавам на компромисната любов, която се нагажда към обстоятелствата, на прозаичната любов, подчинена на идиотските закони на обществото ни...''
''Любовта не е само очарование, госпожице. Любовта може да бъде мъчение, може да бъде предателство, измама. Тя може да изрича какви ли не думи, да се предрешава, както пожелае, да хитрува до безкрай..''
''Дали обичта към едни и същи книги помага да опознаеш другия? Дали книгите са своеобразен начин да си кажеш всичко, дори това, което не искаш нищо да признаеш, дори най-ужасната тайна?''
''Джонатан, ще Ви издам една тайна, сама по себе си не кой знае колко важна, но която ще Ви осветли по отношение на женската душа.
Не само на женската, но и на мъжката. Понеже емоциите са едни и същи, нали, разликата е единствено в начина, по който ги изразяваме, в това, дали им позволяваме да изплуват на повърхността, или не. Жените се осмеляват да споделят много неща. Мъжете заключват вълненията си дълбоко в сърцата си. Защото ги възпитават да не говорят за чувствата си, да се преструват на равнодушни, да се посвещават изцяло на работата, на кариерата, на живота си на делови мъже...''
''Става дума за любовта, за огромното внимание, което жените й отдават, въпреки че никога, или почти никога не получават това, което им се полага. За това, че са уморени. Че векове наред за изнасяли на гърба си всичко в любовта, участвали са в диалога, като са изпълнявали и двете роли. Мъжът се е задоволявал само да повтаря, при това не както трябва. Затруднявал е жените със своите безволие, разсеяност и ревност. Но те са упорствали ден и нощ, от което любовта и нещастието им са се разраствали. Накрая, смазани от тежестта на безкрайните си злочестини, жените са се превърнали в могъщи любовници, които, без да спират да примамват мъжете, са ги надраствали, изпреварвали...
И Рилке се пита дали сега, когато толкова неща се променят, не е дошло време и мъжете да се променят. Да се опитат да еволюират малко и постепенно да поемат полагаемата им се част от любовната работа. Понеже досега са им се спестявали мъчнотиите, за тях любовта се е превърнала в развлечение. Лесната наслада ги е развратила и те незаслужено се кичат с репутацията на изкусни любовници. Какво би станало, ако презрат своите завоевания и започнат да полагат любовните усилия, с които досега други са се нагърбвали? Какво би станало, ако започнат отначало сега, когато толкова неща се променят?
Наистина, какво би станало, ако мъжете се вгледат в сърцата си със същото внимание, загриженост и страст, с която се вглеждат в изнасяните от тях лекции, в годишния баланс, в акционерното си портфолио?
Тогава жените ще подновят работата си по любовта, която са склонни да пренебрегват, понеже са премного поругавани, премного измъчени, ще престанат да въздишат пораженски и да прикриват самотата си, ще сложат край на бойните призиви...''
''Да чакаш час е дълго,
щом виждаш любовта,
но вечността е кратка,
щом в края й е тя!''
''Искам да обикна мъж със силни ръце, с крака, здраво стъпили на земята, мъж, който говори с думи прости и ясни, който се смее звънко и от сърце, мъж със скромни амбиции, мъж, който сади дръвчета, реже с трион дъски, обръща земята, кара трактор, строи къща, а вечер ляга до мен и ме люби, мъж, за когото не се чудя дали няма да стане посред нощ и да се измъкне.''
''Впрочем, ненавиждам пътеводителите, никога не чета такива неща! Те не могат да предадат атмосферата на мястото, мириса на пристанище и на риба, малките, модерни и еднакви къщички от тухли и кремък, долепени една до друга, кряскащите чайки, нормандските прислужнички, които ухаят на прясно масло и гъста сметана и разговарят на групички в пазарни дни, тесните павирани улички, соления дъх на морето, червените изпечени лица на хората, същите като червените тухлени къщички...''
''Всички носим в себе си илюзията за щастие. Преследваме го като мираж. И точно тази надежда ни помага да живеем. Иначе по-добре да легнем и да чакаме да дойде краят!''
''Мълчанието, в това е нещастието на мъжете.''
''Хиляди пъти съм я отменял.
Срещата с мен самия. Без хитрувания. Без бягства. Без нови маски. Без нови лъжи.''
''И животът, който равнодушно покрива всичко, циментира лакомите желания, детинските амбиции, фалша, примирението... Който се стреми да внуши, че нищо не се е случило, че всичко е обречено на забрава. Но ако времето изтрива всичко, ако то лекува всичко, то значи, че наистина нищо не се е случило!''
''Когато двама души се разбират, когато дълго време са живели заедно и острите ръбове на характерите им са се позагладили, те се чувстват дълбоко свързани, между тях съществува разбирателство, което не се нуждае от обяснения, което идва отвътре, което е неосъзнато и не може да се оприличи с нищо, нали така? Това е семейната двойка. Е, добре, и ние веднага усетихме това тайно разбирателство, присъщо на възрастните семейни двойки...''
