Облаци над Шпрее

І один у полі воїн #3

by Юрий Долд-Михайлик

Съдбата на съветския разузнавач Григорий Гончаренко — фон Голдринг, позната на българските читатели от романите „И сам воинът е воин“ и „При черните рицари“ , е в центъра на повествованието на заключителната книга от трилогията — „Облаци над Шпрее“. В нея писателят Юрий Долд-Михайлик (1903–1966) пренася своя герой в годините след края на Втората световна война, когото оцелелите останки от разбития фашизъм потъват в подземията на историята, за да потърсят нови господари и да подготвят нов поход срещу бъдещето на човечеството. За разузнавачите на мира войната не свършва, остават затрупани под дълбоките снегове на паметта мечтите за отдих и спокоен труд, за завръщане в родината след стотиците дни и нощи на нечовешко напрежение и смъртен риск. Тихият фронт минава през сърцата им и отново очаква тяхната воля, съобразителност, себеотрицание и героизъм.
Романът „Облаци над Шпрее“ носи всички белези на доброто приключенско четиво с многобройни, често изненадващи, сложни ситуации, сюжетът е разгърнат с фантазия и високо писателско майсторство.

360 pages, Hardcover

First published January 1, 1965

Reviews

[vhatos · Rating 3 out of 5]

Найслабша частина трилогії про радянського шпигуна Григорія Гончаренка, який після війни не повернувся до союзу, але продовжив свою діяльність у Західній Європі. Заідеологізований твір.

[Atanas Dimitrov · Rating 4 out of 5]

Уви, втората част от приключенията на внедрения в нацистка Германия украински шпионин под псевдоним Фон Голдринг – „При черните рицари“ („У чорних лицарів“, 1964 г.) – не мисля, че е превеждан на български език. Колкото и да се рових из интернет и букинистите, не го намерих. Затова скочих направо към последната част от трилогията: „Облаци над Шпрее“.

Тъй като бях пропуснал действията от втората част и въпреки иначе приличното запознаване със събитията от „При черните рицари“ в началото на последния роман, съвсем естествено част от кефа се изгуби, нужният емоционален заряд спрямо някои от персонажите липсваше, и като цяло по-трудно се потопих в разказа.

Който хич не беше лош. Една идея по-мрачен, по-суров, по-шпионски и по-зрял от този в „И сам воинът е воин“, но и една идея по-малко приключенски и съответно не толкова лесен за четене.

„Един философ е нарекъл архитектурата вкаменена музика. Каква ли е тази симфония на великаните, откъслеци от която са достигнали до нас през вековете?“

Съвсем приличен и увлекателен роман, с някои интересни и заплетени фабули, но за съжаление трудно достъпен, поради несъществуващата втора част на български език, а и роман, който бих препоръчал само на хора, на които „И сам воинът е воин“ им се е понравил и искат да имат още една среща с чудния главен герой на Долд-Михайлик.