What do you think?
Rate this book
Среднощни светлини
Дамян е амбициозен биолог, чието ежедневие е изпълнено с наука и пътувания. Но едно анонимно писмо успява да обърка натоварения му график. Опитвайки се да намери автора на посланието, той среща отдавна забравената Анна. Съдбата отново ги събира, за да се признаят чувства, потискани дълги години. Дамян отхвърля любовта и се отдава на науката, а Анна се омъжва за известен политик, започвайки да води борба за човещината в себе си – въпреки политическите машинации, които я заобикалят.
Роман за истинското в хората. За това, което остава от нас след една несподелена любов. И за всичко, което пропускаме, докато се опитваме да постигнем намеренията си. Защото понякога трябва просто да поспрем и да обичаме.
Роман за истинското в хората. За това, което остава от нас след една несподелена любов. И за всичко, което пропускаме, докато се опитваме да постигнем намеренията си. Защото понякога трябва просто да поспрем и да обичаме.
240 pages, Paperback
Published February 4, 2016
17 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
May 4, 2018
"Среднощни светлини" - Иван Русланов
Прочетен преди 40 мин. Още в мен се блъскат чувства - тъга, самота, възхищение, съжаление, отчаяние. Буцата е в гърлото ми и искам да крещя, че не е честно. Това е първото, което остана в мен.
Един силен роман. Поне за мен. Разказващ ни за любов, самота, мъка, сила, борба и власт. Една силна, невъзможна и погубена любов, която унищожаваме, но унищожаваме и себе си. Роман, в който виждаме как можем сами да погубим себе си, мечтите си, желанията и любовта си, защото не ги показваме навреме, защото се опитваме да живеем в измислени светове, в самота и тишина...
Започвайки романа видях две съдби - неговата и нейната! Видях трудни избор пред тях - на къде да тръгнат и как да постъпят, терзанията им правилно ли са постъпили, какво е можело да се случи, ако бяха избрали друг път.
Той - не разбрал за любовта й, живее с мисълта какво щеше да е, ако не беше заминал, ако беше разбрал любовта, ако я беше изживял. Но избира работата, кариерата и животът му продължава.
Тя - наранена от безразличието му и липсата на любов се хвърля в един различен свят. Става жена по сметка в една политическа игра, далеч от своя свят на изкуството.
Естествено и страната с политиката, с живота, борбите и чувствата на властта. Но те останаха за мен на заден план.
Сигурно всеки се е питал как щеше да му мине животът, ако беше взел други решения, ако на кръстопът беше избрал друг път. Тази книга ни дава един поглед към вечните въпроси на сърцето ни. И все се питаме какво търсим - любов, положение, кариера, спокойствие, семейство? Сигурни ли сме, че знаем кое ще ни направи щастливи.?
Но изведнъж след страница 100 пълен обрат - самота, ужасна крещяща самота, която погубва един живот, а може би даже повече. Една жадна за любов жена, която в идеята си, че иска да е обича се погубва.... Потреперих, за миг застинах, когато дойде развръзката. Краят беше … силен! Първата ми мисъл - "И струваше ли си всичко? За да умре така, да се погуби, да пропилее един живот, които сега започваше. Може ли да е толкова силна любовта или нейната липса беше така силна? Така погубваща да е самотата?"
Наистина много дълбоки думи имаше. Размисли на героите, които ме караха да се замислям за някои неща. Силни чувства. Но може би лекомислени решения на млади и влюбени хора.
Добър сюжет, прекрасен, макар и тъжен край. Един объркан свят, но изглежда напълно реален.
Да надникнеш в себе си, да се осъзнаеш, да си дадеш сметка - това те кара да направиш този роман.
Браво. На поредния български автор, на който не съжалявам, че дадох шанс.
"Но знаеш ли кой човек е по-лош и от най-лошия?....Безразличният. По-лош от лошия е само безразличният."
