„ Струва ми се — каза Карабела, — че този човек почти през цялото време живее в центъра на своето аз. Или пък е без център и затова никога не е далеч от него.“
Великолепна книга... „Замъкът на лорд Валънтайн“ представлява невероятно сполучливо съчетание на научна фантастика и фентъзи, пренасящо читателите на пътешествие в страхотен алтернативен свят!
Планетата Маджипур притежава вълнуваща приказна атмосфера и на нея живеят в сравнително мирни времена не само хората, но и най-различни други същества. Тя е управлявана чрез много любопитна монархическа система с двама владетели... Един от тях е главният герой Валънтайн, чиято позиция е узурпирана по загадъчен начин, а той е захвърлен сред обикновените хора, без да си спомня нищо от миналото. От негова гледна точка изучаваме начина на живот в Маджипур, виждаме различни краища на този свят, както и срещаме страшно интересни персонажи! Самият Валънтайн е чудесно изграден образ и постепенно се развива още повече - както в посока на придобиване на нови умения (като обикновен жонгльор и пътешественик), а и на намиране на нови приятели и влюбване, така и в посока на възстановяване на спомените си и осъзнаване на изключително тежката мисия, да бъде управник на планета с огромно население.
Валънтайн първоначално няма желание да предизвика конфликти, за да си върне влиянието и стария начин на живот, обаче получава доста странни, но и важни сънища, че трябва да потегли на пътешествие и открие Господарката на сънищата, като впоследствие спомените му се завръщат... Според мен, най-ценното от качествата му е това, че успява да съхрани своята добрина, въпреки битките и други сложни ситуации... Приключенията на героите са разнообразни и майсторски поднесени, а същевременно книгата съдържа много задълбочени и философски разсъждения!
„— Философия ли?
— Да не мислиш, че жонглирането е обикновен трик? — запита дребният човечец, в гласа му като че се долавяше обида. — Развлечение за зяпачи? Средство за изкарване на някоя и друга крона на провинциален карнавал? То е всичко туй заедно, да, но най-напред е начин на живот, приятелю, вяра, един вид култ.
— И нещо като поезия — вметна Карабела.“
„Той се упражняваше с часове, без да стига по-далеч от каскадата с три топки, ала я повтаряше, докато не вникна в безкрайността десетина пъти, преминавайки от отегчение към екстаз и към отегчение толкова често, че самото отегчение ставаше екстаз.“
„Съногадателката кимна мрачно.
— Да, той ме предизвести. Този мошеник! Но въпреки всичките му дяволии заслужава си човек да получи благопожелания от него.“
„Във всеки случай метаморфите дори и да са водили някога по-сложен начин на живот, сега предпочитаха да бъдат горски обитатели. Дали това беше регрес или прогрес, Валънтайн не можеше да каже.“
„— Всеки капитан сънува дракони — обясни той. — Съзнанието ни е настроено спрямо тях: усещаме приближаването на душите им.“
„Много по-късно разбра, че това беше ключът за придвижване напред из Острова: възход на душата отвътре, засилваща се способност да различава и отхвърля неуместното.“
„— Необходима за какво? — попита Слийт. — Понтифексът спи дълбоко под земята. Той не знае нищо за каквото и да било. Има ли понтифексът армия, която да ви отстъпи? Изобщо съществува ли понтифексът?
— Понтифексът има армия от дребни чиновници и служители — изтъкна Делиамбър спокойно. — Те ще ни бъдат крайно полезни. Не от войниците, а от тях зависи равновесието на силите в нашия свят.“
„Той напираше напред, почти незабележим на полесражението. Победата отново му изглеждаше близка: но тя щеше да струва твърде скъпо, прекомерно скъпо, ако се купеше със смъртта на Елидат.“
„Сега, когато се намираше отново тук, разбираше колко много обича това място, и то не само защото беше символ на власт и имперско величие, каквито бе притежавал, а главно защото беше такова творение на вековете, такава жива, дишаща тъкан на историята.“