What do you think?
Rate this book
Змей закрилник #3
Змей омайник
Зашеметяващият финал на фентъзи трилогията „Змей закрилник“.
Зловещата клетва на змея Йордан Караогнянов тегне на плещите му като прокоба. Измъчван от вина и предаден от съюзниците си, той е принуден да се сработи с доскорошните си врагове. Жадуваното отмъщение го тласка към отчаяни мерки, а Омайната отвара бушува във вените му и нашепва едно име, от което люспите му настръхват.
Огнената Рая не желае да се примири с трагичните последици от Горещниците. Вироглавието ѝ я тегли към безумни рискове, които е готова да поеме, за да си върне изгубеното.
Разрухата дебне досами брега на Дунава. Закрилниците на видинската крепост са изправени пред вековна заплаха, която изисква свидни жертви. Ламята царкиня е всеотдайна и решителна, но короната все повече ѝ натежава.
Жестоката вражда между юди и самодиви се разгаря неумолимо. Ще успее ли моралният компас на Зора да ѝ помогне да опази истинската си същност, или и тя ще изгори в конфликта?
На страниците се завихря опустошителна буря от змейска обич и изпепеляваща омраза, страховити знамения, опасни тайни и кървави разпри, която ще реши съдбата на героите ни в епична кулминация, лумнала в самото сърце на древния и вечен Видин.
С талант и изящество Симона Панова извезва грандиозния завършек на своята трилогия, родена от обичта към българския фолклор, аромата на липи и дивото вълшебство на Северозапада.
Зловещата клетва на змея Йордан Караогнянов тегне на плещите му като прокоба. Измъчван от вина и предаден от съюзниците си, той е принуден да се сработи с доскорошните си врагове. Жадуваното отмъщение го тласка към отчаяни мерки, а Омайната отвара бушува във вените му и нашепва едно име, от което люспите му настръхват.
Огнената Рая не желае да се примири с трагичните последици от Горещниците. Вироглавието ѝ я тегли към безумни рискове, които е готова да поеме, за да си върне изгубеното.
Разрухата дебне досами брега на Дунава. Закрилниците на видинската крепост са изправени пред вековна заплаха, която изисква свидни жертви. Ламята царкиня е всеотдайна и решителна, но короната все повече ѝ натежава.
Жестоката вражда между юди и самодиви се разгаря неумолимо. Ще успее ли моралният компас на Зора да ѝ помогне да опази истинската си същност, или и тя ще изгори в конфликта?
На страниците се завихря опустошителна буря от змейска обич и изпепеляваща омраза, страховити знамения, опасни тайни и кървави разпри, която ще реши съдбата на героите ни в епична кулминация, лумнала в самото сърце на древния и вечен Видин.
С талант и изящество Симона Панова извезва грандиозния завършек на своята трилогия, родена от обичта към българския фолклор, аромата на липи и дивото вълшебство на Северозапада.
584 pages, Paperback
First published January 1, 2024
7 people are currently reading
259 people want to read
About the author
Симона Панова
5 books77 followersРодена съм през 1992 във Видин. Израснах край Дунава, из величествените сенки на "Баба Вида" и приказните улички на "Калето". Оттогава обожавам легендите.
Прекарах осем години във Великобритания, където завърших университета в Ланкастър със специалност Реклама и маркетинг и работих на различни административни длъжности.
Оказа се обаче, че не мога без Видин, така че се върнах. Тук времето тече с различно темпо от останалия свят и приказките за змейове и самодиви звучат съвсем истински.
Instagram: simona.panova.vida.samodiva
Прекарах осем години във Великобритания, където завърших университета в Ланкастър със специалност Реклама и маркетинг и работих на различни административни длъжности.
Оказа се обаче, че не мога без Видин, така че се върнах. Тук времето тече с различно темпо от останалия свят и приказките за змейове и самодиви звучат съвсем истински.
Instagram: simona.panova.vida.samodiva
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 37 reviews
September 8, 2024
Когато бях малка, заспивах с приказки. Още тогава ми просветваше, че някакво чародейство ще да има в думите, че така да приласкават немирната ми детска душица дори и след най-неспокойния и изпълнен с приключения ден.
Сега съм голямо момиче (поне по лична карта), часът е 3 и нещо сутринта и затварям кориците на най-магичната приказка, попадала някога в ръцете ми.
Винаги съм вярвала, че книгите могат да бъдат убежище. Не бях предполагала обаче, че мога да обикна някой книжен свят така, както обикнах вълшебния Видин от трилогията на Симона Панова. Тук магията е във всяко вдишване, а от описанията на всяко местенце дъха такъв уют, че читателят се потапя напълно в книгата и заживява заедно с героите. Герои, чиито туптящи сърца пулсират под пръстите ни с всяка следваща отгърната страница - толкова живи и толкова истински, толкова пълнокръвни, че след финала на трилогията ми се иска още веднъж да я зачета отначало, за да се запозная наново с тях. Да слушам рок с Рая, да открадна някоя рецепта за магична отвара от Зора, да си поговоря за философия и литература с Тони, да се засмея на самовлюбените шеги на Йордан, да поиграя на карти с Лили, Кула и Гъмза, да видя как луната озарява златните коси на Пламен, да поседя в мир и тишина между стените на Крепостта рамо до рамо с Вида... За всички тези подарени преживявания мога да кажа само едно - благодаря!
А ако преглеждате ревюта и се чудите да започнете ли трилогията (и това идва от човек, който по принцип предпочита самостоятелни книги) - действайте! Има си от всичко, при това в изобилие: мистериозни легенди, но и чаровни ежедневни преживявания, завързан сюжет, но и безгрижни епизоди на приятелство и смях и най-вече - топлина, която само вярата във вълшебствата може да дари. И един зашеметяващ край, на който през сълзи се усмихвах.
Ако ви предстои за първи път да започнете поредицата - завиждам ви. Приятно прекарване в чародейния Видин!
"А рано или късно всички ще се съберем в Забравата. В крайна сметка и безсмъртните умират. Нека поживеем така, че да имаме какви чудесии да си разказваме тогава." ❤️
Сега съм голямо момиче (поне по лична карта), часът е 3 и нещо сутринта и затварям кориците на най-магичната приказка, попадала някога в ръцете ми.