"Като се замислите, омразата изисква много повече хабене на енергия, отколкото любовта. Всички сили, които впрягаме, за да водим война, за да отмъщаваме, да потъпкваме нечие самочувствие, те могат да бъдат изразходвани за толкова по-смислени неща..."
"Знаеш ли, аз съм си такава. Влюбвам се в илюзии. В красиви музи. А накрая разбирам, че съм обичала повече, отколкото съм била обичана. Дала съм живота си за човек, който е празнувал, докато душата ми се е разкъсвала"…….
Прочетен преди 40 мин. Още в мен се блъскат чувства - тъга, самота, възхищение, съжаление, отчаяние. Буцата е в гърлото ми и искам да крещя, че не е честно. Това е първото, което остана в мен.
Един силен роман. Поне за мен. Разказващ ни за любов, самота, мъка, сила, борба и власт. Една силна, невъзможна и погубена любов, която унищожаваме, но унищожаваме и себе си. Роман, в който виждаме как можем сами да погубим себе си, мечтите си, желанията и любовта си, защото не ги показваме навреме, защото се опитваме да живеем в измислени светове, в самота и тишина...
Започвайки романа видях две съдби - неговата и нейната! Видях трудни избор пред тях - на къде да тръгнат и как да постъпят, терзанията им правилно ли са постъпили, какво е можело да се случи, ако бяха избрали друг път.
Той - не разбрал за любовта й, живее с мисълта какво щеше да е, ако не беше заминал, ако беше разбрал любовта, ако я беше изживял. Но избира работата, кариерата и животът му продължава.
Тя - наранена от безразличието му и липсата на любов се хвърля в един различен свят. Става жена по сметка в една политическа игра, далеч от своя свят на изкуството.
Естествено и страната с политиката, с живота, борбите и чувствата на властта. Но те останаха за мен на заден план.
Сигурно всеки се е питал как щеше да му мине животът, ако беше взел други решения, ако на кръстопът беше избрал друг път. Тази книга ни дава един поглед към вечните въпроси на сърцето ни. И все се питаме какво търсим - любов, положение, кариера, спокойствие, семейство? Сигурни ли сме, че знаем кое ще ни направи щастливи.?
Но изведнъж след страница 100 пълен обрат - самота, ужасна крещяща самота, която погубва един живот, а може би даже повече. Една жадна за любов жена, която в идеята си, че иска да е обича се погубва.... Потреперих, за миг застинах, когато дойде развръзката. Краят беше … силен! Първата ми мисъл - "И струваше ли си всичко? За да умре така, да се погуби, да пропилее един живот, които сега започваше. Може ли да е толкова силна любовта или нейната липса беше така силна? Така погубваща да е самотата?"
Наистина много дълбоки думи имаше. Размисли на героите, които ме караха да се замислям за някои неща. Силни чувства. Но може би лекомислени решения на млади и влюбени хора.
Добър сюжет, прекрасен, макар и тъжен край. Един объркан свят, но изглежда напълно реален.
Да надникнеш в себе си, да се осъзнаеш, да си дадеш сметка - това те кара да направиш този роман.
Браво. На поредния български автор, на който не съжалявам, че дадох шанс.
"Но знаеш ли кой човек е по-лош и от най-лошия?....Безразличният. По-лош от лошия е само безразличният."
"Като се замислите, омразата изисква много повече хабене на енергия, отколкото любовта. Всички сили, които впрягаме, за да водим война, за да отмъщаваме, да потъпкваме нечие самочувствие, те могат да бъдат изразходвани за толкова по-смислени неща..."
"Знаеш ли, аз съм си такава. Влюбвам се в илюзии. В красиви музи. А накрая разбирам, че съм обичала повече, отколкото съм била обичана. Дала съм живота си за човек, който е празнувал, докато душата ми се е разкъсвала"…….
February 9, 2019
Невероятна! Прекрасна, тъжна и истинска история. Едвам я оставях от време на време, исках още и още от нея. Толкова близка ми стана Анна, че заедно вървяхме към НДК или пък сядахме на някоя пейка пред фонтаните на Народния... Това е книга, която определено ще остане в съзнанието и сърцето ми за доста дълго време.
