Ной

by Колийн Ливингстън

В тази книга авторът разкрива своята душевност, както и задълбочено познаване на световните митологии и фантастични течения.

Това е събитие за българската литература, сравнимо единствено с класиката на Зелазни „Създания от светлина и мрак“. Основната разлика е, че Зелазни си е поставил велика цел, която е постигнал, докато Коен Ливингстън постига велики цели, без да си ги е поставял.

Тази книга е толкова многопластова и завладяваща, че бих я препоръчал на малки, големи и още по-големи. Ако зависеше от мен би намерила своето достойно място в учебниците по литература.

(Принцът Който Беше Хиляди)

По-голяма прустотия ни бях чел.

(Кумара)

Изтегли безплатно

Genres: Gamebooks

98 pages, Paperback

First published November 27, 2015

Reviews

[Kalin · Rating 4 out of 5]

Ако копнееш за литературоведски отклик, виж тук:
Най-изплагиатстваното произведение, което съм чел. Когато стигнах до плагиатство номер сто, се отказах да ги броя.

Ако предпочиташ безсрамна шуробаджанашка реклама:
Свежа книга-игра (толкова свежа, че корицата ѝ още не беше изсъхнала достатъчно, за да я закача тук), която по свежест на постройката съперничи на „Голямото...“ – какво ти, направо „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“. И даже я задминава – с преходи, препращащи към други книги-игри.

Ако настояваш да пиеш направо от извора:

– Затвори очи – чува Ной глас. – Остави краката ти да те водят. Те знаят пътя по-добре от ума ти.
Ной го послушва и се оставя на тялото си. Съзнанието отстъпва назад. Вътрешният диалог е прекратен. От прехода в полусънно състояние го изважда удар с чепата дряновица по главата.
– Събуди се! Как очакваш да научиш нещо за стрелбата с лък, докато спиш!
Ной отворя очи и потърква объркан надигащата се на челото му цицина. Оглежда се – планините вече не са планини, нито реките – реки!
– Ебаси прехода от Кастанеда към дзен – обажда се вътрешният му глас.
– Ти да мълчиш – перва го с тоягата вътрешният глас на Учителя.
Ной е стъпил на ръба на света. Под краката му зее дълбока пропаст, а две мишки – черна и бяла – гризат ягодки. Към него пристъпва бавно величествен бял тигър. Ной сваля лъка и се прицелва внимателно.
– Това е богинята Куон, глупако, не стреляй – изпищява вътрешният му глас.
В този миг Ной се ПРОБУЖДА. Кундалини запрепусква по енергийните му канали, спъва се няколко пъти, но всеки път се изправя, разтърква ударените места и продължава. Планините отново са планини, а реките – реки. САТОРИ!!!

Ако смяташ, че от прекомерните избори се затъпява:
Значи сме чели едно и също научно изследване... Какво? Не го ли знаеш? Ами пробвай другия път в супермаркета: измери си IQ-то, преди да влезеш; постой половин час пред щанда с петдесетте вида суджук; после пак си измери IQ-то.

А ако просто търсиш истински спойлър:
Тук го няма. Разправяй се с епизод 42.

[Бранимир Събев · Rating 1 out of 5]

Хой.

[Nikolay Nikolov · Rating 4 out of 5]

Книжката представлява случаен генератор на забавни истории.

Инструкции за употреба:

1. Не се замисляйте изобщо над изборите, които книгата ви дава. Избирайте на посоки. В тях няма никаква логика и всичките са еднакво "правилни" - има богато разнообразие от начини да преживеете потопа (или да достигнете до състояние, в което не ви пука за него). :)
2. Като стигнете до някой край (и ако смятате, че простотията не ви е дошла твърде в повече), започнете от начало, като този път избирате коренно различни неща.
3. Ако някъде към третото или четвъртото разиграване, вече сте започнали нарочно да карате героя ви да прави глупости (и се забавлявате от резултата), значи сте усетили идеята на книгата. :)

[Ангѣлъ · Rating 2 out of 5]

Тая простотия (в закачливия смисъл на думата) не е баш книга-игра, щото няма никаква игра в нея - общо-взето свършва след 4-5-ия избор. Прилича повече на интерактивен роман, защото изборите просто водят до различен финал, а повечето от майтапите на мен не са ми чак толкова свежи . К'во като се закача с други автори и произведения? :)

[Katri Mei Lightdeth · Rating 4 out of 5]

Една много особена, чисто хумористична книжка от типа на книгите-игри, която ме изненада със сюжета си...изобщо с всичките си разновидности на сюжети и странният си, дори шантав главен герой - библейският Ной, на който му е поверено да построи познатият ни от легендите Ноев ковчег и да спаси живота на земята след потопа...