Винаги съм вярвала, че книгите могат да бъдат убежище. Не бях предполагала обаче, че мога да обикна някой книжен свят така, както обикнах вълшебния Видин от трилогията на Симона Панова. Тук магията е във всяко вдишване, а от описанията на всяко местенце дъха такъв уют, че читателят се потапя напълно в книгата и заживява заедно с героите. Герои, чиито туптящи сърца пулсират под пръстите ни с всяка следваща отгърната страница - толкова живи и толкова истински, толкова пълнокръвни, че след финала на трилогията ми се иска още веднъж да я зачета отначало, за да се запозная наново с тях. Да слушам рок с Рая, да открадна някоя рецепта за магична отвара от Зора, да си поговоря за философия и литература с Тони, да се засмея на самовлюбените шеги на Йордан, да поиграя на карти с Лили, Кула и Гъмза, да видя как луната озарява златните коси на Пламен, да поседя в мир и тишина между стените на Крепостта рамо до рамо с Вида... За всички тези подарени преживявания мога да кажа само едно - благодаря!
А ако преглеждате ревюта и се чудите да започнете ли трилогията (и това идва от човек, който по принцип предпочита самостоятелни книги) - действайте! Има си от всичко, при това в изобилие: мистериозни легенди, но и чаровни ежедневни преживявания, завързан сюжет, но и безгрижни епизоди на приятелство и смях и най-вече - топлина, която само вярата във вълшебствата може да дари. И един зашеметяващ край, на който през сълзи се усмихвах.
Ако ви предстои за първи път да започнете поредицата - завиждам ви. Приятно прекарване в чародейния Видин!
"А рано или късно всички ще се съберем в Забравата. В крайна сметка и безсмъртните умират. Нека поживеем така, че да имаме какви чудесии да си разказваме тогава." ❤️
September 10, 2024
Не само тази книга ,цялата поредица е невероятна ! ❤️
Препоръчвам я с две ръце.
Препоръчвам я с две ръце.
December 31, 2024
"Змей омайник" е един епичен завършек на поредицата „Змей закрилник“. Симона Панова отново ме пренесе в свят, наситен с магия, фолклор и битки, които оставят без дъх.
Финалът е всичко, което можех да искам – израстване на героите, още по-дълбоко вплитане на фолклорните елементи и динамика, която ме държа до последната страница. Йордан, Рая, Зора, Вида, Пламен, Владо, Лили и Тони блестят със своята сложност, емоционалност и сила. Всеки от тях допринесе към величието на тази история, а развитието им през поредицата беше истинско удоволствие да се следи.
Сюжетът е наситен с интриги, жертвоготовност и напрежение, а битките са едновременно брутални и величествени. Фолклорните елементи са разширени и вплетени по невероятен начин, като добавят автентичност и уникалност на историята.
Финалната битка и развръзката бяха толкова силни и емоционални, че сякаш изпращам добри приятели, които винаги ще пазя в сърцето си.
Тази поредица е истински бисер в българското фентъзи – изключителна комбинация от магия, история и душа. Ако търсите нещо, което ще ви плени изцяло, не пропускайте тази трилогия.
📚 Препоръчвам с цялото си сърце!
Финалът е всичко, което можех да искам – израстване на героите, още по-дълбоко вплитане на фолклорните елементи и динамика, която ме държа до последната страница. Йордан, Рая, Зора, Вида, Пламен, Владо, Лили и Тони блестят със своята сложност, емоционалност и сила. Всеки от тях допринесе към величието на тази история, а развитието им през поредицата беше истинско удоволствие да се следи.
Сюжетът е наситен с интриги, жертвоготовност и напрежение, а битките са едновременно брутални и величествени. Фолклорните елементи са разширени и вплетени по невероятен начин, като добавят автентичност и уникалност на историята.
Финалната битка и развръзката бяха толкова силни и емоционални, че сякаш изпращам добри приятели, които винаги ще пазя в сърцето си.
Тази поредица е истински бисер в българското фентъзи – изключителна комбинация от магия, история и душа. Ако търсите нещо, което ще ви плени изцяло, не пропускайте тази трилогия.
📚 Препоръчвам с цялото си сърце!
March 9, 2025
И 10 звезди бих дала!
Последната част на трилогията беше просто феноменална - имаше си абсолютно всичко - екшън, напрежение, фолклор, сюжет, интрига, любов…
А, краят…в 23:10 си седя и си подсмърчам на най-милия завършек.
Последната част на трилогията беше просто феноменална - имаше си абсолютно всичко - екшън, напрежение, фолклор, сюжет, интрига, любов…
А, краят…в 23:10 си седя и си подсмърчам на най-милия завършек.
September 13, 2024
Книгата, идеята е хубава, нямах търпение за третата част. Малко ми беше протяжно на моменти, което не е лошо, но на мен някак не ми допадна. Друго, което не ми хареса бяха диалозите между Рая и Йордан- прекалено детски, в предходната част имаше повече заряд между двамата.
April 4, 2025
Трилогията винаги ще ми бъде присърце, което е очаквано имайки предвид завладяващото писане на Симона Панова, харизматичните герои и интригуващият сюжет. Малко са поредиците, в които във всяка следваща книга не само се добавя дълбочина на персонажите, но и се вкарват нови герои, които целенасочено да изиграят ролята си.
Радвам се, че толкова читатели се влюбиха във Видин и околностите му. Заедно мислено крачехме из улиците, наблюдавахме Дунава и посещавахме „Баба Вида“. За пореден път носталгията ми се върна и с умиление се разхождах с героите. А какво повече да напиша за самите тях, които вече са едно семейство в моите представи. Започнаха като отделни групи, някои от тях врагове, а накрая бяха готови да пожертват себе си, за да помогнат на останалите. Продължавам да се оприличавам на Вида, но още от „Змей побратим“ либимци са ми Рая и Йордан - най-вече змеят, който неведнъж ме изненада приятно. Връзката им в „Змей омайник“ толкова добре е описана и ясно си личи как отношенията им се променят, а чувствата - променят.
Авторката успя да покаже красотата на един дунавски град, смелостта на жителите му и тайните на българския фолклор. Затова нямам търпение да разбера какво друго ни е подготвила.
Радвам се, че толкова читатели се влюбиха във Видин и околностите му. Заедно мислено крачехме из улиците, наблюдавахме Дунава и посещавахме „Баба Вида“. За пореден път носталгията ми се върна и с умиление се разхождах с героите. А какво повече да напиша за самите тях, които вече са едно семейство в моите представи. Започнаха като отделни групи, някои от тях врагове, а накрая бяха готови да пожертват себе си, за да помогнат на останалите. Продължавам да се оприличавам на Вида, но още от „Змей побратим“ либимци са ми Рая и Йордан - най-вече змеят, който неведнъж ме изненада приятно. Връзката им в „Змей омайник“ толкова добре е описана и ясно си личи как отношенията им се променят, а чувствата - променят.