''Сърцето търси първо удоволствие,
а после да не го боли,
а после малките упойки, със които
страданията да понамали''
''Любовта се ражда, когато единят разкрие пред другия мислите си, най-съкровените си тайни. Иначе не е любов, а само търкане на кожи, размяна на желания сега и веднага, за да се окажеш в крайна сметка ограбен, все едно крадец е проникнал с взлом в дома ти.''
''Човек си възвръща апетита, както Вие се изразявате, едва след като е прогонил тайните от себе си, след като се е освободил от тях.''
''...пронизителната песен на щурците, плочите, по които босите ми ходила оставяха следи...''
''Заслушан в ритъма на прозата, прави пауза, за да улови някоя изплъзваща се хармония, съчетава тонове, размества думи с близко значение...''
''Почестите безчестят.
Титлите унижават.
Длъжността затъпява.''
''Той няма друго занимание, освен да си търси съмишленици, сродни души, пред които да си изприказва, да зачекне някоя любопитна тема, за да събуди интереса им.''
''Има само едно състояние, в което любовта не се задушава, и то е самотата.''
''Четенето не е невинно занимание.
Невинаги излизаш от него цял и непокътнат.
Четенето е опасно.''
''Страданието е нещо прекрасно... Прекрасно е, когато лошото е вече зад гърба ни, защото тогава разбираме другия и може да се поставим на негово място.''
''Ти се целеше толкова високо в живота, че ми се зави свят, поисках да се преборя съвсем сам с живота (...)''
''Притежавах много, а нямах нищо. Амбицията ми беше изпепелила всичко. Когато си сам с амбицията си, нямаш време да спреш и да се огледаш.''
Катрин Панкол изглежда една многообещаваща и талантлива писателка. Дали това е така, ще мога да преценя едва след като съм прочела още поне една нейна книга. Но идеята й за фабулата на ''Любов, огромна като катедрала'' не е достатъчно премислена, зряла. Така прекрасните й думи и умелото й служене с тях остават в сянката на една дълбоко разочароваща история. Стилът и чувствата, които богатствата на езика будят у читателя, не са достчтъчни, за да направят една книга ценна, приятна и хубава; те са само половината от впечатлението, което тя оставя у него. Сякаш цялото действие е леко неубедително. Да, може да си извадиш някаква поука, но тя е елементарна; свежда се до изобличаване на фалшивостта на даден начин на съществуване; до изводи, че любовта е над всичко и до отдавна предъвквани теми като тази за пропуснатия момент, за който осъзнаваш, че винаги ще съжаляваш. Може би донякъде романът показва истински значимите неща и каква цена плащаме, когато открием колко погрешно е било да предпочетем измамния блясък на незначителните им еквиваленти. Авторката също така е изследвала психологически поведението на един нещастен човек: от загърбването на изгледите за бъдещо щастие, до впускането в необмислени постъпки и даването на неясни обещания; до страхът от сближаване, за да не бъдем наранени, и цинизмът, който става неделима част от същността ни, и който ни пречи да повярваме в красотата на дребните неща в живота; до вкопчването в миналото като единственото щастие, което някога сме могли и ще може да изпитаме и пр. Но все пак, книгата, така, както е замислена, и донякъде така, както е написана, може да бъде по-скоро прелюдия към нещо по-дълбоко, по-цялостно, по-завършено и добре осъзнато.
Ето и списък с книгите, който авторката използва, за да изгради връзката и диалога между двамата си герои:
Райнер Мария Рилке, ''Записките на Малте Лауридс Бриге''
Уилям Фокнър, ''Дивите палми'', преиздадена ''Ако те забравя, Йерусалиме''
Силвио д'Арцо, ''Чуждият дом''
Ери де Лука, ''Три коня''
Ери де Лука, ''Tu, mio''
Серджо Ацени, ''Синът на Бакунин''
Елизабет Браунинг, ''Португалски сонети''
''Писмата на една португалска монахиня''
Мадам дьо Лафайет, ''Принцеса Дьо Клев''
Ален Фурние, ''Големия Мон''
Емили Бронте, ''Брулени хълмове''
Стефан Цвайг, ''Писмо от една непозната''
Хенри Джеймс, ''Какво знаеше Мейзи''
Шодерло дьо Лакло, ''Опасни връзки''
Оноре дьо Балзак, ''Братовчедката Бет''
Барбе д'Орвили, ''Дяволски души''
Барбе д'Орвили, ''Последната любовница''
Камилу Кащелу Бранку, ''Пагубна любов''
Емили Дикинсън, ''Стихове''
Роже Мартен дю Гар, ''Африканско признание''
Ги дьо Мопасан, ''Непубликувани хроники''
Дьолакроа, ''Дневник''
Флобер, ''Писма''
''Кажи ми какво четеш, за да ти кажа кой си'' - това донякъде стои като епиграф на доказателството на авторката, че книгите, които четем наистина отразяват собствените ни необходимости, възприятия, желания, мечти. Точно тук идва и една от слабите части в осъществяването на основния замисъл. Катрин Панкол избира един нетипичен начин да ни запознае със своите герои, като ги представя чрез литературните им предпочетания. Обаче се оказва, че ние четем за автори, чиито имена никога не сме и чували, както и за още по-непознати заглавия, което по никакъв не е в наша полза за разбирането на живота и същността на персонажите. И, убедена съм, това е така в повечето страни, където книгата е публикувана.
