What do you think?
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого
Чувам, че сме били последното свободно поколение на Земята. Дали е така, не зная, но зная друго – краят на света винаги се отлага от Поезията и от Поетите. Радвам се за тази прекрасна книга и за този така талантлив млад човек, Константин Трендафилов. Добре дошъл в невидимата Съпротива на стиховете, Поете!
Недялко Славов
Недялко Славов
56 pages, Paperback
First published April 1, 2016
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 139 reviews
April 13, 2017
Сряда вечер, една стихосбирка и две огризки от ябълки по-късно от часовника, който отброяваше 9, приключих онези 50 никакви си страници, написани от Трендафилов. Дискусията около неговото творчество е голяма, по-голяма от умението му да пише е само визията, която така успешно го продава. Това момче, с никакви те си там 20+ години, сигурно иска да бъде запомнен, не знам. Не разбрах неговите любовни терзания, съмнявам се, че и той си ги разбира.
Малко са думите, които подбира правилно, още по-малко са онези, които реално могат да докоснат човек. Звучи красиво, почти романтично, но някак ежедневно, простичко и недостатъчно, като онези бонбони, които очакваш да се разтопят в устата ти, за да пуснат някакъв сладък вкус. Няма да го намерите тук. Фразите "Понякога така ми липсва да ми липсваш" са клише, толкова безвкусно, цялата стихосбирка е като развързана торба с думи, сглобете си ги и може да получите човек.
Всеки преживява собствените си екзистенциални драми, клони глава, пише стихове, някой ден и романи, но при Трендафилов всичко е едно незавършено отрицание от една любов - има я, ама я няма. Исках да напиша красива стихосбирка, ама нямах желание (може би и талант), та написах това, радвайте му се.
На фона на голямото количество способни писатели, непубликувани и далеч не толкова "вървежни" като този господин, е някак тъжно да гледаш изхабените страници, като да платиш за билет за театър и да виждаш само сцената. Може да е много красива, но декорът никога няма да успее да изпълни пространството.
Малко са думите, които подбира правилно, още по-малко са онези, които реално могат да докоснат човек. Звучи красиво, почти романтично, но някак ежедневно, простичко и недостатъчно, като онези бонбони, които очакваш да се разтопят в устата ти, за да пуснат някакъв сладък вкус. Няма да го намерите тук. Фразите "Понякога така ми липсва да ми липсваш" са клише, толкова безвкусно, цялата стихосбирка е като развързана торба с думи, сглобете си ги и може да получите човек.
Всеки преживява собствените си екзистенциални драми, клони глава, пише стихове, някой ден и романи, но при Трендафилов всичко е едно незавършено отрицание от една любов - има я, ама я няма. Исках да напиша красива стихосбирка, ама нямах желание (може би и талант), та написах това, радвайте му се.
На фона на голямото количество способни писатели, непубликувани и далеч не толкова "вървежни" като този господин, е някак тъжно да гледаш изхабените страници, като да платиш за билет за театър и да виждаш само сцената. Може да е много красива, но декорът никога няма да успее да изпълни пространството.
April 28, 2016
Кракът ми е заседнал
между годините,
а ти изглеждаш
като чудесен трион.
От българската "поезия" ми става толкова lo6o понякога...
между годините,
а ти изглеждаш
като чудесен трион.
От българската "поезия" ми става толкова lo6o понякога...
June 9, 2016
Не твърдя, че поезията на Константин Трендафилов ще остане в историята. Имаше обаче някои доста приятни стихове, които си личи, че не са просто драсканици. Може би няма да стигне нивото на Недялко Славов, който се е изказал така радушно за поезията на младият автор, но сборникът ме остави с приятно чувство, така че пожелавам на Константин Трендафилов, преди всичко, да се развива.
Ето и любимите ми стихове:
Когато те карам да плачеш
и да се мразиш
и да ме мразиш
и да си тръгваш
и да се връщаш
и да не знаеш
защо си се върнала,
моля,
прояви разбиране.
Ти си с мен
в нещастните часове от деня си.
Аз съм със себе си
и през останалите.