Авторката успя да покаже красотата на един дунавски град, смелостта на жителите му и тайните на българския фолклор. Затова нямам търпение да разбера какво друго ни е подготвила.
November 17, 2025
Леле, какво приключение беше тази трилогия :)) ❤️ Финалът беше наистина силен и даде прекрасен завършек на историята. Има толкова много хубави ревюта, които напълно се припокриват с моето мнение, затова ще кажа само едно - това е поредица, която наистина си заслужава.
Симона Панова е изключително талантлива авторка и истинска гордост за българската литература. Нямам търпение да се впусна в следващите ѝ проекти и искрено вярвам, че оттук нататък ще върви само нагоре! 🏰🐉
Симона Панова е изключително талантлива авторка и истинска гордост за българската литература. Нямам търпение да се впусна в следващите ѝ проекти и искрено вярвам, че оттук нататък ще върви само нагоре! 🏰🐉
January 9, 2025
Харесах поредицата. И въпреки това, нещо ми липсваше (не мога да реша какво точно, it's more like a feeling). Може би имах прекалено големи очаквания...
November 28, 2024
Растежът в писането и изказа на авторката сравнен с първата книга от трилогията е ЗАШЕМЕТЯВАЩ. Обожавам книгата, официално се намества сред най-любимите ми. 😍
March 27, 2025
“Змей омайник” е третата книга и на змейската поредица на Симона Панова. Още първата книга, “Змей закрилник” , поставя високо летвата, интересът бива задържан и в “Змей побратим”, за да получим накрая и този достоен финал.
Трябва да призная, че до към средата, тази трета част, която е по-обемна от предходните, ми беше по-скоро мудна. Разбирам защо действието е такова - все пак през това време трябваше кажи-речи да се изтърколи цяла година, за да стигнем до следващите юлски горещници, където най-накрая да се разгърне същинското действие и то е изпълнено със събития.
Тук взаимоотношенията между Рая и Йордан се заплитат и разплитат след това и… определено ми беше интересно да проследя как ще се разгърнат и ще приключат съответно. Всъщност, това важи за взаимоотношенията и между останалите герои - във втората книга при мен поне се появиха разни мисли за развитието на Рая и Лили, които обаче не се оправдаха и те си поеха по съвсем различен, но някак много подходящ за тях път.
Признавам също, че очаквах финала да е доста по-кървав и някак малко по-нещастен за героите, но в крайна сметка мисля, че както го е замислила Симона Панова, всичко си пасна перфектно по местата.
Не мога да издавам повече за сюжета, без да разваля удоволствието на някого от прочита, но пък ако все още не сте прочели поредицата, то приемете това ревю като знак да го направите. Особено ако харесвате младежки фентъзито с доза романтика, доза стратегически ходове и разбира се, малко змейски екшън. Историята се развива във Видин, около крепостта “Баба Вида” и е изпълнена с роден фолклор, но по съвсем модерен и много приятен начин.
Трябва да призная, че до към средата, тази трета част, която е по-обемна от предходните, ми беше по-скоро мудна. Разбирам защо действието е такова - все пак през това време трябваше кажи-речи да се изтърколи цяла година, за да стигнем до следващите юлски горещници, където най-накрая да се разгърне същинското действие и то е изпълнено със събития.
Тук взаимоотношенията между Рая и Йордан се заплитат и разплитат след това и… определено ми беше интересно да проследя как ще се разгърнат и ще приключат съответно. Всъщност, това важи за взаимоотношенията и между останалите герои - във втората книга при мен поне се появиха разни мисли за развитието на Рая и Лили, които обаче не се оправдаха и те си поеха по съвсем различен, но някак много подходящ за тях път.
Признавам също, че очаквах финала да е доста по-кървав и някак малко по-нещастен за героите, но в крайна сметка мисля, че както го е замислила Симона Панова, всичко си пасна перфектно по местата.
Не мога да издавам повече за сюжета, без да разваля удоволствието на някого от прочита, но пък ако все още не сте прочели поредицата, то приемете това ревю като знак да го направите. Особено ако харесвате младежки фентъзито с доза романтика, доза стратегически ходове и разбира се, малко змейски екшън. Историята се развива във Видин, около крепостта “Баба Вида” и е изпълнена с роден фолклор, но по съвсем модерен и много приятен начин.
April 19, 2025
С всяка книга от трилогията и повествованието, и историята, и развитието на героите ставаше все по-добро и по-добро.
Може би единствено дразнещи останаха някои повторения - в повтарящите се и излишни жестове (тип "той ѝ прати въздушна целувка") и в приказките на Вида, в които голяма част от информацията припокриваше събития, с които вече сме запознати.
Освен тези детайли, сюжета се разгърна много по-мащабно, отколкото предполагах, съдейки по първата книга. Тази също я прочетох много бързо, въпреки нарастващия обем. Мисля, че в крайна сметка това, което най-много ме спечели, е с каква огромна любов към Видин е написана трилогията. Градът оживява по страниците по уникален и магичен начин, на какъвто само Видин е способен.
Може би единствено дразнещи останаха някои повторения - в повтарящите се и излишни жестове (тип "той ѝ прати въздушна целувка") и в приказките на Вида, в които голяма част от информацията припокриваше събития, с които вече сме запознати.
Освен тези детайли, сюжета се разгърна много по-мащабно, отколкото предполагах, съдейки по първата книга. Тази също я прочетох много бързо, въпреки нарастващия обем. Мисля, че в крайна сметка това, което най-много ме спечели, е с каква огромна любов към Видин е написана трилогията. Градът оживява по страниците по уникален и магичен начин, на какъвто само Видин е способен.
October 19, 2024
Цитати:
"Чудно нещо са това легендите. Уж са безобидни приказки, думички без плът и кръв, а умове ломят. И хем са истина, хем така са разказани, че ги разбира само който трябва."🐉💜
"А рано или късно всички ще се съберем в Забравата. В крайна сметка и безсмъртните умират. Нека поживеем така, че да имаме какви чудесии да си разказваме тогава."🐉💜
"Чудно нещо са това легендите. Уж са безобидни приказки, думички без плът и кръв, а умове ломят. И хем са истина, хем така са разказани, че ги разбира само който трябва."🐉💜
"А рано или късно всички ще се съберем в Забравата. В крайна сметка и безсмъртните умират. Нека поживеем така, че да имаме какви чудесии да си разказваме тогава."🐉💜
September 2, 2025
Прекрасен завършек на поредицата, всеки от героите получи своя заслужен финал. Освен това финалната битка беше написана на нивото на Сара Дж. Маас - детайлно, описателно и многопластово.