Помислих си, че ''Любов, огромна като катедрала'' е сякаш създадена за мен, защото четенето е моята страст. С времето и с всяка следваща книга, а може би и с всяко следващо преживяване, доближаващо до мъдростта, колкото и условна да е тя, се убеждавах, че в различни моменти се впечатляваме от различни жанрове в изкуството. Когато сме разочаровани, цинизмът никога не ни е в повече; когато сме влюбени, романтиката на любовните романи сякаш отразява нашата действителност; когато имаме нужда да се освободим от угнетеността и напрежението, намираме лек у древногръцките трагедии; когато се опитваме да убедим себе си в нещо, за което копнеем, но което здравомислието ни забранява, се сещаме за драматичния живот на мадам Бовари, която вместо да оцени с душа и разум това, което има, въвлича сама себе си представата за нещастие и така разрушава себе си. За разбирането на същността ни като цяло, както и на това, което сме в конкретен момент, наистина може да спомогнат предпочитанията ни към книгите, към изкуството като цяло. И взимайки ''Любов, огромна като катедрала'', аз търсех едно по-скоро романтическо потвърждение на тази теория, в която вярвам, отколкото обикновена, даже бих казала банална любовна история, повече подходяща за еднодневните книжки от по шейсет страници, които вървят като подарък към някое женско списание.
Колкото и плоска да беше фабулата, не мога да отрека, че всъщност се насладих на начина на изразяване на Панкол. Сравненията, описанията, играта на думи бяха като да опитваш бавно шоколад.. ако мога да се изразя така. Просто трябва да им се насладиш – не можеш да ги подминеш или да се направиш, че не си ги забелязал. Ето и няколко примера, които могат да предадат донякъде атмосферата, която романът създава и размислите, към които ни насочва:
''Книгата започва така: ''Ще узнаеш какво е останало след смъртта на човека в спомените и думите на другите за него''. Гордостта за едни е арогантност за други, безумната любов се смята от някои за лудост или глезотия.''
''Толкова харесвам тази книга! Неумерената ��юбов на Шарлот, на която Уилбърн е неспособен да откликне, заплетен в мрежите на полученото възпитание, на недоверието си в жените, в плътта...''
''Да – помислил той. - Между тъгата и небитието, избирам тъгата.''
''Харесвам любовта, която ви сполетява внезапно, невъзможната любов, непримирима, безжалностна и безусловна. Не прощавам на компромисната любов, която се нагажда към обстоятелствата, на прозаичната любов, подчинена на идиотските закони на обществото ни...''
''Любовта не е само очарование, госпожице. Любовта може да бъде мъчение, може да бъде предателство, измама. Тя може да изрича какви ли не думи, да се предрешава, както пожелае, да хитрува до безкрай..''
''Дали обичта към едни и същи книги помага да опознаеш другия? Дали книгите са своеобразен начин да си кажеш всичко, дори това, което не искаш нищо да признаеш, дори най-ужасната тайна?''
''Джонатан, ще Ви издам една тайна, сама по себе си не кой знае колко важна, но която ще Ви осветли по отношение на женската душа.
Не само на женската, но и на мъжката. Понеже емоциите са едни и същи, нали, разликата е единствено в начина, по който ги изразяваме, в това, дали им позволяваме да изплуват на повърхността, или не. Жените се осмеляват да споделят много неща. Мъжете заключват вълненията си дълбоко в сърцата си. Защото ги възпитават да не говорят за чувствата си, да се преструват на равнодушни, да се посвещават изцяло на работата, на кариерата, на живота си на делови мъже...''
''Става дума за любовта, за огромното внимание, което жените й отдават, въпреки че никога, или почти никога не получават това, което им се полага. За това, че са уморени. Че векове наред за изнасяли на гърба си всичко в любовта, участвали са в диалога, като са изпълнявали и двете роли. Мъжът се е задоволявал само да повтаря, при това не както трябва. Затруднявал е жените със своите безволие, разсеяност и ревност. Но те са упорствали ден и нощ, от което любовта и нещастието им са се разраствали. Накрая, смазани от тежестта на безкрайните си злочестини, жените са се превърнали в могъщи любовници, които, без да спират да примамват мъжете, са ги надраствали, изпреварвали...
