Лято

by Илиян Любомиров, Невена Ангелова (Illustrator)

„Все още много Ерос, все още съвсем малко Танатос. Ту плътен и материален щрих, ту екстатичен възклик на душата. Поезия на удивлението от света. Илиян Любомиров. С хищната наблюдателност на поетичния талант. С дарбата да улови мига, да трансформира реалността в метафора, да превърне сетивния образ на жената във всемирна вселюбов. Обичам този поет на Лятото. Връща ми празника на Битието.“

Недялко Славов

„Харесвам писането на Илиян. Лекота, надмогваща лекотата. Удоволствие от възможната лекота на битието.

Навсякъде удоволствие: писането; думите са можене; любовта е неопасно лятна... Щастливост в чакането, но и в непримирението!

Блажено разположен сред леността на лятото, показва себе си толкова, колкото се отразява в огледалото за една цигара време. Огледалото е просто врата. Отворена.

Засилката си я бива.“

Екатерина Йосифова

Genres: Poetry, Bulgarian Literature, Audiobook

60 pages, Paperback

Published September 1, 2016

About the author

Роден през 1990 г. в София. Завършва немска гимназия в столицата, а след това заминава да следва политология в Берлин. През 2012 г. създава литературния проект Letters of flesh и започва да подписва текстовете си с псевдонима Августин Господинов. През 2014 г. печели първи награди на фестивала София: Поетики и на фестивала Alter Native в Пловдив. Негови стихотворения са публикувани в списание Страница, Литературен вестник, Открита литература, Liternet, Klaxon Press Journal и други. Понастоящем живее, пише и работи в Берлин.

Reviews

[Jacqueline]

С две думи:
Клише след клише.
Стандартна мисъл.
Масова литература.
Oбида за читателя.

Искрено ме развесели нелепото представяне на това пошло подобие на книжле: "Все още много Ерос, все още съвсем малко Танатос. Ту плътен и материален щрих, ту екстатичен възклик на душата."
Много ми е интересно, къде точно мога да открия "хищната наблюдателност на поетичния талант" в следните изреченийца от типа "фейсбук статус":

не мога
да съм самотен
сам

или

Самотата е заразна,
предава се
по полов път.

Като се абстрахирам от илюстрациите, които бяха приятни, това бе поредното разочарование от Жанет 45.

[Ivo Siromahov]

Харесвам писането на Илиян.
Той е човек, който обича живота и това се усеща в стиховете му.
Много различен е от съвременните български поети, които по правило са лузъри с тежки комплекси и психически отклонения.

[Maria Yankulova]

1та звездичка в плюс е само заради секси гласа на Юлиян Вергов.

[Evgeniya]

Необмислена стирхосбирка, толкова много излишности. Твърде небрежно Илиян Любомиров проиграва втората си поетична книга, жалко.

[Niya]

Cringe. Клишета и евентуално някоя интересна метафора. Не просто леко за четене, а "цялата-стихосбирка-за-15-мин" леко за четене.

[Snezhana Stoyanova]

Такова оптимистично заглавие като „Лято” никога нямаше да ме накара да предположа с колко меланхолични стихотворения би могла да завърши тази малка поетична книжка. Най-интересно е, че именно те ме грабнаха най-много.

NOMEN EST OMEN

плътта е свлачище
по брега от кокали
смалявам се със сричка
на година
защо съм се родил
с такова дълго име

[Nedko Hristov]

Августин Господинов като Илиян Любомиров. Или обратното? Едно закъсняло wannabe-ревю.

Лятото на Илиян е своенравно продължение на неговата нощ в действие. И като всяко такова то трябва да бъде по-добро, по-уверено и рискуващо всичко.
Лятото му трябва да бъде много по-докосващо, по-раздиращо и по-смесено от това, което сме чели. И не трябва да е блудкаво. Не трябва да е блудкаво, защото това, ще е последната му стихосбирка. И последното от Илиян.