January 8, 2025
"Насаме обаче винаги щеше да си остане нейният змей омайник."
March 14, 2025
Очаквано великолепна!!! Благодаря на Симона Панева за вълшебните, и едновременно човешки моменти, и за различната гледна точка за Видин!
July 11, 2025
Обожавам цялата поредица и се надявам Симона Панова да продължава да пише толкова интересни истории
August 28, 2025
Вероятно ще ви втрещя с началото на това ревю, но то и аз самия себе си втрещих, когато моят вътрешен Наум (поздрави на вече прочелите поредицата) ми прошепна, че имам две генерални фиксации, които не ми дават мира, докато мисля за тази книга. Едната е Карлос Руис Сафон, а втората – дръжте се здраво! – кючек.
И някой сега сигурно ще се възмути, дори шумно, как е възможно да поставям Симона Панова на една плоскост със Сафон. Ами, ето как: в „Гробището на забравените книги“ Барселона е описана с такава чаровност, детайлност и пулс, че човек веднага отваря сайтове на авиокомпании, за да си купи билет. Симона прави същото за Видин – симфония от змейове, самодиви и легенди, изписана в три части. Ако не бях ходил там преди две години, „Змей омайник“ щеше да е книгата, която да ме накара да си стегна багажа за незабавно пътуване. Само ще вметна, че усещането за уют е постигнато толкова успешно, че чак дразни с баницата на Вида (Симона, и аз искам!).
Що се отнася до кючека – тук идва момент на лек срам. Спомням си как една моя приятелка ми каза: „Значи не е добре, като ни пуснат кючек, всички да скачаме, а като ни пуснат Ганкино хоро – да не знаем какво да правим!“ И е права. За себе си говоря, но ме хвана неудобство: знам имената и родословията на елфи, дракони и джуджета от десетки фентъзита, а съм почти бос в познанията си за нашите самодиви, юди, змейове, водници, хали и царкини. И тогава идва Симона Панова – с антропологическа систематичност, която не просто прозира през наратива ѝ, a свети като неонова табела над труда ѝ и свидетелства за стотиците пясъчни часовници посветени на това. Разбира се – поднася ни богато изследване и правдоподобен свят, изтъкан от нашия собствен фолклор.
Докато четях „Змей омайник“, си казвах: „Ц-ц-ц-ц, това момиче е скочило с главата напред, извадило е всички козове и е заложило целия успех на трилогията върху един риск – множеството образи и тяхното преплитане“. Това е най-опасната карта, защото е най-лесният начин да се разбиеш в скалите на собственото си повествование. Но Симона не просто оцелява – тя прави рязък вираж и се изстрелва нагоре. Всеки герой намира своето логично място и развитие. Признавам си: дебнех да видя къде ще се спъне, кога ще се оплете в собствените нишки и ще падне. Но това не се случи. И то не с плахи стъпки, а със самодивско търпение и гигантски скок заплете, разказа, разплете, подреди и приключи.
Чета, чета и усещам, че Симона има духа на самодива. Минало на самодива. Прадеди самодиви. Начинът, по който вплита напеви, легенди, обърнати словореди и мъдрости за Пирин, Рила, Месечината и Вечерницата – това не звучи като измислено, а като преживяно. Нишката на разказа не е гладко масло, а тежка ракия, излята в чаша. В съзнанието ти остава мелодия, която се ниже като алено-червена нишка в хурката на веща предачка. Това вече е майсторство, талант и… още нещо – онова мистичното, което не се учи, а се носи.
И тук идва Наум. Ах, Науме! Докато всички други носят тежестта на клетви, битки и разруха, той е спасителният остров на хумора. Колоритното петно, без което историята щеше да е прекалено мрачна. Дете на природата, комикът сред трагиците, той е онзи герой, който едновременно облекчава напрежението и в същото време носи дълбочина. Аз лично ти благодаря, че удари едно рамо на историята, че си позволил да бъдеш такъв какъвто си, и че Симона ти е отредила почетно място до останалите. Много се надявах да те видя завършен накрая – и го получих. Адмирации и за двама ви.
В крайна сметка „Змей омайник“ е не просто завършек на една трилогия. Това е кулминация на години труд, на любов към фолклора, на лична смелост и на умение да превърнеш миналото в живо настояще. Симона Панова рискува всичко и спечели. А ние, читателите, печелим още повече.
Затова казвам съвсем искрено: ако още се чудите дали да я прочетете – не се бавете. „Змей омайник“ е не просто книга, а преживяване. И едно голямо „браво“ за Симона Панова, която вече се нарежда сред онези автори, които не само пишат истории, а оставят наследство.
И някой сега сигурно ще се възмути, дори шумно, как е възможно да поставям Симона Панова на една плоскост със Сафон. Ами, ето как: в „Гробището на забравените книги“ Барселона е описана с такава чаровност, детайлност и пулс, че човек веднага отваря сайтове на авиокомпании, за да си купи билет. Симона прави същото за Видин – симфония от змейове, самодиви и легенди, изписана в три части. Ако не бях ходил там преди две години, „Змей омайник“ щеше да е книгата, която да ме накара да си стегна багажа за незабавно пътуване. Само ще вметна, че усещането за уют е постигнато толкова успешно, че чак дразни с баницата на Вида (Симона, и аз искам!).
Що се отнася до кючека – тук идва момент на лек срам. Спомням си как една моя приятелка ми каза: „Значи не е добре, като ни пуснат кючек, всички да скачаме, а като ни пуснат Ганкино хоро – да не знаем какво да правим!“ И е права. За себе си говоря, но ме хвана неудобство: знам имената и родословията на елфи, дракони и джуджета от десетки фентъзита, а съм почти бос в познанията си за нашите самодиви, юди, змейове, водници, хали и царкини. И тогава идва Симона Панова – с антропологическа систематичност, която не просто прозира през наратива ѝ, a свети като неонова табела над труда ѝ и свидетелства за стотиците пясъчни часовници посветени на това. Разбира се – поднася ни богато изследване и правдоподобен свят, изтъкан от нашия собствен фолклор.
Докато четях „Змей омайник“, си казвах: „Ц-ц-ц-ц, това момиче е скочило с главата напред, извадило е всички козове и е заложило целия успех на трилогията върху един риск – множеството образи и тяхното преплитане“. Това е най-опасната карта, защото е най-лесният начин да се разбиеш в скалите на собственото си повествование. Но Симона не просто оцелява – тя прави рязък вираж и се изстрелва нагоре. Всеки герой намира своето логично място и развитие. Признавам си: дебнех да видя къде ще се спъне, кога ще се оплете в собствените нишки и ще падне. Но това не се случи. И то не с плахи стъпки, а със самодивско търпение и гигантски скок заплете, разказа, разплете, подреди и приключи.
Чета, чета и усещам, че Симона има духа на самодива. Минало на самодива. Прадеди самодиви. Начинът, по който вплита напеви, легенди, обърнати словореди и мъдрости за Пирин, Рила, Месечината и Вечерницата – това не звучи като измислено, а като преживяно. Нишката на разказа не е гладко масло, а тежка ракия, излята в чаша. В съзнанието ти остава мелодия, която се ниже като алено-червена нишка в хурката на веща предачка. Това вече е майсторство, талант и… още нещо – онова мистичното, което не се учи, а се носи.
И тук идва Наум. Ах, Науме! Докато всички други носят тежестта на клетви, битки и разруха, той е спасителният остров на хумора. Колоритното петно, без което историята щеше да е прекалено мрачна. Дете на природата, комикът сред трагиците, той е онзи герой, който едновременно облекчава напрежението и в същото време носи дълбочина. Аз лично ти благодаря, че удари едно рамо на историята, че си позволил да бъдеш такъв какъвто си, и че Симона ти е отредила почетно място до останалите. Много се надявах да те видя завършен накрая – и го получих. Адмирации и за двама ви.
В крайна сметка „Змей омайник“ е не просто завършек на една трилогия. Това е кулминация на години труд, на любов към фолклора, на лична смелост и на умение да превърнеш миналото в живо настояще. Симона Панова рискува всичко и спечели. А ние, читателите, печелим още повече.
Затова казвам съвсем искрено: ако още се чудите дали да я прочетете – не се бавете. „Змей омайник“ е не просто книга, а преживяване. И едно голямо „браво“ за Симона Панова, която вече се нарежда сред онези автори, които не само пишат истории, а оставят наследство.
December 14, 2025
Книжен махмурлук...
Някой чувал ли е за..това животно? Аз не бях.
Една приятелка ми каза, че страдам от него...
И се разрових:
"Умът и емоциите още живеят в света на книгата, докато реалността вече е продължила. Книжен махмурлук е състояние, в което:
📖 Мислите ти се връщат към героите.
📖Не можеш да започнеш нова книга, защото „нищо не е същото.
📖Усещаш празнота или тъга, че историята е свършила.
Особено силно се появява след истории, които засягат теми като принадлежност, любов, съдба, избор, жертва. Защо се случва?
📌 Докато четеш, мозъкът ти не прави разлика между „измислено“ и „преживяно“.
📌 Изграждаш емоционални връзки с героите – почти като с истински хора.
📌 Светът на книгата ти дава последователност, яснота, емоционална дълбочина. И когато книгата свърши → тази „вътрешна реалност“ изчезва внезапно. И остава празно."
Празно е. Наистина. И макар винаги да съм знаела, че не просто консумирам една книга, а чета със сърце и че съпреживявам всичко (не само в книгите) съм изненадана, че ми се случва. Все пак съм с малко дете, вече не чета като едно време - когато книгата ме завладее, спирам всичко друго и потъвам в нея. Сега чета, когато мога и въпреки това историята ме разтърси... Може би това е знак, че сега чета по-дълбоко, може би е знак за качеството на поредицата, а може би - знак, че повече от всякога ��опнея за Магията...
Ще продължа да си 'страдам' и да си мечтая и да благодаря, че погледът ми улови корицата със змея...там преди много дни и месеци и да благодаря, че намерих време да срещна тези герои, благодарение на Симона Панова!
Book hangover...
Has anyone heard of..this animal? I haven't.
A friend told me that I suffer from it...
And I dug into it:
"The mind and emotions still live in the world of the book, while reality has already moved on. A book hangover is a state in which:
📖 Your thoughts return to the characters.
📖 You can't start a new book because "nothing is the same.
📖 You feel an emptiness or sadness that the story is over.
It appears especially strongly after stories that touch on themes such as belonging, love, fate, choice, sacrifice. Why does it happen?
📌 While reading, your brain does not distinguish between "fictional" and "experienced".
📌 You build emotional connections with the characters - almost like with real people.
📌 The world of the book gives you consistency, clarity, emotional depth. And when the book ends → this "inner reality" suddenly disappears. And it remains empty."
It is empty. Really. And although I have always known that I do not just consume a book, but read with my heart and that I empathize with everything (not only in books) I am surprised that it is happening to me. After all, I have a small child, I no longer read like I used to - when a book captivates me, I stop everything else and immerse myself in it. Now I read when I can and yet the story shook me... Maybe this is a sign that I am now reading more deeply, maybe it is a sign of the quality of the series, and maybe - a sign that more than ever I long for The Magic...
I will continue to 'suffer' and dream and be grateful that my gaze caught the cover with the dragon... there many days and months ago and be grateful that I found time to meet these characters, thanks to Simona Panova!
Някой чувал ли е за..това животно? Аз не бях.
Една приятелка ми каза, че страдам от него...
И се разрових:
"Умът и емоциите още живеят в света на книгата, докато реалността вече е продължила. Книжен махмурлук е състояние, в което:
📖 Мислите ти се връщат към героите.
📖Не можеш да започнеш нова книга, защото „нищо не е същото.
📖Усещаш празнота или тъга, че историята е свършила.
Особено силно се появява след истории, които засягат теми като принадлежност, любов, съдба, избор, жертва. Защо се случва?
📌 Докато четеш, мозъкът ти не прави разлика между „измислено“ и „преживяно“.
📌 Изграждаш емоционални връзки с героите – почти като с истински хора.
📌 Светът на книгата ти дава последователност, яснота, емоционална дълбочина. И когато книгата свърши → тази „вътрешна реалност“ изчезва внезапно. И остава празно."
Празно е. Наистина. И макар винаги да съм знаела, че не просто консумирам една книга, а чета със сърце и че съпреживявам всичко (не само в книгите) съм изненадана, че ми се случва. Все пак съм с малко дете, вече не чета като едно време - когато книгата ме завладее, спирам всичко друго и потъвам в нея. Сега чета, когато мога и въпреки това историята ме разтърси... Може би това е знак, че сега чета по-дълбоко, може би е знак за качеството на поредицата, а може би - знак, че повече от всякога ��опнея за Магията...