И Рилке се пита дали сега, когато толкова неща се променят, не е дошло време и мъжете да се променят. Да се опитат да еволюират малко и постепенно да поемат полагаемата им се част от любовната работа. Понеже досега са им се спестявали мъчнотиите, за тях любовта се е превърнала в развлечение. Лесната наслада ги е развратила и те незаслужено се кичат с репутацията на изкусни любовници. Какво би станало, ако презрат своите завоевания и започнат да полагат любовните усилия, с които досега други са се нагърбвали? Какво би станало, ако започнат отначало сега, когато толкова неща се променят?
Наистина, какво би станало, ако мъжете се вгледат в сърцата си със същото внимание, загриженост и страст, с която се вглеждат в изнасяните от тях лекции, в годишния баланс, в акционерното си портфолио?
Тогава жените ще подновят работата си по любовта, която са склонни да пренебрегват, понеже са премного поругавани, премного измъчени, ще престанат да въздишат пораженски и да прикриват самотата си, ще сложат край на бойните призиви...''
''Да чакаш час е дълго,
щом виждаш любовта,
но вечността е кратка,
щом в края й е тя!''
''Искам да обикна мъж със силни ръце, с крака, здраво стъпили на земята, мъж, който говори с думи прости и ясни, който се смее звънко и от сърце, мъж със скромни амбиции, мъж, който сади дръвчета, реже с трион дъски, обръща земята, кара трактор, строи къща, а вечер ляга до мен и ме люби, мъж, за когото не се чудя дали няма да стане посред нощ и да се измъкне.''
''Впрочем, ненавиждам пътеводителите, никога не чета такива неща! Те не могат да предадат атмосферата на мястото, мириса на пристанище и на риба, малките, модерни и еднакви къщички от тухли и кремък, долепени една до друга, кряскащите чайки, нормандските прислужнички, които ухаят на прясно масло и гъста сметана и разговарят на групички в пазарни дни, тесните павирани улички, соления дъх на морето, червените изпечени лица на хората, същите като червените тухлени къщички...''
''Всички носим в себе си илюзията за щастие. Преследваме го като мираж. И точно тази надежда ни помага да живеем. Иначе по-добре да легнем и да чакаме да дойде краят!''
''Мълчанието, в това е нещастието на мъжете.''
''Хиляди пъти съм я отменял.
Срещата с мен самия. Без хитрувания. Без бягства. Без нови маски. Без нови лъжи.''
''И животът, който равнодушно покрива всичко, циментира лакомите желания, детинските амбиции, фалша, примирението... Който се стреми да внуши, че нищо не се е случило, че всичко е обречено на забрава. Но ако времето изтрива всичко, ако то лекува всичко, то значи, че наистина нищо не се е случило!''
''Когато двама души се разбират, когато дълго време са живели заедно и острите ръбове на характерите им са се позагладили, те се чувстват дълбоко свързани, между тях съществува разбирателство, което не се нуждае от обяснения, което идва отвътре, което е неосъзнато и не може да се оприличи с нищо, нали така? Това е семейната двойка. Е, добре, и ние веднага усетихме това тайно разбирателство, присъщо на възрастните семейни двойки...''
''Сърцето търси първо удоволствие,
а после да не го боли,
а после малките упойки, със които
страданията да понамали''
''Любовта се ражда, когато единят разкрие пред другия мислите си, най-съкровените си тайни. Иначе не е любов, а само търкане на кожи, размяна на желания сега и веднага, за да се окажеш в крайна сметка ограбен, все едно крадец е проникнал с взлом в дома ти.''
''Човек си възвръща апетита, както Вие се изразявате, едва след като е прогонил тайните от себе си, след като се е освободил от тях.''
''...пронизителната песен на щурците, плочите, по които босите ми ходила оставяха следи...''
''Заслушан в ритъма на прозата, прави пауза, за да улови някоя изплъзваща се хармония, съчетава тонове, размества думи с близко значение...''
''Почестите безчестят.
Титлите унижават.
Длъжността затъпява.''
''Той няма друго занимание, освен да си търси съмишленици, сродни души, пред които да си изприказва, да зачекне някоя любопитна тема, за да събуди интереса им.''
''Има само едно състояние, в което любовта не се задушава, и то е самотата.''
''Четенето не е невинно занимание.
Невинаги излизаш от него цял и непокътнат.
Четенето е опасно.''
''Страданието е нещо прекрасно... Прекрасно е, когато лошото е вече зад гърба ни, защото тогава разбираме другия и може да се поставим на негово място.''
''Ти се целеше толкова високо в живота, че ми се зави свят, поисках да се преборя съвсем сам с живота (...)''
