Това е една мръсна хаванска трилогия, която включва доста ужасно брутални истории. И е толкова мъдро и поучително четиво и толкова гадно и дори болезнено на моменти, че се чудиш как е възможно - да съществува и да се напише така. Струва си и то доста!
Сега се уча да не взимам нищо на сериозно. Човек може да допусне хиляди малки грешки. Това не е важно. Но ако грешките са големи и тежат на съвестта му, единственото, което му остава е да не се взема на сериозно. Само така би могло да се избегне страданието. Продължителното страдание може да е смъртоносно.
Музиката ме спасява от мисли.
Сега се учех да не ламтя за сто неща едновременно. Да живея почти без нищо. В противен случай щях да си съществувам все с тази моя трагична представа за живота. Ето защо вече понасях по-добре мизерията.
На жените не им харесва нещо да се отлага.
Човек трябва да ревнува само това, което си заслужава. Това, което е истински важно, а не да се хаби да ревнува всичко.
Когато желаеш силно нещо, вече си на прав път.
Дори на четирийсет все още не е късно човек да зареже привичките си, безплодното им отегчително бреме, и да започне да живее по някакъв друг начин.
Когато ме извадиха от асансьора, останах заклещен в себе си.
Най-важното е, човек да не се отегчава.
Никога не слушай прекалено много.
Всичко се решава с бутилка ром и разговор с някого - дали с жена, дали с Бог или с приятел...
Мен обаче никога не ме интересувало хорското мнение. Всеки път, щом съм се съобразявал с него, или съм се преебавал, или съм се обърквал и накрая винаги се е налагало да зарежа всичко и да започна отначало.
Човек не трябва никога да се стреми да действа правилно и благоразумно, нито да води праволинеен и предначертан живот. Животът е хазарт.
В големите градове хората са по-тревожни.
Невъзможно е да се отървеш от носталгията, защото е невъзможно да се отървеш от спомените. Невъзможно е да се отървеш от нещо, което си обичал.
Не е хубаво дълго да въздишаш по миналото.
Човек не може да се носи по течението цял живот. Или намираш къде да се хванеш или потъваш.
Такъв е животът - като махало. Идва и си отива.
В далечна перспектива винаги има очаквания, надежда, че занапред всичко ще бъде по-добро и Господ ще ни помага. Но това винаги е в дългосрочен план. Сега, в този момент - нищо.
Животът може да бъде и забавление и жалейка. Човек избира сам. Понеже скръбта има пагубно влияние върху живота ми, аз я пропъждам. Винаги съм такъв - пъдя тъгата и мъката и всичко подобно.
Понякога е така. Човек се отегчава и нищо не може да се направи.
Понякога, всъщност почти винаги, е хубаво да се оставиш на интуицията си и да на мислиш. Предразсъдъците прецакват много неща в живота.
Човек разбира, че е бил щастлив, когато всичко свърши.
Бог не ни дава шансове да спорим с него.
Най-добре е да не ти пука.
Хубаво е да знаеш, че някои неща не се променят.
Целият живот на човек минава ей така - в очакване на нещо по-добро.
Онези, които са лицемери в секса, обикновено са мошеници и когато са облечени.
Ето защо на моите четиридесет и пет години продължавам да съм сам. И всеки ден животът ми ставаше по-хубав и по-лесен. Първите изгаряния болят най-много, после излизат само мазоли. От четирийсет нагоре всичко е по-лесно. Или поне виждаш нещата по-ясно.
Етиката на бедняка е да обича богаташа, който пуска по някоя трохичка. Етиката на роба е да обича и да се възхищава на господаря. Толкова е просто. Беднякът или робът, все едно как ще го наречеш, не може да си позволи да следва високи морални правила, нито да изисква много от достойнството си, тъй като постоянно се страхува, че ще умре от глад.
Обичам белезите, а не раните.
Всичко важно, всички най-важни неща, са вечни.
В крайна сметка, ако нямаш вяра, където и да си, си просто в друга преизподня.
Невъзможно е да разбираш всичко, Животът не е толкова дълъг, за да го живееш и разбираш едновременно. Трябва да избереш.
Очакването разваля много неща. Но да се научиш да не се надяваш, си е цяло изкуство.
Не трябва да се работи прекалено много, защото животът е доста кратък.
Религията не трябва да се следва буквално, ако искаш да се радваш на живота.
Човек не трябва да мисли, че ще загуби. Лошите мисли носят лош късмет.
Бягат само победените.
Не бива да се сваля гардът. Затова ме нокаутираха онзи път. Защото свалих гарда.