February 26, 2016
Когато започнах да чета, си мислех, че това ще е любовна история. Но всъщност се оказа много повече от това. Размислите на героите, философията, преживяванията и промените им - себеосъзнаването на едни и праволинейността на други, чувствата и разрухата на един малък вътрешен свят при сблъсъка с реалността...толкова реална история, която в същото време да не е банална.
October 17, 2016
Положителните герои ми станаха особено симпатични, сякаш ги познавах, чувствах ги като приятели. На места диалозите ми идваха скучновати, но въпреки това исках да разбера какво ще се случи и продължавах да чета. Авторът успя да ме развълнува и поплаках в края на книгата - не беше честно така да свърши тази история, надявах се да е с щастлив край... Би станал добър филм от този сюжет.
April 28, 2018
Очаквах друго. Получих обаче приятна и разстърсваща на моменти история.
Любов, пари, емоции, сила, мъка и борба.
Борба за власт, внимание, но най-вече за любов. За онази силната, божествената частица любов, в която всички тайно вярваме, че я има, но не си признаваме.
Определено страниците ме погълнаха.
Вплетох се в историите на хората, разходих се с тях по улиците на София. Изпитах алчността на политиците. Посетих и малкото селце.
Много приятно ме изненада и авторът, и книгата.
Любов, пари, емоции, сила, мъка и борба.
Борба за власт, внимание, но най-вече за любов. За онази силната, божествената частица любов, в която всички тайно вярваме, че я има, но не си признаваме.
Определено страниците ме погълнаха.
Вплетох се в историите на хората, разходих се с тях по улиците на София. Изпитах алчността на политиците. Посетих и малкото селце.
Много приятно ме изненада и авторът, и книгата.
February 11, 2017
Светът на ужаса:
Има книги, които те оставят без думи и чиито истории дълго време са закотвени в съзнанието ти като призраци. Днешната книга, която ще представя, е точно такава. Този път тя не е хорър, трилър или фантастика, тя е драматичен роман, чието заглавие е "Среднощни светлини", а авторът му е младият български писател Иван Русланов.
Дамян е млад биолог, устремен към кариерата си. Един ден той получава странно писмо от непозната, която му разкрива, че има дълбоки чувства към него. След време разбира, че авторката на писмото е младата и красива писателка Анна, с която се познават от литературния клуб, който и двамата са посещавали преди години.
Между тях припламва кратка любовна авантюра, прекратена от Дамян, който трябва да отиде за две години в Австралия на специализация. Когато той се връща в България разбира, че Анна вече не е същия човек - тя вече е женена за депутатът Владимир Фотев, който има солидно положение в обществото, а ликът й краси почти всички вестници и списания. Обаче на една научна конференция, двамата се засичат...
Дали чувствата между Дамян и Анна отново ще се възродят, или ще се случи нещо съвсем друго? Дали животът на известните личности е толкова красив, какъвто го виждаме по вестниците и списанията? Дали съпруга на известен депутат може да бъде истински щастлива?
Ще разберете, ако прочетете "Среднощни светлини" на Иван Русланов.
Препоръчвам силно за любителите на драмите, мелодрамите и любовните истории!!!
Има книги, които те оставят без думи и чиито истории дълго време са закотвени в съзнанието ти като призраци. Днешната книга, която ще представя, е точно такава. Този път тя не е хорър, трилър или фантастика, тя е драматичен роман, чието заглавие е "Среднощни светлини", а авторът му е младият български писател Иван Русланов.
Дамян е млад биолог, устремен към кариерата си. Един ден той получава странно писмо от непозната, която му разкрива, че има дълбоки чувства към него. След време разбира, че авторката на писмото е младата и красива писателка Анна, с която се познават от литературния клуб, който и двамата са посещавали преди години.
