What do you think?
Rate this book
Луди разкази
Сборникът „Луди разкази” включва четиридесет и четири истории, поднесени във форма̀та на късия разказ. Описаните типажи се отличават не само със свободата на ползваните изразни средства, но и с честното представяне на нещата такива, каквито са, без капка съобразяване с конюнктурата, без лакейско коленичене пред догмите на модерната куха фразеология. Наистина героите в закачливата анекдотична проза на Добромир Славчев са представители на различни епохи, но сред тях лесно можем да разпознаем и уродливите физиономии на типични наши съвременници, станали емблематични с отблъскващата си безнравственост. Въпреки това, верен на собствената си жизнена философия, смело продължава линията на обезоръжаваща откровеност и искрена донкихотовска страст, закодирана още в стиховете му. Зависим изцяло от особеностите на сюжета, авторът не се колебае да използва пъстър, на моменти архаичен език, диалект или фразеологизми, характерни за региона, където се развива действието. А в тъканта на жизнените му сатирични текстове остават органично вплетени и хуморът, и тъгата...
Е, ако според габровци е вярна фразата „Светът е оцелял, защото се е смял”, то тази книга е едно чудесно средство за оцеляване!
Е, ако според габровци е вярна фразата „Светът е оцелял, защото се е смял”, то тази книга е едно чудесно средство за оцеляване!
332 pages
First published November 1, 2014
25 people want to read
About the author
Добромир Славчев/Dobromir Slavchev
4 books85 followersДобромир Славчев е роден на 13 октомври 1973 г. В ученическите си години тренира бокс, занимава се с безмоторно летене. Увлича се по парашутизъм и става инструктор, и професионален въздушен видеооператор. Носител е на званието майстор на спорта по парашутизъм. Световен и европейски рекордьор през 2017 - 2019 година в клас - големи парашутни формации. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски". Издава книгите "Инфлация на чувствата", "Храна за върколаци", "Луди разкази" и "Да обичаш Вили Казасян".
Биография в
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%... Уикипедия BG.
Biographie de
https://fr.wikipedia.org/wiki/Dobromi... Wikipedia FR.
Биография на сайта на издателство https://ciela.com/author/dobromir-sla... "Сиела"
Биография в
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%... Уикипедия BG.
Biographie de
https://fr.wikipedia.org/wiki/Dobromi... Wikipedia FR.
Биография на сайта на издателство https://ciela.com/author/dobromir-sla... "Сиела"
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 11 of 11 reviews
June 12, 2016
Шедьовър...
July 16, 2016
Препоръвам ! Невероятно попадение. Правилно преди мен, читател лаконично е отбелязал: Шедьовър. Само, че на мен ми се иска да бъда малко по обстоятелствена, понеже още съм под давлението на това, което прочетох. Във всеки случай, преди всичко, това е много свежа и приятна за мисълта книга, ситуациите в нея следват една след друга и не те оставят да скучаеш.
Прекрасни разкази, разказани по вълшебен начин.
От всеки един от тях може да извлечеш някаква поука, но без да ти звучи наставничевски. Просто хей така, между другото, слушаш, виждаш и се учиш, ако искаш.
На моменти има много красиви разсъждения на героите. Изключителен богат метафоричен език. Научих за това заглавие от приятели, които така настървено един през друг ми я препоръчаха. Трудно открих книгата по книжарниците, но си струваше.
В нея срещнах всичко, и любов и омраза, човешка глупост и мъдрост, докоснах се до живот, много живот във всеки един аспект, весел, тъжен, пъстър. Част от разказите те карат да си направиш равносметка за един цял живот, как и защо би го изживял. Има и такива истории, които са върховно забавни и те карат не само да се усмихнеш, но да го направиш и с глас. Лично за мен това беше една приятна изненада, срещата ми си творчесвото на автор за когото преди не бях чувала нищо. Но сега смело мога да твърдя, че той е сътворил, нещо, което се нарежда сред най-красивите литературни произведения, създадени от съвременен български писател. Не се съмнявам, че като прочете "Луди разкази" ще се убедите, че наистина е така.
Прекрасни разкази, разказани по вълшебен начин.