Ще продължа да си 'страдам' и да си мечтая и да благодаря, че погледът ми улови корицата със змея...там преди много дни и месеци и да благодаря, че намерих време да срещна тези герои, благодарение на Симона Панова!
Book hangover...
Has anyone heard of..this animal? I haven't.
A friend told me that I suffer from it...
And I dug into it:
"The mind and emotions still live in the world of the book, while reality has already moved on. A book hangover is a state in which:
📖 Your thoughts return to the characters.
📖 You can't start a new book because "nothing is the same.
📖 You feel an emptiness or sadness that the story is over.
It appears especially strongly after stories that touch on themes such as belonging, love, fate, choice, sacrifice. Why does it happen?
📌 While reading, your brain does not distinguish between "fictional" and "experienced".
📌 You build emotional connections with the characters - almost like with real people.
📌 The world of the book gives you consistency, clarity, emotional depth. And when the book ends → this "inner reality" suddenly disappears. And it remains empty."
It is empty. Really. And although I have always known that I do not just consume a book, but read with my heart and that I empathize with everything (not only in books) I am surprised that it is happening to me. After all, I have a small child, I no longer read like I used to - when a book captivates me, I stop everything else and immerse myself in it. Now I read when I can and yet the story shook me... Maybe this is a sign that I am now reading more deeply, maybe it is a sign of the quality of the series, and maybe - a sign that more than ever I long for The Magic...
I will continue to 'suffer' and dream and be grateful that my gaze caught the cover with the dragon... there many days and months ago and be grateful that I found time to meet these characters, thanks to Simona Panova!
September 19, 2024
"Змей омайник" Симона Панова е третата част на историята за Видинската крепост и нейните закрилници. Като в нея също са вплетени много различни легенди, както и във всяка от предходните, тук началото е с легендата за Орфей и Евридика и потапянето в Оня свят, което ще бъде свързано с последващото развитие на сюжета. Много ми хареса, че в един момент при достигането до Оня свят, има междинно пространство и два овена - черен и бял, единият води на Горната земя, другия на Долната.
Тази наситеност с различни фолклорни и приказни сюжети не е самоцелна, те са много умело вплетени, а стилът допълва усещането, между по-архаичната лексика и съвременната такава, за да покаже разнообразието от герои.
Втората част е логически завършена, читателят получава достатъчно обоснована информация за цялата изградена интрига, остават само някой допълнения и развръзката. Именно затова малко ми натежа обемът, приятно ми беше в компанията на героите, но почти до средата не се случи нищо съществено.
Вида, Кула и Гъмза - трите царкини все още пазят Видинската крепост и града, змеят Пламен е все още вграден, докато змеят Йордан чувства вина за начинът, по който са се стекли обстоятелствата в края на предишната част при пробуждането на Караогнян. Може би неговата история от първо лице, щеше да е интересно допълнение. Самодивата Месечина и Юдата Вечерница са все още от двете страни на безкрайната вековна яростна вражда между тези два вида, но сега Вечерницата има възможността да посвещава смъртни след като се е добрала до тайното познание. И двете са готови на всичко, за да се унищожат взаимно и плановете им ще доведат до доста интересна и мащабна битка, а ролята на Зора ще се измести по доста необичаен начин, който според мен ѝ отива. В предната част беше сравнително ясно как и къде ще се разиграе развръзката, докато тук поради липсата на гледни точки част от събитията се случват напълно изненадващо, като сюжетът е обогатен с още фолклорни създания - една Хала, пробудена неочаквано. И в тази част трудно свикнах с младите герои, Тони има някои свежи моменти, но Лили и Рая продължават да са ми излишни и даже на моменти Рая е доста дразнеща. Диалозите им с Йордан донякъде ми харесват, неговата острота и закачливост са приятни, а и той има много по-овладяно поведение, тя е някак си самоцелно ината.
" - Може да съм змей, но не живея в пещера....
- Но Хамлет отмъщава за баща си, не на баща си ...
Подробности! Нали всички умират накрая...
- На Рая повече ще ѝ пасне "Укротяване на опърничавата" - пробвах да го подхлъзна.
- Абсурд! - възкликна Йордан. - Богове, кой съм аз да я укротявам, особено по такъв начин! Виж, ако аз вляза в ролята на опърничавата...
- Чел си Шекспир.
- Аз съм безсмъртен, чедо. Чел съм всичко."
Не мога да преценя дали втората или третата ми харесаха повече, втората е някак по-стегната, но в третата има доста свеж и приятен хумор:
" - Зора! Добре че си тук! ...
- Заета съм - троснах ѝ се. - Ако някой те е пратил по юдите, да знаеш, че това е ругатня, а не покана за гостуване."
Тази наситеност с различни фолклорни и приказни сюжети не е самоцелна, те са много умело вплетени, а стилът допълва усещането, между по-архаичната лексика и съвременната такава, за да покаже разнообразието от герои.
Втората част е логически завършена, читателят получава достатъчно обоснована информация за цялата изградена интрига, остават само някой допълнения и развръзката. Именно затова малко ми натежа обемът, приятно ми беше в компанията на героите, но почти до средата не се случи нищо съществено.
Вида, Кула и Гъмза - трите царкини все още пазят Видинската крепост и града, змеят Пламен е все още вграден, докато змеят Йордан чувства вина за начинът, по който са се стекли обстоятелствата в края на предишната част при пробуждането на Караогнян. Може би неговата история от първо лице, щеше да е интересно допълнение. Самодивата Месечина и Юдата Вечерница са все още от двете страни на безкрайната вековна яростна вражда между тези два вида, но сега Вечерницата има възможността да посвещава смъртни след като се е добрала до тайното познание. И двете са готови на всичко, за да се унищожат взаимно и плановете им ще доведат до доста интересна и мащабна битка, а ролята на Зора ще се измести по доста необичаен начин, който според мен ѝ отива. В предната част беше сравнително ясно как и къде ще се разиграе развръзката, докато тук поради липсата на гледни точки част от събитията се случват напълно изненадващо, като сюжетът е обогатен с още фолклорни създания - една Хала, пробудена неочаквано. И в тази част трудно свикнах с младите герои, Тони има някои свежи моменти, но Лили и Рая продължават да са ми излишни и даже на моменти Рая е доста дразнеща. Диалозите им с Йордан донякъде ми харесват, неговата острота и закачливост са приятни, а и той има много по-овладяно поведение, тя е някак си самоцелно ината.
" - Може да съм змей, но не живея в пещера....
- Но Хамлет отмъщава за баща си, не на баща си ...
Подробности! Нали всички умират накрая...
