Чудомир (псевд. на Димитър Христов Чорбаджийски) е роден на 25.03.1890 г. в с. Турия, Старозагорска област. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (1913). Участва във войните, работи като гимназиален учител в Казанлък (1920-1933), специализира рисуване в Париж (1929-1930). До смъртта си (26.12.1967) е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Член на Върховния читалищен съвет (от 1938). Първите му изяви в печата (1907) са карикатури и римувани злободневки, следват фейлетони, разкази, епиграми. Кратките хумористични разкази на Чудомир го правят изключително популярен, те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания: „Не съм от тях“ (1935), „Нашенци“ (1936), „Аламинут“ (1938), „Кой както я нареди“ (1940), „Консул на Голо бърдо“ (1947) и др. Освен като писател и художник, Чудомир оставя име и като изследовател краевед, с изключителни приноси за музейното и читалищното дело.
След три седмици мъки най-накрая успях да я довърша. Това е първата книга на Чудомир, която чета. Бях слушал толкова много за него и за хумора в разказите му. Останах разочарован. Разкази е силно казано. По-скоро случки, повечето от които увисват без реален завършек. Очаквах нещо къде-къде по-интересно. Надали ще прочета още него от Чудомир. Но... въпрос на вкус.
Отдавна не бях чела нещо на български и намерих тази книга на мама из унас, че взех и я прочетох. За първи път чета Чудомир и много ми хареса. Искарами много горчив смаях.