Кратко и категорично! :)
Ето и любимите ми стихове:
Когато те карам да плачеш
и да се мразиш
и да ме мразиш
и да си тръгваш
и да се връщаш
и да не знаеш
защо си се върнала,
моля,
прояви разбиране.
Ти си с мен
в нещастните часове от деня си.
Аз съм със себе си
и през останалите.
Кратко и категорично! :)
August 27, 2018
„За кого се сещаш, когато се сещаш за някого“ – Константин Трендафилиов (aka Papi Hans)
Още след като издаде романа „Под игото“ (Pod Igoto) на шльокавица нямах търпение да прочета авторски текст от този „млад талант“ на България, който медиите така усърдно не спират да ни натрапват постоянно. Надявах се да прочета нещо сантиментално и лично, за съжаление, дори късметчетата с кафето са по-проникновени от стиховете в това книжле. Клишета, беден речник, липса на изразни средства, скука и още клишета… Дори заглавието е лишено от всякаква оригиналност и, както някой беше писал, много напомня сборника с разкази „За какво говорим, като говорим за любов“ на Реймънд Карвър. Авторът в много интервюта споделя, че е израснал сред книги, но въпросната стихосбирка е поредното доказателство, че не всеки, който обича литературата, непременно има талант да пише. Лично аз не бих препоръчала тази книга на никого. За да не се превръща този пост в хейт, цитирам две от стихотворенията, изводите оставям на вас.
Бедняка я научи
да ходи по галерии,
а Богаташа -
да ползва три реда вилици.
От Йогата знае,
че вместо месо
може и авокадо,
а Кварталния й показа
как да свирка с два пръста.
За всеки един
тя си имаше прякор –
накрая от всеки един
само прякорът й остана.
***
Старият ми телефон
беше по-умен от новия:
имаше онази функция,
която караше стомаха ми да се свие,
когато чуя, че получавам SMS
от теб.
Страх ме е от скоростта,
с която технологиите се развиват.
Още след като издаде романа „Под игото“ (Pod Igoto) на шльокавица нямах търпение да прочета авторски текст от този „млад талант“ на България, който медиите така усърдно не спират да ни натрапват постоянно. Надявах се да прочета нещо сантиментално и лично, за съжаление, дори късметчетата с кафето са по-проникновени от стиховете в това книжле. Клишета, беден речник, липса на изразни средства, скука и още клишета… Дори заглавието е лишено от всякаква оригиналност и, както някой беше писал, много напомня сборника с разкази „За какво говорим, като говорим за любов“ на Реймънд Карвър. Авторът в много интервюта споделя, че е израснал сред книги, но въпросната стихосбирка е поредното доказателство, че не всеки, който обича литературата, непременно има талант да пише. Лично аз не бих препоръчала тази книга на никого. За да не се превръща този пост в хейт, цитирам две от стихотворенията, изводите оставям на вас.
Бедняка я научи
да ходи по галерии,
а Богаташа -
да ползва три реда вилици.
От Йогата знае,
че вместо месо
може и авокадо,
а Кварталния й показа
как да свирка с два пръста.
За всеки един
тя си имаше прякор –
накрая от всеки един
само прякорът й остана.
***
Старият ми телефон
беше по-умен от новия:
имаше онази функция,
която караше стомаха ми да се свие,
когато чуя, че получавам SMS
от теб.
Страх ме е от скоростта,
с която технологиите се развиват.
October 8, 2017
Определено авторът е по-хубав от творчеството му!
Един прост пример и приключвам с губенето си на време:
Старият ми телефон
беше по-умен от новия:
имаше онази функция,
която караше стомаха ми да се свие,
когато чуя, че получавам SMS
от теб.
Страх ме е от скоростта,
с която технологиите се развиват.
Представям си след години как шестокласнички рецитират този връх на поетиката и римата в часовете по литература, изучавайки съвременни поети, вдъхновени от прогреса на смартфоните :D
Тъпо... Чалга поетесата Анастасия Мавродиева реди по-хубави стихове.
Един прост пример и приключвам с губенето си на време:
Старият ми телефон
беше по-умен от новия:
имаше онази функция,
която караше стомаха ми да се свие,
когато чуя, че получавам SMS
от теб.