''Притежавах много, а нямах нищо. Амбицията ми беше изпепелила всичко. Когато си сам с амбицията си, нямаш време да спреш и да се огледаш.''
Катрин Панкол изглежда една многообещаваща и талантлива писателка. Дали това е така, ще мога да преценя едва след като съм прочела още поне една нейна книга. Но идеята й за фабулата на ''Любов, огромна като катедрала'' не е достатъчно премислена, зряла. Така прекрасните й думи и умелото й служене с тях остават в сянката на една дълбоко разочароваща история. Стилът и чувствата, които богатствата на езика будят у читателя, не са достчтъчни, за да направят една книга ценна, приятна и хубава; те са само половината от впечатлението, което тя оставя у него. Сякаш цялото действие е леко неубедително. Да, може да си извадиш някаква поука, но тя е елементарна; свежда се до изобличаване на фалшивостта на даден начин на съществуване; до изводи, че любовта е над всичко и до отдавна предъвквани теми като тази за пропуснатия момент, за който осъзнаваш, че винаги ще съжаляваш. Може би донякъде романът показва истински значимите неща и каква цена плащаме, когато открием колко погрешно е било да предпочетем измамния блясък на незначителните им еквиваленти. Авторката също така е изследвала психологически поведението на един нещастен човек: от загърбването на изгледите за бъдещо щастие, до впускането в необмислени постъпки и даването на неясни обещания; до страхът от сближаване, за да не бъдем наранени, и цинизмът, който става неделима част от същността ни, и който ни пречи да повярваме в красотата на дребните неща в живота; до вкопчването в миналото като единственото щастие, което някога сме могли и ще може да изпитаме и пр. Но все пак, книгата, така, както е замислена, и донякъде така, както е написана, може да бъде по-скоро прелюдия към нещо по-дълбоко, по-цялостно, по-завършено и добре осъзнато.
Ето и списък с книгите, който авторката използва, за да изгради връзката и диалога между двамата си герои:
Райнер Мария Рилке, ''Записките на Малте Лауридс Бриге''
Уилям Фокнър, ''Дивите палми'', преиздадена ''Ако те забравя, Йерусалиме''
Силвио д'Арцо, ''Чуждият дом''
Ери де Лука, ''Три коня''
Ери де Лука, ''Tu, mio''
Серджо Ацени, ''Синът на Бакунин''
Елизабет Браунинг, ''Португалски сонети''
''Писмата на една португалска монахиня''
Мадам дьо Лафайет, ''Принцеса Дьо Клев''
Ален Фурние, ''Големия Мон''
Емили Бронте, ''Брулени хълмове''
Стефан Цвайг, ''Писмо от една непозната''
Хенри Джеймс, ''Какво знаеше Мейзи''
Шодерло дьо Лакло, ''Опасни връзки''
Оноре дьо Балзак, ''Братовчедката Бет''
Барбе д'Орвили, ''Дяволски души''
Барбе д'Орвили, ''Последната любовница''
Камилу Кащелу Бранку, ''Пагубна любов''
Емили Дикинсън, ''Стихове''
Роже Мартен дю Гар, ''Африканско признание''
Ги дьо Мопасан, ''Непубликувани хроники''
Дьолакроа, ''Дневник''
Флобер, ''Писма''
February 8, 2025
To be honest, I didn't expect much from this book, mostly due to it's size and the feel of an average flick-through novel.
I was pleasantly surprised to find out that it was way better. It's cozy, warm, human even. The epistolary genre has always felt rather special to me. I love the connection it builds between the characters and the reader. The two protagonists, Kate and Jonathan, feel very real, with flaws, desires, appreciations and morals. Making me feel like if I wanted to, I could travel to France, and in the town of Fécamp I would locate the very bookstore that Kate runs, and find all of the tomes and books mentioned in passing between the two letter-exchanging characters. Discussing them with her would be natural, simply because the writing is so detailed and depicts everything that a human being might connect to.
The visual imagery of the book is also spectacular. I've been to France only as a kid and don't remember anything at all. But this story made me anxious, curious and agitated that I can't drop everything and visit the places and feel the vibes of the places described in the letters.
The one minor concern for me is related to the main plot twist of the story. I understand the intention, I can probably get behind the storytelling motive of it, but personally, it felt weird. But I don't want to spoil too much, and some people might find it more compelling than I did.
It is truly a palate-cleansing book. The one which you enjoy opening and diving into before bed in the cozy confines of your apartment. And upon closing, it leaves you with a desire for more.
I was pleasantly surprised to find out that it was way better. It's cozy, warm, human even. The epistolary genre has always felt rather special to me. I love the connection it builds between the characters and the reader. The two protagonists, Kate and Jonathan, feel very real, with flaws, desires, appreciations and morals. Making me feel like if I wanted to, I could travel to France, and in the town of Fécamp I would locate the very bookstore that Kate runs, and find all of the tomes and books mentioned in passing between the two letter-exchanging characters. Discussing them with her would be natural, simply because the writing is so detailed and depicts everything that a human being might connect to.
The visual imagery of the book is also spectacular. I've been to France only as a kid and don't remember anything at all. But this story made me anxious, curious and agitated that I can't drop everything and visit the places and feel the vibes of the places described in the letters.
The one minor concern for me is related to the main plot twist of the story. I understand the intention, I can probably get behind the storytelling motive of it, but personally, it felt weird. But I don't want to spoil too much, and some people might find it more compelling than I did.
It is truly a palate-cleansing book. The one which you enjoy opening and diving into before bed in the cozy confines of your apartment. And upon closing, it leaves you with a desire for more.
March 1, 2020
Je n’ai pas aimé son debut, je l’ai carrément survolé, à peine lu. Cet échange de lettre me paraissait superficiel et à l’eau de rose. Mais j’étais impressionné par la puissante et très émouvante fin.
Dommage que Mme Pancol n’a pas réussi à mettre tant de force des le début.
Dommage que Mme Pancol n’a pas réussi à mettre tant de force des le début.
August 10, 2024
This book went straight to deepest part of my heart.
The book depicts grief and overcoming it in the most subtle way.
I just wished I could read 2 of the books that they talked about that made the most impact on them but unfortunately one isn't translated.
The book depicts grief and overcoming it in the most subtle way.
I just wished I could read 2 of the books that they talked about that made the most impact on them but unfortunately one isn't translated.
June 10, 2013
Une belle surprise. Ce petit est le premier que je lis de l'auteur et franchement c'est une belle découverte. Un roman épistolaire, j'ai retrouvé dans ce roman la fraicheur de "quand souffle le vent du nord".
Les personnage sont prenants et ils nous amènent en douceur à la conclusion un peu rapide à mon goût.
Les personnage sont prenants et ils nous amènent en douceur à la conclusion un peu rapide à mon goût.
March 31, 2014
Ce livre est un vrai coup de coeur et il me représente vraiment, dans ma constipation/diarrhée émotionnelle... Pancol analyse la relation parents enfants et les impacts du manque d'affection sur la vie adulte de ces derniers.
Et je me demande; si une génitrice n'aime pas ses propres enfants, où va le monde?
Et je me demande; si une génitrice n'aime pas ses propres enfants, où va le monde?
September 21, 2016
This is a short book but what a gem it is : intimate, gentle and celebrating the love of reading. I have offered this book many times because it's one of those rare publications that can be enjoyed by a wide audience.
June 4, 2015
Отнесено, но пък поне лирично четиво.
March 11, 2022
Une plume magique qui nous entraîne au travers des lettres vers une des plus belles et tristes histoires d'amour...
Ce livre restera mon préféré de Pancol!
Ce livre restera mon préféré de Pancol!
August 7, 2024
Pancol m’avait ravie avec sa trilogie, et férue de romans épistolaires, je suis tombée sous le charme.
Kay, une jeune libraire passionnée et Jonathan, un écrivain, vont se dévoiler au fil des lettres. Cette correspondance est presque exclusivement axée sur leur amour des livres et fourmille donc de références littéraires. C’est un vrai plaisir de découvrir cette passion commune pour la littérature et de suivre le quotidien de Kay dans sa librairie : ses petites manies avec les livres, ses recommandations, les demandes incongrues des clients, les coups de cœur qu’elle essaie de mettre en évidence. Pour nous, amoureux des livres, ces thèmes nous enchantent toujours.
J'avoue, bien qu'ayant aimé ce livre et malgré une chute surprenante, j'ai eu du mal à adhérer à l'histoire.
Tout semble aller si vite entre ces deux là.
Comment est-il possible de parler d'amour avec un inconnu au bout de quelques lettres ?
En revanche j'ai aimé le style des échanges de ces deux épistoliers et leur passion commune pour la littérature.
« Un homme à distance » est un livre qui parle de livres finalement.
Il donne envie de découvrir les ouvrages cités ( certains épistolaires d'ailleurs ) et la bibliographie en fin d'ouvrage est très appréciable.
Bref à lire si on aime les livres en général et les romans épistolaires en particulier !
Kay, une jeune libraire passionnée et Jonathan, un écrivain, vont se dévoiler au fil des lettres. Cette correspondance est presque exclusivement axée sur leur amour des livres et fourmille donc de références littéraires. C’est un vrai plaisir de découvrir cette passion commune pour la littérature et de suivre le quotidien de Kay dans sa librairie : ses petites manies avec les livres, ses recommandations, les demandes incongrues des clients, les coups de cœur qu’elle essaie de mettre en évidence. Pour nous, amoureux des livres, ces thèmes nous enchantent toujours.