Лятото му, което трябва да ни топли и през октомври се оказа точно такова.
Оказа се рязко, малко вулгарно, малко по-мъдро, по-илюстровано и с приложени всички уроци, които Илиян си е взел след издаването на първата му стихосбирка.

Може да звуча малко пристрастен, но познавам Илиян след 2-3 срещи и това, което той е го виждам в стиховете му.

И ако някой се е съмнявал в това нека просто да разтвори стихосбирката му и да види последните страници. Там може да намерим нахвърлени много думи уж произволно, но уверено и тъжно, болезнено и с усмивка, мрачно и ... Августиново.

Надявам се следващата му книга да излезе след много време за да има време той да напише нещо още по-добро и по-негово, нещо по-цветно и по-(не)любовно.

[Theodora]

Точно десет години след издаването я препрочитам и пак е страхотна. Има една присъща лекота, която никой друг с фейсбук поезията дума-на-един-ред не успя да изимитира.

Тия стихове съм ги гледала как излизат на живо и как създават един фурор в обществото тогава, как превърнаха поезията в рокендрол. Изобщо, благодарение на Илиян и още няколко човека, доста хора хванаха книга за пръв път, била съм на четения с по 1000 човека и сутиени по сцената. Направо нечувано до тогава, и отново след това.

[Svetoslava Dimitrova-Staneva]

Реалността е измама, на която се хващат само живите...
Изгревът завършва с многоточие...
Самотата е заразна, предава се по полов път...
Може да се умира красиво, само ако си живял...
Навикът ни държи изправени...
Мястото под слънцето трябва да се заслужи... Само мястото под сянката било даром от Бога...

[Kari Ivanova]

Как да не дам 5 звезди на тази прекрасна книга с едни от най-любимите ми стихове!

КЛИШЕ

жена се печели
с добра дума
цвете без повод
дори и на карти
в някоя кръчма

по хиляди начини
се печели жена
и се губи по един
решиш ли че е
вече спечелена

[Dessislava Ivanova]

Това не са обективни 5 звезди и никога няма да бъдат. Но поезията е субективна, Лято-то идва, а на мен книгата ми подейства много носталгично. Стихосборката ми се стори много различна от предишната, но и някак позната. Харесвам това чувство. А стихотворението Книга е толкова красиво, че дори само заради него цялата книга си заслужава четенето.

[Kari Ni]

Тази книга ми хареса, въпреки че досега бях много скептична към поезията на Любомиров. Стиховете му този път обаче ми създадоха приятно усещане за лято и безгрижност. Хубаво беше, бих препоръчала.

[Zheni]

Удоволствие е да се слуша Лято, прочетено от Юлиян Вергов в Сторител ❤

[Поли П.]

Много хубава! Лятно любовно самотно красиво

[Kristina Evtimova]

"Натежали сме от приказки,
нека помълчим на друга тема".......

[Mila Karanesheva]

Силно впечатлена от предичната стихосбирка на Илиян, започнах да чета тази с настървение, но... Останах разочарована. В много малко поезия открих онова, заради което горещо препоръчвах Августин Господинов. Струва ми се, че тази книга е издадена, не защото Илиян е имал какво да разкаже, а защото е трябвало да издаде втора книга...Ако е така, жалко за издателството.

[Pavel Kolev]

Big improvement over his first book. Better editing and presentation of the texts. I would have cut those into 3 parts and not into 2 as they are. Also I would drop some of the texts, they felt not very much in place. Could be extended imo, the author have published some good lines on his FB page that would have been a nice addition.

[Vanessa Princessa]

Беше добре. Имаше някои неща, които ме разсмяха и други, чиито смисъл не успях да разбера докрай.

Не съм чела другата му стихосбирка. Но съм достатъчно заинтригувана да опитам.

Препоръчано от близка приятелка. А❤️

[Bozhidara Boneva]

Някакси по-тъжна от предишната. Във втората половина темата за любовта отива на заден план за сметка на екзистенциални разсъждения. Подтиква мисъл, харесва ми.