От всеки един от тях може да извлечеш някаква поука, но без да ти звучи наставничевски. Просто хей така, между другото, слушаш, виждаш и се учиш, ако искаш.
На моменти има много красиви разсъждения на героите. Изключителен богат метафоричен език. Научих за това заглавие от приятели, които така настървено един през друг ми я препоръчаха. Трудно открих книгата по книжарниците, но си струваше.
В нея срещнах всичко, и любов и омраза, човешка глупост и мъдрост, докоснах се до живот, много живот във всеки един аспект, весел, тъжен, пъстър. Част от разказите те карат да си направиш равносметка за един цял живот, как и защо би го изживял. Има и такива истории, които са върховно забавни и те карат не само да се усмихнеш, но да го направиш и с глас. Лично за мен това беше една приятна изненада, срещата ми си творчесвото на автор за когото преди не бях чувала нищо. Но сега смело мога да твърдя, че той е сътворил, нещо, което се нарежда сред най-красивите литературни произведения, създадени от съвременен български писател. Не се съмнявам, че като прочете "Луди разкази" ще се убедите, че наистина е така.
January 16, 2016
Витална книга, невероятно постижение, което определено е доказателство, че имаме стойностни български автори. Заслужава да се нареди до класиката в българската литература. Задъхващи, жизнени сюжети, преплитащи се с вълнуващи образи, иронични, смешни и тъжни. Истинско богатство на езика. Искренно се възхищавам за начинът по който е написана тази книга. Невероятен похват по който осмива, по който се разказва и се загатва без да се разкрива развръзката до края на всяка една история. Изключително реалистично описани истории, забелижителна смесица от философия и действие. Мисля, че някои от разказите трябва да бъдат включени в учебната програма за изучаване. Луди разкази е книга, която трябва да се прочете.
July 25, 2016
"Луди разкази" - несъмнено трябва да се прочете. Това е книга за хората.
В нея може да срещнете всичко онова, което го има и в живота. Натурано, неподравено, без "парфюм" и в същото време интригуващо. А това те кара да четеш. Всичко е толкова истинско, че ти си струва, едва ли не, че си част от действието. Усещането за автентичността на случващото се е огромно. Това е подкрепено с живописното представяне на историите. Сюжетите са поднесени със своеобразният авторски почерк на Добромир Славчев, един съвременен български писател, определено заслужаващ адмирации за своето творчество. Автор, който преоткрих и в двете му поетични книги "Инфлация на чувствата" и "Храна за върколаци", с изпепеляваща в тях любовна лирика.
Говорейки Ви за "Луди разкази" съм убедена, че всеки един от Вас би могъл да открие своята любима история сред палитрата от великолепни разкази в тази книга. Интерсни, пъстри, забавни и поучителни случки следват една след друга от самото начало до края.
Личи си, че авторът, много добре познава, онова за което пише, независимо дали става дума, за нещо преди сто и двадесет години или за нещата от днешния ден.
Това определено впечатлява. Да не пропусна да спомена и за хубавите илюстрации в изданието, и въобще като цяло отличното художествено оформление. Няма как, човек да остане безразличен от начинът по който автора, чрез героите си споделя в книгата. От настойнически думи до такива където в тях откриваш местенце да добавиш нещо и от себе си, за да станеш част от този размисъл. Да осмислиш случващото се, да имаш право на свое лично мнение вътре в самата история, а не извън нея. За това, няма спор се изисква особено майсторство, да влезнеш толкова на дълбоко в същността на разказа.
А това едно от големите постижения в книгата. Ще откриете и други достойнства и си заслужава да бъде прочетена. Надявам се да съм Ви била полезна насочвайки вниманието Ви към нещо стойностно за което си е струвало, всяка една минута от отделеното време.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Луди_ра...
В нея може да срещнете всичко онова, което го има и в живота. Натурано, неподравено, без "парфюм" и в същото време интригуващо. А това те кара да четеш. Всичко е толкова истинско, че ти си струва, едва ли не, че си част от действието. Усещането за автентичността на случващото се е огромно. Това е подкрепено с живописното представяне на историите. Сюжетите са поднесени със своеобразният авторски почерк на Добромир Славчев, един съвременен български писател, определено заслужаващ адмирации за своето творчество. Автор, който преоткрих и в двете му поетични книги "Инфлация на чувствата" и "Храна за върколаци", с изпепеляваща в тях любовна лирика.