Авторът на това мъничко...бижу...е Колийн Ливингстън. Поне така пише на книгата, но всъщност зад К. Ливингстън се крие не Колийн, а Коен и явно това е причината за тази забавна книжка - "Ной" (Сердика ИТ, 2015).

Продължава в блога - http://ekaterinaes.blogspot.bg/2016/0...

[Петър Атанасов · Rating 3 out of 5]

Въпреки първоначалното впечатление, книжката е абсолютно непретенциозна и съществува основно за забавление както на авторите, така и на читателите си, няма философски послания и морални поуки. Ако сте дълбоко религиозни сигурно няма да ви допадне, въпреки че няма нещо особено обидно (но пък ако сте дълбоко религиозни сигурно всичко извън Библията ви се струва обидно така или иначе), а ако обичате да се забавлявате и да подкрепяте българските автори, дайте шанс на „Ной“.

Цялото ревю на https://scifi.bg/?p=39260

[Непокорна · Rating 4 out of 5]

Доста непретенциозна книга. Харесаха ми закачките с други автори, разкази, приказки. Не съм сигурна дали влиза точно в графа книга-игра, но прочетох почти всички краища. Беше забавна идиотщина (в добрия смисъл). Спартаааааа! :D

[Milenishte · Rating 3 out of 5]

Книжката е забавна, макар и с не особено оригинален хумор. Идеална е за леко, разтоварващо четиво.

[Dessy Nik · Rating 4 out of 5]

Книжката е със сигурност различна! Хареса ми, че е кратка и имаш възможността да минеш през доста варианти на историята в рамките на минути! Самите линии на историята са забавни! Благодаря много на авторите!

[Красимира · Rating 3 out of 5]

Много свежа книжка. Не е голяма, но разполага с богато разнообразие от избори и финали за обема си. Хуморът не е на еднакво ниво в целия текст, но предвид, че е писана от авторски колектив, това би могло да се очаква. Има някои идеи, които много ми допаднаха...
... като варианта Ной да построи космически кораб, тъй като не е получил конкретни указания ;) Да не забравя��е и Летящото Спагетено Чудовище на корицата :)

[Книжни Криле · Rating 2 out of 5]

Още от корицата на „Ной” трябва да ви е пределно ясно, че това не е четиво, което се взима на сериозно. Сюжетът, както подсказва и самото заглавие, е библейски… със силно пародийни елемент. Прочетете пълното ревю на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...

[Ивайло Илиев · Rating 2 out of 5]

Ако трябва да я опиша с една дума, то тя би била “непретенциозна”.
Поради малкия си обем и голямата разклоненост, изиграването ѝ отнема не повече от 4-5 избора или около 10-15 минути.
Не мога да коментирам сюжета, тъй като на практика имаме една камара съвършено различни сюжети, в зависимост от изборите на чиртателя. Всеки избор те хързулва по съвсем различна сюжетна линия.
Хуморът е твърде лигав за моя вкус, но все пак имаше 1-2 смешки, които ме разсмяха. Преди авторът да се възгордее и да приеме това за комплимент, ще уточня, че 1-2 смешки, които ме разсмяха на фона на 50-60, които не успяха, не е много добър резултат.
Корицата е приятна, но вътрешните илюстрации са покъртителни.
Тъй като все пак авторът бе така добър да ми подари книгата, би било израз на грозна неблагодарност от моя страна все пак да не се напъна и да изтъкна някои плюсове на книгата:
1. Малка е и не заема много място в библиотеката.
2. Кратка е, така че приключваш с нея преди да успее да те отегчи до смърт.
3. Добър и по-здравословен заместител на приспивателното.
4. Доста разклонена и може да се преиграва много пъти, стига читателят да е достатъчно голям мазохист, за да не се откаже след първия ѝ прочит.
5. Предвид това че я получих безплатно, мога да кажа също и че си струваше инвестицията.

[Петър Панчев · Rating 3 out of 5]

Потопът идва и Ной запретва ръкави
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

Казват, че Ной си е свършил работата, като е прибрал в „ковчега“ семейството си и двойки животни от всички видове. Това е историята. Ами ако беше взел друго решение? Ей така, за разнообразие, за забавление, или просто защото е имал опак характер. „Ной“ („Сердика ИТ“, 2015) е книга-игра и, съответно, трябва да служи за целите на смеха. Но пък не е особено детска и не предоставя някакви поуки. Затова и се разходих из лабиринта на изборите, за да отморя. Докато следиш къде ще те отведе всеки от различните сюжети, прочиташ не повече от десетина страници. Всичко е забързано, непосредствено и с препратки към злободневната ни, но ограничена и смехотворна действителност. Съвсем лесно е да се досетиш за какво иде реч, така че нещата опират до едното приключение и дозата настроение за разтуха.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)