- На Рая повече ще ѝ пасне "Укротяване на опърничавата" - пробвах да го подхлъзна.
- Абсурд! - възкликна Йордан. - Богове, кой съм аз да я укротявам, особено по такъв начин! Виж, ако аз вляза в ролята на опърничавата...
- Чел си Шекспир.
- Аз съм безсмъртен, чедо. Чел съм всичко."
Не мога да преценя дали втората или третата ми харесаха повече, втората е някак по-стегната, но в третата има доста свеж и приятен хумор:
" - Зора! Добре че си тук! ...
- Заета съм - троснах ѝ се. - Ако някой те е пратил по юдите, да знаеш, че това е ругатня, а не покана за гостуване."
December 24, 2024
Всяка приказка има своя край, ето че и за змея дойде.
От всички герои Наум ми е любимец :) Разговорите му с Данчо бяха удоволствие за четене (елемента на хумор беше чудесен). Хареса ми идеята юди и самодиви да се помирят. Също ми допана начина, по който Вида реши проблема да е с Пламен, завинаги. Липсата на сексуални сцени, които да развалят книгата - перфектна, така не се измести фокуса на темата. Авторката има богат речник, кито използва умело. Имаше момент, когато беше разтеглено съдържанието повече от необходимото.
Твърде много ми дойде желанието за мъст. Такава ярост и стремеж за отмъщение, направо дразнещо. Разбирам концепцията, но прекалено натрапчиво, че чак нагарча.
Още от самото начало беше ясно, че Рая и Йордан ще имат вземане-даване. Еми, можеше да не е толкова предвидимо и всеки да поема в различна посока. Щеше да е изненадващо и необкновено. Допадна ми заяждането мужду двавата до края, че прекалено захаросано щаше да бъде.
Сега, със сигурност, ще гледам на Видин с други очи. Ще надникна под Стамбол капия, за да се огледам да тайна вратичка, в която да се шмугна и да изпия едно кафе :). Ще се разходя по ул. Княз Борис и ще се оглеждам за Лили, Рая и Йордан. Докато минавам покрай крепостта, тайничко, ще се надявам за зърна Зора и да усетя присъствието на Вида и Пламен.
От всички герои Наум ми е любимец :) Разговорите му с Данчо бяха удоволствие за четене (елемента на хумор беше чудесен). Хареса ми идеята юди и самодиви да се помирят. Също ми допана начина, по който Вида реши проблема да е с Пламен, завинаги. Липсата на сексуални сцени, които да развалят книгата - перфектна, така не се измести фокуса на темата. Авторката има богат речник, кито използва умело. Имаше момент, когато беше разтеглено съдържанието повече от необходимото.
Твърде много ми дойде желанието за мъст. Такава ярост и стремеж за отмъщение, направо дразнещо. Разбирам концепцията, но прекалено натрапчиво, че чак нагарча.
Още от самото начало беше ясно, че Рая и Йордан ще имат вземане-даване. Еми, можеше да не е толкова предвидимо и всеки да поема в различна посока. Щеше да е изненадващо и необкновено. Допадна ми заяждането мужду двавата до края, че прекалено захаросано щаше да бъде.
Сега, със сигурност, ще гледам на Видин с други очи. Ще надникна под Стамбол капия, за да се огледам да тайна вратичка, в която да се шмугна и да изпия едно кафе :). Ще се разходя по ул. Княз Борис и ще се оглеждам за Лили, Рая и Йордан. Докато минавам покрай крепостта, тайничко, ще се надявам за зърна Зора и да усетя присъствието на Вида и Пламен.
June 23, 2025
„Змей омайник“ е истинско литературно съкровище, което ме омая от първата до последната страница. Всеки детайл е внимателно изграден и преливащ от атмосфера, която те потапя в уж познат свят, а в същото време толкова магичен и далечен.
Симона Панова определено успява да съчетае митологичното и фантастичното по начин, който те държи в напрежение и едновременно с това ти доставя истинска естетическа наслада.
Героите са живи и многопластови, със свои вътрешни борби и дълбочина, които те карат да се влюбиш в тях и да съпреживяваш всяка тяхна стъпка. Сюжетът е динамичен, пълен с неочаквани обрати, които не оставят място за скука.
Нямах търпение да прочета какво ще се случи с всички, най-вече Вида и Зора. Е, определено ме изненадаха събитията и ме държаха в напрежение през цялото време!
Няма как да не отбележа и богатството на езика — красиво подбран и изящен, той допринася за усещането, че четеш истинско произведение на изкуството.
В обобщение — „Змей омайник“ е книга, която задължително трябва да прочетете, ако обичате вълнуващи и дълбоко въздействащи истории. Препоръчвам я с две ръце!
Симона Панова определено успява да съчетае митологичното и фантастичното по начин, който те държи в напрежение и едновременно с това ти доставя истинска естетическа наслада.
Героите са живи и многопластови, със свои вътрешни борби и дълбочина, които те карат да се влюбиш в тях и да съпреживяваш всяка тяхна стъпка. Сюжетът е динамичен, пълен с неочаквани обрати, които не оставят място за скука.
Нямах търпение да прочета какво ще се случи с всички, най-вече Вида и Зора. Е, определено ме изненадаха събитията и ме държаха в напрежение през цялото време!
Няма как да не отбележа и богатството на езика — красиво подбран и изящен, той допринася за усещането, че четеш истинско произведение на изкуството.
В обобщение — „Змей омайник“ е книга, която задължително трябва да прочетете, ако обичате вълнуващи и дълбоко въздействащи истории. Препоръчвам я с две ръце!
December 26, 2024
Какви са белезите на една наистина добра трета книга от трилогия?
1.Епична битка между "добрите" и "лошите"✅
2. Неочаквани обрати когато изглежда, че уж всичко се нарежда ✅
2. Силна трансформация/катарзис на главните герои ✅
3. Emotional damage за читателя ✅
4. Смърт или загуба на обичан герой или герои (да, ОТНОВО) ✅
5. Доброто възтържествува, но победителите носят дълбоки белези ✅
За мен Змейската трилогия на Симона Панова е образец за това как се пише фентъзи трилогия. Като оставим настрана това, съм изключително щастлива че се докоснах до книгите ѝ.
В Змей Омайник залозите бяха толкова високи, че достигнаха връхната си точка. Имаше още от нейния уникален стил на писане, смях се и плаках с героите, като цяло сериозно си се разходих из емоционалното влакче.
Мисля че краят беше точно такъв, какъвто трябваше.