Страх ме е от скоростта,
с която технологиите се развиват.
Представям си след години как шестокласнички рецитират този връх на поетиката и римата в часовете по литература, изучавайки съвременни поети, вдъхновени от прогреса на смартфоните :D
Тъпо... Чалга поетесата Анастасия Мавродиева реди по-хубави стихове.
April 30, 2016
Винаги може по-добре. Чета доста хвалебствия, но и негативна критика за тази книжка с поезия. Аз съм някъде посредата, клонящ по-скоро към добрите впечатления от поезията на Трендафилов. Не всички стихове ми допаднаха, дори само от някои си взех нещичко и ме накараха да се замисля, да си спомня за мои преживявания. Важното около целия фурор около книжката и автора е че все пак се чете в България...твори се, издава се и се купуват книги. Това е по-важното...а пък "несполучливите" стихове на К.Т. ще си останат неразбрани, защото е изразил с тях лично свои си изживявания, усещания...и в това няма драма.
January 5, 2017
Махни всичко на света,
освен онази кратка пауза
преди да разбера дали
Ти също.
Ще си направя заслон
в тази малка пауза,
и светът ще бъде цял.
Да й държа ръката
и когато забрави
да помръдна пръстите си
само малко.
Колкото да знае.
Бавно изчезвам от тук
и оставам в снимки;
и оставам в нокти и оставам в косми.
И оставам в спомени
и изчезвам от спомени
и вятърът изравнява
всяка диря, която оставя
и суетно натискам крака в земята,
напомням:
"вижте - аз минах оттук",
а часовникът в такт се смее,
се смее, се смее.
Хора, честно. Когато четете, ахкате, споделяте, препоръчвате и говорите за подобни шитни, не изглеждате нито умни, нито модерни, нито готини, нито начетени, нито елитаристи. Няма нужда да се преструвате - кафявите запетайки по стените на обществените кенефи изглеждат по-добре. Истината е, че издаването на такива безсмислия трябва да се забрани с Държавен Вестник.
освен онази кратка пауза
преди да разбера дали
Ти също.
Ще си направя заслон
в тази малка пауза,
и светът ще бъде цял.
Да й държа ръката
и когато забрави
да помръдна пръстите си
само малко.
Колкото да знае.
Бавно изчезвам от тук
и оставам в снимки;
и оставам в нокти и оставам в косми.
И оставам в спомени
и изчезвам от спомени
и вятърът изравнява
всяка диря, която оставя
и суетно натискам крака в земята,
напомням:
"вижте - аз минах оттук",
а часовникът в такт се смее,
се смее, се смее.
Хора, честно. Когато четете, ахкате, споделяте, препоръчвате и говорите за подобни шитни, не изглеждате нито умни, нито модерни, нито готини, нито начетени, нито елитаристи. Няма нужда да се преструвате - кафявите запетайки по стените на обществените кенефи изглеждат по-добре. Истината е, че издаването на такива безсмислия трябва да се забрани с Държавен Вестник.
June 9, 2016
Цялото ревю: https://addictedtoreadingandwriting.w...
Имам чувството, че тази книга е издадена просто ей така, за да има нещо. В никакъв случай не казвам, че книгата е лоша, просто аз не можах да схвана голяма част от стихотворенията. За да бъда честен само едно от всичките произведения, които са включени в книжката ми хареса:
Първоаприлска истина
На първи април
ще ти кажа:
"обичам те",
а от твоя отговор ще зависи
дали съм се шегувал.
Имам чувството, че тази книга е издадена просто ей така, за да има нещо. В никакъв случай не казвам, че книгата е лоша, просто аз не можах да схвана голяма част от стихотворенията. За да бъда честен само едно от всичките произведения, които са включени в книжката ми хареса:
Първоаприлска истина
На първи април
ще ти кажа:
"обичам те",
а от твоя отговор ще зависи
дали съм се шегувал.
June 9, 2016
Не е някаква велика поезия, безспорно. Далече съм от мисълта, че и по някакъв начин ще остане в литературата.
