В разказите има обща нишка, но тя не е носталгия. По-скоро е желание и страст. Все пак поне половината си струват, като Борис Виан е големият с два страхотни, а Хесе и Чехов с по един. Кестнер беше странен, а ми е любим по принцип. Ъпдайк не бях чел и е интересен, но.... В крайна сметка не беше зле.