J'avoue, bien qu'ayant aimé ce livre et malgré une chute surprenante, j'ai eu du mal à adhérer à l'histoire.
Tout semble aller si vite entre ces deux là.
Comment est-il possible de parler d'amour avec un inconnu au bout de quelques lettres ?
En revanche j'ai aimé le style des échanges de ces deux épistoliers et leur passion commune pour la littérature.
« Un homme à distance » est un livre qui parle de livres finalement.
Il donne envie de découvrir les ouvrages cités ( certains épistolaires d'ailleurs ) et la bibliographie en fin d'ouvrage est très appréciable.
Bref à lire si on aime les livres en général et les romans épistolaires en particulier !
October 30, 2017
Je vous avoue l'avoir lu sans même regarder la 4e de couv, comme ça m'arrive souvent. Du coup j'ai d'abord été surprise par le côté épistolaire, mais pourquoi pas.
Tout commence avec de simples échanges professionnels qui au fur et à mesure deviennent plus intimes, Kay et Jonathan se laissant aller à quelques confidences à travers les livres qu'ils aiment et qui les bouleversent. Petit à petit ils deviennent comme accro à ces échanges mais Kay ne veut pas se laisser aller plus loin. Elle a peur. Trop blessée par le passé, elle ne veut plus offrir son coeur et surtout pas à un type qui est toujours sur les routes. Mais l'amour peut-il se contrôler ?
Si à un moment je n'étais plus très emballée par la lecture, il y a heureusement un revirement de situation qui m'a fait enchaîné la lecture jusqu'aux dernières pages. Une heure a suffit pour le lire :)
Pas un roman qui me marquera mais une lecture sympa.
Bisous
Un petit casting pour la forme ? Et n'oubliez les concours sur la page facebook ! http://lireoudormir.blogspot.fr/2017/...
Tout commence avec de simples échanges professionnels qui au fur et à mesure deviennent plus intimes, Kay et Jonathan se laissant aller à quelques confidences à travers les livres qu'ils aiment et qui les bouleversent. Petit à petit ils deviennent comme accro à ces échanges mais Kay ne veut pas se laisser aller plus loin. Elle a peur. Trop blessée par le passé, elle ne veut plus offrir son coeur et surtout pas à un type qui est toujours sur les routes. Mais l'amour peut-il se contrôler ?
Si à un moment je n'étais plus très emballée par la lecture, il y a heureusement un revirement de situation qui m'a fait enchaîné la lecture jusqu'aux dernières pages. Une heure a suffit pour le lire :)
Pas un roman qui me marquera mais une lecture sympa.
Bisous
Un petit casting pour la forme ? Et n'oubliez les concours sur la page facebook ! http://lireoudormir.blogspot.fr/2017/...
August 20, 2017
Аз обичам писмата, съответно и епистоларните произведения. Тази книжка се чете бързо и лесно, има забавни моменти. Сюжетът е предсказуем, но има човек какво да си вземе от книгата, най-малкото да се пренесе за кратко в идилична Франция. Едва ли обаче ще помните нещо от нея след няколко седмици - освен може би заглавието.
October 22, 2019
Ce livre est bel et bien pus qu'une histoire. J'ai décelé, et ce sentiment n'est que le mien, deux personnages narcissques. Pourtant, l'aventure, le scenario crée quelque chose de plus.
Lisez-le. Et puis... dîtes-moi si vous aviez eu, vous également, que les personnages cherchent à s'aimer et à se toucher eux-même plutôt que celui et celle qu'ils aiment.
Lisez-le. Et puis... dîtes-moi si vous aviez eu, vous également, que les personnages cherchent à s'aimer et à se toucher eux-même plutôt que celui et celle qu'ils aiment.
April 15, 2021
Depuis Bed Bug je n'ai eu qu'une envie.. découvrir d'autres romans de Katherine Pancol et encore une fois je ne suis pas déçu !
On est, pendant ces quelques pages, emportés dans cet échange passionnel et important.
Elle s'attache à un homme qu'elle n'a jamais vu, jusqu'à presque être jalouse de ne pas savoir ce qu'il fait quand il ne lui répond pas.
Lui s'accroche a cet infîme espoir de la retrouver un jour.
Mais un secret enfoui va remonter à la surface et faire vriller notre histoire, ce secret va la rendre encore plus passionnante parce qu'on a envie de savoir le choix qu'elle va faire. Va t'elle pardonner ou avancer sans ce retourner?
Pour le savoir, je vous invite à le lire ce roman !
Court mais tellement enivrant, on se plonge dedans et on ne le quitte qu'à la dernière lettre du tout dernier mot.
Katherine Pancol est ma révélation roman de ce début 2021, je connaissais ses romans mais n'en avait jamais lu et, aujourd'hui, je suis heureuse de me plonger dedans encore et encore.
On est, pendant ces quelques pages, emportés dans cet échange passionnel et important.
Elle s'attache à un homme qu'elle n'a jamais vu, jusqu'à presque être jalouse de ne pas savoir ce qu'il fait quand il ne lui répond pas.
Lui s'accroche a cet infîme espoir de la retrouver un jour.
Mais un secret enfoui va remonter à la surface et faire vriller notre histoire, ce secret va la rendre encore plus passionnante parce qu'on a envie de savoir le choix qu'elle va faire. Va t'elle pardonner ou avancer sans ce retourner?
Pour le savoir, je vous invite à le lire ce roman !
Court mais tellement enivrant, on se plonge dedans et on ne le quitte qu'à la dernière lettre du tout dernier mot.
Katherine Pancol est ma révélation roman de ce début 2021, je connaissais ses romans mais n'en avait jamais lu et, aujourd'hui, je suis heureuse de me plonger dedans encore et encore.
September 22, 2022
Un roman épistolaire que j'ai dévoré le temps d'une journée. C'est un livre qui parle de livres, dont ces derniers servent de masques aux deux protagonistes, Kay Bartholdi et Jonathan Schields, afin de cacher leur véritable identité. Une lecture courte, concise, truffée de références littéraires, je recommande vivement!
January 8, 2024
Quelle lecture...
Quel exploit de faire ressentir autant de choses en si peu de pages.
Au fil de cette histoire, dans l'intimité de ces échanges de lettres, tout comme Kay, je me prise à rêver, je suis tombée amoureuse, puis est venue l'incompréhension, et enfin la colère, le chagrin, le désespoir.
Comment se remet-on d'un tel déferlement ?
Quelle lecture...
Quel exploit de faire ressentir autant de choses en si peu de pages.
Au fil de cette histoire, dans l'intimité de ces échanges de lettres, tout comme Kay, je me prise à rêver, je suis tombée amoureuse, puis est venue l'incompréhension, et enfin la colère, le chagrin, le désespoir.
Comment se remet-on d'un tel déferlement ?
Quelle lecture...
December 27, 2024
Une claque.
Un bouquin qui tombe à point nommé en ce séjour de festivités à Nice où la mer a rythmée la lecture de ce livre.
Le visionnage de Léon (L.Besson) avant de finir le livre, raisonnait avec la romance de David et Kay.
Alignement de circonstances qui ont rendu la lecture de ce livre mémorable.
Un bouquin qui tombe à point nommé en ce séjour de festivités à Nice où la mer a rythmée la lecture de ce livre.
Le visionnage de Léon (L.Besson) avant de finir le livre, raisonnait avec la romance de David et Kay.
Alignement de circonstances qui ont rendu la lecture de ce livre mémorable.
August 9, 2017
un livre merveilleux, je l'ai dévoré en deux jours, Katherine a le pouvoir de contourner le lecteur dans un cercle de sentiments profonds , surprenants et surtout poignants...Une douce merveille à ne pas rater !!
December 27, 2017
Un vrai livre bijou celui-là !!!! il y a certes des livres qui ns bouleversent, nous secouent mais il y en aussi d'autres dont on se remet si difficilement..... celui là en est un. En tt k, Katherine Pancol est bien ma découverte de 2017 et j'en suis + que ravie !!!!!!
May 20, 2020
Un petit gratuit sans prétention. Toujours bcp aime les romans épistolaires mais la c est vraiment trop caricatural, trop prévisible, et on quitte bien trop vite les discussions sur la beauté de la littérature. Reste l envie de courir profiter des beautés de la Normandie
January 29, 2026
Échange épistolaire entre une libraire et un reporter avec un style littéraire très poétique et merveilleusement bien écrit. Toutefois, l'intrigue est lente et déboule trop rapidement à la fin. Écouté en version audio, ce qui m'a permis d'apprécier les quelques longueurs.
February 3, 2026
بخشی از کتاب:
《زندگیای که میخواهد بپذیرد هیچ اتفاقی نیفتاده است، که میتوانیم همهچیز را فراموش کنیم. اما اگر زمان همهچیز را پاک کند، اگر موثرترین درمان باشد، به این معناست که هیچ اتفاقی نیفتاده است...》
《زندگیای که میخواهد بپذیرد هیچ اتفاقی نیفتاده است، که میتوانیم همهچیز را فراموش کنیم. اما اگر زمان همهچیز را پاک کند، اگر موثرترین درمان باشد، به این معناست که هیچ اتفاقی نیفتاده است...》
June 24, 2017
Un livre assez surprenant avec une fin amère qui arrive trop vite. Moi qui n'aime pas réellement le style épistolaire j'ai apprécié cet ouvrage.
July 22, 2017
un livre émotionnel, toujours un plaisir de lire cette merveille !
Displaying 1 - 30 of 65 reviews