Длъжна съм обаче да кажа, че определено пичът има някои попадения. Първото стихотворение "Еволюция" много ме изкефи и май се очертава да ми е любимото. :)
Мисля обаче, че 10 лева са й много на тази книжка.
Длъжна съм обаче да кажа, че определено пичът има някои попадения. Първото стихотворение "Еволюция" много ме изкефи и май се очертава да ми е любимото. :)
Мисля обаче, че 10 лева са й много на тази книжка.
August 20, 2016
Не мога да кажа, че тази книга е кой знае какво. Честно казано очаквах повече, е все пак имаше 2 стихотворения, които ми харесаха- ето едно от тях:
Всичко е просто шега
На първи април
ще ти кажа:
"обичам те",
а от твоя отговор ще зависи
дали съм се пошегувал.
Всичко е просто шега
На първи април
ще ти кажа:
"обичам те",
а от твоя отговор ще зависи
дали съм се пошегувал.
January 13, 2022
having a storytel subscription sure is dangerous
April 28, 2016
И 10те минути, които отделих за да прочета това "нещо" му бяха много. Голямо разочарование. Празна книжка, пълна със статуси.. на ви поезия, на ви оксиморон.. и питайте другия път тия съвремени автори дали знаят значението на тая дума поне.. пълна безмислица.
April 15, 2021
Харесвам Папи Ханс, симпатичен ми е, хипстърски ми е, харесвам “Кекс”, преди години сравнително харесах романът му “Затворисърце”, обаче стихове това не са...
... или поне не за мен.
... или поне не за мен.
January 22, 2017
3.5 всъщност
Наказанието
Тя си тръгва.
Нежно,
деликатно, почти незабележимо,
а това "почти"
тежи като памук,
напоен с истина.
Тя си тръгва.
Както някои хора
изтезават други:
капка по капка.
И ден след ден
липсва по някой сутиен,
шнола,
обувка.
По това разбирам,
че изобщо ги е имало.
Тя си тръгва
и не бърза:
деликатно наказание,
че не забелязвам нищо
преди да е изчезнало.
Наказанието
Тя си тръгва.
Нежно,
деликатно, почти незабележимо,
а това "почти"
тежи като памук,
напоен с истина.
Тя си тръгва.
Както някои хора
изтезават други:
капка по капка.
И ден след ден
липсва по някой сутиен,
шнола,
обувка.
По това разбирам,
че изобщо ги е имало.
Тя си тръгва
и не бърза:
деликатно наказание,
че не забелязвам нищо
преди да е изчезнало.
February 5, 2017
Авторът си е избрал основна тема времето и обича да свързва любовните разочарования с метафизиката на пространството. Това са страхотни идеи. Но след Бърнт Нортън на Т.С. Елиът много трудно мога да се впечатля от поезия на същата тема, и то с оцет. Стихотворението "Конкретика" ми се стори най-добро. Затова е втората звезда. Дано авторът се стегне и ако отново пише нещо, да не го публикува преди да се е постарал повечко.
July 21, 2016
Лека и приятна , нищо особено , но с добри попадения ! :) Любимо ми стана "Малко повече" .
January 14, 2017
Извинявайте, но онова стихотворение, посветено на баба му, поне според моите лични усещания и разбирания, е просто скандално гадно... Друго не искам да казвам.
March 5, 2023
Противно на множеството,на мен книгата много ми хареса!Намирам я за много дълбока,искрена и истинска!Много хора казват,че не подбира правилите думи,но това са неговите правилни думи,а не на останалите хора.Това е проблемът в днешно време,а именно че се търси стереотипа,а не излизането от клишето!Страхотна книга!Препоръчвам на всеки!
June 26, 2019
Приятно изненадан съм... https://youtu.be/Gp2D0rWPuc8
June 16, 2016
Аз я дефинирам като не-конвенционална, но все пак поезия. Харесват ми мини историите му в тези "стихове" и чувствата, които са пренесени там.
Не забравяй
Списъкът с нещата,
които не бива да забравям
всеки ден е дълъг -
съдържа дати, имена,
масло, кафе, оцет,
забравени обещания,
закъснели срокове,
уговорки, които знам,
че няма да спазя
и прочие, и прочие.