Между тях припламва кратка любовна авантюра, прекратена от Дамян, който трябва да отиде за две години в Австралия на специализация. Когато той се връща в България разбира, че Анна вече не е същия човек - тя вече е женена за депутатът Владимир Фотев, който има солидно положение в обществото, а ликът й краси почти всички вестници и списания. Обаче на една научна конференция, двамата се засичат...
Дали чувствата между Дамян и Анна отново ще се възродят, или ще се случи нещо съвсем друго? Дали животът на известните личности е толкова красив, какъвто го виждаме по вестниците и списанията? Дали съпруга на известен депутат може да бъде истински щастлива?
Ще разберете, ако прочетете "Среднощни светлини" на Иван Русланов.
Препоръчвам силно за любителите на драмите, мелодрамите и любовните истории!!!
August 20, 2016
"Среднощни светлини" е поредният добър пример, че качествена съвременна българска литература има и то от един много млад и талантлив писател, какъвто е Иван Русланов. Той ни запознава с една изключително човешка история, колкото красива, толкова и трагична. Речникът на писателя е богат, като е изградил майсторски повествованието използвайки разнообразни подходи. Книгата е разделена на четири части, като всяка от думите, използвани за всяко от заглавията им, не е избрана случайно, а играе ключова роля в действието.
Главните герои Анна и Дамян са изградени с голяма дълбочина и човек трудно може да не им симпатизира и да не е съпричастен към техните радости и болки.
Както споменах това е една човешка история, пълна със символика, радост, любов, тъга и философия, която със сигурност ще докосне по-емоционалните читатели. Поне при мен така беше. Завършвам с няколко цитата от книгата:
„Животът ти дава трохи. Ти лакомо ги поглъщаш, триумфално мислейки си, че ще можеш да откраднеш минути щастие. Докато скоро не осъзнаеш, че трохите са всъщност парчета стъкло…”
"...Но знаеш ли кой човек е по-лош и от най-лошия?
Мълчах. Не исках Анна да продължава да говори за миналото. Тя отвърна сякаш на себе си.
- Безразличният. По-лош от лошия е само безразличният."
„– Знаеш какво казват хората. Когато се раждаш, не идваш с инструкции.
– Не. И все пак си мисля, че трябва да има поне една задължителна. И тя е – бъди щастлив.”
"И ако някой ден заплачеш без видима причина, знай, че една истинска любов, пазена само за теб, е била убита. Заради твоето незнание, заради моя страх, заради човешката суета."
Главните герои Анна и Дамян са изградени с голяма дълбочина и човек трудно може да не им симпатизира и да не е съпричастен към техните радости и болки.
Както споменах това е една човешка история, пълна със символика, радост, любов, тъга и философия, която със сигурност ще докосне по-емоционалните читатели. Поне при мен така беше. Завършвам с няколко цитата от книгата:
„Животът ти дава трохи. Ти лакомо ги поглъщаш, триумфално мислейки си, че ще можеш да откраднеш минути щастие. Докато скоро не осъзнаеш, че трохите са всъщност парчета стъкло…”
"...Но знаеш ли кой човек е по-лош и от най-лошия?
Мълчах. Не исках Анна да продължава да говори за миналото. Тя отвърна сякаш на себе си.
- Безразличният. По-лош от лошия е само безразличният."
„– Знаеш какво казват хората. Когато се раждаш, не идваш с инструкции.
– Не. И все пак си мисля, че трябва да има поне една задължителна. И тя е – бъди щастлив.”
"И ако някой ден заплачеш без видима причина, знай, че една истинска любов, пазена само за теб, е била убита. Заради твоето незнание, заради моя страх, заради човешката суета."
March 11, 2016
Дали състезанието за кариера, пари и известност ни прави наистина щастливи? А може би всичко това губи значение и светът се срива под краката ни без някой, който да ни обича? Тези и още много въпроси търсят своя отговор в"Среднощни светлини". Това е история, която прави читателят силно съпричастен и остава дълго в съзнанието.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews