Здравко Кисьов е роден в гр. Завет, Разградска област, но почти целият му живот е свързан с град Русе, където е работил като журналист и редактор на литературни издания. Бил е зам. председател на Клуба на дейците на културата и първият председател на Дружеството на писателите в Русе от неговото създаване през 1976 до 1991 г. От 1982 до 1991 г. е главен редактор на литературния алманах „Светлоструй”. От 1970 г. той е член на Съюза на българските писатели, а от 1974 г. – на Съюза на преводачите в България. Автор е на поетичните книги: „Откровение” (1962), „Монолози” (1966), „Покана за песен” (1972), „Баладичен час” (1974), „Вътрешен пейзаж” (1976), „И все сънувам хълм” (1976), „Необходима болка” (1978), „Безкрили ангели” (1981), „Местожителство” (1982), „Зрение” (1984), „Отличителен белег” (1985), „Дихание” (1987), „Тайнопис” (1987), „Показания” (1990), „Ежедневни разпятия” (1995), „Канон” (2002), „Небесен глас” (2002), „Обратно време” (2007) и на пътеписната книга за Латвия – „Между солена и сладка вода” (1977). Негови творби са превеждани на 20 езика: английски, френски, немски, испански, гръцки, полски, литовски, латвийски, естонски, руски, белоруски, украински, румънски, унгарски, словашки, сръбски, македонски, турски, албански, чувашки.