През погледа на Ким съпреживяваме едно дълго и на моменти отчайващо пътуване, пълно с лишения и рискове, студ и непоносима жега, диви животни и оцеляване на ръба на възможното. Той прави задълбочено описание не само на заобикалящата го природа, но и дисекция на вътрешния си свят и емоциите, сапътстващи всеки етап. Самотният гребец се сблъсква с доста диви животни от патици до мечки гризли, други приключенци и коренното население по тези места. Индианците са изтласкани от белите колонизатори в едни от най-трудните и неблагоприятни за живот райони. Лишени от обичаите си и традиционните си препитания, те съществуват на прага на бедността, водещи безмислено съществуване, подчинено на алкохола. Културата им е безвъзвратно заличена и превърната в гротескно посмешище. При преминаването си през различни ключови месности или градове Ким прави паралел между своето пътуване и стъпките, предприети от първите пътешественици, организиращи търговията с кожи. Климатът е суров, лятото кратко и времето подходящо за плаване изтича бързо под съпровод от облаци комари.
Искрена история за пътуване през множество потоци, реки и езера. Пътуване към вътрешния свят и личностното израстване. Смисълът на това да си жив и да си част от природата, луксът да съзерцаваш всеки залез от пустите брегове на едни от най-големите езера в света, да се къпеш в бистрите им води след дълъг и удовлетворителен ден на гребане, да имаш волята и търпението да изкараш десетина дни притиснат от лошото време в палатката си, подвластен на капризите на съдбата и с провизии, драстично намаляващи с всяко хранене. Яденето да е средство за оцеляване, а не оцеляване подчинено на бесмислено злоупотребяване с храна. Да можеш да оцениш близостта на други човешки същества след седмици прекарани в самота, а безразличието и безличността на големите градове бързо да те прогонва обратно в дивото.
За жалост, не мога да дам по-висок рейтинг, може би 2,5/5 заради приятно поетичния изказ на автора и самото му приключение, но като повествование за мен беше изключително трудна за четене. Над половин година я мъча и ту подхващам, ту оставям. Стори ми се объркваща географски, рядко изобщо разбирах къде по маршрура се намира Ким, може би щеше да е полезно по-често да има карти, на по-малки секции, съпроводени с някои напътствия. Водена само от авторовия език бях тотално изгубена, тъй като той прескача от случка на случка без да има яснота, че вече се намираме в друг ден, на друго място.
Приключението му е вдъхновяващо, на няколко места повдигна интереса ми с неговите разсъждения и преживявания, бих казала, че най-ценни ми бяха житейските му размишления.
Un beau récit de voyage, traversée du Canada en canoë dans les années 90. Kim Hafez est fort sympathique et parle beaucoup de ce qu'un voyage fait à l'intérieur de nous, il témoigne de la bonté sans bornes des canadiens, de la violence des Grands Lacs, n'oublie pas l'histoire d'un pays terrassé par les colons. Je lui reprocherais ce que je reproche souvent aux récits de voyage: beaucoup de longueurs, cette envie de raconter journée par journée, chronologiquement qui parfois semble monotone. L'écriture, en revanche, est très belle. Pas un coup de cœur, mais une chouette virée dans cette contrée que j'affectionne.
Kim Hafez se lance le défi insensé de traverser le Canada en canoë! Remontant les cours d'eau, traversant les grands lacs, évitant les rapides par de multiples portages, son aventure le verra-t-il atteindre l'océan Arctique? Dans cette épopée solitaire où se cotoient la faim, le froid, les mondes sauvages et les rencontres avec les autochtones, l'auteur écrit son propre destin vers une quête initiatique et spirituelle.