Говорейки Ви за "Луди разкази" съм убедена, че всеки един от Вас би могъл да открие своята любима история сред палитрата от великолепни разкази в тази книга. Интерсни, пъстри, забавни и поучителни случки следват една след друга от самото начало до края.
Личи си, че авторът, много добре познава, онова за което пише, независимо дали става дума, за нещо преди сто и двадесет години или за нещата от днешния ден.
Това определено впечатлява. Да не пропусна да спомена и за хубавите илюстрации в изданието, и въобще като цяло отличното художествено оформление. Няма как, човек да остане безразличен от начинът по който автора, чрез героите си споделя в книгата. От настойнически думи до такива където в тях откриваш местенце да добавиш нещо и от себе си, за да станеш част от този размисъл. Да осмислиш случващото се, да имаш право на свое лично мнение вътре в самата история, а не извън нея. За това, няма спор се изисква особено майсторство, да влезнеш толкова на дълбоко в същността на разказа.
А това едно от големите постижения в книгата. Ще откриете и други достойнства и си заслужава да бъде прочетена. Надявам се да съм Ви била полезна насочвайки вниманието Ви към нещо стойностно за което си е струвало, всяка една минута от отделеното време.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Луди_ра...
January 29, 2016
Без съмнение, чудесни, силни, въздействащи истории, поднесени със завидно умение и стил. Лично аз ги четох, не така както са подредени в съдържанието ( те нямат и никаква връзка помежду си), и всеки път оставах изненадан от онова, което се случваше. Книгата е уникална, изключително шарена и разнообразна от към сюжети, теми и действия, истинска наслада ! Прочетох я с удоволствие. Много се забавлявах с описаните в нея ситуации. Страшно ми допадна чувството за хумор на автора, приятна, свежа струя въздух за съвременната ни литература. Невероятно как на едно место е събрал целият спектър от вълнуващи чувства, мечти, радости, тъга, които преливат по изумителен начин и така както се смееш в следващият момент си готов да заплачеш. Въпреки това, всеки един от образите остава трайно и отличително в съзнанието, и ти носи различна емоция. Има няколко изключително разстърсващи разказа. Харесва ми, как нищо не е спестено, обективно са отразени характерните нрави и черти за голяма част от нас българите, които са се запазили и до днес. Живо препоръчвам препоръчвам разказите: "Крайника", "На дявола опашката", "Белия хляб", "Апаша Гичо", а ако искате да се посмеете, "Кръстници",
"Черварски", "Патент", "Жълтото Петърче", въобще книгата си заслужава да се прочете.
"Черварски", "Патент", "Жълтото Петърче", въобще книгата си заслужава да се прочете.
July 26, 2016
Поръчах книгата по интернет за подарък. Междувременно я прочетох, при това много бързо, без отлагане, понеже тя си ме грабна, въобще не разбрах кога я свърших. Признавам си, не бях сигурен какво да очаквам, тъй като този автор е абсолютно нов за мен. Водих се единствено от отзивите за изданието в уеб пространството и реших да рискувам.
Е, сега с ръка на сърцето мога да кажа, че си струваше. Тази книга ме изненада приятно. Въпреки, че вече я бях прочел, поръчах я, за да я имам за себе си. Вече споменах, чете се лесно, без да те натоварва. Чудесна компилация от драма, сатира, тъга и любов и цяла плеяда с изтрещяли истории, съвсем в духа на заглавието.
Всеки един от разказите ти дава по нещо за размисъл.
Без да преувеличавам мога да споделя, че тези разкази, пребориха моя скептицизъм към съвременната българска литература.
С удоволствие препоръчвам, който не е чел "Луди разкази" да я прочете, чак ми е странно, колко много ме радва факта, че книгата е на български писател.
Е, сега с ръка на сърцето мога да кажа, че си струваше. Тази книга ме изненада приятно. Въпреки, че вече я бях прочел, поръчах я, за да я имам за себе си. Вече споменах, чете се лесно, без да те натоварва. Чудесна компилация от драма, сатира, тъга и любов и цяла плеяда с изтрещяли истории, съвсем в духа на заглавието.
Всеки един от разказите ти дава по нещо за размисъл.
Без да преувеличавам мога да споделя, че тези разкази, пребориха моя скептицизъм към съвременната българска литература.
С удоволствие препоръчвам, който не е чел "Луди разкази" да я прочете, чак ми е странно, колко много ме радва факта, че книгата е на български писател.
April 19, 2020
Покрай карантината изчетох доста книги. Случайно попаднах на тази. Какво мога да кажа, значи можело и наш автор да пише толкова увлекателно. От общо четиридесет и четирите разказа в сборника, почти всички ми харесаха, някой повече, други по-малко, но важното в случая е, че във всеки от тях, има изградени реални образи, както всъщност са нещата и в настоящето. Истинска наслада е прозата, която открих в "Луди разкази". Само вижте заглавията: "Щам едно", (между другото доста актуален за ситуацията в момента) "Контактори", "Черварски", "Рита Павоне", "Крайникът", "Кажи 'йес Чичо Гошо", "Ут стрино Ветке", "Кротък", "На дявола опашката", "Апаша Гичо", "Патент", "Много бе тате", "Дендоза", "Келепир", "Жълтото Петърче", "Кръстници" и т.н. . Книгата е написана с прекрасен усет за хумор, ирония и про��ицателност. На доста места се натъжих, но също така се смях с глас. Горещо препоръчвам!
February 25, 2015
„Луди разкази” е третата издадена книга на Добромир Славчев. След двете му поетични бижута „Инфлация на чувствата” и „Храна за върколаци”, „Луди разкази” гръмко ни представя едни житейски и увлекателни истории, поднесени под формата на късия разказ.
Дълго заглеждах това красиво издание с провокираща корица. Дълго разглеждах и изумителните илюстрации отвътре – разположени между редовете на отделните истории, но без думите, за които са създадени, не биха могли да бъдат разгадани. Затова, когато разтворих страниците и се потопих в разказите, разбрах, че думите рисуват всичко, което можеш да видиш и загатват за онова, което не можеш.
Още с първия разказ „Фобия” пред читателя се разкрива свят, който не толкова граничи с художествената измислица, колкото с живото – реалното измерение на нашето съществуване...действителността. А тя за героите е такава – налудничава, пъстра, тежка и болезнена, смела и предизвикателна и на моменти много хумористична. Погледът е насочен към живота в българското село, в един не много далечен за нас период, но има и няколко съвременни разказа в книгата. Героите са толкова истински – говорят, разказват, а читателя леко се усмихва отстрани или проронва сълза, изправен пред неизбежността на странната ситуация разлистила се пред очите му. Героите симпатизират още с имената и прякорите си – Станчо Лютата, Китьо Тока, Джамал, Ричо-Белия хляб, Пенчо Котката и др. Някои от историите са чиста доза хумор, други са по-сериозни и ни карат да се замислим за света около нас, в трети има тъга и едно иронично обръщане към фразата „Светът е оцелял, защото се е смял.”
Докато четях разказите, в мен все повече се надигаше чувството, че това не са просто измислени и претворени чрез художествената форма истории, а са истински – дълго време наблюдавани, осмисляни и после разказани. И това чувство се потвърди.
След като прочетох и последния разказ, затворих книгата, после пак я отворих и някак си се върнах към моето детство, към моите години на село – към случките, които са ме разсмивали, впечатлявали и тези, които са ме научили да пораствам.
Ще си позволя да цитирам любимите си разкази в книгата – „Фобия”, „Рита Павоне”, „Коминочистачът”, „Джамал старият гъбар”, „Корени”, „Галка”, „Рак”, „Бомба”, „Пис, пис, Герчо”...
Преди малко повече от седмица имах удоволствието да се запозная лично с автора Добромир Славчев на представянето на „Луди разкази” в Пловдив в Книжарница Кафе-клуб Сиела. На срещата гостуваха и художникът на илюстрациите Николай Богдев, и артистът Вели Чаушев, както и пловдивският писател Стефан Бонев. И това ще си остане едно незабравимо представяне за мен.
Препоръчвам книгата на всички читатели, защото няма как да усетим нещо хубаво ако лично не го вкусим, прочетем и преживеем...
https://jivotatestvardikorici.wordpre...
Дълго заглеждах това красиво издание с провокираща корица. Дълго разглеждах и изумителните илюстрации отвътре – разположени между редовете на отделните истории, но без думите, за които са създадени, не биха могли да бъдат разгадани. Затова, когато разтворих страниците и се потопих в разказите, разбрах, че думите рисуват всичко, което можеш да видиш и загатват за онова, което не можеш.
Още с първия разказ „Фобия” пред читателя се разкрива свят, който не толкова граничи с художествената измислица, колкото с живото – реалното измерение на нашето съществуване...действителността. А тя за героите е такава – налудничава, пъстра, тежка и болезнена, смела и предизвикателна и на моменти много хумористична. Погледът е насочен към живота в българското село, в един не много далечен за нас период, но има и няколко съвременни разказа в книгата. Героите са толкова истински – говорят, разказват, а читателя леко се усмихва отстрани или проронва сълза, изправен пред неизбежността на странната ситуация разлистила се пред очите му. Героите симпатизират още с имената и прякорите си – Станчо Лютата, Китьо Тока, Джамал, Ричо-Белия хляб, Пенчо Котката и др. Някои от историите са чиста доза хумор, други са по-сериозни и ни карат да се замислим за света около нас, в трети има тъга и едно иронично обръщане към фразата „Светът е оцелял, защото се е смял.”
Докато четях разказите, в мен все повече се надигаше чувството, че това не са просто измислени и претворени чрез художествената форма истории, а са истински – дълго време наблюдавани, осмисляни и после разказани. И това чувство се потвърди.
След като прочетох и последния разказ, затворих книгата, после пак я отворих и някак си се върнах към моето детство, към моите години на село – към случките, които са ме разсмивали, впечатлявали и тези, които са ме научили да пораствам.
Ще си позволя да цитирам любимите си разкази в книгата – „Фобия”, „Рита Павоне”, „Коминочистачът”, „Джамал старият гъбар”, „Корени”, „Галка”, „Рак”, „Бомба”, „Пис, пис, Герчо”...
Преди малко повече от седмица имах удоволствието да се запозная лично с автора Добромир Славчев на представянето на „Луди разкази” в Пловдив в Книжарница Кафе-клуб Сиела. На срещата гостуваха и художникът на илюстрациите Николай Богдев, и артистът Вели Чаушев, както и пловдивският писател Стефан Бонев. И това ще си остане едно незабравимо представяне за мен.
Препоръчвам книгата на всички читатели, защото няма как да усетим нещо хубаво ако лично не го вкусим, прочетем и преживеем...
https://jivotatestvardikorici.wordpre...
September 19, 2018
Чудесна българска проза и много силни разкази. Има надежда за родната литература. Богат колоритен език и увлекателни истори. Давам висока оценка на цялата книга.
February 23, 2020
"Луди разкази" на Добромир Славчев отговаря на 100 % на името си. Написани са така, че да ни разтърсят и да ни накарат да се замислим. Някои от тях са на диалект и като цяло са с цветен и колоритен език. Героите от разказите (някои от тях свързани) са селски хора, уж прости, но много често казват поучителни приказки и раздумките им те карат да настръхнеш от истината в тях. Когато я четеш, те заливат безброй емоции - от весело настроение и смях до иронично, саркастично или дори тъжно чувство. Прилича ми малко на чудомировите разкази. Препоръчвам да се чете на малки порции.
August 10, 2018
Върнах се отново към тази книга, която прочетох някъде преди две години. Има толкова много неща от живота в нея, че се случваше да препрочитам определени пасажи. Написано е толкова въздействащо и истинско. Е, това е автор, умеещ да си служи с красотата на думите
Невероятни разкази, изпълниха ми душата. Възхитен съм.
Невероятни разкази, изпълниха ми душата. Възхитен съм.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Displaying 1 - 11 of 11 reviews