Стълп от прах

by Борис Христов

Съдържа:

Вечерен тромпет, стихове
Честен кръст, стихове
Смъртни петна, повести
Стълп от прах
Спомени за хора, камъни и риби, повести
Книга на мълчанието, митографии

Genres: Poetry

326 pages, Unknown Binding

First published January 1, 2015

About the author

Борис Кирилов Христов е роден в Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник (1963) и българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” (1970). Работи като учител (Перник, 1971-72), журналист и редактор в Студия за игрални филми, литературния алманах “Струма” и сп. “Феникс”. Автор е на книгите “Вечерен тромпет” (1977; 1979), “Честен кръст” (1982), “Бащата на яйцето” (1987), “Сляпото куче. Долината на обувките” (1990), “Думи и графити” (1991; 2002), “Крилете на вестителя” (1991), “Смъртни петна” (1991), “Думи върху други думи” (1992), “Вечерен тромпет. Честен кръст” (2000), “Поезия” (2004), както и на множество сценарии за игрални, документални и анимационни филми. Негови стихове са преведени на английски, немски, руски, италиански и други езици. Съставител е на редица сборници и антологии, сред които “Български разкази на ХХ век” (1995), “Народни писмена” (1995), “Веда Словена” (1998) и много други. Носител на Голямата награда на СУ “Св. Климент Охридски” (2000).

Reviews

[Peycho Kanev · Rating 5 out of 5]

Обръщам се и виждам мъртвото начало.
Но по-ужасно е това,
че виждам от върха и края!
...

Огласяна от удари, гърми гората -
едно дърво напуска братството
и става кръст.

...

Изнесохме трупа на миналата нощ,
но ето че кръвта на изгрева
като река - отново ни го връща.

...

Не мога да повярвам -
заповяда на очите си да плачат,
а трябваше да ги помолиш.

...

Вдигнеш ли ръка, за да погалиш,
разместваш въздуха
на цялата вселена.

...

Не знаем още нищо,
а можем повече,
отколкото ни трябва...

...

Стани затворник,
за да усетиш радостта
от открадването на ключа.

...

Бъди достоен за дървото -
решиш ли някой ден да се обесиш,
само" да подаде най-здравия си клон.

...

Страшната вест за смъртта на сърцето
стигна най-сетне края на пръстите
и те заровиха нокти в прахта.

...

Молитва

Но нека, Господи,
да бъдат раните ни на такова място,
че ръцете да ги стигат.

...

Голгота

Напразно него влъхвите оплакваха...
Разпъната бе Майката,
а не синът.

...

Послание

Вместо дългоочакваната вест,
вятърът довя до нас...
крилете на вестителя.

...

Природа

Разцъфна цветето, когато го откъснах -
ликуваше, че от безброя на полето
тъкмо него бях избрал.

...

Сам

Сам в пустинята,
обременен от грижите си,
сякаш съм сред най-населеното място.

...

Признание

Къртица съм.
Къртица, която рови в себе си
и прави купчинки от думи.

...

Поет

Живя затворено - като змията
в съндъчето на бедуина.
Погребаха наместо тяло- свирка.

...

Книга

Една е книгата, която ще четем
подир смъртта - написана е с черни букви
върху черен лист.

...

Жертва

Избяга кравата - не даде свойто мляко.
Свободна е сега -
от вимето й капе кръв.

...

Памет

Болката се върна и дълго кръжа
на мястото,
където бе зарасналата рана.

...

Притча

Тъжно блеене на залутана в мрака овца.
Хлопат вратите на тялото -
блудният дух се завръща.

...

Гробница

Варосвам стените, но също и тъмните ъгли -
това за живота едва ли е нужно,
но Смъртта вижда навсякъде.

...

Тайна

Старият плод каза нещо
на плодовете до него.
И те започнаха да гният.

...

Епиграф

Ще дойде ден, когато
камъкът ще стане по-лек и от водата.
И кръстовете ще отплуват.

...

Атавизъм

Ръцете ми искат да ходят -
ръцете ми искат отново
да станат нозе.

...

Пришествие

Иде краят на века
и мъртвите
започват да се пълнят с кръв.

[Ива Попова · Rating 5 out of 5]

Много, много скъпа ми е тази книга!

[Vel · Rating 5 out of 5]

Чисто изкуство без компромиси. Откровен до кост към листа хартия както в поезията си, така и в прозата (всъщност, поезия в проза). Повестите носят тежината на Борхесовата митология, и, по моему, са достижение съпоставимо със "Сто години самота" или "Педро Парамо". Всяка дума е заела своето място в ритмичната словесна река, а смисловата наситеност е плод и повод за десетилетен размисъл. Безпредметно е да редя още думи върху други думи, окъсняла трирема, плаваща под Колоса на Родос.

[Bookmaniac2002 · Rating 5 out of 5]

Когато четеш Борис Христов, всяка негова дума е като прегръдка и удоволствие:

"Вдигнеш ли ръка, за да погалиш,
разместваш въздуха
на цялата вселена..."

[Nadya · Rating 2 out of 5]

2.5

[Виктория · Rating 5 out of 5]

Няма думи, които да могат да опишат великолепието на тази книга.
Затова... да помълчим и да послушаме камъните.