Тази трилогия ще остане в сърцето ми дълго време, а и у мен се загнезди силна нужда да посетя Видин. С други думи, препоръчвам ❤️❤️❤️
1.Епична битка между "добрите" и "лошите"✅
2. Неочаквани обрати когато изглежда, че уж всичко се нарежда ✅
2. Силна трансформация/катарзис на главните герои ✅
3. Emotional damage за читателя ✅
4. Смърт или загуба на обичан герой или герои (да, ОТНОВО) ✅
5. Доброто възтържествува, но победителите носят дълбоки белези ✅
За мен Змейската трилогия на Симона Панова е образец за това как се пише фентъзи трилогия. Като оставим настрана това, съм изключително щастлива че се докоснах до книгите ѝ.
В Змей Омайник залозите бяха толкова високи, че достигнаха връхната си точка. Имаше още от нейния уникален стил на писане, смях се и плаках с героите, като цяло сериозно си се разходих из емоционалното влакче.
Мисля че краят беше точно такъв, какъвто трябваше.
Тази трилогия ще остане в сърцето ми дълго време, а и у мен се загнезди силна нужда да посетя Видин. С други думи, препоръчвам ❤️❤️❤️
October 18, 2024
"Змей омайник" от Симона Панова е впечатляващ завършек на фентъзи трил��гията "Змей закрилник" и поредно силно етно-фентъзи предложение от "Сиела". Романът ни пренася в свят, който на пръв поглед прилича на собствената ни реалност, но под повърхността дреме нещо древно и различно – неподозирано за нас измерение на с магия, древни проклятия и епични битки. Но ето, че настава време за последен решителен сблъсък. Чии сили ще надделеят и дали подобно на народна приказка, накрая героите ще заживеят доволни и честити, или пък в тази приказка за пораснали развръзката ще е по-скоро горчива? Прочетете ревюто на „Книжни Криле“: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
December 26, 2024
Симона Панова е истински майстор в това да ни държи нащрек, така че нямам съмнение, че ще се изненадвате с всяка прочетена глава от "Змей Омайник".
Това е наистина е завладяваща поредица, която съчетава българския фолклор с модерно фентъзи по един уникален, увлекателен начин.
А в третата, финална част:
🌟нови роли за познатите ни вече герои;
🌟епични битки на няколко фронта - за емоционалните да не говорим!
🌟 а Йордан и Рая – толкова противоречиви, но едновременно вдъхновяващи и човечни. Тяхната борба, както вътрешна, така и външна, е невероятно завладяваща;
🌟 трагични моменти и смърт на някои от героите (няма да спойлвам, както би се изразила Лили 😁) - Симона успява да вложи толкова емоция в сцените, че усещането за загуба остава дълго след прочита;
🌟 финалът 💔 - чувства се като завършек, който е както емоционален, така и удовлетворяващ.
Това е наистина е завладяваща поредица, която съчетава българския фолклор с модерно фентъзи по един уникален, увлекателен начин.
А в третата, финална част:
🌟нови роли за познатите ни вече герои;
🌟епични битки на няколко фронта - за емоционалните да не говорим!
🌟 а Йордан и Рая – толкова противоречиви, но едновременно вдъхновяващи и човечни. Тяхната борба, както вътрешна, така и външна, е невероятно завладяваща;
🌟 трагични моменти и смърт на някои от героите (няма да спойлвам, както би се изразила Лили 😁) - Симона успява да вложи толкова емоция в сцените, че усещането за загуба остава дълго след прочита;
🌟 финалът 💔 - чувства се като завършек, който е както емоционален, така и удовлетворяващ.
July 26, 2025
С всяка следваща книга личи колко опит и увереност е натрупала авторката преди финала на трилогията. Този том затвърждава майсторството ѝ в slow burn романтиката – изграждането е бавно, но напрежението между героите се усеща на всяка страница. И да, липсват по-пикантни моменти, затова пък поредицата запазва своя младежки тон.
Йордан и Рая – огнена и влудяваща двойка, от която ми идеше да си скубя косите. Образът на змея претърпя впечатляваща трансформация и доби неочаквана дълбочина.
На моменти действието ми идваше леко бавно – особено при сцените, разгледани през погледа на няколко герои. Но финалът... той заличи всяко колебание. Завършек, който си заслужава чакането.
Йордан и Рая – огнена и влудяваща двойка, от която ми идеше да си скубя косите. Образът на змея претърпя впечатляваща трансформация и доби неочаквана дълбочина.
На моменти действието ми идваше леко бавно – особено при сцените, разгледани през погледа на няколко герои. Но финалът... той заличи всяко колебание. Завършек, който си заслужава чакането.
November 26, 2024
Най-добрия завършек на трилогията. Очаквах тази книга с огромно нетърпение, не мога да повярвам, че свърши. Благодаря на Симона Панова за цялата емоция, за цялото приключение. Толкова вълнуваща поредица, пропита с толкова много фолклор, митология и легенди. Нямам търпение да посетя Видин, вече го виждам с други очи. Препоръчвам от все сърце, историята е толкова влудяващо пристрастяваща, а за героите да не говорим. Огромно благодаря! 😍💚💛🐉🐲🦚🐍
February 5, 2025
Най-хубавата книга, която съм чела досега! Много се радвам, че имаме такива талантливи автори като Симона Панова. Цялата поредица е завладяваща и невероятно написана, но „Змей Омайник” е нещо друго. Не помня друг път така да съм се ядосвала, радвала и страхувала за книга. До последно не знаех какво ще се случи.
November 26, 2024
Страхотна!
Книгата е много динамична и интересна. Както втората е по-добра от първата, така третата надгражда другите две, допълва ги и е страхотен завършек на трилогията. Има още по-дълбок поглед към героите, още по-интересни приказки и още по-преплетено действие.
Книгата е много динамична и интересна. Както втората е по-добра от първата, така третата надгражда другите две, допълва ги и е страхотен завършек на трилогията. Има още по-дълбок поглед към героите, още по-интересни приказки и още по-преплетено действие.
December 24, 2024
Невероятно увлекателна история, прекрасно изградени герои, интересни приключения. И всичко това подплатено с нашия си фолклор и случващо се на наша земя. Очарована съм от поредицата, адмирации за разказваческото майсторство на авторката! С нетърпение очаквам следващите й творби.
January 5, 2025
Прекрасен завършек на тази уникална поредица от Симона Панова. Имаше многобройни неочаквани обрати, които засилваха още повече напрежението, което изпитвах докато четях цялата книга! Препоръчвам поредицата с две ръце.
Displaying 1 - 30 of 37 reviews