Списъкът с нещата,
които не мога да забравя,
съдържа само имена.
Поправка, име.
Не забравяй
Списъкът с нещата,
които не бива да забравям
всеки ден е дълъг -
съдържа дати, имена,
масло, кафе, оцет,
забравени обещания,
закъснели срокове,
уговорки, които знам,
че няма да спазя
и прочие, и прочие.
Списъкът с нещата,
които не мога да забравя,
съдържа само имена.
Поправка, име.
February 24, 2017
Очаквах прекалено много повече...
June 4, 2017
What a joke...
April 11, 2019
Доскоро неписани правила
Сложният проблем
между двама ни
всъщност е трагично прост:
За да и кажа,
че не мога без нея
(и да го мисля),
трябва тя да ми каже,
че може без мен
(без да го мисли).
Сложният проблем
между двама ни
всъщност е трагично прост:
За да и кажа,
че не мога без нея
(и да го мисля),
трябва тя да ми каже,
че може без мен
(без да го мисли).
July 3, 2019
Статус поезия, която се пише с цел сваляне на нови мацки във Фейсбука.
"А когато плачеш,
ще е просто нов начин
да се хидратираш."
"А когато плачеш,
ще е просто нов начин
да се хидратираш."
January 11, 2017
Върху хладилника
Списъкът с нещата,
които не бива да забравям
всеки ден, е дълъг -
съдържа дати, имена,
масло, кафе, оцет,
забравени обещания,
закъснели срокове,
уговорки, които знам,
че няма да спазя
и прочие, и прочие.
Списъкът с нещата,
които не мога да забравя,
съдържа само имена.
Поправка, име.
Списъкът с нещата,
които не бива да забравям
всеки ден, е дълъг -
съдържа дати, имена,
масло, кафе, оцет,
забравени обещания,
закъснели срокове,
уговорки, които знам,
че няма да спазя
и прочие, и прочие.
Списъкът с нещата,
които не мога да забравя,
съдържа само имена.
Поправка, име.
March 28, 2020
Хареса ми. Личи си вложената емоция, любовта към детайла и символиката.
Ето и любимото ми стихотворение:
СВЕТЛИНАТА
Винаги сияеше, особено когато ме видиш,
но крусчицата в теб
вече мигаше, трепереше.
И от теб ще останат само
парченцата стъкло,
но ти не беше крушката,
а светлината,
спокойно, бабо, спокойно
знам го, спокойно
угасвай, угасвай.
Ето и любимото ми стихотворение:
СВЕТЛИНАТА
Винаги сияеше, особено когато ме видиш,
но крусчицата в теб
вече мигаше, трепереше.
И от теб ще останат само
парченцата стъкло,
но ти не беше крушката,
а светлината,
спокойно, бабо, спокойно
знам го, спокойно
угасвай, угасвай.
May 15, 2022
РИАЛИТИ
Преди милиони години
стартираха първото риалити –
„Живота" го нарекоха:
всеки се ражда, живее, умира,
но има уловка:
всеки участник притежава ключ,
с който отваря вратата
към вечното щастие.
Но никой няма ключ
за собствената си врата.
Преди милиони години
стартираха първото риалити –
„Живота" го нарекоха:
всеки се ражда, живее, умира,
но има уловка:
всеки участник притежава ключ,
с който отваря вратата
към вечното щастие.
Но никой няма ключ
за собствената си врата.
August 20, 2016
Достоен пример за зле написана и некачествена литература.А за автора и самочувствието му до небето коментарът е излишен.Нямам идея кой би купил този пълен shit
March 15, 2021
Изключително слабо е това... нещо, което прочетох, и което трудно и неуместно, да не кажа обидно, е наречено "поезия". Безсмислено хабене на хартия...
March 1, 2022
Като дадох веднъж на баба една стихосбирка тя каза “Този младеж само се занимава с болките от миналите връзки, а не с радостта от новите”. След тази книга рязко се съгласих с нея.
Displaying 1 - 30 of 139 reviews